Раждането беше безкрайно. Вече бях уплашена за бебето, когато дойде ангел с престилка
Ярка светлина, лицата на акушерките и лекаря бяха някак безчувствени.
— Продължавайте борбата! — извика някой.
И започнах да натискам.
— Грешка, натискайте надолу! — извика докторът малко жестоко.
Натискам още веднъж, чувствам по какъв начин целият таз ме боли, безусловно го раздирам. Притъмнява ми пред очите. Натискам несъмнено двадесет минути.
А в очите на лекарите се виждаше, че въобще не напредваме. В душата ми се настани унищожителен боязън, не за себе си, за сина ми.
Той беше затънал някъде в тазовите ми кости и аз, една неопитна майка, все не успявах да го извадя. Скоро в родилното се появиха още няколко души. Сред тях беше и детски реаниматор.
Лекарите си шушукаха и разбрах, че нещо не е наред и може да се случи най-лошото, в случай че не се стегна още тази секунда.
Една от дамите, които неотдавна бяха влезнали, се приближи до таблата ми и ме хвана за ръката.
— Защо не раждаме? — общително попита тя.
— Раждам, но не се получава – давам отговор през сълзи.
— Детето ти не може да се оправи единствено, разбираш ли? То доста желае да види мама, желае да излезе, а ти го държиш в таза, доста го боли, още малко и ще му свършат силите, разбираш ли?Сърцебиенето ще стартира да пада, ще стартира най-силната хипоксия. Нали искаш да родиш крепко дете?
— Да – извиках аз.
— Тогава натискай! Натискайте с всички сили! Той теочаква!
— Ама по какъв начин?
— Помисли за детето си, за това какъв брой му е мъчно и натискай.
Тогава стартира борбата, затворих очи и си показах сина си, във влажно мрачно и тясно пространство, притиснат от твърди кости…
Той като че ли ме молеше „ Мамо, помогни ми “. Изглежда издадох безчовечен зов на обезсърчение и започнах да натискам. След първия опит чух въодушевените възклицания на личния състав …
— Давай, давай… Точно по този начин!
От втория опит се появи главичка, а при идната битка се роди синът ми лилаво-син. Сложиха го на корема ми, не плачеше. Той ме погледна и като че ли сподели: „ Благодаря “.
Изхлипах от благополучие. От това безгранично благополучие на майчинството. Заедно със сина ми минахме по този сложен път. И в този момент ето го, лежи върху мен и диша същия въздух като мен…
Огледах залата, онази жена я нямаше. Намерих я единствено ден след раждането. Оказа се, че тя е локалният избавител на „ сложни “ майки като мен. Тя не е нито доктор, нито акушерка. Тя е елементарна здравна сестра, която един път, тъкмо както аз, едвам не изгубила бебето си…
Синът ми към този момент е на три години, само че до ден сегашен се чуваме с нея и се виждаме. Безкрайно съм й признателна, че ми даде воля да се родя. Благодаря ти, Наталия! От мен и детето ми.
