Радиосимфониците – епизод 2 с „Епизоди“ опус 36 на Владигеров
Във второто издание на рубриката на Марио Ангелов – продуцент на симфоничната музика в БНР, акцентът е върху нови записи на Следствен отдел към окръжна прокуратура на БНР из творчеството на доста обичан български класик – Панчо Владигеров. „ Фокстрот “ без опус – оригинал за пиано от 1925 година, оркестриран от Милчо Левиев, е първият запис, сбъднат от Марк Кадин през 2017 в качеството на основен диригент на оркестъра.
„ Милчо Левиев в действителност е възпитаник на Панчо Владигеров по композиция… Интересно е, че Левиев е бил възпитаник по пиано на Андрей Стоянов, а аз учих пиано при проф. Мара Петкова, която е споделяла с мен разнообразни забавни подробности… Тя смяташе, че в действителност е имало някакво недоразумение сред Милчо Левиев и Андрей Стоянов: Милчо Левиев овреме е декларирал своите пристрастия към джаза, а Андрей Стоянов не е възприемал този факт. Според нея (проф. Петкова – бел. ред.) това недоразумение дефинитивно е подтикнало Милчо към композицията и към джаза… Ако приказваме за Фокстрота на Владигеров, в действителност има и предходни записи на този аранжимент. Познавам интерпретацията на сина на Панчо Владигеров – Александър. Нашият запис е малко по-особен – ние не използваме саксофоните, които е присъединил Милчо Левиев. Позоваваме се на партитурата, в която написа, че „ може и без саксофони “. Тоест, опитахме се да реализираме малко по-класическо звучене “ – споделя Марио Ангелов.
В рубриката представяме и фамозните последни две елементи от цикъла „ Епизоди “ опус 36 – Импровизация и Токата, включени в компактдиска IN MODO BULGARO с музика на Владигеров, публикуван от БНР във връзка 120-годишнината на композитора. Защо още веднъж Панчо Владигеров? Марио Ангелов изяснява:
„ Подготвил съм се с думите на по-умен от мен човек – проф. Андрей Пантев, който на едно място загатва, че в културата и науката няма народна власт. И когато някой е надарен, той получава самопризнание. А за какво Импровизация и Токата? Смятам, че това са композиции, за които ще употребявам изтърканото разбиране „ емблематични “. Представете си, в случай че Панчо Владигеров не беше написал тези композиции?... Ние, когато имаме и към този момент сме получили тази база, (въпреки рецензиите, които може да получи създател като Панчо Владигеров) ние можем да се развиваме…. Поколението на композиторите, които наследиха това фамозно второ потомство български създатели: Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Марин Големинов. Дори тези след тях, които са желали да се откъснат от стила на Владигеров, в действителност той ги е предизвикал, с цел да потърсят и да създадат нещо ново... “.
В „ Радиосимфониците “ Марио Ангелов споделя детайлности към записа на Импровизация и Токата опус 36 на Следствен отдел към окръжна прокуратура на БНР и Марк Кадин от 2019 година, разяснява термина „ импровизация “ и съпоставя двете версии на пиесите на Владигеров – оркестровата и истинската клавирна, която илюстрира със своя регистрация от 2007 г.
„ Милчо Левиев в действителност е възпитаник на Панчо Владигеров по композиция… Интересно е, че Левиев е бил възпитаник по пиано на Андрей Стоянов, а аз учих пиано при проф. Мара Петкова, която е споделяла с мен разнообразни забавни подробности… Тя смяташе, че в действителност е имало някакво недоразумение сред Милчо Левиев и Андрей Стоянов: Милчо Левиев овреме е декларирал своите пристрастия към джаза, а Андрей Стоянов не е възприемал този факт. Според нея (проф. Петкова – бел. ред.) това недоразумение дефинитивно е подтикнало Милчо към композицията и към джаза… Ако приказваме за Фокстрота на Владигеров, в действителност има и предходни записи на този аранжимент. Познавам интерпретацията на сина на Панчо Владигеров – Александър. Нашият запис е малко по-особен – ние не използваме саксофоните, които е присъединил Милчо Левиев. Позоваваме се на партитурата, в която написа, че „ може и без саксофони “. Тоест, опитахме се да реализираме малко по-класическо звучене “ – споделя Марио Ангелов.
В рубриката представяме и фамозните последни две елементи от цикъла „ Епизоди “ опус 36 – Импровизация и Токата, включени в компактдиска IN MODO BULGARO с музика на Владигеров, публикуван от БНР във връзка 120-годишнината на композитора. Защо още веднъж Панчо Владигеров? Марио Ангелов изяснява:
„ Подготвил съм се с думите на по-умен от мен човек – проф. Андрей Пантев, който на едно място загатва, че в културата и науката няма народна власт. И когато някой е надарен, той получава самопризнание. А за какво Импровизация и Токата? Смятам, че това са композиции, за които ще употребявам изтърканото разбиране „ емблематични “. Представете си, в случай че Панчо Владигеров не беше написал тези композиции?... Ние, когато имаме и към този момент сме получили тази база, (въпреки рецензиите, които може да получи създател като Панчо Владигеров) ние можем да се развиваме…. Поколението на композиторите, които наследиха това фамозно второ потомство български създатели: Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Марин Големинов. Дори тези след тях, които са желали да се откъснат от стила на Владигеров, в действителност той ги е предизвикал, с цел да потърсят и да създадат нещо ново... “.
В „ Радиосимфониците “ Марио Ангелов споделя детайлности към записа на Импровизация и Токата опус 36 на Следствен отдел към окръжна прокуратура на БНР и Марк Кадин от 2019 година, разяснява термина „ импровизация “ и съпоставя двете версии на пиесите на Владигеров – оркестровата и истинската клавирна, която илюстрира със своя регистрация от 2007 г.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ