ВКС оправда адвокат за това, че е отдал под наем стая за проституция
Посетители на проститутката и комшия в кооперацията също са дали показания, в които удостоверили, че въпросната стая е употребена за проституция, като комшия е свидетелствал, че дамата е посрещала клиентите си гола или по долни дрехи. Именно той подал сигнал в полицията, по който почнало следствието. Адвокат Иванов пък твърди, че нямал визия, че стаята ще се употребява за развратни действия, тъй като била наета от момиче, което се показало за студентка, а не от проститутката и едвам когато го извикали в полицията схванал защо става дума.
При повторното разглеждане на делото, градския съд (Милен Михайлов-докладчик и Яна Панова) още веднъж реши, че действието е несъставомерно, като на изключително мнение беше само ръководителят на състава Даниела Борисова. Обвинението против Иванов беше по член 155, алинея 2 от Наказателен кодекс, а той гласи, че " който дава систематически помещение на разнообразни лица за полови сношения или за блудствени дейности се санкционира с отнемане от независимост до пет години и с санкция от хиляда до пет хиляди лв. ". Според Софийски градски съд, с цел да е съставомерно действието, Иванов би трябвало повече от три пъти да е дал чартърен помещението, а в тази ситуация е потвърдено еднократно даване и то на едно лице, без познание за реализираната в него активност. Втората инстанция твърди също, че съставът на закононарушението е сбъднат единствено в случай че помещението се отдава целеустремено и само за развратни дейности, а не и за живеене, както е било в тази ситуация. Освен това болшинството от градските съдии одобриха действието за несъставомерно и поради това, че не били открити всички хора, на които са предоставяни полови услуги.
Така делото стигна още веднъж до Върховен касационен съд, като в решението си висшите съдии означават, че при предходното му разглеждане са дали наложителни инструкции по приложението на закона, които не са изпълнени от градския съд. Върховен касационен съд коментира, че въззивният съд е тълкувал прекомерно стеснително закона.
" Законодателят поначало не се интересува какво е нормалното предопределение на помещението и дали то ще се употребява и за други цели - за живеене както е в сегашния проблем, или единствено за осъществяване на полови сношения или блудствени дейности. За съставомерността на действието е ирелевантно и дали даването на помещението е осъществено с фиктивен юридически акт (сключване на контракт за наем, основаване право на ползване) или посредством в действителност дейности (предаване на ключа от помещението). Не е належащо същото да е предоставено на лицата от двойките по едно и също време, това може да бъде сторено и единствено във връзка с единия участник в тях, който след това приема там колегата или сътрудниците си за съответните полови контакти. Същественото е, че с дейностите си деецът е обезпечил достъп до помещението на минимум три двойки лица, с цел да правят те дейности с насочеността, планувана в закона. Именно реализираните в него полови сношения и/или блудствени дейности с разнообразни сътрудници предопределят моралната укоримост и публичната заплаха на действието и въздигането му в закононарушение, заради което то ще е съставомерно и в случай че помещението е предоставено с еднократен акт за прочут интервал от време, в който редовно, т. е. минимум три пъти са осъществявани развратни дейности ", изясняват висшите съдии.
Така Върховен касационен съд приема, че Иванов е направил закононарушението, защото, съгласно показанията на наемателката, тя е приемала и по петима клиенти дневно, което значи, че развратните дейности са осъществявани редовно с разнообразни сътрудници. Съдът акцентира, че юристът е бил наясно с това, защото при подписване на контракта е бил известен от наемателката за метода, по който тя си изкарва прехраната и за това, че ще дава полови услуги в наетата от нея стая.
" Това събитие в цялост с обстоятелството, че в този интервал Иванов и брачната половинка му също са живеели в жилището и даже са поискали от свидетелката да заплаща в допълнение по двадесет лв. дневно за употребената от нея вода обосновава и субективната страна на действието ", стимулира се още Върховен касационен съд. Въпреки това, висшите съдии взеха решение, че Иванов вярно е оневинен. Според тях той единствено официално е осъществил състава на закононарушението, защото поначало желанието му не е било да отдава стаята за развратни дейности, а за живеене. Съдът отбелязва още, че наемателката е употребила за малко стаята, като Иванов не е основал обилни неудобства на съседите и единствено един от тях схванал за активността ѝ. В умозаключение Върховен касационен съд прибавя, че дамата е правила половите услуги непринудено, а не е била принуждавана от подсъдимия.
При повторното разглеждане на делото, градския съд (Милен Михайлов-докладчик и Яна Панова) още веднъж реши, че действието е несъставомерно, като на изключително мнение беше само ръководителят на състава Даниела Борисова. Обвинението против Иванов беше по член 155, алинея 2 от Наказателен кодекс, а той гласи, че " който дава систематически помещение на разнообразни лица за полови сношения или за блудствени дейности се санкционира с отнемане от независимост до пет години и с санкция от хиляда до пет хиляди лв. ". Според Софийски градски съд, с цел да е съставомерно действието, Иванов би трябвало повече от три пъти да е дал чартърен помещението, а в тази ситуация е потвърдено еднократно даване и то на едно лице, без познание за реализираната в него активност. Втората инстанция твърди също, че съставът на закононарушението е сбъднат единствено в случай че помещението се отдава целеустремено и само за развратни дейности, а не и за живеене, както е било в тази ситуация. Освен това болшинството от градските съдии одобриха действието за несъставомерно и поради това, че не били открити всички хора, на които са предоставяни полови услуги.
Така делото стигна още веднъж до Върховен касационен съд, като в решението си висшите съдии означават, че при предходното му разглеждане са дали наложителни инструкции по приложението на закона, които не са изпълнени от градския съд. Върховен касационен съд коментира, че въззивният съд е тълкувал прекомерно стеснително закона.
" Законодателят поначало не се интересува какво е нормалното предопределение на помещението и дали то ще се употребява и за други цели - за живеене както е в сегашния проблем, или единствено за осъществяване на полови сношения или блудствени дейности. За съставомерността на действието е ирелевантно и дали даването на помещението е осъществено с фиктивен юридически акт (сключване на контракт за наем, основаване право на ползване) или посредством в действителност дейности (предаване на ключа от помещението). Не е належащо същото да е предоставено на лицата от двойките по едно и също време, това може да бъде сторено и единствено във връзка с единия участник в тях, който след това приема там колегата или сътрудниците си за съответните полови контакти. Същественото е, че с дейностите си деецът е обезпечил достъп до помещението на минимум три двойки лица, с цел да правят те дейности с насочеността, планувана в закона. Именно реализираните в него полови сношения и/или блудствени дейности с разнообразни сътрудници предопределят моралната укоримост и публичната заплаха на действието и въздигането му в закононарушение, заради което то ще е съставомерно и в случай че помещението е предоставено с еднократен акт за прочут интервал от време, в който редовно, т. е. минимум три пъти са осъществявани развратни дейности ", изясняват висшите съдии.
Така Върховен касационен съд приема, че Иванов е направил закононарушението, защото, съгласно показанията на наемателката, тя е приемала и по петима клиенти дневно, което значи, че развратните дейности са осъществявани редовно с разнообразни сътрудници. Съдът акцентира, че юристът е бил наясно с това, защото при подписване на контракта е бил известен от наемателката за метода, по който тя си изкарва прехраната и за това, че ще дава полови услуги в наетата от нея стая.
" Това събитие в цялост с обстоятелството, че в този интервал Иванов и брачната половинка му също са живеели в жилището и даже са поискали от свидетелката да заплаща в допълнение по двадесет лв. дневно за употребената от нея вода обосновава и субективната страна на действието ", стимулира се още Върховен касационен съд. Въпреки това, висшите съдии взеха решение, че Иванов вярно е оневинен. Според тях той единствено официално е осъществил състава на закононарушението, защото поначало желанието му не е било да отдава стаята за развратни дейности, а за живеене. Съдът отбелязва още, че наемателката е употребила за малко стаята, като Иванов не е основал обилни неудобства на съседите и единствено един от тях схванал за активността ѝ. В умозаключение Върховен касационен съд прибавя, че дамата е правила половите услуги непринудено, а не е била принуждавана от подсъдимия.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ