„Руска стратегия за дестабилизация“: Какво се случва в Грузия?
Сподели
Повече от месец Грузия е обхваната от митинги, които са определяни като най-масовите от години. Повечето университети са затворени, тъй като студентите са в стачка.
Причината – опитът на ръководещите в страната партии да прокарат законопроект за „ задграничните сътрудници “.
Управляващото болшинство на партия „ Грузинска фантазия “ твърди, че желае желанията са да се внесе повече бистрота във връзка с
задграничното финансиране на неправителствени организации.
Критиците на законопроекта споделят, че държавното управление го е изготвило по модела на съветския закон за задграничните сътрудници и че цели посредством новото законодателство да пречи на работата на самостоятелни сдружения и медии.
В Русия голям брой организации и физически лица са обозначени като задгранични сътрудници, което постоянно им основава съществени юридически проблеми.
През март предходната година популистката администрация на ръководещата партия „ Грузинска фантазия “ беше принудена да се откаже от съвсем еднакъв законопроект за „ задграничните сътрудници “ след улични митинги, при които полицията за битка с безредиците влезе в конфликти с стачкуващите.
Докато множеството грузинци смятаха, че драмата с „ задграничния сътрудник “ към този момент е зад тила им, година след обещанието на партията да отдръпна предложенията си „ абсолютно “, тя още веднъж ги внесе в Народното събрание за гласоподаване.
Тазгодишният законопроект е еднакъв с миналогодишния, като се изключи една смяна: терминът „ задграничен сътрудник “ е сменен с по-заобиколния „ организация, преследваща ползите на непозната мощ “.
Очаква се през днешния ден грузинският парламент през днешния ден да утвърди противоречивия закон.
В телевизионно послание министър председателят на Грузия Иракли Кобахидзе разгласи, че Народното събрание ще работи съгласно волята на болшинството от популацията на страната и ще одобри закона.
Според премиера, обаче, в случай че Народното събрание отстъпи и не одобри закона, Грузия ще загуби суверенитета си.
Критиците на закона, които настояват, че той е основан по модел на съветския закон, приканиха за нови демонстрации през днешния ден.
Очакват се всеобщи митинги в цялата страна.
Законопроектът за „ задгранично въздействие “ беше утвърден от правната комисия на грузинския парламент в 9.00 сутринта в понеделник, за което бяха нужни единствено 67 секунди, написа The Guardian.
Приемането на законопроекта при окончателното му гласоподаване във вторни се чака да премине елементарно, защото ръководещите имат гласовете.
Очакваното несъгласие на антиправителствения президент Саломе Зурабишвили може да бъде отхвърлено от парламентарното болшинство.
Законът ще задължи медиите или гражданските организации в Грузия, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се записват като „ организации, обслужващи ползите на непозната мощ ”.
Членове на ръководещата партия настояват също, че самите опозиционни политици, посредством свързани с тях неправителствени организации, са индиректно финансирани от Запада.
Виждаме по какъв начин притокът на непрозрачни пари се усилва в навечерието на изборите в Грузия и по-голямата част от тези средства са ориентирани към поддръжка на радикални партии, радикални Неправителствени организации и радикални пропагандистки медии “, се споделя в изказване на партията, съпътстващо повторното внасяне на законопроекта.
Проектозаконът беше разказан от Държавния департамент на Съединени американски щати като „ въодушевен от Кремъл “ инструмент за гонене на самостоятелни медии и опозиционни гласове в страна, която дълго време се люлееше сред съветската и западната сфера на въздействие, само че чието държавно управление в този момент наподобява клони повече към Москва.
Брюксел даде ясно да се разбере, че законодателството ще бъде спънка за присъединението на Грузия към 27-членния държавен блок.
Протестите през последния един месец бяха съпроводени с грубост – студенти бяха влачени, бити и ритани от полицията. Въпреки че тези случаи се проверяват от управляващите, изходът от тях не е оптимистичен.
Партийните водачи от „ Грузинска фантазия “ се пробваха да заглушат рецензиите, като показаха, че доста други страни, в това число демократични, имат закони, изискващи бистрота за задгранично финансиране.
Те упорстват, че текстът е заимствуван от американското законодателство, само че грузинската съпротива продължи да го назовава „ съветски закон “, защото го съпоставя със подобен закон в Русия, употребен от Кремъл за потушаване на несъгласието.
В Русия стотици публицисти, политици, организации за отбрана на правата, екологични групи, мрежи за поддръжка на ЛГБТ общността и други са посочени като „ задгранични сътрудници “, задължавайки ги да се етикетират като такива всякога, когато разгласяват нещо в обществените мрежи или на други места.
Грузинската президентка Саломе Зурабишвили, чест критик на “Грузинска фантазия ”, е на мнение, че стремежът към приемане на закона от ръководещите е провокация и съветска тактика за дестабилизация.
Опозиционерът Ника Мелия съобщи предишния месец, че държавното управление е в „ сговор “ с съветския президент Владимир Путин и дефинира приемането на този закон като опасност за независимостта на Грузия.
„ Това, което мога да кажа несъмнено, е, че грузинците и грузинската воля не могат да бъдат победени “, сподели той.
„ Няма късмет. Грузинският интерес ще надделее над съветския интерес “, добави Мелия.
Грузия, страна с население от 3,7 милиона души, която до 1991 година беше ръководена от Москва като част от Съветския съюз,
е на кръстопът в своите интернационалните връзки.
Сега управляващите в Кремъл са мощно непопулярни измежду грузинското население, поради поддръжката им за отцепническите райони Абхазия и Южна Осетия, за които Русия води война и завоюва къса война с Грузия през 2008 година
Въпреки че държавното управление в Тбилиси се разгласи за прозападно, то отхвърли да наложи наказания на Москва поради войната в Украйна, като вместо това възвърне директните транспортни връзки с Русия, разгневявайки проукраинското грузинско общество, написа “Суисинфо ”.
Последните митинги акцентират задълбочаването на разделянето във към този момент поляризираната страна, изправяйки ръководещата партия против опозицията, огромна част от гражданското общество и президентката на страната.
В интернационален проект Грузия заема стратегическа позиция до Русия, Турция, Армения и Азербайджан в район, кръстосан от нефтопроводи и газопроводи и граничещ с Черно море.
Подобно на Украйна, тя се оказа притисната сред Русия и Запада след разпадането на Съветския съюз и даже води война с Москва, макар че боевете продължиха единствено пет дни.
И на Грузия, както и на Украйна, е дадено вероятно участие в НАТО.
Западът следи дали Тбилиси ще се върне в орбитата на Москва или ще отхвърли съветското въздействие – и дали това може да стане, без да бъде провокиран спомагателен спор.
Партията “Грузинска фантазия ”, която ръководи към този момент близо 12 години, упорства за нуждата от уравновесени връзки сред Изтока и Запада.
Критиците обаче означават, че създателят на групировката, олигархът Бидзина Иванишвили, е натрупал своето положение в Русия и е култивирал другарски връзки с Кремъл, за разлика от предходните грузински държавни управления.
Затова апелите на Брюксел за „ деолигархизация “ на страната, тълкувани значително като означаващи ограничение на властта на Иванишвили, остават нечути.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Повече от месец Грузия е обхваната от митинги, които са определяни като най-масовите от години. Повечето университети са затворени, тъй като студентите са в стачка.
Причината – опитът на ръководещите в страната партии да прокарат законопроект за „ задграничните сътрудници “.
Управляващото болшинство на партия „ Грузинска фантазия “ твърди, че желае желанията са да се внесе повече бистрота във връзка с
задграничното финансиране на неправителствени организации.
Критиците на законопроекта споделят, че държавното управление го е изготвило по модела на съветския закон за задграничните сътрудници и че цели посредством новото законодателство да пречи на работата на самостоятелни сдружения и медии.
В Русия голям брой организации и физически лица са обозначени като задгранични сътрудници, което постоянно им основава съществени юридически проблеми.
През март предходната година популистката администрация на ръководещата партия „ Грузинска фантазия “ беше принудена да се откаже от съвсем еднакъв законопроект за „ задграничните сътрудници “ след улични митинги, при които полицията за битка с безредиците влезе в конфликти с стачкуващите.
Докато множеството грузинци смятаха, че драмата с „ задграничния сътрудник “ към този момент е зад тила им, година след обещанието на партията да отдръпна предложенията си „ абсолютно “, тя още веднъж ги внесе в Народното събрание за гласоподаване.
Тазгодишният законопроект е еднакъв с миналогодишния, като се изключи една смяна: терминът „ задграничен сътрудник “ е сменен с по-заобиколния „ организация, преследваща ползите на непозната мощ “.
Очаква се през днешния ден грузинският парламент през днешния ден да утвърди противоречивия закон.
В телевизионно послание министър председателят на Грузия Иракли Кобахидзе разгласи, че Народното събрание ще работи съгласно волята на болшинството от популацията на страната и ще одобри закона.
Според премиера, обаче, в случай че Народното събрание отстъпи и не одобри закона, Грузия ще загуби суверенитета си.
Критиците на закона, които настояват, че той е основан по модел на съветския закон, приканиха за нови демонстрации през днешния ден.
Очакват се всеобщи митинги в цялата страна.
Законопроектът за „ задгранично въздействие “ беше утвърден от правната комисия на грузинския парламент в 9.00 сутринта в понеделник, за което бяха нужни единствено 67 секунди, написа The Guardian.
Приемането на законопроекта при окончателното му гласоподаване във вторни се чака да премине елементарно, защото ръководещите имат гласовете.
Очакваното несъгласие на антиправителствения президент Саломе Зурабишвили може да бъде отхвърлено от парламентарното болшинство.
Законът ще задължи медиите или гражданските организации в Грузия, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се записват като „ организации, обслужващи ползите на непозната мощ ”.
Членове на ръководещата партия настояват също, че самите опозиционни политици, посредством свързани с тях неправителствени организации, са индиректно финансирани от Запада.
Виждаме по какъв начин притокът на непрозрачни пари се усилва в навечерието на изборите в Грузия и по-голямата част от тези средства са ориентирани към поддръжка на радикални партии, радикални Неправителствени организации и радикални пропагандистки медии “, се споделя в изказване на партията, съпътстващо повторното внасяне на законопроекта.
Проектозаконът беше разказан от Държавния департамент на Съединени американски щати като „ въодушевен от Кремъл “ инструмент за гонене на самостоятелни медии и опозиционни гласове в страна, която дълго време се люлееше сред съветската и западната сфера на въздействие, само че чието държавно управление в този момент наподобява клони повече към Москва.
Брюксел даде ясно да се разбере, че законодателството ще бъде спънка за присъединението на Грузия към 27-членния държавен блок.
Протестите през последния един месец бяха съпроводени с грубост – студенти бяха влачени, бити и ритани от полицията. Въпреки че тези случаи се проверяват от управляващите, изходът от тях не е оптимистичен.
Партийните водачи от „ Грузинска фантазия “ се пробваха да заглушат рецензиите, като показаха, че доста други страни, в това число демократични, имат закони, изискващи бистрота за задгранично финансиране.
Те упорстват, че текстът е заимствуван от американското законодателство, само че грузинската съпротива продължи да го назовава „ съветски закон “, защото го съпоставя със подобен закон в Русия, употребен от Кремъл за потушаване на несъгласието.
В Русия стотици публицисти, политици, организации за отбрана на правата, екологични групи, мрежи за поддръжка на ЛГБТ общността и други са посочени като „ задгранични сътрудници “, задължавайки ги да се етикетират като такива всякога, когато разгласяват нещо в обществените мрежи или на други места.
Грузинската президентка Саломе Зурабишвили, чест критик на “Грузинска фантазия ”, е на мнение, че стремежът към приемане на закона от ръководещите е провокация и съветска тактика за дестабилизация.
Опозиционерът Ника Мелия съобщи предишния месец, че държавното управление е в „ сговор “ с съветския президент Владимир Путин и дефинира приемането на този закон като опасност за независимостта на Грузия.
„ Това, което мога да кажа несъмнено, е, че грузинците и грузинската воля не могат да бъдат победени “, сподели той.
„ Няма късмет. Грузинският интерес ще надделее над съветския интерес “, добави Мелия.
Грузия, страна с население от 3,7 милиона души, която до 1991 година беше ръководена от Москва като част от Съветския съюз,
е на кръстопът в своите интернационалните връзки.
Сега управляващите в Кремъл са мощно непопулярни измежду грузинското население, поради поддръжката им за отцепническите райони Абхазия и Южна Осетия, за които Русия води война и завоюва къса война с Грузия през 2008 година
Въпреки че държавното управление в Тбилиси се разгласи за прозападно, то отхвърли да наложи наказания на Москва поради войната в Украйна, като вместо това възвърне директните транспортни връзки с Русия, разгневявайки проукраинското грузинско общество, написа “Суисинфо ”.
Последните митинги акцентират задълбочаването на разделянето във към този момент поляризираната страна, изправяйки ръководещата партия против опозицията, огромна част от гражданското общество и президентката на страната.
В интернационален проект Грузия заема стратегическа позиция до Русия, Турция, Армения и Азербайджан в район, кръстосан от нефтопроводи и газопроводи и граничещ с Черно море.
Подобно на Украйна, тя се оказа притисната сред Русия и Запада след разпадането на Съветския съюз и даже води война с Москва, макар че боевете продължиха единствено пет дни.
И на Грузия, както и на Украйна, е дадено вероятно участие в НАТО.
Западът следи дали Тбилиси ще се върне в орбитата на Москва или ще отхвърли съветското въздействие – и дали това може да стане, без да бъде провокиран спомагателен спор.
Партията “Грузинска фантазия ”, която ръководи към този момент близо 12 години, упорства за нуждата от уравновесени връзки сред Изтока и Запада.
Критиците обаче означават, че създателят на групировката, олигархът Бидзина Иванишвили, е натрупал своето положение в Русия и е култивирал другарски връзки с Кремъл, за разлика от предходните грузински държавни управления.
Затова апелите на Брюксел за „ деолигархизация “ на страната, тълкувани значително като означаващи ограничение на властта на Иванишвили, остават нечути.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ