Истанбул на Мимар Синан: джамии, ресторанти и боза
Ако се чудите накъде да захванете в първия майски или юнски уикенд, в който времето се оправи, изкушени сте от новите нискотарифни полети до Истанбул, или пък си търсите мотив за шопинг на най-голямото летище в Европа, докъдето летят турските авиолинии, или пък желаете да покарате колата си до такава степен, даваме ви чудесна концепция да съчетаете духовното и материалното с един Мимар Синан тур.
Името е на най-известния османски проектант и създател на софийската джамия, както най-вероятно и на храма Св. Седмочисленици, преди да бъде трансфорат в църква.
Когато и да пристигнете, съветваме ви да изберете вечеря на Галатапорт. Това е най-новата атрактивна дестинация в града, която към този момент сме описвали, само че много българи към момента не са я посещавали. А точно там са някои от най-хубавите заведения за хранене в този 20-милионен град.
Направете тигел по Истиклал – основната комерсиална улица, слезте до кулата Галата, а оттова надолу през махалата, която много припомня Капана в Пловдив или по-точно – той на нея, сте право на пристанището.
Преди да седнете на вечеря, пътят ви минава през последната издигната от Мимар Синан джамия. Направил я е, когато е бил близо на 90 години – в действителност невероятна за 16-ото столетие възраст, защото хората не са живеели приблизително и до половината на своя век. Храмът се назовава Каъч Али паша и е досами модерния Галатапорт и музея на актуалното изкуство, от който този самобитен мол навън с круизно пристанище стартира. За да стигне съвсем до огромния мост сред Европа и Азия.
Нашите обичани заведения за хранене на Галатапорт са месарският Гюнайдън и актуалният Бигшефс, само че с цел да усетите духа на остарелия Истанбул можете да пробвате Кива. Не единствено интериорт изобилства от ретро предмети, само че и менюто е с обичайната кухня – коства си да вземете всичко, даже да са просто кюфтета.
На другия ден, в случай че търсите присъща турска закуска с всичките й десетки съставки, можем да препоръчаме Отентик на Истиклал. Оттам не е надалеч до мостовете, които пресичат морето. И да се озовете до остарелия акведукт и площада на кметството на Истанбул. Точно против него е джамията, която прави звезда Мимар Синан – Шехзаде. Архиктетът споделя, че когато я е правил е бил чирак, само че тя има всичко особено за безупречния му жанр – симетричност на екстериора на двора и на самата джамия от вътрешната страна. И необикновено осветяване с съвсем смъкнати до пода кръгове от светлини, през които са провесени мощни шанделабри – същински успех, който на всичко от горната страна е въодушевил значително модерни архитекти, даже в северни европейски страни, с цел да създадат актуалните си интериори.
Махалата към джамията също е впечатляваща, като ще видите в доста разновидности това, което ние назоваваме „ созополски ” къщи – дървени в остарял гръцки жанр. Целият квартал е като изваден от тв сериал за някое оскъдно момиче, което следва да стане снаха в богатски дом в някое от именията на другия завършек на Босфора. „
Но главната му забележителност е бозаджийницата Вефа. Препоръчваме ви да я посетите заран към 10-11, тъй като следобяд е цялостно и няма да можете да се насладите на забавната конюнктура. Интериорът е наобиколен с плочки като португалските азулежуш, само че чашата на самия Ататюрк, който си е пиел бозата тук е върхонвата атракция. Майсторите наливат от по-светлата от нашия вид на същата напитка течност. А на тези, на които им идва възкисела, им поставят канела за лукс.
В същата махала ще намерите голямата джамия Сюлмеймание, която е най-мащабната в града и е считана за шедьовъра на османската архитектура и на самия занаятчия Мимар Синан. Той обаче счита, че в съпоставяне със Св. София, това е негова работа на калфа.
Храмът е прелестен, градината му е в действителност релаксираща, а гледките оттатък крепостната стена към кулата Галата и другите забележителности на отсрещния бряг е впечатляваща. Ако слезете по скритите стълби на улицата по-долу, кръстена на великия проектант, ще излезете на улица хамамска.На самия ъгъл е най-старото настоящо спа в Европа и в света. За него обаче са неоходими предварителни резервации.
Недалеч, около фамозните най-известни дюнери в Истанбул, част от марка джамия, е Големият пазар, по-познат у нас като Капълъчарши.
От него надолу, около един от изисканите хотели Бентли, ще намерите два приказни ресторанта един против различен. Единият има 2 Мишлена и Гот Мило, а другият членува единствено във втория клуб, считан за по-представителен кулинарно. Името на заведението е Галеян. Декорацията е със остарели порти. А ястията са приготвени в най-хубавите обичаи – коства си да опитате всички мезета, само че наложително агнешкото, което е нежно и тънко. А в тоалетните мнозина си вършат селфита, поради конските глави вместо чешми.
Слезли пешком по пътя на трамвая до пристана на феритата и корабчетата вид „ лодка за разходка ”, минали от другата страна на моста с риболовците и рибните заведения за хранене до египетския пазар, чудесна концепция е да извършите следобеден тур до обичания ни квартал на богатите Нишанташъ с еврокафенетата, минимола Сити, бутиците и питейните заведения. Взели аперитива си там, най-бързо можете да се върнете в остарялата част с метрото за 2 спирки, защото в час-пик тапите са непоносими и даже пешком се стига по-бързо, в сравнение с с такси.
Друг вид е да не вършиме огромен тур, а минали моста, да се отбиете до класическия хотел Пера палас. Следобедният му чай, барът и сладкарницата, посещавани и от Агата Кристи, и от другите пасажери на Ориент Експрес, само че и от именития Ататюрк, вършат мястото паметно. А фотосите им и скъпи мемоари като да вземем за пример столът във витрина като карета без колела, на които турците са носили на ръце пасажерите на първокласната жп компания, пътуващи от Венеция за Близкия Изток, са същинска атракция.
Сервира се със сребърни принадлежности и посуда. Чак дръжките на чайниците от доблестен метал са дават на клиентите, „ облечени ” в червени кърпи, с цел да не се парят гостите.
Хотелът се намира на стотина метра от основната улица.
Обратно на Истиклал, превъзходен вид за вечеря е ресторантът Антиохия в махалата от срещуположната страна. Това е най-силният кулинарен регион на Турция, който спори за шампионата в обичайна кухня с Антеп, както локалните назовават Газиантеп. За компания, вместо яни ракъ, която си знаем, изберете Текирдаг и ще останете удовлетворени.
След вечеря можете да наминете за по едно през чудесния безистен, водещ назад на Истиклал, и изпълнен с разнообразни заведения – от ирландска механа, през бар до Старбъкс.
Или пък да кацнете на върха на хотел Пера Мармара. Там, на 18-ия етаж е освен един от 50-те класирани най-хубави ресторанта в света, само че още по-впечатляващия му бар. Покривната тераса отваря популярна панорама към целия бивш Константинопол, през днешния ден хълма с всички огромни джамии, пазара и всичко останало чак до Златния рог. В нозете ви е кулата Галата. Е, няма по-добро място за селфита и в златния час, и нощем в Истанбул. Цените са височки, само че мястото е извънредно.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Името е на най-известния османски проектант и създател на софийската джамия, както най-вероятно и на храма Св. Седмочисленици, преди да бъде трансфорат в църква.
Когато и да пристигнете, съветваме ви да изберете вечеря на Галатапорт. Това е най-новата атрактивна дестинация в града, която към този момент сме описвали, само че много българи към момента не са я посещавали. А точно там са някои от най-хубавите заведения за хранене в този 20-милионен град.
Направете тигел по Истиклал – основната комерсиална улица, слезте до кулата Галата, а оттова надолу през махалата, която много припомня Капана в Пловдив или по-точно – той на нея, сте право на пристанището.
Преди да седнете на вечеря, пътят ви минава през последната издигната от Мимар Синан джамия. Направил я е, когато е бил близо на 90 години – в действителност невероятна за 16-ото столетие възраст, защото хората не са живеели приблизително и до половината на своя век. Храмът се назовава Каъч Али паша и е досами модерния Галатапорт и музея на актуалното изкуство, от който този самобитен мол навън с круизно пристанище стартира. За да стигне съвсем до огромния мост сред Европа и Азия.
Нашите обичани заведения за хранене на Галатапорт са месарският Гюнайдън и актуалният Бигшефс, само че с цел да усетите духа на остарелия Истанбул можете да пробвате Кива. Не единствено интериорт изобилства от ретро предмети, само че и менюто е с обичайната кухня – коства си да вземете всичко, даже да са просто кюфтета.
На другия ден, в случай че търсите присъща турска закуска с всичките й десетки съставки, можем да препоръчаме Отентик на Истиклал. Оттам не е надалеч до мостовете, които пресичат морето. И да се озовете до остарелия акведукт и площада на кметството на Истанбул. Точно против него е джамията, която прави звезда Мимар Синан – Шехзаде. Архиктетът споделя, че когато я е правил е бил чирак, само че тя има всичко особено за безупречния му жанр – симетричност на екстериора на двора и на самата джамия от вътрешната страна. И необикновено осветяване с съвсем смъкнати до пода кръгове от светлини, през които са провесени мощни шанделабри – същински успех, който на всичко от горната страна е въодушевил значително модерни архитекти, даже в северни европейски страни, с цел да създадат актуалните си интериори.
Махалата към джамията също е впечатляваща, като ще видите в доста разновидности това, което ние назоваваме „ созополски ” къщи – дървени в остарял гръцки жанр. Целият квартал е като изваден от тв сериал за някое оскъдно момиче, което следва да стане снаха в богатски дом в някое от именията на другия завършек на Босфора. „
Но главната му забележителност е бозаджийницата Вефа. Препоръчваме ви да я посетите заран към 10-11, тъй като следобяд е цялостно и няма да можете да се насладите на забавната конюнктура. Интериорът е наобиколен с плочки като португалските азулежуш, само че чашата на самия Ататюрк, който си е пиел бозата тук е върхонвата атракция. Майсторите наливат от по-светлата от нашия вид на същата напитка течност. А на тези, на които им идва възкисела, им поставят канела за лукс.
В същата махала ще намерите голямата джамия Сюлмеймание, която е най-мащабната в града и е считана за шедьовъра на османската архитектура и на самия занаятчия Мимар Синан. Той обаче счита, че в съпоставяне със Св. София, това е негова работа на калфа.
Храмът е прелестен, градината му е в действителност релаксираща, а гледките оттатък крепостната стена към кулата Галата и другите забележителности на отсрещния бряг е впечатляваща. Ако слезете по скритите стълби на улицата по-долу, кръстена на великия проектант, ще излезете на улица хамамска.На самия ъгъл е най-старото настоящо спа в Европа и в света. За него обаче са неоходими предварителни резервации.
Недалеч, около фамозните най-известни дюнери в Истанбул, част от марка джамия, е Големият пазар, по-познат у нас като Капълъчарши.
От него надолу, около един от изисканите хотели Бентли, ще намерите два приказни ресторанта един против различен. Единият има 2 Мишлена и Гот Мило, а другият членува единствено във втория клуб, считан за по-представителен кулинарно. Името на заведението е Галеян. Декорацията е със остарели порти. А ястията са приготвени в най-хубавите обичаи – коства си да опитате всички мезета, само че наложително агнешкото, което е нежно и тънко. А в тоалетните мнозина си вършат селфита, поради конските глави вместо чешми.
Слезли пешком по пътя на трамвая до пристана на феритата и корабчетата вид „ лодка за разходка ”, минали от другата страна на моста с риболовците и рибните заведения за хранене до египетския пазар, чудесна концепция е да извършите следобеден тур до обичания ни квартал на богатите Нишанташъ с еврокафенетата, минимола Сити, бутиците и питейните заведения. Взели аперитива си там, най-бързо можете да се върнете в остарялата част с метрото за 2 спирки, защото в час-пик тапите са непоносими и даже пешком се стига по-бързо, в сравнение с с такси.
Друг вид е да не вършиме огромен тур, а минали моста, да се отбиете до класическия хотел Пера палас. Следобедният му чай, барът и сладкарницата, посещавани и от Агата Кристи, и от другите пасажери на Ориент Експрес, само че и от именития Ататюрк, вършат мястото паметно. А фотосите им и скъпи мемоари като да вземем за пример столът във витрина като карета без колела, на които турците са носили на ръце пасажерите на първокласната жп компания, пътуващи от Венеция за Близкия Изток, са същинска атракция.
Сервира се със сребърни принадлежности и посуда. Чак дръжките на чайниците от доблестен метал са дават на клиентите, „ облечени ” в червени кърпи, с цел да не се парят гостите.
Хотелът се намира на стотина метра от основната улица.
Обратно на Истиклал, превъзходен вид за вечеря е ресторантът Антиохия в махалата от срещуположната страна. Това е най-силният кулинарен регион на Турция, който спори за шампионата в обичайна кухня с Антеп, както локалните назовават Газиантеп. За компания, вместо яни ракъ, която си знаем, изберете Текирдаг и ще останете удовлетворени.
След вечеря можете да наминете за по едно през чудесния безистен, водещ назад на Истиклал, и изпълнен с разнообразни заведения – от ирландска механа, през бар до Старбъкс.
Или пък да кацнете на върха на хотел Пера Мармара. Там, на 18-ия етаж е освен един от 50-те класирани най-хубави ресторанта в света, само че още по-впечатляващия му бар. Покривната тераса отваря популярна панорама към целия бивш Константинопол, през днешния ден хълма с всички огромни джамии, пазара и всичко останало чак до Златния рог. В нозете ви е кулата Галата. Е, няма по-добро място за селфита и в златния час, и нощем в Истанбул. Цените са височки, само че мястото е извънредно.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ