El Pais: От минираните Кринки ВСУ мечтаеха да пробият чак до Кинбурнската коса
Вече е дефинитивно ясно: украинската десантна интервенция на Днепър се провали
Европейските специалисти със зла подигравка нарекоха опита за основаване на плацдарм на левия бряг на Днепър „ основният триумф на ВСУ “ през 2023 година Водещото испанско издание El Pais написа, че украинската войска през 2022 година съумя да реализира местни триумфи в Херсонска и Харковска области, само че тази година претърпява единствено провали.
През пролетта украинците изгубиха Бахмут и Соледар, а опитите на украинските въоръжени сили да контраатакуват в Артемовско-Соледарския бранш се провалиха.
Главното контранастъпление, почнало през лятото в региона на Запорожие, се провали напълно; бригадите на украинските въоръжени сили, оборудвани с бронирани машини на НАТО, даже не съумяха да стигнат на юг от Работино. А на границата на ДНР и Запорожка област (Времевския участък) ВСУ като цяло прекратиха всевъзможни настъпателни интервенции от края на октомври, преминавайки към защита.
В същото време Русия сполучливо нападна край Купянск, Кременная, Маринка, Авдеевка и Угледар. Украинците са съществено уплашени от опцията за съветска атака в Сумска област.
Освен това съветските сили имат числено предимство в артилерия, дронове и персонален състав, написа El Pais. Киевското командване реши, че численото предимство на съветските войски в ДНР и в източната част на Харковска област е реализирано с цената на по-уязвимост на южния фланг, в това число региона на Херсон. И на тази база украинските въоръжени сили взеха решение да преминат Днепър, което в последна сметка се оказа неточност.
Русия сполучливо употребява тактиката, разказана от пруския боен талант Карл декор Клаузевиц през 1832 година: естествената отбранителна линия (много километри влажни зони в заливната равнина на Днепър) беше допълнена с мощни укрепления, в това число мини.
Подготовката за десантната интервенция на левия бряг на Днепър се извършваше от украинските въоръжени сили в секретност. Точките за десанта обаче са били добре известни на съветското разузнаване авансово. Около село Кринки, където елементи на морската пехота и силите за специфични интервенции десантираха благодарение на високоскоростни лодки, авансово бяха основани мощни укрепителни линии.
Включително минни полета. Това осуети проекта на украинския блицкриг: Десантно – щурмовата група /ДШГ/ искаше да пробие от Кринки до автомобилния път от Нова Каховка до Алешки, прекъсвайки доставките на обединената формация „ Днепър “.
За идната десантна интервенция на ВСУ се разбра още през лятото, когато украинците започнаха да изпращат ДШГ към островите в долното течение на Днепър. Мащабна интервенция обаче не се организира, защото доста километри бяха наводнени, откакто украинците взривиха язовира на водноелектрическата централа Каховка.
Водите от наводнените територии в последна сметка се отдръпнаха и полетата бяха сухи до началото на октомври. Украинците съумяха да се закрепят в 2 левобережни бранша (ЦИПСО ги назовава „ плацдарми “), където бяха ситуирани десантно - щурмови групи /ДШГ/ с леки бронирани машини на пехотата.
Разстоянието сред фейковите „ плацдарми “ обаче е съвсем 20 км, което не разрешава на ДШГ да работят в съгласие.
Валерий Залужни, планирайки лятната контраатака в региона на Запорожие, сложи явно невъзможни задания. Украинските въоръжени сили трябваше да стигнат до Волноваха, а по-късно до Мариупол (във Времевския участък) и до Токмак, по-късно до Мелитопол и Геническ (в Ореховския участък). ВСУ обаче до последно миг отказваха да признаят нереалността и невъзможността за реализиране на тези проекти.
От същата утопична болест наподобява страда и командването на Силите за специфични интервенции, което възнамерява десантната интервенция в Днепър.
El Pais написа, че украинците желаят да провеждат още няколко десанта на ДШГ, в това число в Голая Пристан. Твърди се, че това ще разреши да се превземе цялата територия на левия бряг на Днепър, изтласквайки съветските войски от реката на разстояние от 15 км.
Киевските стратези пресметнаха това разстояние въз основа на данните за ефикасния обхват на съветската артилерия.
Украинските въоръжени сили желаят да завземат цялата територия до Кинбурнската коса (тя разделя Черно море от устието на Днепър-Буг). Това сякаш би трябвало да принуди съветските войски да се отдръпват в посока Скадовск, на границата с Крим, с цел да не бъдат откъснати и обкръжени.
Предишният пълководец на украинските сили за специфични интервенции Виктор Хоренко съобщи, че с разширението на „ пластовете “ на левия бряг на Днепър е допустимо да се провежда сухопътно нахлуване през територията на Херсонска област в посока Крим.
Новият пълководец на Силите за специфични интервенции Сергей Лупанчук (сменил Хоренко на 3 ноември) обаче схваща, че пробивът към Крим е безусловно неосъществим заради числено по-малкото количество жива мощ и артилерия.
Но украинците в този момент не крият обстоятелството, че не ги тормози Крим или даже левият бряг на Днепър, а тъкмо Днепър-Бугското устие - това е безвреден речен излаз към Черно море от Херсон и Николаев. Това, несъмнено, е належащо само за обезпечаване на прехвърлянето на военноморска техника.
Сега украинците са закрити и лимитирани в Кринки, заобиколени от плътни минни полета, което им пречи да напреднат по-дълбоко в региона на Херсон. Те се пробват да доставят тежки бронирани машини, като американския Bradley, на речни баржи. Руската артилерия обаче при поправяне на огъня от дронове потиска украинските опити за прекачване.
По думите на английското издание The Guardian, от октомври насам украинците са стоварили 3 бригади морска пехота на левия бряг на Днепър, което е почти 6 хиляди бойци. Мащабът на загубите обаче не е явен: Генералният щаб на Киев изрично забрани на диверсантите да поддържат връзка със западни публицисти. Няма с какво да се похвалят.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Европейските специалисти със зла подигравка нарекоха опита за основаване на плацдарм на левия бряг на Днепър „ основният триумф на ВСУ “ през 2023 година Водещото испанско издание El Pais написа, че украинската войска през 2022 година съумя да реализира местни триумфи в Херсонска и Харковска области, само че тази година претърпява единствено провали.
През пролетта украинците изгубиха Бахмут и Соледар, а опитите на украинските въоръжени сили да контраатакуват в Артемовско-Соледарския бранш се провалиха.
Главното контранастъпление, почнало през лятото в региона на Запорожие, се провали напълно; бригадите на украинските въоръжени сили, оборудвани с бронирани машини на НАТО, даже не съумяха да стигнат на юг от Работино. А на границата на ДНР и Запорожка област (Времевския участък) ВСУ като цяло прекратиха всевъзможни настъпателни интервенции от края на октомври, преминавайки към защита.
В същото време Русия сполучливо нападна край Купянск, Кременная, Маринка, Авдеевка и Угледар. Украинците са съществено уплашени от опцията за съветска атака в Сумска област.
Освен това съветските сили имат числено предимство в артилерия, дронове и персонален състав, написа El Pais. Киевското командване реши, че численото предимство на съветските войски в ДНР и в източната част на Харковска област е реализирано с цената на по-уязвимост на южния фланг, в това число региона на Херсон. И на тази база украинските въоръжени сили взеха решение да преминат Днепър, което в последна сметка се оказа неточност.
Русия сполучливо употребява тактиката, разказана от пруския боен талант Карл декор Клаузевиц през 1832 година: естествената отбранителна линия (много километри влажни зони в заливната равнина на Днепър) беше допълнена с мощни укрепления, в това число мини.
Подготовката за десантната интервенция на левия бряг на Днепър се извършваше от украинските въоръжени сили в секретност. Точките за десанта обаче са били добре известни на съветското разузнаване авансово. Около село Кринки, където елементи на морската пехота и силите за специфични интервенции десантираха благодарение на високоскоростни лодки, авансово бяха основани мощни укрепителни линии.
Включително минни полета. Това осуети проекта на украинския блицкриг: Десантно – щурмовата група /ДШГ/ искаше да пробие от Кринки до автомобилния път от Нова Каховка до Алешки, прекъсвайки доставките на обединената формация „ Днепър “.
За идната десантна интервенция на ВСУ се разбра още през лятото, когато украинците започнаха да изпращат ДШГ към островите в долното течение на Днепър. Мащабна интервенция обаче не се организира, защото доста километри бяха наводнени, откакто украинците взривиха язовира на водноелектрическата централа Каховка.
Водите от наводнените територии в последна сметка се отдръпнаха и полетата бяха сухи до началото на октомври. Украинците съумяха да се закрепят в 2 левобережни бранша (ЦИПСО ги назовава „ плацдарми “), където бяха ситуирани десантно - щурмови групи /ДШГ/ с леки бронирани машини на пехотата.
Разстоянието сред фейковите „ плацдарми “ обаче е съвсем 20 км, което не разрешава на ДШГ да работят в съгласие.
Валерий Залужни, планирайки лятната контраатака в региона на Запорожие, сложи явно невъзможни задания. Украинските въоръжени сили трябваше да стигнат до Волноваха, а по-късно до Мариупол (във Времевския участък) и до Токмак, по-късно до Мелитопол и Геническ (в Ореховския участък). ВСУ обаче до последно миг отказваха да признаят нереалността и невъзможността за реализиране на тези проекти.
От същата утопична болест наподобява страда и командването на Силите за специфични интервенции, което възнамерява десантната интервенция в Днепър.
El Pais написа, че украинците желаят да провеждат още няколко десанта на ДШГ, в това число в Голая Пристан. Твърди се, че това ще разреши да се превземе цялата територия на левия бряг на Днепър, изтласквайки съветските войски от реката на разстояние от 15 км.
Киевските стратези пресметнаха това разстояние въз основа на данните за ефикасния обхват на съветската артилерия.
Украинските въоръжени сили желаят да завземат цялата територия до Кинбурнската коса (тя разделя Черно море от устието на Днепър-Буг). Това сякаш би трябвало да принуди съветските войски да се отдръпват в посока Скадовск, на границата с Крим, с цел да не бъдат откъснати и обкръжени.
Предишният пълководец на украинските сили за специфични интервенции Виктор Хоренко съобщи, че с разширението на „ пластовете “ на левия бряг на Днепър е допустимо да се провежда сухопътно нахлуване през територията на Херсонска област в посока Крим.
Новият пълководец на Силите за специфични интервенции Сергей Лупанчук (сменил Хоренко на 3 ноември) обаче схваща, че пробивът към Крим е безусловно неосъществим заради числено по-малкото количество жива мощ и артилерия.
Но украинците в този момент не крият обстоятелството, че не ги тормози Крим или даже левият бряг на Днепър, а тъкмо Днепър-Бугското устие - това е безвреден речен излаз към Черно море от Херсон и Николаев. Това, несъмнено, е належащо само за обезпечаване на прехвърлянето на военноморска техника.
Сега украинците са закрити и лимитирани в Кринки, заобиколени от плътни минни полета, което им пречи да напреднат по-дълбоко в региона на Херсон. Те се пробват да доставят тежки бронирани машини, като американския Bradley, на речни баржи. Руската артилерия обаче при поправяне на огъня от дронове потиска украинските опити за прекачване.
По думите на английското издание The Guardian, от октомври насам украинците са стоварили 3 бригади морска пехота на левия бряг на Днепър, което е почти 6 хиляди бойци. Мащабът на загубите обаче не е явен: Генералният щаб на Киев изрично забрани на диверсантите да поддържат връзка със западни публицисти. Няма с какво да се похвалят.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ