След като се запознах с бъдещата си свекърва, реших, че няма да се омъжвам
С Андрей се срещаме от много време. Запознахме се в университета. Веднага ми хареса упоритостта му, неговата самонадеяност и какъв брой галантно знаеше по какъв начин да се отнася с дамата.
Неочаквано, след четири години връзка, на рождения си ден получих предложение за брак от него. Бях преизпълнена с радостни страсти и без да се бавим взехме да търсим място за сватбата.
Познавах родителите на Андрей задочно, за сметка на това той познаваше майка ми и татко ми отдавна.
Един ден си стегнахме багажа и отидохме да се срещнем с родителите му. Признавам, че доста се притеснявах по какъв начин ще ме одобряват, тъй като преди този момент даже не бях познавала роднините на годеника си.
Още не бяхме стъпили на прага на къщата му и бъдещата свекърва сподели: „ Сине, по какъв начин ще носиш булката си на ръце? Тя не тежи 45 кг! “ Почувствах се доста смутена и неприятна, ще кажа, че в никакъв случай не съм била слаба, само че това не е причина да се държи по този метод.
След това седнахме на красиво подредена маса и започнахме да обсъждаме детайлностите към сватбата.
Изразих мнението на родителите си по този въпрос: „ Родителите ми поучават да не честваме шумно, а да отидем на отмора със спестените пари. “
— А ти, Дарина, не искаш ли женитба като всички останали? – попита ме свекървата. — Ние сме огромна фамилия, несъмнено ще има задоволително посетители за 200 души. Имаме единствено един наследник, тъй че би трябвало да го създадем по верния метод. Или нямате пари? Ако е по този начин, ние ще яи дадем на заем и по-късно ще ни ги върнете, само че с рента. Моят Андрей сподели, че не работиш на никое място. а на твоята възраст към този момент печелех пари отдавна. Нали няма да легнеш на плещите на сина ми? – говореше без спиране свекървата.
Бях неприятно сюрпризирана и не знаех по какъв начин да отвръщам.
Цяла вечер тя задаваше неуместни и неточни въпроси, които аз едвам успявах да избегна. А когато си легнахме, свекървата сподели, че аз съм най-възпитаната измежду всички, които е срещала.
Трябваше да пребивавам с тях три дни. И това време беше задоволително, с цел да схвана, че не желая да имам нищо общо с това семейство. Прибрах се вкъщи в унило положение. Но знаех едно нещо сигурно – нямаше да се омъжа за Андрей.
На идващия ден той ми се обади и се опита да разбере повода за действието ми, а аз просто отговорих, че анулирам всичко. Като чу отговора ми, той стартира да ме наскърбява. Вярно е това, което споделят: „ Крушата не пада надалеч от дървото “.
Оттогава посветих цялото си свободно време на работата си и не съм започвала никакви връзки. А след това ще забележим по какъв начин ще се развият нещата. Мислите ли, че постъпих вярно?
