Евровотът в Италия: Пет партии в челото на борбата за ЕП, премиерката Мелони поведе листите
На първо място от тези 5 съществени партии е твърдата консервативна десница на Мелони " Италиански братя ". Тя е учредена през 2012 година от Иняцио Ла Руса, сегашния ръководител на италианския Сенат, Гуидо Крозето, сегашния италиански министър на защитата и Мелони, които се отделят от огромната политическа групировка " Народ на свободата " на Силвио Берлускони. От 2014 година Мелони е ръководител на " Италиански братя ". Мнозина обаче наблюдават нейните корени по-назад във времето, до " Италианското обществено придвижване ", учредено през 1946 година от функционери на Италианската обществена република (колаборационисткия режим в Италия, управителен от фашисткия деспот Бенито Мусолини по времето на Втората международна война). Символ на това придвижване е пламък с цветовете на италианското знаме, постоянно отъждествяван с пламъка, пламнал на гроба на Мусолини.
През 1995 година в интервала в Италия, в който има цялостно обновяване на политическия пейзаж, " Италианското обществено придвижване " се трансформира в партия " Национален съюз ". Постепенно " Национален съюз " афишира, че скъсва с предишното, с което е асоцииран. През 2009 година той се влива в огромния десноцентристки план на Силвио Берлускони " Народ на свободата ". Но през годините в него пораждат различия и най-после от него се отделят политиците, сложили началото на " Италиански братя ". В логото на партията на Мелони продължава да попада пламък, който нейни критици назовават останка от фашизма и от " Италианското обществено придвижване ". Нееднократно Мелони акцентира по разнообразни мотиви, че тя в никакъв случай не е била почитател на фашизма и отхвърли асоциации с тази идеология. Въпреки това в западни медии за партията й се приказва и като за постфашистка.
Снимка: БТА/АР
От основаването си до 2022 година " Италиански братя " е в съпротива на експертното държавно управление на Марио Монти, на държавните управления на Енрико Лета и Матео Ренци, на експертното държавно управление на Паоло Джентилони, на двете държавни управления на Дзузепе Конте и на необятното съдружно държавно управление на Марио Драги. Партията се кандидатира за първи път на европейските избори през 2014 година, само че получава единствено 3,7 %. През последващите години под водачеството на Мелони тя обаче се трансформира в незаобиколим фактор в италианската политика. На изборите за италиански парламент през 2018 година взе участие в коалиция с " Форца Италия " и " Лига " и трите дружно получават 34 %. Сред тях " Италиански братя получава " 4,35 %. На европейските избори през 2019 година партията печели 6,44 %. Вкарва 6 депутати, само че в края на мандата на Европарламента към този момент има 10 евродепутати поради прекосяване в нейните редици на депутати от други политически сили. На парламентарните избори в Италия през септември 2022 година " Италиански братя " се яви в коалиция със същите партии като на изборите през 2018 година и обединяването завоюва вота с над 40 %. В рамките на тази коалиция " Италиански братя " получи 26 %. След това Мелони сформира с съдружните си сътрудници държавно управление, което оглави.
В Европа " Италиански братя " в началните си години беше част от десноцентристката Европейска национална партия, само че преди изборите за девети Европарламент мина в Партията на европейските консерватори и реформисти . От 2020 година Мелони е водач на тази паневропейска групировка.
За евровота " Италиански братя " в този момент избра да се яви сама с листата а не в коалиция с сътрудниците си от държавното управление, макар апелите на крайнодясната партия " Лига " за обединяване преди вота. В последните допитвания за евровота партията има 27,2 % (допитване на организация Ютренд), 27,3 % (допитване на организация Текне) и 26,6 % (допитване на организация Ессе Ву Джи).
Водещ претендент на партията във всички 5 изборни окръга е Джорджа Мелони. Изборните управляващи позволиха и името й в листите да попада и единствено като Джорджа. На годишната си конференция на 4 януари Мелони съобщи, че всеки избор за нея е опция да ревизира какви са настройките на хората и увери, че няма да отиде в Екологичен потенциал, в случай че бъде определена за евродепутат, тъй като би предала доверието на гласоподавателите, които са дали своят вот за нея с мисълта, че тя ще ръководи Италия. От листите на " Италиански братя " отсъства Ариана Мелони, по-голямата сестра на Джорджа Мелони, за която е говореше, че ще бъде претендент. Ариана Мелони е секретар на " Италиански братя " и брачна половинка на Франческо Лолобриджида, министър на земеделието в държавното управление на Мелони, прочут с гафовете си и неуместните си изказвания. В партийните листи не е включен министърът на защитата Гуидо Крозето, за който също се спекулираше, че ще е претендент, само че в тях попада неговият племенник - Джовани. В листите е и някогашният кмет на остров Джильо, Марио Пелегрини, който беше измежду първите оказали помощ на бедстващите пасажери на потъващия круизен транспортен съд " Коста Конкордия ". В листите е включен на предпоследно място от Южен регион и скандалният някогашен заместник-министър на културата Виторио Сгарби, който си навлече рецензии поради разправиите си със публицисти, беше забъркан в хипотетична кражба на картина и беше разследван за приемане на възнаграждения за лекции и речи, до момента в който е бил на работа в културното министерство. В листите е вписана и Джована Джолити, правнучката на огромния италиански общественик Джовани Джолити, петкратен министър председател на страната в интервала 1892 - 1921 година.
Втора от петте най-следени политически обединения е Демократическата партия, главната опозиционна мощ в Италия. Тя е основана през 2007 година като опит да се укрепи левоцентристкото пространство. В нея се вливат няколко известни леви обединения, като " Демокрацията е свобода-Маргарита " и " Леви демократи ". И двете партии преди този момент участваха в левоцентристките обединения " Маслиново дърво " и " Съюзът ", асоциирани с някогашния ръководител на Европейската комисия Романо Проди и някогашен повторен министър председател на Италия. Идеологията на партията е обществен демократизъм, прогресизъм, социализъм, европеизъм, атлантизъм. Партията има ръководител и секретар, само че за водещ партиен водач се счита секретарят. Първо присъединяване в национални избори Демократическата партия има през 2008 година, когато печели 33 %. През идващите години обаче вътрешни разделения в партията водят до понижаване на изборните й резултати. На националните избори през 2013 година тя получава 25 %.
Следват още по-големи вътрешни раздори и периодично повтаряне на партийни секретари, което още повече въздейства на рейтинга й. При един от тези раздори новият партиен водач Матео Ренци посредством вътрешнопартиен прелом отстранява от премиерския пост сътрудника си демократ Енрико Лета. След всичко това на парламентарните избори през 2018 година Демократическата партия получава едвам 19 % и е огромният отстъпник тогава, а огромните спечелили са десноцентристка коалиция и антисистемните от " Движение 5 звезди ". Въпреки това партията се озовава в позицията на съдружен сътрудник във второто държавно управление на " Движение 5 звезди ", което след разпадането на първото му държавно управление с крайнодясната празненство " Лига " се пробва по всякакъв начин да избегне нови предварителни избори. След края и на това държавно управление партията става част от необятната ръководеща коалиция на Марио Драги. По това време за неин секретар е определен Енрико Лета, който приема поста, тъй като в партията към този момент го няма Матео Ренци, отделил се от нея през 2019 година
Демократическата партия в европейски проект е част от Партията на европейските социалисти. Участва в изборите за Екологичен потенциал през 2009 година, 2014 година и 2019 година, като получава надлежно 26 %, 40 % и 22 % процента. В деветия Европарламент партията започва присъединяване с 19 депутати, като втора италианска политическа мощ в него. В края на мандата след прекосяване на евродепутати от нея в други партии или станали самостоятелни, тя има 15 депутати. В Европарламента Демократическата партия е част от парламентарната група " Социалисти и демократи ".
През 2022 година партията получава 19 % на националните избори и Енрико Лета се отдръпва от поста на партиен секретар. След няколко месеца за неин секретар е определена Ели Шлайн, някогашен евродепутат и някогашен заместник-областен шеф на Емилия Романя. С избирането на Шлайн партията се постанова като мощна съпротива на държавното управление на Мелони и бележи леко повишаване в социологическите изследвания, които в този момент й отреждат за евровота 20,4 % (анкета на организация Ютренд), 20,3 % (анкета на организация Текне) и 20,6 % (анкета на организация Есс Ву Джи).
Сред водещите партийни претенденти за евровота е самата Ели Шлайн, която е лидер на партийните листи в Централен и Островен окръг. Тя обаче сходно на Мелони съобщи, че в случай че бъде определена, ще се откаже от евродепутатски мандат и ще продължи работата си като италиански народен представител. Сред водещите претенденти е и партийният ръководител Стефано Боначини, който е и регионален шеф на Емилия Романя, кметовете на Флоренция, Бергамо и Бари Дарио Нардела, Джорджо Гори и Антонио Декаро, журналистката и телевизионна водеща Лучия Анунцията, тръгнала си предходната година от РАИ поради противоречие с публицистичната политика на медията и която в този момент е отпред на партийната листа в Южен окръг, журналистката и човеколюбец Джулия Страда, щерка на Джино Страда, създател на неправителствената и филантропична организация " Имърджънси ", подпомагаща жертвите на войните и бедните хора. Самата Джулия Страда е била началник в даден миг на " Имърджънси ". Сега тя е отпред на партийната листа от Северозападен окръг. Сред претендентите на Демократическата партия е и лекарят и политик Пиетро Бартоло, който първи преглежда новопристигналите противозаконни мигранти на остров Лампедуза. Сред претендентите е и някогашният секретар на партията Никола Дзингарети.
Сред 5-те водещи партии е " Движение 5 звезди ". То е основано от комика Бепе Грило и от интернет бизнесмена Джанроберто Казаледжо през 2009 година като друго придвижване, което се дефинира като " нито ляво, нито дясно ", а като " пост идеологическо и антисистемно ". Петте звезди в името му значат 5 неща, за които то се бори - достъп до питейна вода за всички, наличен превоз за всички, запазване на околната среда, съгласуваност и развиване. Впоследствие 5-те хрумвания еволюират в битка за общо богатство, поддръжка на правилата на интегралната екология (връзката на хората с околната среда), битка за обществена правдивост, блян към софтуерни нововъведения и еко-социална пазарна стопанска система (в която еко-икономическото не става в ущърб на социалното). Движението е известно с допитванията, които организира посредством интернет платформата си по разнообразни въпроси, включително и за претенденти за включване в изборни листи. Дълго време отпред на Движението е Бепе Грило, след това той се отхвърля в интерес на обещаващия млад политик Луиджи Ди Майо.
Снимка: AP/БТА
Сега партиен водач е Джузепе Конте. На парламентарните избори в Италия " Движение 5 звезди " взе участие за първи път през 2013 година когато печели 25 %. Три години по-късно на локалните избори през 2016 година " Движение 5 звезди " печели контрола върху 23 общини, измежду които Рим и Торино, отпред на които застават неговите млади представителки Вирджиния Раджи и Киара Апендино. Пет години по-късно то получава 32 % на парламентарните избори и се трансформира в първа независима мощ в Италия. След това за " Движение 5 звезди " стартират низ от проблеми. То сформира държавно управление с крайнодясната партия " Лига ", като обединението е възприемана като много странна в Италия. Начело й застава незнайният по това време Джузепе Конте. Водеща роля в кабинета играе вътрешният министър Матео Салвини, водач на " Лига ". Той бързо стартира да прокарва твърда дясна линия във връзка с противозаконните мигранти, което е в контраст със обществените позиции на " Движение 5 звезди ".
Така се стига година по-късно до разпад на ръководещата коалиция. Но вместо предварителни избори, на които се надява " Лига ", " Движение 5 звезди ", започващо да губи известност поради обединението си с крайнодесните, избира да влезе в коалиция със систематичната Демократическа партия. Начело на новото държавно управление още веднъж е Джузепе Конте. То ръководи по време на пандемията и вкарва строги антиковидни ограничавания, поради което отнася големи негативи. Паралелно с това мандатите на кметиците на Рим и Торино завършват безславно, а Бепе Грило се оказва заплетен в правосъден скандал. Синът му е упрекнат в групово обезчестяване и Грило застава на негова страна, което е възприето като опит за интервенция в правораздаването. Движението губи и властта, когато второто държавно управление на Конте се разпада след вътрешни несъгласия, главно в редиците на Демократическата партия. За да се избегнат избори посред пандемията, президентът на Италия Серджо Матарела взема решение да разпореди на някогашния гуверньор на Европейската централна банка Марио Драги съставянето на необятна коалиция. В нея " Движение 5 звезди " влиза като една от водещите сили и излъчва външен министър - Луиджи Ди Майо. Той се отхвърля от лидерския пост на Движението и отпред му застава двукратният някогашен министър председател Конте.
Коалицията на Драги, формирана от леви, десни, крайнодесни, антиситемни и центристи, устоя единствено 18 месеца. Заради различия по отношение на асимилиране на европейски средства и поддръжката за Украйна точно " Движение 5 звезди " изиграва основна роля в рухването на този кабинет. Междувременно от Движението се отделя Луиджи Ди Майо, който е твърдо на страната на Драги и основава първо своя парламентарна група " Заедно за бъдещето ", а след това и групировката " Граждански ангажимент ". Резултатът от всичко това е, че на предварителните избори в Италия през 2022 година Движението печели едвам 15 %, само че все пак Джузепе Конте е избран отново на лидерския му пост. Сега е интензивно в съпротива на ръководещите. В последно време обаче в прояви на Движението още веднъж се включва интензивно Бепе Грило. А Луиджи Ди Майо претърпя тежък неуспех на парламентарните избори през 2022 година, на които получи 0,6 %, разформирова " Граждански ангажимент " и се отдръпна от националната политика. При все това той препоръчан от Марио Драги за новосъздадения европейски пост на специфичен представител на Европейски Съюз за Персийския залив и беше определен след дълга процедура през юни 2023 година
Сега за възобновление на Движението приказва фактът, че по-рано през годината на регионалните избори в Сардиния неговата представителка Алесандра Тоде завоюва поста на регионален шеф. Но за този избор Движението се коалира с Демократическата партия и това спомогна за изтласкване на десницата от властта в Сардиния. На последващите регионални избори в Базиликата и Абруцо този опит не беше още един. Той няма да бъде още един и за регионалните избори в Пиемонте, които са на 8 и 9 юни дружно с евровота в Италия.
" Движение 5 звезди " е взело участие до момента в 2 евровота. През 2014 година то получава 21 %, а през 2019 година - 17 %. Сега допитванията му отреждат 15,9 % (допитвания на организации Ютренд и на Текне) и 16,1 % (допитване на организация Есс Ву Джи), като по този метод то се обрисува да е трета италианска мощ в Екологичен потенциал. В деветия Европарламент " Движение 5 звезди имаше " 9 депутати, които не бяха част от нито една европарламентарна група. За идните евроизбори водачът на Движението Джузепе Конте реши да не се кандидатира.
На четвърто място след партиите, върху които се концентрират медиите, е десноцентристката " Форца Италия ", учредена преди 30 години от магната Силвио Берлускони , който беше неин дълготраен водач. Европейските избори ще бъдат първи избор за партията след кончината на Берлускони през юни предходната година. При основаването си " Форца Италия " се обрисува като политическа мощ, която желае да наложи новото в италианския политически живот, белязан от кавги, корупция, връзки с радикални организации и с мафията. Но през годините партията и най-много Берлускони се оказаха забъркани в много кавги. Срещу Берлускони имаше формирани редица каузи, като по едно от тях за данъчни нарушавания той даже беше наказан и известно време нямаше право да заема избираема служба. През годините Берлускони беше четирикратен министър председател на Италия. Самата " Форца Италия " през 2009 година се трансформира в необятното десноцентристко формирование " Народ на свободата " в опит за ребрандиране. Този опит след вътрешнопартийни несъгласия докара до разформироване на " Народ на свободата " и възобновление на " Форца Италия " през 2013 година
Партията е неизменим участник във всички избори в Италия през последните 30 години. На парламентарния избор през 2018 година тя се яви в дясна коалиция дружно с " Лига " и " Италиански братя ". Тогава обединението получи общо 34 % и стана първа съдружна мощ в страната. Но в рамките на тази коалиция самата " Форца Италия " получи едвам 14 % от гласове. После партията се оказа отвън ръководството при двете държавни управления на Конте. В необятната коалиция на Марио Драги " Форца Италия " взе участие с няколко министри, само че най-после измежду съглашателство с " Лига " също способства за рухването на този кабинет. На парламентарните избори през 2022 година " Форца Италия " получи надлежно 8,2 и 8,7 % в Камарата на депутатите и в Сената. На този избор тя се яви със същата десноцентристка коалиция от изборите през 2018 година Сега партията е част от състава на държавното управление на Мелони и има основни министерски постове.
На европейските избори през 2019 година " Форца Италия " получи 8,7 %. В деветия европарламент тя имаше 10 евродепутати. В европейски проект партията членува в десноцентристката Европейска народа партия. След кончината на Берлускони от предишното лято партията е управлявана от Антонио Таяни, вицепремиер и министър на външните работи в държавното управление на Мелони. Той е бил евродепутат, ръководител на Европейския парламент от 2017 година до 2019 година, и е заемал управителни постове в комисии на Екологичен потенциал.
На изборите за Европарламент в този момент " Форца Италия " се явява в обединена листа с дребната дясна партия " Ние умерените " . Допитванията й отреждат 8,6 % (анкета на организация Ютренд), 10,2 % (анкета на организация Текне) и 8,5 % (анкета на организация Есс Ву Джи).
Снимка: AP/БТА
Сред водещите партийни претенденти е Антонио Таяни, който е лидер на листите в Североизточен, Северозападен, Централен и Южен регион. Подобно на Мелони и на Шлайн той съобщи, че в случай че бъде определен за евродепутат, ще се откаже от мандата и ще продължи работата си като външен министър и вицепремиер. В листите са и някогашната кметица на Милано Летиция Морати, която е била и министърка на науката и образованието в трето държавно управление на Берлускони и президент на РАИ през 90-те години, както и Алесандра Мусолини, която е някогашен модел и телевизионна звезда, актриса и певица, а също и внучка на Бенито Мусолини и досегашна евродепутатка.
Петата по значимост партия, върху която се концентрират медиите, е крайнодясната партия " Лига ". Тя се корени в районните придвижвания в Северна Италия, зародили се през 70-те години, които желаят по-голяма автономност от Рим и от Южна Италия. Създава се като " Северна Лига " през 1989 година, като сплотява районни лиги в областите Венето, Пиемонте, Ломбардия, Лигурия, Емилия Романя, Фриули Венеция Джулия. През годините е неизменим фактор в политиката. Почти 20 години отпред й е Умберто Боси, като името му е обвързвано и със кавги, само че за членовете на " Лига " той си остава почитан " партиен татко ". През 2013 година отпред на партията, стремяща се към обновяване, е определен Матео Салвини. Промяната идва в миг, в който последователно от името на партията отпада прилагателното " северна " и тя се стреми да завоюва симпатизанти в Централна и Южна Италия. Промяната отпред на партията идва и в миг, в който крайнодясното пространство стартира да се заема от набиращата скорост " Италиански братя ". Идеологията на " Лига " по това време е десен популизъм, консерватизъм, антиглобализъм, суверенизъм, антиислямизъм, евроскептицизъм. Тя е и антимигрантски настроена. С течение на времето се показва в по-умерена светлина, само че продължава да отстоява антиимгрантските си позиции.
" Лига " взе участие в италианските и европейските избори от основаването си. С идването на Салвини отпред на партията през 2013 година, на италианските избори тя печели 4%, а на евровота през 2014 година получава 6,2 %. През идващите години партията " Лига " набира скорост в дясното пространство, до момента в който " Форца Италия " бележи спад поради правосъдните проблеми на Берлускони. Антиимиграционната, антиислямската и евроскептичната реторика й оказват помощ в годините на миграционната рецесия и на ислямистки закани и по този начин се стига до националните избори през 2018 т., на които " Лига " се явява дружно с " Форца Италия " и " Италиански братя ". От общия брой проценти, получени тогава от обединението - 34 % - " Лига " е с най-вече - 17 %. След това " Лига " е ръководеща партия в първото държавно управление на Джузепе Конте, след това е съпротива на второто му държавно управление. Влиза в необятната коалиция на Марио Драги. После способства за разпадането й. На изборите в Италия през 2022 година се явява с съдружните си сътрудници от предните избори и те дружно получават над 40 %, само че " Лига " регистрира най-рязък спад и получава едвам 8,8 %, а към водача й се чуват апели за оставка. Причините за този спад са злощастната коалиция на " Лига " с " Движение 5 звезди ", на която Салвини постави край, само че без да успее да провокира предварителни избори в комфортен за него миг и да грабне властта. Коалирането на партията му с нейния натурален съперник - демократите - в кабинета на Драги също беше негатив за рейтинга й. Упорството на Салвини да се нарежда в по-крайнодесния сегмент на политическата палитра също повлия на рейтинга на " Лига ". Въпреки това той не се отдръпна от партийния лидерски пост и през днешния ден е вицепремиер и министър на инфраструктурата в кабинета на Мелони.
На европейските избори през 2019 година " Лига " получи 34% и вкара 23 депутати. Там тя е част от европарламентарната група на " Идентичност и народна власт ". Сега съгласно социологическите изследвания " Лига " ще получи 8,4 % (анкета на организация Ютренд), 7,7 % (анкета на организация Текне) и 8,8 % (анкета на организация Есс Ву Джи).
Салвини не се кандидатира за евроизборите. В партийните листи на " Лига " най-открояващото се име е това на Роберто Ваначи, италиански военачалник, отличен за задгранични задачи в зони на спорове и създател на книга, в която показва расистки и хомофобски възгледи, поради което породи оживена дискусия. Сега той води в партийните листи в Централен и Южен регион, на второ място е в листата в Островен регион и на предпоследно и на последно място в листата в Североизточен и Северозападен регион.
Извън тази челна петорка вниманието се концентрира и върху още няколко политически сили , които биха могли да поднесат изненади. На първо място това е листата " Съединени европейски щати " на някогашния министър председател Матео Ренци, някогашен водач на Демократическата партия, отделил се от нея през 2019 година и основал центристката партия " Италия Вива ". През последните 10 години Ренци на два пъти изигра роля в събаряне на държавни управления в Италия, в които присъстваше неговата партия - това на Енрико Лета и второто държавно управление на Джузепе Конте. После беше част от обединението на Марио Драги. На изборите в Италия през 2022 година
Снимка: Getty Images
Ренци се яви в центристка коалиция с партията " Действие " на някогашния си министър на икономическо развиване Карло Календа. После обединението им се разпадна. Сега Ренци се сплоти с някогашната европейска комисарка за опазването на здравето и отбрана на потребителите Ема Бонино и с нейната проевропейска партия " Плюс Европа " и с още няколко партии в листата " Съединени европейски щати ". Ренци се кандидатира за евровота, само че избра да бъде на последно място в Северозападен, Централен, Островен и Южен окръг. Ема Бонино е записана като водещ претендент на листата на " Съединени европейски щати " в Северозападен регион и на второ място в листата й в Централен регион. В листата на " Съединени европейски щати " в Североизточен регион води английският либерал Греъм Уотсън. Той има и италианско поданство, бил евродепутат от 1994 до 2014 година, либералдемократ е и от 2011 година до 2015 година е бил ръководител на партията Алианс на либералите и демократите за Европа.
Центристът Карло Календа и партията му " Действие " се явяват на изборите под проевропейската листа " Ние сме европейци ". Календа е регистриран като водещ претендент на листата в Североизточен, Централен, Южен и Островен регион и на последно място в Северозападен регион.
Досега обединенията на Ренци и на Календа имаха общо 4 депутати в деветия Европарламент, които членуваха в центристката група " Обнови Европа ", в която водеща мощ беше партията на Еманюел Макрон. Сега социологическите изследвания отреждат сред 3,9 и 4,5 % за Календа и 4,9 % за " Съединени европейски щати ".
Любопитен проблем поражда по отношение на листата за евроизборите на " Съюз Зелени Левица " , формирана от екологичната партия " Зелена Европа " и от социалистите от " Италианска левица ". Регистрирана като водещ претендент в листата на тази групировка в Северозападен регион е съдената в Унгария антифашистка активистка Илария Салис. Тя е и на второ място в листата на същата групировка в Островен регион.
Любопитна е и листата на Катено Де Лука, някогашен кмет на Месина и сегашен кмет на Таормина. Тя е наречена " Свобода " и сплотява 19 партии, измежду които бранители на правата на пенсионерите, на фамилиите, на земеделците, на Севера, на Юга и една партия, която се назовава " Движение за Италекзит " и упорства за излизане на Италия от Европейски Съюз. Дългогодишният карабинер военачалник Серджо Де Каприо, който изигра основна роля в арестуването на мафиотския необут Тото Риина и който поради естеството на работата си близо 3 десетилетия криеше лицето си от обществеността, в този момент е на трето място в листата " Свобода " в Централен, Южен и Северозападен регион и други
Сред по-любопитните листи в Италия е и тази, формирана от бранителите на правата на животните и от друга партия също настояваща за излизане от Европейски Съюз и наречена " Италианска анималистка партия-Италекзит за Италия ".
* Заглавията са на редакцията
През 1995 година в интервала в Италия, в който има цялостно обновяване на политическия пейзаж, " Италианското обществено придвижване " се трансформира в партия " Национален съюз ". Постепенно " Национален съюз " афишира, че скъсва с предишното, с което е асоцииран. През 2009 година той се влива в огромния десноцентристки план на Силвио Берлускони " Народ на свободата ". Но през годините в него пораждат различия и най-после от него се отделят политиците, сложили началото на " Италиански братя ". В логото на партията на Мелони продължава да попада пламък, който нейни критици назовават останка от фашизма и от " Италианското обществено придвижване ". Нееднократно Мелони акцентира по разнообразни мотиви, че тя в никакъв случай не е била почитател на фашизма и отхвърли асоциации с тази идеология. Въпреки това в западни медии за партията й се приказва и като за постфашистка.
Снимка: БТА/АР
От основаването си до 2022 година " Италиански братя " е в съпротива на експертното държавно управление на Марио Монти, на държавните управления на Енрико Лета и Матео Ренци, на експертното държавно управление на Паоло Джентилони, на двете държавни управления на Дзузепе Конте и на необятното съдружно държавно управление на Марио Драги. Партията се кандидатира за първи път на европейските избори през 2014 година, само че получава единствено 3,7 %. През последващите години под водачеството на Мелони тя обаче се трансформира в незаобиколим фактор в италианската политика. На изборите за италиански парламент през 2018 година взе участие в коалиция с " Форца Италия " и " Лига " и трите дружно получават 34 %. Сред тях " Италиански братя получава " 4,35 %. На европейските избори през 2019 година партията печели 6,44 %. Вкарва 6 депутати, само че в края на мандата на Европарламента към този момент има 10 евродепутати поради прекосяване в нейните редици на депутати от други политически сили. На парламентарните избори в Италия през септември 2022 година " Италиански братя " се яви в коалиция със същите партии като на изборите през 2018 година и обединяването завоюва вота с над 40 %. В рамките на тази коалиция " Италиански братя " получи 26 %. След това Мелони сформира с съдружните си сътрудници държавно управление, което оглави.
В Европа " Италиански братя " в началните си години беше част от десноцентристката Европейска национална партия, само че преди изборите за девети Европарламент мина в Партията на европейските консерватори и реформисти . От 2020 година Мелони е водач на тази паневропейска групировка.
За евровота " Италиански братя " в този момент избра да се яви сама с листата а не в коалиция с сътрудниците си от държавното управление, макар апелите на крайнодясната партия " Лига " за обединяване преди вота. В последните допитвания за евровота партията има 27,2 % (допитване на организация Ютренд), 27,3 % (допитване на организация Текне) и 26,6 % (допитване на организация Ессе Ву Джи).
Водещ претендент на партията във всички 5 изборни окръга е Джорджа Мелони. Изборните управляващи позволиха и името й в листите да попада и единствено като Джорджа. На годишната си конференция на 4 януари Мелони съобщи, че всеки избор за нея е опция да ревизира какви са настройките на хората и увери, че няма да отиде в Екологичен потенциал, в случай че бъде определена за евродепутат, тъй като би предала доверието на гласоподавателите, които са дали своят вот за нея с мисълта, че тя ще ръководи Италия. От листите на " Италиански братя " отсъства Ариана Мелони, по-голямата сестра на Джорджа Мелони, за която е говореше, че ще бъде претендент. Ариана Мелони е секретар на " Италиански братя " и брачна половинка на Франческо Лолобриджида, министър на земеделието в държавното управление на Мелони, прочут с гафовете си и неуместните си изказвания. В партийните листи не е включен министърът на защитата Гуидо Крозето, за който също се спекулираше, че ще е претендент, само че в тях попада неговият племенник - Джовани. В листите е и някогашният кмет на остров Джильо, Марио Пелегрини, който беше измежду първите оказали помощ на бедстващите пасажери на потъващия круизен транспортен съд " Коста Конкордия ". В листите е включен на предпоследно място от Южен регион и скандалният някогашен заместник-министър на културата Виторио Сгарби, който си навлече рецензии поради разправиите си със публицисти, беше забъркан в хипотетична кражба на картина и беше разследван за приемане на възнаграждения за лекции и речи, до момента в който е бил на работа в културното министерство. В листите е вписана и Джована Джолити, правнучката на огромния италиански общественик Джовани Джолити, петкратен министър председател на страната в интервала 1892 - 1921 година.
Втора от петте най-следени политически обединения е Демократическата партия, главната опозиционна мощ в Италия. Тя е основана през 2007 година като опит да се укрепи левоцентристкото пространство. В нея се вливат няколко известни леви обединения, като " Демокрацията е свобода-Маргарита " и " Леви демократи ". И двете партии преди този момент участваха в левоцентристките обединения " Маслиново дърво " и " Съюзът ", асоциирани с някогашния ръководител на Европейската комисия Романо Проди и някогашен повторен министър председател на Италия. Идеологията на партията е обществен демократизъм, прогресизъм, социализъм, европеизъм, атлантизъм. Партията има ръководител и секретар, само че за водещ партиен водач се счита секретарят. Първо присъединяване в национални избори Демократическата партия има през 2008 година, когато печели 33 %. През идващите години обаче вътрешни разделения в партията водят до понижаване на изборните й резултати. На националните избори през 2013 година тя получава 25 %.
Следват още по-големи вътрешни раздори и периодично повтаряне на партийни секретари, което още повече въздейства на рейтинга й. При един от тези раздори новият партиен водач Матео Ренци посредством вътрешнопартиен прелом отстранява от премиерския пост сътрудника си демократ Енрико Лета. След всичко това на парламентарните избори през 2018 година Демократическата партия получава едвам 19 % и е огромният отстъпник тогава, а огромните спечелили са десноцентристка коалиция и антисистемните от " Движение 5 звезди ". Въпреки това партията се озовава в позицията на съдружен сътрудник във второто държавно управление на " Движение 5 звезди ", което след разпадането на първото му държавно управление с крайнодясната празненство " Лига " се пробва по всякакъв начин да избегне нови предварителни избори. След края и на това държавно управление партията става част от необятната ръководеща коалиция на Марио Драги. По това време за неин секретар е определен Енрико Лета, който приема поста, тъй като в партията към този момент го няма Матео Ренци, отделил се от нея през 2019 година
Демократическата партия в европейски проект е част от Партията на европейските социалисти. Участва в изборите за Екологичен потенциал през 2009 година, 2014 година и 2019 година, като получава надлежно 26 %, 40 % и 22 % процента. В деветия Европарламент партията започва присъединяване с 19 депутати, като втора италианска политическа мощ в него. В края на мандата след прекосяване на евродепутати от нея в други партии или станали самостоятелни, тя има 15 депутати. В Европарламента Демократическата партия е част от парламентарната група " Социалисти и демократи ".
През 2022 година партията получава 19 % на националните избори и Енрико Лета се отдръпва от поста на партиен секретар. След няколко месеца за неин секретар е определена Ели Шлайн, някогашен евродепутат и някогашен заместник-областен шеф на Емилия Романя. С избирането на Шлайн партията се постанова като мощна съпротива на държавното управление на Мелони и бележи леко повишаване в социологическите изследвания, които в този момент й отреждат за евровота 20,4 % (анкета на организация Ютренд), 20,3 % (анкета на организация Текне) и 20,6 % (анкета на организация Есс Ву Джи).
Сред водещите партийни претенденти за евровота е самата Ели Шлайн, която е лидер на партийните листи в Централен и Островен окръг. Тя обаче сходно на Мелони съобщи, че в случай че бъде определена, ще се откаже от евродепутатски мандат и ще продължи работата си като италиански народен представител. Сред водещите претенденти е и партийният ръководител Стефано Боначини, който е и регионален шеф на Емилия Романя, кметовете на Флоренция, Бергамо и Бари Дарио Нардела, Джорджо Гори и Антонио Декаро, журналистката и телевизионна водеща Лучия Анунцията, тръгнала си предходната година от РАИ поради противоречие с публицистичната политика на медията и която в този момент е отпред на партийната листа в Южен окръг, журналистката и човеколюбец Джулия Страда, щерка на Джино Страда, създател на неправителствената и филантропична организация " Имърджънси ", подпомагаща жертвите на войните и бедните хора. Самата Джулия Страда е била началник в даден миг на " Имърджънси ". Сега тя е отпред на партийната листа от Северозападен окръг. Сред претендентите на Демократическата партия е и лекарят и политик Пиетро Бартоло, който първи преглежда новопристигналите противозаконни мигранти на остров Лампедуза. Сред претендентите е и някогашният секретар на партията Никола Дзингарети.
Сред 5-те водещи партии е " Движение 5 звезди ". То е основано от комика Бепе Грило и от интернет бизнесмена Джанроберто Казаледжо през 2009 година като друго придвижване, което се дефинира като " нито ляво, нито дясно ", а като " пост идеологическо и антисистемно ". Петте звезди в името му значат 5 неща, за които то се бори - достъп до питейна вода за всички, наличен превоз за всички, запазване на околната среда, съгласуваност и развиване. Впоследствие 5-те хрумвания еволюират в битка за общо богатство, поддръжка на правилата на интегралната екология (връзката на хората с околната среда), битка за обществена правдивост, блян към софтуерни нововъведения и еко-социална пазарна стопанска система (в която еко-икономическото не става в ущърб на социалното). Движението е известно с допитванията, които организира посредством интернет платформата си по разнообразни въпроси, включително и за претенденти за включване в изборни листи. Дълго време отпред на Движението е Бепе Грило, след това той се отхвърля в интерес на обещаващия млад политик Луиджи Ди Майо.
Снимка: AP/БТА
Сега партиен водач е Джузепе Конте. На парламентарните избори в Италия " Движение 5 звезди " взе участие за първи път през 2013 година когато печели 25 %. Три години по-късно на локалните избори през 2016 година " Движение 5 звезди " печели контрола върху 23 общини, измежду които Рим и Торино, отпред на които застават неговите млади представителки Вирджиния Раджи и Киара Апендино. Пет години по-късно то получава 32 % на парламентарните избори и се трансформира в първа независима мощ в Италия. След това за " Движение 5 звезди " стартират низ от проблеми. То сформира държавно управление с крайнодясната партия " Лига ", като обединението е възприемана като много странна в Италия. Начело й застава незнайният по това време Джузепе Конте. Водеща роля в кабинета играе вътрешният министър Матео Салвини, водач на " Лига ". Той бързо стартира да прокарва твърда дясна линия във връзка с противозаконните мигранти, което е в контраст със обществените позиции на " Движение 5 звезди ".
Така се стига година по-късно до разпад на ръководещата коалиция. Но вместо предварителни избори, на които се надява " Лига ", " Движение 5 звезди ", започващо да губи известност поради обединението си с крайнодесните, избира да влезе в коалиция със систематичната Демократическа партия. Начело на новото държавно управление още веднъж е Джузепе Конте. То ръководи по време на пандемията и вкарва строги антиковидни ограничавания, поради което отнася големи негативи. Паралелно с това мандатите на кметиците на Рим и Торино завършват безславно, а Бепе Грило се оказва заплетен в правосъден скандал. Синът му е упрекнат в групово обезчестяване и Грило застава на негова страна, което е възприето като опит за интервенция в правораздаването. Движението губи и властта, когато второто държавно управление на Конте се разпада след вътрешни несъгласия, главно в редиците на Демократическата партия. За да се избегнат избори посред пандемията, президентът на Италия Серджо Матарела взема решение да разпореди на някогашния гуверньор на Европейската централна банка Марио Драги съставянето на необятна коалиция. В нея " Движение 5 звезди " влиза като една от водещите сили и излъчва външен министър - Луиджи Ди Майо. Той се отхвърля от лидерския пост на Движението и отпред му застава двукратният някогашен министър председател Конте.
Коалицията на Драги, формирана от леви, десни, крайнодесни, антиситемни и центристи, устоя единствено 18 месеца. Заради различия по отношение на асимилиране на европейски средства и поддръжката за Украйна точно " Движение 5 звезди " изиграва основна роля в рухването на този кабинет. Междувременно от Движението се отделя Луиджи Ди Майо, който е твърдо на страната на Драги и основава първо своя парламентарна група " Заедно за бъдещето ", а след това и групировката " Граждански ангажимент ". Резултатът от всичко това е, че на предварителните избори в Италия през 2022 година Движението печели едвам 15 %, само че все пак Джузепе Конте е избран отново на лидерския му пост. Сега е интензивно в съпротива на ръководещите. В последно време обаче в прояви на Движението още веднъж се включва интензивно Бепе Грило. А Луиджи Ди Майо претърпя тежък неуспех на парламентарните избори през 2022 година, на които получи 0,6 %, разформирова " Граждански ангажимент " и се отдръпна от националната политика. При все това той препоръчан от Марио Драги за новосъздадения европейски пост на специфичен представител на Европейски Съюз за Персийския залив и беше определен след дълга процедура през юни 2023 година
Сега за възобновление на Движението приказва фактът, че по-рано през годината на регионалните избори в Сардиния неговата представителка Алесандра Тоде завоюва поста на регионален шеф. Но за този избор Движението се коалира с Демократическата партия и това спомогна за изтласкване на десницата от властта в Сардиния. На последващите регионални избори в Базиликата и Абруцо този опит не беше още един. Той няма да бъде още един и за регионалните избори в Пиемонте, които са на 8 и 9 юни дружно с евровота в Италия.
" Движение 5 звезди " е взело участие до момента в 2 евровота. През 2014 година то получава 21 %, а през 2019 година - 17 %. Сега допитванията му отреждат 15,9 % (допитвания на организации Ютренд и на Текне) и 16,1 % (допитване на организация Есс Ву Джи), като по този метод то се обрисува да е трета италианска мощ в Екологичен потенциал. В деветия Европарламент " Движение 5 звезди имаше " 9 депутати, които не бяха част от нито една европарламентарна група. За идните евроизбори водачът на Движението Джузепе Конте реши да не се кандидатира.
На четвърто място след партиите, върху които се концентрират медиите, е десноцентристката " Форца Италия ", учредена преди 30 години от магната Силвио Берлускони , който беше неин дълготраен водач. Европейските избори ще бъдат първи избор за партията след кончината на Берлускони през юни предходната година. При основаването си " Форца Италия " се обрисува като политическа мощ, която желае да наложи новото в италианския политически живот, белязан от кавги, корупция, връзки с радикални организации и с мафията. Но през годините партията и най-много Берлускони се оказаха забъркани в много кавги. Срещу Берлускони имаше формирани редица каузи, като по едно от тях за данъчни нарушавания той даже беше наказан и известно време нямаше право да заема избираема служба. През годините Берлускони беше четирикратен министър председател на Италия. Самата " Форца Италия " през 2009 година се трансформира в необятното десноцентристко формирование " Народ на свободата " в опит за ребрандиране. Този опит след вътрешнопартийни несъгласия докара до разформироване на " Народ на свободата " и възобновление на " Форца Италия " през 2013 година
Партията е неизменим участник във всички избори в Италия през последните 30 години. На парламентарния избор през 2018 година тя се яви в дясна коалиция дружно с " Лига " и " Италиански братя ". Тогава обединението получи общо 34 % и стана първа съдружна мощ в страната. Но в рамките на тази коалиция самата " Форца Италия " получи едвам 14 % от гласове. После партията се оказа отвън ръководството при двете държавни управления на Конте. В необятната коалиция на Марио Драги " Форца Италия " взе участие с няколко министри, само че най-после измежду съглашателство с " Лига " също способства за рухването на този кабинет. На парламентарните избори през 2022 година " Форца Италия " получи надлежно 8,2 и 8,7 % в Камарата на депутатите и в Сената. На този избор тя се яви със същата десноцентристка коалиция от изборите през 2018 година Сега партията е част от състава на държавното управление на Мелони и има основни министерски постове.
На европейските избори през 2019 година " Форца Италия " получи 8,7 %. В деветия европарламент тя имаше 10 евродепутати. В европейски проект партията членува в десноцентристката Европейска народа партия. След кончината на Берлускони от предишното лято партията е управлявана от Антонио Таяни, вицепремиер и министър на външните работи в държавното управление на Мелони. Той е бил евродепутат, ръководител на Европейския парламент от 2017 година до 2019 година, и е заемал управителни постове в комисии на Екологичен потенциал.
На изборите за Европарламент в този момент " Форца Италия " се явява в обединена листа с дребната дясна партия " Ние умерените " . Допитванията й отреждат 8,6 % (анкета на организация Ютренд), 10,2 % (анкета на организация Текне) и 8,5 % (анкета на организация Есс Ву Джи).
Снимка: AP/БТА
Сред водещите партийни претенденти е Антонио Таяни, който е лидер на листите в Североизточен, Северозападен, Централен и Южен регион. Подобно на Мелони и на Шлайн той съобщи, че в случай че бъде определен за евродепутат, ще се откаже от мандата и ще продължи работата си като външен министър и вицепремиер. В листите са и някогашната кметица на Милано Летиция Морати, която е била и министърка на науката и образованието в трето държавно управление на Берлускони и президент на РАИ през 90-те години, както и Алесандра Мусолини, която е някогашен модел и телевизионна звезда, актриса и певица, а също и внучка на Бенито Мусолини и досегашна евродепутатка.
Петата по значимост партия, върху която се концентрират медиите, е крайнодясната партия " Лига ". Тя се корени в районните придвижвания в Северна Италия, зародили се през 70-те години, които желаят по-голяма автономност от Рим и от Южна Италия. Създава се като " Северна Лига " през 1989 година, като сплотява районни лиги в областите Венето, Пиемонте, Ломбардия, Лигурия, Емилия Романя, Фриули Венеция Джулия. През годините е неизменим фактор в политиката. Почти 20 години отпред й е Умберто Боси, като името му е обвързвано и със кавги, само че за членовете на " Лига " той си остава почитан " партиен татко ". През 2013 година отпред на партията, стремяща се към обновяване, е определен Матео Салвини. Промяната идва в миг, в който последователно от името на партията отпада прилагателното " северна " и тя се стреми да завоюва симпатизанти в Централна и Южна Италия. Промяната отпред на партията идва и в миг, в който крайнодясното пространство стартира да се заема от набиращата скорост " Италиански братя ". Идеологията на " Лига " по това време е десен популизъм, консерватизъм, антиглобализъм, суверенизъм, антиислямизъм, евроскептицизъм. Тя е и антимигрантски настроена. С течение на времето се показва в по-умерена светлина, само че продължава да отстоява антиимгрантските си позиции.
" Лига " взе участие в италианските и европейските избори от основаването си. С идването на Салвини отпред на партията през 2013 година, на италианските избори тя печели 4%, а на евровота през 2014 година получава 6,2 %. През идващите години партията " Лига " набира скорост в дясното пространство, до момента в който " Форца Италия " бележи спад поради правосъдните проблеми на Берлускони. Антиимиграционната, антиислямската и евроскептичната реторика й оказват помощ в годините на миграционната рецесия и на ислямистки закани и по този начин се стига до националните избори през 2018 т., на които " Лига " се явява дружно с " Форца Италия " и " Италиански братя ". От общия брой проценти, получени тогава от обединението - 34 % - " Лига " е с най-вече - 17 %. След това " Лига " е ръководеща партия в първото държавно управление на Джузепе Конте, след това е съпротива на второто му държавно управление. Влиза в необятната коалиция на Марио Драги. После способства за разпадането й. На изборите в Италия през 2022 година се явява с съдружните си сътрудници от предните избори и те дружно получават над 40 %, само че " Лига " регистрира най-рязък спад и получава едвам 8,8 %, а към водача й се чуват апели за оставка. Причините за този спад са злощастната коалиция на " Лига " с " Движение 5 звезди ", на която Салвини постави край, само че без да успее да провокира предварителни избори в комфортен за него миг и да грабне властта. Коалирането на партията му с нейния натурален съперник - демократите - в кабинета на Драги също беше негатив за рейтинга й. Упорството на Салвини да се нарежда в по-крайнодесния сегмент на политическата палитра също повлия на рейтинга на " Лига ". Въпреки това той не се отдръпна от партийния лидерски пост и през днешния ден е вицепремиер и министър на инфраструктурата в кабинета на Мелони.
На европейските избори през 2019 година " Лига " получи 34% и вкара 23 депутати. Там тя е част от европарламентарната група на " Идентичност и народна власт ". Сега съгласно социологическите изследвания " Лига " ще получи 8,4 % (анкета на организация Ютренд), 7,7 % (анкета на организация Текне) и 8,8 % (анкета на организация Есс Ву Джи).
Салвини не се кандидатира за евроизборите. В партийните листи на " Лига " най-открояващото се име е това на Роберто Ваначи, италиански военачалник, отличен за задгранични задачи в зони на спорове и създател на книга, в която показва расистки и хомофобски възгледи, поради което породи оживена дискусия. Сега той води в партийните листи в Централен и Южен регион, на второ място е в листата в Островен регион и на предпоследно и на последно място в листата в Североизточен и Северозападен регион.
Извън тази челна петорка вниманието се концентрира и върху още няколко политически сили , които биха могли да поднесат изненади. На първо място това е листата " Съединени европейски щати " на някогашния министър председател Матео Ренци, някогашен водач на Демократическата партия, отделил се от нея през 2019 година и основал центристката партия " Италия Вива ". През последните 10 години Ренци на два пъти изигра роля в събаряне на държавни управления в Италия, в които присъстваше неговата партия - това на Енрико Лета и второто държавно управление на Джузепе Конте. После беше част от обединението на Марио Драги. На изборите в Италия през 2022 година
Снимка: Getty Images
Ренци се яви в центристка коалиция с партията " Действие " на някогашния си министър на икономическо развиване Карло Календа. После обединението им се разпадна. Сега Ренци се сплоти с някогашната европейска комисарка за опазването на здравето и отбрана на потребителите Ема Бонино и с нейната проевропейска партия " Плюс Европа " и с още няколко партии в листата " Съединени европейски щати ". Ренци се кандидатира за евровота, само че избра да бъде на последно място в Северозападен, Централен, Островен и Южен окръг. Ема Бонино е записана като водещ претендент на листата на " Съединени европейски щати " в Северозападен регион и на второ място в листата й в Централен регион. В листата на " Съединени европейски щати " в Североизточен регион води английският либерал Греъм Уотсън. Той има и италианско поданство, бил евродепутат от 1994 до 2014 година, либералдемократ е и от 2011 година до 2015 година е бил ръководител на партията Алианс на либералите и демократите за Европа.
Центристът Карло Календа и партията му " Действие " се явяват на изборите под проевропейската листа " Ние сме европейци ". Календа е регистриран като водещ претендент на листата в Североизточен, Централен, Южен и Островен регион и на последно място в Северозападен регион.
Досега обединенията на Ренци и на Календа имаха общо 4 депутати в деветия Европарламент, които членуваха в центристката група " Обнови Европа ", в която водеща мощ беше партията на Еманюел Макрон. Сега социологическите изследвания отреждат сред 3,9 и 4,5 % за Календа и 4,9 % за " Съединени европейски щати ".
Любопитен проблем поражда по отношение на листата за евроизборите на " Съюз Зелени Левица " , формирана от екологичната партия " Зелена Европа " и от социалистите от " Италианска левица ". Регистрирана като водещ претендент в листата на тази групировка в Северозападен регион е съдената в Унгария антифашистка активистка Илария Салис. Тя е и на второ място в листата на същата групировка в Островен регион.
Любопитна е и листата на Катено Де Лука, някогашен кмет на Месина и сегашен кмет на Таормина. Тя е наречена " Свобода " и сплотява 19 партии, измежду които бранители на правата на пенсионерите, на фамилиите, на земеделците, на Севера, на Юга и една партия, която се назовава " Движение за Италекзит " и упорства за излизане на Италия от Европейски Съюз. Дългогодишният карабинер военачалник Серджо Де Каприо, който изигра основна роля в арестуването на мафиотския необут Тото Риина и който поради естеството на работата си близо 3 десетилетия криеше лицето си от обществеността, в този момент е на трето място в листата " Свобода " в Централен, Южен и Северозападен регион и други
Сред по-любопитните листи в Италия е и тази, формирана от бранителите на правата на животните и от друга партия също настояваща за излизане от Европейски Съюз и наречена " Италианска анималистка партия-Италекзит за Италия ".
* Заглавията са на редакцията
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ