Мъж спасил вълчица и малките й. След 4 г. съдбата отново ги срещнала
Тази удивителна история се случила на златотърсач в Аляска. Той вървял покрай реката, изцяло обхванат от заниманието си, когато внезапно забелязал вълк в някаква неестествена поза. Звярът го гледал яростно, само че останал да лежи. Приближавайки се, мъжът осъзнал, че животното е попаднало в капан.
Кърмеща вълчица
При по-внимателно вглеждане вълкът се оказал вълчица. И явно тя трябвало да да бъде при дребните си. Но към момента не било ясно по какъв начин да се измъкне животното от клопката. Вълчицата ръмжала и нямало да допусне никого до себе си. Тогава мъжът решил да обиколи региона, с цел да откри бебетата й.
Било ранна пролет, вълчите следи се виждали ясно в снега и индивидът ги последвал. За благополучие скоро съумял да откри дупка. Малките били живи и доста гладни. Човекът ги взел и се върнал при пленената вълчица.
Виждайки дребните си, тя завила от наслада и в същото време от паника. Малките изтичали при майка си и започнаха да бозаят мляко с неспокойствие.
Освобождение от стоманения плен
Мъжът на няколко пъти се опитал да се приближи, с цел да отвори клопката. Но вълчицата не се доверила на индивида, тя ръмжала и присвивала уши. Тогава той решил да я нахрани. След като изял няколко части месо, хищникът станал доста по-благосклонен.
Човекът решил да пренощува тъкмо тук. След като построил заслон за нощта, той незабавно задремал.
На сутринта вълчетата го събудили, те към момента били прекомерно дребни, с цел да се опасяват от индивида, и радостно душили всичко в близост.
През целия идващ ден златотърсачът разговарял с вълчицата, играел си с дребните, направил всичко, с цел да завоюва доверието им. Иначе нямало по какъв начин да се приближи до клопката. На третия ден тя спряла да ръмжи на мъжа, тогава той решил, че е време да работи.
Мъжът постепенно се доближил, протегнал отворената си ръка, вълчицата не реагирала с експанзия. После поставил ръка на лапата й и бързо натиснал клопката. Горкото животно извадило заседналата си лапа и побягнало. Лапата била доста изтръпнала, била в кръв, само че вълчицата не му разрешила да я прегледа.
Оставало да се надява, че нищо съществено не се е случило с лапата и тя ще може да се възвърне сама. Време било индивидът да си потегля, той към този момент бил прекарал толкоз време край реката.
Съдбовна среща след години
Четири години по-късно, още веднъж по тези места, индивидът решил да се разноски, спомняйки си отдавнашната история. Изведнъж видял вълк. Вълкът размахал опашка. Да, това била тя!
Същата вълчица към момента живеела на същото място. В гората имало още вълци, той ги чувал. Може би измежду тях са били тези към този момент пораснали вълчета.
