Има нещо поетично в опита на човечеството да открие други

Има нещо поетично в опита на човечеството да открие други цивилизации някъде в пространството на Млечния път. Има и нещо неефикасно в него. Но ние няма да спрем. В това няма подозрение.

Група учени смята, че може би към този момент сме разкрили сигнали от сфери на Дайсън на софтуерна цивилизация, само че откритието е прикрито в големите ни масиви от астрономически данни.

Сферата на Дайсън е предполагаем инженерен план, който могат да построят единствено високоразвити цивилизации. В този смисъл „ високоразвити “ значи такива съвсем невъобразими софтуерни умения, които биха разрешили на една цивилизация да построи конструкция към цяла звезда.

Подобни сфери на Дайсън биха разрешили на една цивилизация да употребява цялата сила на звездата. Една цивилизация би могла да построи нещо толкоз солидно и комплицирано, единствено в случай че е достигнала второто равнище по скалата на Кардашев.

Художествена визия за сфера на Дайсън. Изграждането на такава солидна инженерна конструкция би основало техносигнатура, която може да бъде открита от човечеството

Сферите на Дайсън могат да излъчват характерни софтуерни сигнатури и екип от откриватели от Швеция, Индия, Обединеното кралство и Съединени американски щати създадоха метод за търсене на точно такива софтуерни сигнали, който нарекоха план „ Хефестос “ (Project Hephaistos). Хефест е гръцкият господ на огъня и металургията.

Те разгласиха резултатите от своята научна работа в изданието Monthly Notices of the Royal Academy of Sciences. Изследването е озаглавено „ Проект Хефестос – II. Кандидати за сфера на Дайсън от Gaia DR3, 2MASS и WISE “. Водещ създател е Матиас Суазо, докторант в Катедрата по физика и астрономия в Университета в Упсала, Швеция. Това е втората публикация, в която се показва планът Hephaistos. Първият бе оповестена преди известно време в изданието Academic.

„ В това проучване представяме цялостното търсене на частични сфери на Дайсън посредством разбор на оптични и инфрачервени наблюдения от Gaia, 2MASS и WISE “,

пишат създателите.

Това са широкомащабни астрономически изследвания, предопределени за разнообразни цели. Всяко от тях генерира голямо количество данни от обособени звезди.

„ Тази втора публикация преглежда фотометрията от Gaia DR3, 2MASS и WISE на ~5 милиона източника, с цел да построи азбучник на евентуални сфери на Дайсън “,

обясняват те.

Прегледът на всички тези данни е сложна задача. В тази работа екипът от откриватели е създал специфичен конвейер-филтър за данни, който да си проправя път през комбинираните данни от трите изследвания.

Те показват, че търсят отчасти приключени сфери, които биха излъчвалимного характерното ненужно инфрачервено излъчване.

„ Тази конструкция би излъчвала отпадъчна топлота под формата на средночестотно инфрачервено лъчение, което в допълнение към степента на комплектност на структурата би зависело от нейната ефикасна температура “, пишат Суазо и сътрудниците му.

пишат Суазо и сътрудниците му.

Проблемът е, че те не са единствените обекти, които вършат това. Много естествени обекти се държат по същия метод. Като да вземем за пример пръстените от околозвезден прахуляк и мъглявините. Фоновите галактики също могат да излъчват в допълнение инфрачервено лъчение и да пораждат подправени позитивни резултати. Задачата на плана е да ги филтрира.

„ Разработен е профилиран конвейер-филтър за идентифициране на евентуални претенденти за сфера на Дайсън, който се концентрира върху откриването на източници, които демонстрират аномални инфрачервени остатъци. Излишъци, които не могат да бъдат приписани на нито един прочут натурален източник на сходно лъчение “,

обясняват откривателите.

Тази блок-схема демонстрира по какъв начин наподобява конвейерът (стекът).

Тази блок-схема от проучването илюстрира конвейера, създаден от екипа за намиране на претенденти за сферата на Дайсън. Всяка стъпка в конвейера филтрира обектите, които не дават отговор на предстоящите излъчвания от сфери на Дайсън

Този конвейер е единствено първата стъпка. Екипът подлага листата с претенденти на по-нататъшна инспекция въз основа на фактори като H-алфа излъчванията, оптичната колебливост и астрометрията.

При последния асортимент са останали 368 източника. От тях 328 бяха отхвърлени като смесени, 29 бяха избрани като неправилни, а четири бяха отхвърлени като мъглявини. Така от към 5 милиона първични обекта останаха единствено седем евентуални сфери на Дайсън и откривателите са уверени, че тези седем са същински.

„ Всички тези обекти са очевидни излъчватели в междинната инфрачервена област без очевидни контаминатори или сигнатури, които да демонстрират явен генезис в междинната инфрачервена област “,

обясняват те.

Това са седемте най-силни претенденти, само че откривателите знаят, че те към момента са единствено претенденти. Възможно е да има и други аргументи, заради които седемте излъчват въпросните характерни инфрачервени лъчи.

„ Наличието на дискове от топли парчета към нашите претенденти си остава едно правдоподобно пояснение за инфрачервения остатък на нашите източници “,

изясняват още те.

Всичките техни претенденти наподобява са звезди от М-тип (червени джуджета), а дисковете от парчета към М-джуджетата са доста редки. Въпросът обаче се усложнява, тъй като някои проучвания демонстрират, че отломъчните дискове към М-джуджетата се образуват по друг метод и се показват по друг метод. Един тип отломъчни дискове, наречени рискови отломъчни дискове (EDD, Extreme Debris Disks), може да изясни част от светимостта, която екипът вижда към своите претенденти.

„ Но тези източници в никакъв случай не са били следени в композиция с М джуджета “,

пишат Суазо и неговите съавтори.

Това слага пред екипа три въпроса: „ Дали нашите претенденти са странни млади звезди, чийто поток не се трансформира с времето? Дали отломъчните дискове на тези звезди са М-джуджета с рискова фракционна светимост? Или нещо напълно друго? “.

Тази графика от проучването демонстрира седемте претендента, нанесени на диаграма с цветови величини. Тя демонстрира, че и седемте са М-джуджета.

„ След като анализирахме оптичната/NIR/MIR фотометрия на ~5 x 106 източника, открихме 7 забележими М джуджета, които демонстрират инфрачервен остатък с неразбираем темперамент, съчетаем с нашите модели на сферата на Дайсън “,

пишат откривателите в заключението си.

Съществуват естествени пояснения за остатъка на инфрачервена светлина, приближаващ от тези седем, „ само че нито едно от тях не изяснява ясно такова събитие при претендентите, изключително като се има поради, че всички те са М джуджета “.

Изследователите споделят, че последващата оптична спектроскопия би помогнала за по-доброто схващане на тези седем източника. По-доброто схващане на H-алфа излъчванията е изключително скъпо, защото те могат да идват и от млади дискове.

„ По-конкретно, анализът на спектралната област към H-alpha може да ни помогне дефинитивно да отхвърлим или потвърдим съществуването на млади дискове “,

пишат откривателите.