Велико Търново: Стопанската академия в Свищов тържествено отбеляза 105-годишнината от дарителския акт на Димитър Ценов
Свищов. В Стопанска академия тържественото бе маркирана 105-ата годишнина от дарителския акт на Димитър Апостолов Ценов, оповестиха от пресцентъра на СА „ Димитър А. Ценов “. На 1 септември 1912 година той завещава всичко, което има – недвижими парцели, пари и скъпи бумаги (на обща стойност към 5 млн. зл. лева) за разкриване и поддържане на висше комерсиално учебно заведение в Свищов. 105 години по-късно, академичната общественост още веднъж изрази голямата си респект, почит и страхопочитание пред феноменалния жест на Дарителя. На тържествената гала в Академичния музей участваха академичното управление, представители на община Свищов, студенти, преподаватели и чиновници. Организаторът на музея Маргарита Дончева напомни, че в пика на своята изключителна стопанска активност, Ценов далновидно се замисля за ориста на припечеленото, за неговото публично предопределение. Когато написа своето наследство, Димитър Ценов отстранява всяка опция за двусмислено тълкувание на волята му. От една страна, той изпипва всяка фраза в текста (за да няма недоразумения), а от друга, назначава за реализатори на волята си известни адвокати, та в случай че възникне някакъв юридически проблем, те да го отстранят. След като оставя избрани суми на сестрите си и на своите племеннички, Дарителят категорично загатва, че на роднините си и на други лица отхвърля правото им да оспорват неговите разпоредби. В параграфите 4 и 5 Ценов в елементи обяснява волята си за висшето учебно заведение. До концепцията за неговия темперамент той не стига по пътя на случайността. Както споделя Ценов, неговите предци, татко и той самият намират занаят в търговията и по традиция „ привязан ” към нея има вяра, че „ комерсиалното съсловие, в случай че успее да се сложи на висотата, която му прилича, ще бъде значим фактор за развиването и напредъка на отечеството ”.
В Свищов, който е „ най-търговския град по течението на Дунава ” още 1873 година, се прави опит да се положат основите на първото частно приватно комерсиално учебно заведение (което просъществува малко време), а през 1895 година се основава и първата в България Търговска гимназия, с помощта на нейния донор Димитър Хадживасилев. Тези условия предопределят решението на Димитър Ценов да сътвори в родния си град висше комерсиално учебно заведение и по този начин да затвори цикъла на икономическото обучение в Свищов.
Завещателят акцентира, че основаното от него висше комерсиално учебно заведение не трябва да се смесва или слива с никое друго държавно или частно учебно заведение. То би трябвало да бъде „ независимо, без значение, под контрола и ръководството на държавната власт, респективно Министерството ”. Дисциплините, които ще се преподават „ да обгръщат комерсиалните науки, финансовите науки, комерсиалното право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др ”. Училището да се построи по сходство на Берлинското Ханделсхохшуле, като към него се сътвори индустриално поделение, т.е. нещо като практическа лаборатория за доказване на теоретическите постановки, преподавани в учебното заведение. Създаването и издръжката на учебното заведение би трябвало да става от приходите на фонда (който ще се основе на негово име с капитал от имуществото му), откакто те доближат 300 000 лева
В словото си, Маргарита Дончева акцентира, че уникалността на наследството на Ценов се заключава във обстоятелството, че никой до този миг, когато е давал пари за обучение, не е проучвал в елементи европейския опит, с цел да избере най-хубавото и перспективното, и да го съобщи като съответна своя воля. Тя напомни и финалните думи от наследството на Ценов: „ Като придавам своята скромна милостиня на националния олтар, приключвам с благопожеланието щото българският народ да върви безкрай по пътя на културния прогрес и към реализиране своя блян. Амин ”, написано собственоръчно в София на 1 септември 1912 година и подписано от Димитър Апостолов Ценов.
В обръщението си към академичната общественост и гостите, ректорът доцент доктор Иван Марчевски акцентира, че дарението на Димитър Ценов е най-голямото самостоятелно подаяние за основаване на просветителна институция в България (двамата братя Христо и Евлоги Георгиеви подаряват общо 6 млн. зл. Лева за Софийския университет). По думите на ректора, преди 105 години Дарителят е прозрял, че в един дребен град може да се сътвори храм на знанието, в който през идващите години да се прави същинска просвета и образование. Доц. Марчевски напомни и обстоятелството, че живял целеустремено и честно, Димитър Ценов непретенциозно се отдръпва в уединение и последните си години претърпява в болница на Червения кръст, с цел да не накърни средствата, отделени за учебното заведение.
За миналите 81 години от основаването на висшето комерсиално учебно заведение в Свищов над 140 000 души са свързали живота си със Стопанска академия с помощта на далновидността, самопожертвователността и родолюбието на Димитър Ценов. „ Днес е изключително значимо да помним неговото дело и с цел да сме на равнището на неговия завет, дано да мислим повече за това, какво можем да дадем ”, моли ректорът. Като следващ образец за това, че дарителството към момента е живо, доцент Марчевски разгласи, че Стопанска академия е получила подаяние в размер на 7 300 евро от Иван Домусчиев – приключил висшето си обучение в Свищов преди повече от 50 години, който живее в Германия. Желанието на дарилия средствата е те да бъдат употребявани за преоборудване на един профилиран кабинет за образование по застрахователно дело – компетентност, която той е приключил.
Официален посетител на тържеството беше доктор Гинка Попова, сестра на Иван Домусчиев. С откровени благодарности от името на цялата академична общественост към Иван Домусчиев, ректорът връчи на доктор Попова почетния знак за донор на Стопанска академия и удостоверение за подаяние. Тя благодари за изразената респект към нейния брат и от негово име пожела на преподавателите и на административния личен състав да не престават да основават образовани хора, които да се осъществят в живота като положителни експерти. Доктор Попова постави автограф в летописната книга на Академията от името на Иван Домусчиев с неговия зов за повече почитатели.
„ Дарителството е върховен човечен акт тогава, когато се отречеш от своите личностни потребности и дариш всичко, което притежаваш в името на обществото. Това е от извънредно значимо значение, тъй като инвестираш в образованието, в бъдещето ”, сподели в приветствието си към академичната общественост зам.-кметът на община Свищов, Анелия Димитрова. Тя изрази голяма благодарност към делото на Димитър Ценов и към всички модерни донори, и акцентира смисъла на Стопанска академия за града и за страната ни.
Тържественото отбелязване на годишнината приключи с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Димитър Ценов пред постройката на ректората. Венци бяха положени от името на академичната общественост и от община Свищов, цветя сервираха студенти, преподаватели и чиновници.
В Свищов, който е „ най-търговския град по течението на Дунава ” още 1873 година, се прави опит да се положат основите на първото частно приватно комерсиално учебно заведение (което просъществува малко време), а през 1895 година се основава и първата в България Търговска гимназия, с помощта на нейния донор Димитър Хадживасилев. Тези условия предопределят решението на Димитър Ценов да сътвори в родния си град висше комерсиално учебно заведение и по този начин да затвори цикъла на икономическото обучение в Свищов.
Завещателят акцентира, че основаното от него висше комерсиално учебно заведение не трябва да се смесва или слива с никое друго държавно или частно учебно заведение. То би трябвало да бъде „ независимо, без значение, под контрола и ръководството на държавната власт, респективно Министерството ”. Дисциплините, които ще се преподават „ да обгръщат комерсиалните науки, финансовите науки, комерсиалното право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др ”. Училището да се построи по сходство на Берлинското Ханделсхохшуле, като към него се сътвори индустриално поделение, т.е. нещо като практическа лаборатория за доказване на теоретическите постановки, преподавани в учебното заведение. Създаването и издръжката на учебното заведение би трябвало да става от приходите на фонда (който ще се основе на негово име с капитал от имуществото му), откакто те доближат 300 000 лева
В словото си, Маргарита Дончева акцентира, че уникалността на наследството на Ценов се заключава във обстоятелството, че никой до този миг, когато е давал пари за обучение, не е проучвал в елементи европейския опит, с цел да избере най-хубавото и перспективното, и да го съобщи като съответна своя воля. Тя напомни и финалните думи от наследството на Ценов: „ Като придавам своята скромна милостиня на националния олтар, приключвам с благопожеланието щото българският народ да върви безкрай по пътя на културния прогрес и към реализиране своя блян. Амин ”, написано собственоръчно в София на 1 септември 1912 година и подписано от Димитър Апостолов Ценов.
В обръщението си към академичната общественост и гостите, ректорът доцент доктор Иван Марчевски акцентира, че дарението на Димитър Ценов е най-голямото самостоятелно подаяние за основаване на просветителна институция в България (двамата братя Христо и Евлоги Георгиеви подаряват общо 6 млн. зл. Лева за Софийския университет). По думите на ректора, преди 105 години Дарителят е прозрял, че в един дребен град може да се сътвори храм на знанието, в който през идващите години да се прави същинска просвета и образование. Доц. Марчевски напомни и обстоятелството, че живял целеустремено и честно, Димитър Ценов непретенциозно се отдръпва в уединение и последните си години претърпява в болница на Червения кръст, с цел да не накърни средствата, отделени за учебното заведение.
За миналите 81 години от основаването на висшето комерсиално учебно заведение в Свищов над 140 000 души са свързали живота си със Стопанска академия с помощта на далновидността, самопожертвователността и родолюбието на Димитър Ценов. „ Днес е изключително значимо да помним неговото дело и с цел да сме на равнището на неговия завет, дано да мислим повече за това, какво можем да дадем ”, моли ректорът. Като следващ образец за това, че дарителството към момента е живо, доцент Марчевски разгласи, че Стопанска академия е получила подаяние в размер на 7 300 евро от Иван Домусчиев – приключил висшето си обучение в Свищов преди повече от 50 години, който живее в Германия. Желанието на дарилия средствата е те да бъдат употребявани за преоборудване на един профилиран кабинет за образование по застрахователно дело – компетентност, която той е приключил.
Официален посетител на тържеството беше доктор Гинка Попова, сестра на Иван Домусчиев. С откровени благодарности от името на цялата академична общественост към Иван Домусчиев, ректорът връчи на доктор Попова почетния знак за донор на Стопанска академия и удостоверение за подаяние. Тя благодари за изразената респект към нейния брат и от негово име пожела на преподавателите и на административния личен състав да не престават да основават образовани хора, които да се осъществят в живота като положителни експерти. Доктор Попова постави автограф в летописната книга на Академията от името на Иван Домусчиев с неговия зов за повече почитатели.
„ Дарителството е върховен човечен акт тогава, когато се отречеш от своите личностни потребности и дариш всичко, което притежаваш в името на обществото. Това е от извънредно значимо значение, тъй като инвестираш в образованието, в бъдещето ”, сподели в приветствието си към академичната общественост зам.-кметът на община Свищов, Анелия Димитрова. Тя изрази голяма благодарност към делото на Димитър Ценов и към всички модерни донори, и акцентира смисъла на Стопанска академия за града и за страната ни.
Тържественото отбелязване на годишнината приключи с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Димитър Ценов пред постройката на ректората. Венци бяха положени от името на академичната общественост и от община Свищов, цветя сервираха студенти, преподаватели и чиновници.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ