След 40 години 98% от световното население ще живее в 600 града
В резултат на стопански, климатични и други фактори популацията на света нараства, а миграцията е все по-динамична. Именно хората обаче, a освен технологиите, са основният детайл за развиването на умните градове. Около това мнение се сплотиха интернационалните специалисти по време на конференцията „ Knowledge City – градове на бъдещето “, която се организира на 28 февруари в София.
Росен Плевнелиев, президент на Република България (2012-2017 г.) и почетен ръководител на Алианса на разрастващите се стопански системи в Европа, откри конференцията. Според Плевнелиев младежите в България са „ мечтатели “, които водят страната към позитивна смяна. Той добави, че България има всички предпоставки да бъде водач в района, като за развиването на инфраструктурата е належащо обезпечаването на по-качествена среда и присъединяване на жителите в процеса.
Конференцията започва с полемика, отдадена на общинските тактики и цифровата стопанска система. В особено видеобръщение еврокомисарът по „ Цифрова стопанска система и общества “ Мария Габриел акцентира ролята на хората в развиването на всеки съвременен град. „ Инфраструктурата би трябвало да прави живота им по-добър и да подсигурява, че всичко се случва по безвреден метод “, посочи Габриел.
Според Петко Георгиев, основател и ръководител на УС на ИКТ Клъстер Бургас, една от главните задания на локалните управляващи е да работят градът да се трансформира освен в добър за живеене, само че и за работа. Таня Христова, кмет на община Габрово, обърна внимание на образованието и значимостта на това както родителите, по този начин и децата да бъдат интелигентни.
Добри образци от Европа бяха във фокуса на втората полемика. Симеон Щебунаев, част от управлението на Кралския институт на английските архитекти (RIBA), показа образци от програмата за реновиране на индустриалната зона Побленоу в Барселона - 22@Barcelona. С образец от Лондон Щебунаев илюстрира и значимостта на това общината, кмета и частния бизнес в британската столица да работят взаимно.
Според Адам Пустелник, шеф на отдел обслужване на вложителите на градските управляващи в полския град Лодз, бизнесът е главният фактор, който подтиква хората да се реалокират от едно обитаемо място в друго. Именно на този факт е била основана и тактиката на Лодз.
„ Лодз беше типично промишлен град със фабрики държавна благосъстоятелност от времето на комунизма, със сива панелна среда в центъра. Осъзнахме, че в случай че желаеме да притеглим вниманието на бизнеса, би трябвало да създадем нещо голямо, с цел да схванат всички, че ни има “, сподели Пустелник.
Със средства от Европейски Съюз, в Лодз са основани огромен централен парк, реновиран бизнес регион и най-голямата ЖП гара в Европа.
„ Според нас страната не би трябвало да субсидира фирмите, а да им основава условия сами да се развиват и печелят “, добави още Пустелник. Според него държавните пари имат смисъл, единствено когато предизвикват частните вложения за развиване на стопанската система. Той цитира и проучване, съгласно което всяко евро държавни пари води след себе си евро и половина частни вложения.
Саша Безуханова, член на борда на Европейския институт за нововъведения и технологии посочи, че до 2050 година в света ще има над 250 млн. климатични мигранти, а това ще е от основно значение за развиването на градовете на бъдещето. По думите й, единствено след 40 години 98% от международното население ще живее в 600 града. Според Безуханова дали българските градове ще се трансфорат в умни зависи от опциите, които разкрива световният развой.
Росен Плевнелиев, президент на Република България (2012-2017 г.) и почетен ръководител на Алианса на разрастващите се стопански системи в Европа, откри конференцията. Според Плевнелиев младежите в България са „ мечтатели “, които водят страната към позитивна смяна. Той добави, че България има всички предпоставки да бъде водач в района, като за развиването на инфраструктурата е належащо обезпечаването на по-качествена среда и присъединяване на жителите в процеса.
Конференцията започва с полемика, отдадена на общинските тактики и цифровата стопанска система. В особено видеобръщение еврокомисарът по „ Цифрова стопанска система и общества “ Мария Габриел акцентира ролята на хората в развиването на всеки съвременен град. „ Инфраструктурата би трябвало да прави живота им по-добър и да подсигурява, че всичко се случва по безвреден метод “, посочи Габриел.
Според Петко Георгиев, основател и ръководител на УС на ИКТ Клъстер Бургас, една от главните задания на локалните управляващи е да работят градът да се трансформира освен в добър за живеене, само че и за работа. Таня Христова, кмет на община Габрово, обърна внимание на образованието и значимостта на това както родителите, по този начин и децата да бъдат интелигентни.
Добри образци от Европа бяха във фокуса на втората полемика. Симеон Щебунаев, част от управлението на Кралския институт на английските архитекти (RIBA), показа образци от програмата за реновиране на индустриалната зона Побленоу в Барселона - 22@Barcelona. С образец от Лондон Щебунаев илюстрира и значимостта на това общината, кмета и частния бизнес в британската столица да работят взаимно.
Според Адам Пустелник, шеф на отдел обслужване на вложителите на градските управляващи в полския град Лодз, бизнесът е главният фактор, който подтиква хората да се реалокират от едно обитаемо място в друго. Именно на този факт е била основана и тактиката на Лодз.
„ Лодз беше типично промишлен град със фабрики държавна благосъстоятелност от времето на комунизма, със сива панелна среда в центъра. Осъзнахме, че в случай че желаеме да притеглим вниманието на бизнеса, би трябвало да създадем нещо голямо, с цел да схванат всички, че ни има “, сподели Пустелник.
Със средства от Европейски Съюз, в Лодз са основани огромен централен парк, реновиран бизнес регион и най-голямата ЖП гара в Европа.
„ Според нас страната не би трябвало да субсидира фирмите, а да им основава условия сами да се развиват и печелят “, добави още Пустелник. Според него държавните пари имат смисъл, единствено когато предизвикват частните вложения за развиване на стопанската система. Той цитира и проучване, съгласно което всяко евро държавни пари води след себе си евро и половина частни вложения.
Саша Безуханова, член на борда на Европейския институт за нововъведения и технологии посочи, че до 2050 година в света ще има над 250 млн. климатични мигранти, а това ще е от основно значение за развиването на градовете на бъдещето. По думите й, единствено след 40 години 98% от международното население ще живее в 600 града. Според Безуханова дали българските градове ще се трансфорат в умни зависи от опциите, които разкрива световният развой.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ