Това се посочва в , към която и тя самата

...
Това се посочва в , към която и тя самата
Коментари Харесай

Теди Москов и Лилия Абаджиева: Най-главният ни театър отвътре

Това се показва в, към която и тя самата се причислява. ФрогНюз разгласява цялата позиция с експлицитното позволение на Абаджиева. 

 

Коментарът идва на фона на продължаващия спор в Народния спектакъл “Иван Вазов ”. Главни герои в него са шефът Васил Василев, уволненият дисциплинарно от поста “Главен режисьор ” Александър Морфов и напусналата по свое предпочитание пиарка на първата ни натрупа Велислава Кръстева. Поводът за напрежението стана надрасканата от Морфов врата на кабинета на Кръстева с надписи “ДПС ” и “Изчезвай ”. 

 

Ето и цялата позиция: 

 

Народния Театър гордо назоваваме " първата ни сцена ". Една от аргументите е, че в него разполагат с по- положителни механически благоприятни условия от всички други театри. Сценичната площадка се върти, потъва, издига и се мести наляво, надясно. Осветлението е финален вик на техниката. Техническият личен състав е на много високо равнище. Артистите, пък имат нужния боеприпас от актьорски умения, задоволителни, с цел да извършват режисьорските прищевки на положителните, на неприятните и най- към този момент на междинните режисьори. Умереният кич на интериора на театъра- фоайета и сценичен  портал е изчислен, тъй че да не подразни естета, а и да допадне на по- семплия фен. Същото важи и за репертоара му. Толкоз за Народния Театър!

 

А, не! Забравих да загатна, че земята под близкия до него ресторант по нотариален акт се води на театъра. Обединяването на ресторант и спектакъл би трябвало да е първа задача на всеки нов шеф. Наемът, който ресторантът би плащал ще подкрепи финансово първата ни сцена. Моля ви, не наричайте този спектакъл Светиня на българската нематериалност! Не помните ли, че той изпълняваше, като " правилен пинчер " поръчките на комунистическия режим? А и постоянно е бил прислужник на властта. Бих му дал прошка това, поради дребното в действителност положителни спектакли в афиша му, дължащи се най- към този момент на Сашо Морфов, само че... Но да се уволняват кадърните у нас е традиция. Така че протичащото се с Морфов не е изненада, а е резултат от 1300 годишни натрупвания. Александър Морфов е от режисьорите, които няма по какъв начин да останат без работа. Не се тормозете за него! Не мога да се сетя за спектакъл, който не би го поканил на своя територия. Все едно да уволниш Меси от футболен тим! 

 

Защо обаче " треньорът " на националния ни сценичен тим трябваше да употребява термина " дисциплинарно " за подреденото от него уволняване? Като правоприемник на комунистическите обичаи той несъмнено си е спомнил " соца ", при който с такова уволняване нямаше по какъв начин да бъдеш назначен на никое друго място. Може би с тази цел го е направил. Или за да унижи Сашо. Но това оскърбление има формата на бумеранг и се връща към извършващия в го. Нищо пък не пречи на уволненият да апелира това административно решение. 

 

Дай Боже да дочакам с сходна активност да се приказва за зрелище, а не за скандал в този спектакъл! 

 

Предложение: Нека по едно и също време да изоставен театъра и шеф и режисьор и да почне всичко изначало! Нови състезания да вземем за пример! За всички. И за актьори и за механически личен състав. Нека се намерения за нов друг принцип за театралните състезания, в които да взе участие по- необятен кръг от състава на театъра! Или по немски обичай да се сътвори абонаментна аудитория, която също да има глас в избора. Чудя се за какво в този така значим спектакъл няма детски отдел, за какво няма оекестър!? Едно време в много театри имаше оркестри. А за какво да не се правят и кинопрожекции, лектории, уъркшопове? И за какво към театъра да не се сътвори актьорска школа?

 

пп: За първи път атмосферата в този спектакъл е толкоз близка и до атмосферата в страната ни и до логиката на психиката на популацията й. Затова едвам през днешния ден можем да го назовем в действителност " Народен " и да го почувстваме подобен. Честито! А, би могло вътрешното му пространство да се отдава чартърен за осъществяване и на други кавги!

 

 

Лилия Абаджиева е сценичен режисьор, притежател на „ Златен век “ - почетен знак на Министерството на културата, който се присъжда за извънреден принос към българската просвета и за развиване на културното съдействие. Носител е на доста национални награди и оценки: на Министерството на културата за принос в развиването и разпространяването на българската просвета, „ Indy award ” на самостоятелните критици от “Индипендънт ” и “Лос Анджелис Таймс ” за режисурата на американския си театър “Мяра за мяра ”; за най-хубав театър и за екипна работа за “Ромео и Жулиета ” (постановка на МХАТ) от Световния сценичен фестивал в Кайро; Награда на САБ за най-хубав театър за “Отело ”(Народен спектакъл “Иван Вазов ”) и други. 

 

Поставяла е на над 40 спектакъла в България, Германия, Съединени американски щати.Спектаклите й са отличени с премия за постановка на интернационалните театрални конгреси в Германия, Италия, Полша, Съединени американски щати и други Гост учител в няколко университета: UCSB, California; Кьолнския университет, Westmont College, California. 

 

От 2010 година е в креативния екип на Народния спектакъл. Художествен началник на клас по актьорско майсторство.

 

 Гост учител в няколко университета: UCSB, California; Кьолнския университет, Westmont College, California.

 

 Режисьор и сценарист на документалния филм „ 45 градуса по Азарян “.
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР