Хиляди българи се включват в издирването на оцелели от авиокатастрофата в Пирин през 1937 г.
***
Варшава, 28 ноември 1937 година /ПТА/ Цяла Полша, следяща всеки час с най-голямо неспокойствие и безпокойствие героичните старания, положени от всички обществени съсловия в България за намирането на изгубения полски самолет, демонстрира най-голямо удивление и благодарност към България, за готовността и отзивчивостта в смелите избавителни работи проявени с благотворителност, милосърдие и същински дух на саможертва и мъжество, достолепия на един популярен джентълменски народ, имащ най-висшето разбиране за достойнство и човечна взаимопомощ. Целият полски щемпел, който обнародва детайлности по търсенията на самолета, акцентира героизма на българските експедиции, които макар изключително неприятните атмосферни условия, самоуверено започнаха избавителните работи.
Полският щемпел изрича с изключително сърдечни думи своите усеща на признателност във връзка с България за дадената помощ и акцентира, че тая услуга, направена на Полша, в никакъв случай няма да бъде забравена.
Официозният вестник " Газета Полска " помества по тоя мотив специфична публикация, в която декларира апропо:
" При печалните резултати от търсенията на полския самолет се отбелязва една демонстрация, която ни принуждава да забравим за миг трагичността на ситуацията. Тая демонстрация е героичната и безплатна помощ, цялостна с човечни усеща, оказана при търсенията на самолета от участващите в тях лица.
Всички военни и цивилен управляващи се сложиха в услуга на избавителната акция. Тя бе проведена с проект и по подобен метод, че да може да даде неотложно помощ. Героизмът на българските спасители, тяхната човечност и безкористност се изясняват единствено с дълбокото схващане на непознатата болежка и злощастие.
Полският и българският нации са съединени от епохи с връзки на откровено другарство и благосклонност. Традицията и общите битки за отбрана на християнството ги съедини. На българска земя откри гибелта си крал Владислав Варненчик.
Трагедията с полския самолет разреши още един път на братския български народ да засвидетелства пред полския народ тия здрави връзки. Още с узнаването за изгубването на самолета, шефът на въздухоплаването полковник Бойдев, който се намираше по това време във Варшава, се завърна незабавно в София, с цел да поеме управлението на избавителната акция. Няколко избавителни отряда бяха незабавно подготвени. Оттогава избавителната акция продължи непрекъснато.
Българските планини са покрити със сняг два метра пълен. Лесно е човек да се изгуби. Лавини заплашват, бурите са рискови. Въпреки това избавителната акция освен, че не отслабна, само че се засилваше от ден на ден. Ние в никакъв случай няма да забравим, че българският народ в един толкоз тежък за нас миг прояви такава искреност. "
***
Варшава, 15 декември 1937 година /ПТА/ Погребението на жертвите от злополуката на полския аероплан в Пирин, а точно на водача Дмошински и на механика Валентукевич бе осъществено във Варшава в наличието на представители на гражданските и на военните управляващи и на българския пълномощен министър господин Траянов. След опелото в църквата, помощник-министърът на известията господин Бобковски декорира ковчега на Дмошински с полския кръст за заслуга, а българският пълномощен министър господин Траянов декорира ковчега с българския медал " Св. Александър ". Ковчезите бяха сложени върху колелата на един аероплан, теглени от шест коня. Една почетна рота от въздухоплавателния полк съпровождаше ковчезите. Въпреки дъжда голяма маса от столичани взе присъединяване в погребението. Във военното гробище господин Бобковски произнесе тирада, в която отдаде респект на жертвите и акцентира величието на тяхната работа в работа на напредъка.
Българският пълномощен министър господин Траянов произнесе тирада на български, в която акцентира братското присъединение на българския народ към скръбта на полския народ. От името на полско-българското сдружение, неговият подпредседател и някогашен министър господин Бертони благодари на България за геройството, проявено при диренето на потърпевшия аероплан в Пирин. Г-н Бертони акцентира признателността на Полша към България.
Тленните остатъци на третата жертва на злополуката, радиотелеграфистът Виник, бяха заровени в Долина. По едно нещастно съвпадане, неговият татко, грохнал от гибелта на сина си, умря предходната събота.
Тадеуш Дмошински е пълководец на полета на полския аероплан, а Ришард Валентукевич - монтьор. Самолетът трябвало да кацне в София на 23 ноември 1937 година, където двамата да бъдат удостоени с български ордени, за които били издадени царски укази. На 12 юли 1937 година те управлявали самолета, който особено докарал до София вода от р. Йордан за светото кръщение на родилия се на 17 юни 1937 година княз Симеон Търновски. Цар Борис Трети персонално следил от самото начало избавителната акция.
Варшава, 28 ноември 1937 година /ПТА/ Цяла Полша, следяща всеки час с най-голямо неспокойствие и безпокойствие героичните старания, положени от всички обществени съсловия в България за намирането на изгубения полски самолет, демонстрира най-голямо удивление и благодарност към България, за готовността и отзивчивостта в смелите избавителни работи проявени с благотворителност, милосърдие и същински дух на саможертва и мъжество, достолепия на един популярен джентълменски народ, имащ най-висшето разбиране за достойнство и човечна взаимопомощ. Целият полски щемпел, който обнародва детайлности по търсенията на самолета, акцентира героизма на българските експедиции, които макар изключително неприятните атмосферни условия, самоуверено започнаха избавителните работи.
Полският щемпел изрича с изключително сърдечни думи своите усеща на признателност във връзка с България за дадената помощ и акцентира, че тая услуга, направена на Полша, в никакъв случай няма да бъде забравена.
Официозният вестник " Газета Полска " помества по тоя мотив специфична публикация, в която декларира апропо:
" При печалните резултати от търсенията на полския самолет се отбелязва една демонстрация, която ни принуждава да забравим за миг трагичността на ситуацията. Тая демонстрация е героичната и безплатна помощ, цялостна с човечни усеща, оказана при търсенията на самолета от участващите в тях лица.
Всички военни и цивилен управляващи се сложиха в услуга на избавителната акция. Тя бе проведена с проект и по подобен метод, че да може да даде неотложно помощ. Героизмът на българските спасители, тяхната човечност и безкористност се изясняват единствено с дълбокото схващане на непознатата болежка и злощастие.
Полският и българският нации са съединени от епохи с връзки на откровено другарство и благосклонност. Традицията и общите битки за отбрана на християнството ги съедини. На българска земя откри гибелта си крал Владислав Варненчик.
Трагедията с полския самолет разреши още един път на братския български народ да засвидетелства пред полския народ тия здрави връзки. Още с узнаването за изгубването на самолета, шефът на въздухоплаването полковник Бойдев, който се намираше по това време във Варшава, се завърна незабавно в София, с цел да поеме управлението на избавителната акция. Няколко избавителни отряда бяха незабавно подготвени. Оттогава избавителната акция продължи непрекъснато.
Българските планини са покрити със сняг два метра пълен. Лесно е човек да се изгуби. Лавини заплашват, бурите са рискови. Въпреки това избавителната акция освен, че не отслабна, само че се засилваше от ден на ден. Ние в никакъв случай няма да забравим, че българският народ в един толкоз тежък за нас миг прояви такава искреност. "
***
Варшава, 15 декември 1937 година /ПТА/ Погребението на жертвите от злополуката на полския аероплан в Пирин, а точно на водача Дмошински и на механика Валентукевич бе осъществено във Варшава в наличието на представители на гражданските и на военните управляващи и на българския пълномощен министър господин Траянов. След опелото в църквата, помощник-министърът на известията господин Бобковски декорира ковчега на Дмошински с полския кръст за заслуга, а българският пълномощен министър господин Траянов декорира ковчега с българския медал " Св. Александър ". Ковчезите бяха сложени върху колелата на един аероплан, теглени от шест коня. Една почетна рота от въздухоплавателния полк съпровождаше ковчезите. Въпреки дъжда голяма маса от столичани взе присъединяване в погребението. Във военното гробище господин Бобковски произнесе тирада, в която отдаде респект на жертвите и акцентира величието на тяхната работа в работа на напредъка.
Българският пълномощен министър господин Траянов произнесе тирада на български, в която акцентира братското присъединение на българския народ към скръбта на полския народ. От името на полско-българското сдружение, неговият подпредседател и някогашен министър господин Бертони благодари на България за геройството, проявено при диренето на потърпевшия аероплан в Пирин. Г-н Бертони акцентира признателността на Полша към България.
Тленните остатъци на третата жертва на злополуката, радиотелеграфистът Виник, бяха заровени в Долина. По едно нещастно съвпадане, неговият татко, грохнал от гибелта на сина си, умря предходната събота.
Тадеуш Дмошински е пълководец на полета на полския аероплан, а Ришард Валентукевич - монтьор. Самолетът трябвало да кацне в София на 23 ноември 1937 година, където двамата да бъдат удостоени с български ордени, за които били издадени царски укази. На 12 юли 1937 година те управлявали самолета, който особено докарал до София вода от р. Йордан за светото кръщение на родилия се на 17 юни 1937 година княз Симеон Търновски. Цар Борис Трети персонално следил от самото начало избавителната акция.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ