Венци Василев: Мечтите ги има, но реално не сме готови за efbet Лига
На 8 юли Венцислав Василев ще навърши 36 години. Роден и израснал в Перник, Венци е младеж на локалния Миньор, а кариерата му след това минава през кипърския Арис Лимасол и родните ЦСКА, Берое, Етър, Арда, ФК ЦСКА 1948 и Царско село, с цел да приключи назад при " чуковете " в края на сезон 2022/23, когато " жълто-черните " изпаднаха мъчително от Втора лига. Изгнанието в Югозападната Трета лига обаче търпя единствено година, а предварително извоюваната промоция съответства със 105-ата годишнина на Миньор. И въпреки към този момент в ролята на механически шеф някогашният национал с 3 срещи за България реши символичният му финален мач да бъде точно при триумфа над Пирин Разлог пред празнуващите трибуни на Стадиона на мира. Облечен с тениска " 105 години Миньор " сърцатият защитник описа пред " Мач Телеграф " какво костваше борбата на Югозапад и какво следва пред " чуковете " оттук-нататък.
Венци, какви са страстите в теб след промоцията на Миньор за Втора лига и след последния формален мач в кариерата ти?
- Чувството е неповторимо, тъй като навръх рождения ден на клуба успяхме да зарадваме почитателите с класирането във Втора лига. Чувствата и страстите към момента бушуват и се радваме доста, че постигнахме задачата, за която се събрахме. Лично за мен - финален мач, от дълго време бях решил да окача обувките, само че в този момент съответства с годишнината на Миньор, а и жена ми навръх този ден (б.р. - 20 април) има рожден ден и взех решение да го направя на нейния празник.
Дълго ли го обмисля и мъчно ли взе решението да спреш?
- Да! Не е елементарно да спреш с футбола, само че от предишното лято не влизах в мачовете и се занимавах повече със спортно-техническата част, дружно с треньора Христо Господинов и помощника му Виктор Райчев, тъй че съм част от щаба от много време.
Официално се водиш механически шеф, само че на процедура си оптимално покрай тима...
- Да, с момчетата съм на тренировки безусловно всеки ден, оказвам помощ на старши треньора с каквото мога. Радващото е, че постигнахме задачите, които си поставихме преди сезона.
Къде беше най-трудно, кой беше ключът по пътя към промоцията?
- Със сигурност нашата група, Югозападната Трета лига, е с доста равностойни тимове и се веселя, че успяхме с такава огромна преднина да се класираме пред другите. Минахме през доста компликации, само че благодарение на президента Велизар Димитров, на Община Перник, на кмета на града успяхме да се съвземем, да стабилизираме тима и виждате, че най-после всичко се получи.
Докъде стигат проектите в Миньор?
- Тепърва предстоят работни срещи с управлението на клуба и Общината, ще обсъждаме до каква степен можем да стигнем и какви ще са ни финансовите параметри. Имаме уверението, че ще получаваме помощ от Община Перник, тъй че се надяваме да надградим тима и да изградим конкурентен състав, който да се показва устойчиво във Втора лига. Ако успеем и стадиона да си понаправим... Имаме потребност и от някой-друг подготвителен терен. Доста неща би трябвало да се свършат, само че по тази причина сме тук - да работим.
Какво е да си родом от Перник и да играеш, да работиш за Миньор?
- Това е моят роден клуб. Чувството е ужасно, тъй като този клуб ме е основал и се надявам и аз да мога да оказа помощ на тима. И да успеем да стигнем по-високи равнища. А пък до каква степен в действителност ще достигнем, времето ще покаже.
Феновете мечтаят за Първа лига, само че тези фантазии таите ли ги и вие?
- Мечтите постоянно ги има, само че в случай че погледнем действителното положение на клуба, към момента не сме подготвени. Стадионът не ни е подготвен. Първо би трябвало да си създадем къщичката и по-късно да мечтаем за по-нагоре. Нека вървим малко по малко и да не прескачаме равнища.
Какво би поискал на Миньор за край?
- На Миньор - единствено да върви напред и нагоре. Това е най-важното, да се развиваме като клуб. Опитваме се да оказваме помощ в разнообразни благотворителности, да анагжираме обществеността в Перник, децата ги увличаме и постоянно са добре пристигнали на всеки мач. Такива неща са позитивни за града и за клуба като цяло!
Спартак (Варна) и Миньор (Перник) най-често са изпадали от футболния ни хайлайф
Любопитно
Венци, какви са страстите в теб след промоцията на Миньор за Втора лига и след последния формален мач в кариерата ти?
- Чувството е неповторимо, тъй като навръх рождения ден на клуба успяхме да зарадваме почитателите с класирането във Втора лига. Чувствата и страстите към момента бушуват и се радваме доста, че постигнахме задачата, за която се събрахме. Лично за мен - финален мач, от дълго време бях решил да окача обувките, само че в този момент съответства с годишнината на Миньор, а и жена ми навръх този ден (б.р. - 20 април) има рожден ден и взех решение да го направя на нейния празник.
Дълго ли го обмисля и мъчно ли взе решението да спреш?
- Да! Не е елементарно да спреш с футбола, само че от предишното лято не влизах в мачовете и се занимавах повече със спортно-техническата част, дружно с треньора Христо Господинов и помощника му Виктор Райчев, тъй че съм част от щаба от много време.
Официално се водиш механически шеф, само че на процедура си оптимално покрай тима...
- Да, с момчетата съм на тренировки безусловно всеки ден, оказвам помощ на старши треньора с каквото мога. Радващото е, че постигнахме задачите, които си поставихме преди сезона.
Къде беше най-трудно, кой беше ключът по пътя към промоцията?
- Със сигурност нашата група, Югозападната Трета лига, е с доста равностойни тимове и се веселя, че успяхме с такава огромна преднина да се класираме пред другите. Минахме през доста компликации, само че благодарение на президента Велизар Димитров, на Община Перник, на кмета на града успяхме да се съвземем, да стабилизираме тима и виждате, че най-после всичко се получи.
Докъде стигат проектите в Миньор?
- Тепърва предстоят работни срещи с управлението на клуба и Общината, ще обсъждаме до каква степен можем да стигнем и какви ще са ни финансовите параметри. Имаме уверението, че ще получаваме помощ от Община Перник, тъй че се надяваме да надградим тима и да изградим конкурентен състав, който да се показва устойчиво във Втора лига. Ако успеем и стадиона да си понаправим... Имаме потребност и от някой-друг подготвителен терен. Доста неща би трябвало да се свършат, само че по тази причина сме тук - да работим.
Какво е да си родом от Перник и да играеш, да работиш за Миньор?
- Това е моят роден клуб. Чувството е ужасно, тъй като този клуб ме е основал и се надявам и аз да мога да оказа помощ на тима. И да успеем да стигнем по-високи равнища. А пък до каква степен в действителност ще достигнем, времето ще покаже.
Феновете мечтаят за Първа лига, само че тези фантазии таите ли ги и вие?
- Мечтите постоянно ги има, само че в случай че погледнем действителното положение на клуба, към момента не сме подготвени. Стадионът не ни е подготвен. Първо би трябвало да си създадем къщичката и по-късно да мечтаем за по-нагоре. Нека вървим малко по малко и да не прескачаме равнища.
Какво би поискал на Миньор за край?
- На Миньор - единствено да върви напред и нагоре. Това е най-важното, да се развиваме като клуб. Опитваме се да оказваме помощ в разнообразни благотворителности, да анагжираме обществеността в Перник, децата ги увличаме и постоянно са добре пристигнали на всеки мач. Такива неща са позитивни за града и за клуба като цяло!
Спартак (Варна) и Миньор (Перник) най-често са изпадали от футболния ни хайлайф
Любопитно
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ