Дечо Дечев изключва дължавата да се справи без частните болници
НЗОК има контракт с 384 лечебни заведения към края на 2023 година, като 50-55 от тях поемат 75% от целия размер медицински действия, а за останалите 329 остават 1/4 от дейностите. Това съобщи пред bTV шефът на болница " Св. Иван Рилски " и някогашен шеф на НЗОК доктор Дечо Дечев.
Той посочи, че измежду тези 55 лечебни заведения има и частни, които се оправят доста добре.
По негови думи " нито едни частник няма да си разреши да назначи следващия политически парашутист, в случай че той няма експертни качества ", тъй като гони избрани резултати.
Дечев бе безапелационен, че избран брой на лечебните заведения не значи безусловно високо качество на предоставените медицински услуги. Качеството се определяло по радикално разнообразни критерии.
Той означи, че страните, които са съумели да реализират положителни индикатори, ги реализират не в продължение на една или две години, а на десетилетия. Дечев даде и образец: " През 1939 година междинната дълготрайност на живота у нас е била 59 години. През 1989 година тя е 71 години. Всеки би си задал въпроса по какъв начин се получава това, откакто в тези години популацията не е имало достъп до високи технологии и нови медикаменти. Веднага ще отговоря - добра организация на опазването на здравето ", заключи той.
Дечев напомни, че преди няколко десетилетия съществена част от работата на лекарите е била да вършат непрекъснати профилактични прегледи по предприятията. По негови думи тогава всеки българин е имал идентичен достъп до здравни услуги - нещо, което се е трансформирало след 1989 година
" Имаше и протокол за взаимоотношение сред лечебните заведения, т.е. в случай че в едно лечебно заведения преценяват, че нямат запас за лекуването на даден пациент се вика съветник или болният се трансферира в друго лечебно заведение. Този протокол се прекъсна, тъй като влязохме в различен модел на опазване на здравето ", разясни шефът на болница " Св. Иван Рилски ".
Относно разкриването на частните лечебни заведения у нас той посочи, че не трябва да се минава една алена линия на присъединяване на тези лечебни заведения в лечебния развой, само че при изискване че страната стои зад уговорката да обезпечи на българите достъп до качествени медицински услуги.
По негови думи до преди 15 година частното опазване на здравето не е оказвало такова въздействие върху здравния бранш, тъй като е било доста по-слабо развито.
" Тогава не водехме спор дали имаме, или нямаме потребност от частни лечебни заведения. Сега нещата са радикално разнообразни - несъмнено и изрично страната през днешния ден не може да се оправи единствено и само с наличните си лечебни заведения ", безапелационен бе той.
Във връзка с обезпечеността на лечебните заведения с фрагменти и инсталация Дечев изрази страдание, че трендовете са за съсипване на държавните лечебни заведения. Той обаче не отговори дали това се прави съзнателно, с цел да се развиват по-добре частните клиники.
Той посочи, че измежду тези 55 лечебни заведения има и частни, които се оправят доста добре.
По негови думи " нито едни частник няма да си разреши да назначи следващия политически парашутист, в случай че той няма експертни качества ", тъй като гони избрани резултати.
Дечев бе безапелационен, че избран брой на лечебните заведения не значи безусловно високо качество на предоставените медицински услуги. Качеството се определяло по радикално разнообразни критерии.
Той означи, че страните, които са съумели да реализират положителни индикатори, ги реализират не в продължение на една или две години, а на десетилетия. Дечев даде и образец: " През 1939 година междинната дълготрайност на живота у нас е била 59 години. През 1989 година тя е 71 години. Всеки би си задал въпроса по какъв начин се получава това, откакто в тези години популацията не е имало достъп до високи технологии и нови медикаменти. Веднага ще отговоря - добра организация на опазването на здравето ", заключи той.
Дечев напомни, че преди няколко десетилетия съществена част от работата на лекарите е била да вършат непрекъснати профилактични прегледи по предприятията. По негови думи тогава всеки българин е имал идентичен достъп до здравни услуги - нещо, което се е трансформирало след 1989 година
" Имаше и протокол за взаимоотношение сред лечебните заведения, т.е. в случай че в едно лечебно заведения преценяват, че нямат запас за лекуването на даден пациент се вика съветник или болният се трансферира в друго лечебно заведение. Този протокол се прекъсна, тъй като влязохме в различен модел на опазване на здравето ", разясни шефът на болница " Св. Иван Рилски ".
Относно разкриването на частните лечебни заведения у нас той посочи, че не трябва да се минава една алена линия на присъединяване на тези лечебни заведения в лечебния развой, само че при изискване че страната стои зад уговорката да обезпечи на българите достъп до качествени медицински услуги.
По негови думи до преди 15 година частното опазване на здравето не е оказвало такова въздействие върху здравния бранш, тъй като е било доста по-слабо развито.
" Тогава не водехме спор дали имаме, или нямаме потребност от частни лечебни заведения. Сега нещата са радикално разнообразни - несъмнено и изрично страната през днешния ден не може да се оправи единствено и само с наличните си лечебни заведения ", безапелационен бе той.
Във връзка с обезпечеността на лечебните заведения с фрагменти и инсталация Дечев изрази страдание, че трендовете са за съсипване на държавните лечебни заведения. Той обаче не отговори дали това се прави съзнателно, с цел да се развиват по-добре частните клиники.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ