Защо Данаилов е №1?
Стефан Данаилов - националният актьор от центъра на София стана на 75. За публиката значим е отговорът на въпроса за какво той е номер 1? Не някой различен. Кариерата му стартира преди 62 години (!!!) - цяла петилетка, а публично 7 години, преди да започва в шоубизнеса дори Лили Иванова.
Данаилов е на 13, когато играе една от основните функции във кино лентата за млади детективи Следите остават. След още 13 години към този момент е суперзвезда с ролята на Бате Серго от На всеки километър - ефирен сериал, който е един от първите в България, само че остава вечно най-популярният в цялата ни история.
Всъщност, точно малкия екран прави Данаилов суперзвезда и "народен актьор " - висшето звание на соца, което, несъмнено, му е присъдено. За малкия екран играе и една от обичаните си функции - на Харолд в най-хубавата режисура на тв класика Хачо Бояджиев, в която си партнира с позабравената през днешния ден Леда Тасева.
На този декор фактът, че е министър председател - първи актьор, на Народния спектакъл и то десетилетия наред, е прочут за все по-малко хора в наши дни. Сега, като го прочетат, някои фенове ще се сетят за него в неслизалия от афиша доста, доста години Пигмалион - може би последната му паметна роля до наши дни.
Нека да знаят и друго забавно нещо - "комунистът ", както постоянно назовават Данаилов, стана първият свободен актьор в България - излезе отвън щата на националния научен спектакъл на свободна процедура. Недотам сполучливо се занимава с бизнес, до момента в който още веднъж малкия екран не го избави - основна роля в няколко сезона на именитата италианска поредност Октопод. Тя го направи най-търсения български артист за непознати продукции през 90-те години и в първото десетилетие на новия век.
И въпреки всичко киното е най-звездната орбита на Стефан Данаилов. Той е и готиният гамен от несравнената кримка Инспекторът и нощта на феноменалния Рангел Вълчанов, а също в Морето и Понеделник заран. Той е и плейбоят - несретник от най-гениалната българска комедия Дами канят (и отново в сходен облик в друга хитова - Маневри на Петия етаж). Той е трагичен воин в Иван Кондарев. Пак той е воин - ухажор в Търновската кралица. Той е исторически колос в Покръстването и Слово за буквите - два огромни кино лентата, отдадени на най-великия български държател Княз Борис Първи, канонизиран и за светец и изигран ослепително от националния актьор.
Затова, когато съпоставят Стефан Данаилов и го назовават Българския Ален Делон, би трябвало да имат поради, че французинът, който е и батко на нашата звезда, може да е правил останалите облици, само че велика историческа персона май не е играл или най-малко не се е запомнило.
Даже и ролята на министър на културата пасна на Стефан Данаилов и му даде опцията да възроди българското кино. Защото точно по негово време бяха оценени и утвърдени плановете и беше обезпечено финансирането за най-гледаните ни филми за последните 30 години, дали началото на мощната вълна, която ни върна в Кан и накара феновете още веднъж да търсят нашите продукции в салоните. Стига да споменем Мисия Лондон с нейните 400 000 души в кината, Дзифт, Тилт, Лов на дребни хищници... Нали не сме не запомнили, че преди Ламбо, както медиите го назовават за краткост, българското кино беше публично оповестено за предало Богу дух...
И, в случай че би трябвало да се рисува вербален потрет на един Мастър, както го назовават поколенията известни артисти, които е основал като професор в НАТФИЗ, несъмнено най-точните думи ги е написал великия стихотворец Любомир Левчев, а Стефан Данаилов ги е прошепнал като ария за себе си. И за всеки мъж, който е мъж, а не подправен воин като днешните ни първи. С гениалната фраза "Раздялата не носи независимост ", изпята още в средата, а не на финала на един мъжки живот:
Колко е елементарно да бъдеш влюбен на двадесет години.
И какъв брой е елементарно да бъдеш разлюбен на двадесет години…
Прегръщах ветрове.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливади от влажна деликатност.
А когато ме блъсваха в бездънното “сбогом”,
мислех си, че загивам.
Но ме спасяваха тези мрежи от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях така,
както децата скачат по пружинени кревати.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета като вълшебства се виеха към мен.
И свободата съм я чувствал най-добре след болежка от разлъка....
А какъв брой е ужасно да бъдеш влюбен на четиридесет години.
И какъв брой е ужасно да бъдеш разлюбен на четиридесет години.
Без “сбогом”. Без вълшебства. Без сълзи.
Раздялата не носи независимост.
И мисля си, че не загивам.
Данаилов е на 13, когато играе една от основните функции във кино лентата за млади детективи Следите остават. След още 13 години към този момент е суперзвезда с ролята на Бате Серго от На всеки километър - ефирен сериал, който е един от първите в България, само че остава вечно най-популярният в цялата ни история.
Всъщност, точно малкия екран прави Данаилов суперзвезда и "народен актьор " - висшето звание на соца, което, несъмнено, му е присъдено. За малкия екран играе и една от обичаните си функции - на Харолд в най-хубавата режисура на тв класика Хачо Бояджиев, в която си партнира с позабравената през днешния ден Леда Тасева.
На този декор фактът, че е министър председател - първи актьор, на Народния спектакъл и то десетилетия наред, е прочут за все по-малко хора в наши дни. Сега, като го прочетат, някои фенове ще се сетят за него в неслизалия от афиша доста, доста години Пигмалион - може би последната му паметна роля до наши дни.
Нека да знаят и друго забавно нещо - "комунистът ", както постоянно назовават Данаилов, стана първият свободен актьор в България - излезе отвън щата на националния научен спектакъл на свободна процедура. Недотам сполучливо се занимава с бизнес, до момента в който още веднъж малкия екран не го избави - основна роля в няколко сезона на именитата италианска поредност Октопод. Тя го направи най-търсения български артист за непознати продукции през 90-те години и в първото десетилетие на новия век.
И въпреки всичко киното е най-звездната орбита на Стефан Данаилов. Той е и готиният гамен от несравнената кримка Инспекторът и нощта на феноменалния Рангел Вълчанов, а също в Морето и Понеделник заран. Той е и плейбоят - несретник от най-гениалната българска комедия Дами канят (и отново в сходен облик в друга хитова - Маневри на Петия етаж). Той е трагичен воин в Иван Кондарев. Пак той е воин - ухажор в Търновската кралица. Той е исторически колос в Покръстването и Слово за буквите - два огромни кино лентата, отдадени на най-великия български държател Княз Борис Първи, канонизиран и за светец и изигран ослепително от националния актьор.
Затова, когато съпоставят Стефан Данаилов и го назовават Българския Ален Делон, би трябвало да имат поради, че французинът, който е и батко на нашата звезда, може да е правил останалите облици, само че велика историческа персона май не е играл или най-малко не се е запомнило.
Даже и ролята на министър на културата пасна на Стефан Данаилов и му даде опцията да възроди българското кино. Защото точно по негово време бяха оценени и утвърдени плановете и беше обезпечено финансирането за най-гледаните ни филми за последните 30 години, дали началото на мощната вълна, която ни върна в Кан и накара феновете още веднъж да търсят нашите продукции в салоните. Стига да споменем Мисия Лондон с нейните 400 000 души в кината, Дзифт, Тилт, Лов на дребни хищници... Нали не сме не запомнили, че преди Ламбо, както медиите го назовават за краткост, българското кино беше публично оповестено за предало Богу дух...
И, в случай че би трябвало да се рисува вербален потрет на един Мастър, както го назовават поколенията известни артисти, които е основал като професор в НАТФИЗ, несъмнено най-точните думи ги е написал великия стихотворец Любомир Левчев, а Стефан Данаилов ги е прошепнал като ария за себе си. И за всеки мъж, който е мъж, а не подправен воин като днешните ни първи. С гениалната фраза "Раздялата не носи независимост ", изпята още в средата, а не на финала на един мъжки живот:
Колко е елементарно да бъдеш влюбен на двадесет години.
И какъв брой е елементарно да бъдеш разлюбен на двадесет години…
Прегръщах ветрове.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливади от влажна деликатност.
А когато ме блъсваха в бездънното “сбогом”,
мислех си, че загивам.
Но ме спасяваха тези мрежи от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях така,
както децата скачат по пружинени кревати.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета като вълшебства се виеха към мен.
И свободата съм я чувствал най-добре след болежка от разлъка....
А какъв брой е ужасно да бъдеш влюбен на четиридесет години.
И какъв брой е ужасно да бъдеш разлюбен на четиридесет години.
Без “сбогом”. Без вълшебства. Без сълзи.
Раздялата не носи независимост.
И мисля си, че не загивам.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ