Адвокатурата: Районният съд е най-близо до гражданите. Не бива да се закрива |
В позиция до Висшия правосъден съвет във връзка основаването на правосъдна карта в България Висшият адвокатски съвет показва запаси към предлаганите четири модела и счита, че всяка смяна на териториалната конструкция на правосъдните региони би трябвало да обезпечава ефикасен достъп до качествено правосъдие, даване на услугите на правосъдната администрация допустимо най-бързо и да е близо до жителите.
Съдийската гилдия и Пленумът Висш съдебен съвет взеха решения, с които се приема модел за метаморфоза на правосъдните структури на районно равнище и Пътна карта с проект за деяние за метаморфоза на правосъдните структури на окръжно и апелативно равнище.
ВАдС счита, че промяната не трябва да е самоцелна, а би трябвало да подсигурява правото на достъп до качествено правораздаване и отбрана правата и ползите на жителите и юридическите лица. Затова е необходим прецизен, справедлив и повсеместен разбор на натовареността, социално-икономическия и демографски профил за всеки правосъден регион, в това число и на районните съдилища във всеки от 28-те правосъдни региона, с цел да бъдат оправдани решенията. Според адвокатурата изводите на Висш съдебен съвет не са плод на изчерпателен методически, систематичен и функционален разбор и обществеността не разполага с информация за моделите.
Решенията на Висш съдебен съвет са взети без авансово задълбочено разискване и взимане на мнения от всички правни общности и на локални общности, които ще бъдат наранени от смяната със закриването на районни съдилища.
Висш съдебен съвет направи избор сред четири модела. Според първия от тях районните съдилища в границите на един областен правосъден регион могат да бъдат обединени, като единият областен съд стане приемащ, а останалите се преобразуват в негови териториални поделения. Положителното при този модел е, че не се закриват правосъдни структури и че обединяването ще разреши специализация на районните съдилища в цивилен и наказателни колегии, както и ще се постави основа за поетапно равнене на заетостта на районните съдилища.
ВАдС поддържа този модел, тъй като закриването нa caмocтoятeлни cъдилищa пo мecтa нямa дa ce oтpaзи нa достъпа на жителите до съд. Другото значимо преимущество е, че няма да пострадат районните съдилища, които са свързани с нотариусите и службите по вписванията.
" Считаме, че този модел е най-щадящ, най-опростен и би постигнал оптимизация на правосъдната карта с минимум административен запас, старания и законодателни промени ", споделят от адвокатурата. И прецизират, че имат запаси заради неналичието на гаранции, че териториалното поделение ще дава и ще има функционалностите да дава на популацията правосъдие в размера, в който правораздава независим областен съд, както и ще дава другите услуги, влизащи в активността на съда.
Вторият модел планува районните съдилища в един областен правосъден регион да се обединят в един областен съд при закриване на останалите. ВАдС счита модела за недопустим, защото ще ограничи достъпа до правораздаване на жителите и ще ги натовари с спомагателни разноски.
Според третия модел, вместо промяна на съдилищата се предлага подвижност на правосъдните чиновници в границите на правосъдния регион – областен или апелативен. Той обаче не може да изчерпи нуждата от цялостна промяна на първоинстанционните съдилища.
Четвъртият модел, който възприема Висш съдебен съвет, планува окръжните съдилища да станат първа и основа инстанция, а апелативните - същинска втора инстанция, което ще докара до закриване на районните съдилища или превръщането им в териториални отделения на други по-големи районни съдилища. Ще запазят подготвеност единствено по някои каузи, които се гледат в закрито съвещание, вземат решение се бързо и не съставляват правна трудност. Наказателните каузи, които ще останат подсъдни на районните съдилища, ще бъдат по ограничения за неотклонение, прекъсвания и прекратявания, и наказателни каузи от административен темперамент.
Адвокатурата счита, че моделът не регистрира характерната роля на районните съдилища като главен първоинстационен съд в системата на правораздаването, както и социално-икономическите и демографски фактори и последствия от преструктурирането. При закриването на районни съдилища и прехвърлянето на компетентността им към окръжните съдилища се основава риск от усложнен достъп до правораздаване и отдалечаване на жителите от съда, понижаване на ефикасната отбрана на гражданските права и ползи на локалното население и на бизнеса, задълбочаване на съществуващи демографски проблеми на обезлюдяване на регионите. Нито анализът, обосноваващ Модел №4, нито решенията на Висш съдебен съвет за поддръжката на този модел адресират тези опасности и подсигуряват тяхното превъзмогване, считат от ВАдС.
По създание моделът залага окръжните съдилища да се трансфорат в главен първоинстанционен съд по цивилен и наказателни каузи. Не са налице обаче безапелационни причини за нуждата от такава коренна и основна смяна в родовата подготвеност, която изисква и фундаментална смяна в процесуалното законодателство. Това предложение е в несъгласие с концепциите в процесуалните закони, че районният съд, като непосредствен до жителите, е главен първоинстанционен съд, и по този начин се накърнява неговата инстанционност, градена в продължение на десетилетия.
Не се държи сметка за действителната роля на районните съдилища и спомагателните им функционалности по правосъдна администрация. Към всеки областен съд работят служби по вписванията, държавни правосъдни реализатори и бюра. Районните съдилища са в директен допир и съдействие с други административни структури и са в центъра на необятен набор от действия в региона на правораздаването, правосъдната и гражданска администрация и публични услуги.
При окрупняването им салдото на достъпа до съд и отбраната на правата и законните ползи на жителите ще се измести в техен ущърб.
При в този момент съществуващите апелативни райони/апелативни съдилища е сериозно нецелесъобразно те да бъдат въззивна инстанция и по всички каузи, които ще бъдат конфискувани от родовата подсъдност на районните съдилища. Вменяването на съществена функционалност в цялата правораздавателна система на апелативните съдилища за сметка на окръжните е в несъгласие с актуалната идея за триинстанционност на правосъдното произвеждане в България, считат от ВАдС.
Избраният Модел №4 не визира други основни промени в правосъдната система, които са нужни и без които промяната на правосъдната карта ще даде лимитирани резултати. На първо място това е квалификацията на магистратите, която в оферти модел ще бъде в допълнение лимитирана. Промяната на родовата подготвеност и прехвърлянето на каузи на по-горна инстанция ще лиши на практика жителите и бизнеса от опцията да вземат участие персонално в границите на правосъдните производства по техните първоинстанционни каузи, в случай че не се вкарат съпътстващи ефикасни ограничения по въвеждане на добре развито електронно правораздаване и цифровизация на правосъдната система.
Висшият адвокатски съвет счита, че не е налице цялостна синхронизация сред прокурорската и съдийската колегии на Висш съдебен съвет при избора на обединен модел.
ВАдС намира за най-удачен първия модел, който обаче наложително би трябвало да почива на повсеместен разбор на натовареността, социално-икономическия и демографски профил за всеки правосъден регион на районните съдилища, преди да се подхващат каквито и да било дейности по преобразуването им.
Съдийската гилдия и Пленумът Висш съдебен съвет взеха решения, с които се приема модел за метаморфоза на правосъдните структури на районно равнище и Пътна карта с проект за деяние за метаморфоза на правосъдните структури на окръжно и апелативно равнище.
ВАдС счита, че промяната не трябва да е самоцелна, а би трябвало да подсигурява правото на достъп до качествено правораздаване и отбрана правата и ползите на жителите и юридическите лица. Затова е необходим прецизен, справедлив и повсеместен разбор на натовареността, социално-икономическия и демографски профил за всеки правосъден регион, в това число и на районните съдилища във всеки от 28-те правосъдни региона, с цел да бъдат оправдани решенията. Според адвокатурата изводите на Висш съдебен съвет не са плод на изчерпателен методически, систематичен и функционален разбор и обществеността не разполага с информация за моделите.
Решенията на Висш съдебен съвет са взети без авансово задълбочено разискване и взимане на мнения от всички правни общности и на локални общности, които ще бъдат наранени от смяната със закриването на районни съдилища.
Висш съдебен съвет направи избор сред четири модела. Според първия от тях районните съдилища в границите на един областен правосъден регион могат да бъдат обединени, като единият областен съд стане приемащ, а останалите се преобразуват в негови териториални поделения. Положителното при този модел е, че не се закриват правосъдни структури и че обединяването ще разреши специализация на районните съдилища в цивилен и наказателни колегии, както и ще се постави основа за поетапно равнене на заетостта на районните съдилища.
ВАдС поддържа този модел, тъй като закриването нa caмocтoятeлни cъдилищa пo мecтa нямa дa ce oтpaзи нa достъпа на жителите до съд. Другото значимо преимущество е, че няма да пострадат районните съдилища, които са свързани с нотариусите и службите по вписванията.
" Считаме, че този модел е най-щадящ, най-опростен и би постигнал оптимизация на правосъдната карта с минимум административен запас, старания и законодателни промени ", споделят от адвокатурата. И прецизират, че имат запаси заради неналичието на гаранции, че териториалното поделение ще дава и ще има функционалностите да дава на популацията правосъдие в размера, в който правораздава независим областен съд, както и ще дава другите услуги, влизащи в активността на съда.
Вторият модел планува районните съдилища в един областен правосъден регион да се обединят в един областен съд при закриване на останалите. ВАдС счита модела за недопустим, защото ще ограничи достъпа до правораздаване на жителите и ще ги натовари с спомагателни разноски.
Според третия модел, вместо промяна на съдилищата се предлага подвижност на правосъдните чиновници в границите на правосъдния регион – областен или апелативен. Той обаче не може да изчерпи нуждата от цялостна промяна на първоинстанционните съдилища.
Четвъртият модел, който възприема Висш съдебен съвет, планува окръжните съдилища да станат първа и основа инстанция, а апелативните - същинска втора инстанция, което ще докара до закриване на районните съдилища или превръщането им в териториални отделения на други по-големи районни съдилища. Ще запазят подготвеност единствено по някои каузи, които се гледат в закрито съвещание, вземат решение се бързо и не съставляват правна трудност. Наказателните каузи, които ще останат подсъдни на районните съдилища, ще бъдат по ограничения за неотклонение, прекъсвания и прекратявания, и наказателни каузи от административен темперамент.
Адвокатурата счита, че моделът не регистрира характерната роля на районните съдилища като главен първоинстационен съд в системата на правораздаването, както и социално-икономическите и демографски фактори и последствия от преструктурирането. При закриването на районни съдилища и прехвърлянето на компетентността им към окръжните съдилища се основава риск от усложнен достъп до правораздаване и отдалечаване на жителите от съда, понижаване на ефикасната отбрана на гражданските права и ползи на локалното население и на бизнеса, задълбочаване на съществуващи демографски проблеми на обезлюдяване на регионите. Нито анализът, обосноваващ Модел №4, нито решенията на Висш съдебен съвет за поддръжката на този модел адресират тези опасности и подсигуряват тяхното превъзмогване, считат от ВАдС.
По създание моделът залага окръжните съдилища да се трансфорат в главен първоинстанционен съд по цивилен и наказателни каузи. Не са налице обаче безапелационни причини за нуждата от такава коренна и основна смяна в родовата подготвеност, която изисква и фундаментална смяна в процесуалното законодателство. Това предложение е в несъгласие с концепциите в процесуалните закони, че районният съд, като непосредствен до жителите, е главен първоинстанционен съд, и по този начин се накърнява неговата инстанционност, градена в продължение на десетилетия.
Не се държи сметка за действителната роля на районните съдилища и спомагателните им функционалности по правосъдна администрация. Към всеки областен съд работят служби по вписванията, държавни правосъдни реализатори и бюра. Районните съдилища са в директен допир и съдействие с други административни структури и са в центъра на необятен набор от действия в региона на правораздаването, правосъдната и гражданска администрация и публични услуги.
При окрупняването им салдото на достъпа до съд и отбраната на правата и законните ползи на жителите ще се измести в техен ущърб.
При в този момент съществуващите апелативни райони/апелативни съдилища е сериозно нецелесъобразно те да бъдат въззивна инстанция и по всички каузи, които ще бъдат конфискувани от родовата подсъдност на районните съдилища. Вменяването на съществена функционалност в цялата правораздавателна система на апелативните съдилища за сметка на окръжните е в несъгласие с актуалната идея за триинстанционност на правосъдното произвеждане в България, считат от ВАдС.
Избраният Модел №4 не визира други основни промени в правосъдната система, които са нужни и без които промяната на правосъдната карта ще даде лимитирани резултати. На първо място това е квалификацията на магистратите, която в оферти модел ще бъде в допълнение лимитирана. Промяната на родовата подготвеност и прехвърлянето на каузи на по-горна инстанция ще лиши на практика жителите и бизнеса от опцията да вземат участие персонално в границите на правосъдните производства по техните първоинстанционни каузи, в случай че не се вкарат съпътстващи ефикасни ограничения по въвеждане на добре развито електронно правораздаване и цифровизация на правосъдната система.
Висшият адвокатски съвет счита, че не е налице цялостна синхронизация сред прокурорската и съдийската колегии на Висш съдебен съвет при избора на обединен модел.
ВАдС намира за най-удачен първия модел, който обаче наложително би трябвало да почива на повсеместен разбор на натовареността, социално-икономическия и демографски профил за всеки правосъден регион на районните съдилища, преди да се подхващат каквито и да било дейности по преобразуването им.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ