МОН предлага сливане на университети като НАТФИЗ и Художествената академия
Сливане на университети, повишение на условията към преподаватели и възстановяване на качеството на висшето обучение са част от новите оферти на МОН за промяна в бранша. Те бяха показани публично от пресцентъра на просветното министерство малко преди срещата на просветителния министър Николай Денков със Съвета на ректорите.
Реформите в региона на висшето обучение плануват сливането на дребни висши учебни заведения със подобен профил, които са ситуирани в едно и също или в близки обитаеми места. Предлага се основаването на Софийски университет по технологиите, който да сплоти в една обща конструкция Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно учебно заведение.
Друго предложение включва основаването на Национална академия по изкуствата, под чиято „ шапка “ да са НАТФИЗ, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.
Така посредством новата конструкция образователните заведения ще могат да споделят преподаватели, материална база, администрация и управление. Амбициозната концепция за сливането на университетите е те да се обединят под общо име, само че да запазят юридическата си автономия.
МОН се стреми и към повишение на " интернационалната видимост " на българските университети, защото към момента няма българско висше учебно заведение в топ 500 на международните ранглисти, регистрират от ведомството на Николай Денков.
Друг от претекстовете е, че университетската мрежа е " мощно фрагментирана ". През тази академична година 13 от висшите училища имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са даже под 1000, а най-малкото образова 343 студенти. " Редица университети афишират голям брой класирания всяка година и все пак мъчно запълват или въобще не съумяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 година има висши учебни заведения, които са осъществили едвам към 60% от одобрения банкет на студенти ", споделят от МОН.
Предвиждат се промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) и Закона за развиване на университетския състав, които ще са съобразени със Стратегията за развиване на висшето обучение (2021-2030).
От МОН регистрират и съществени териториални диспропорции на висшето обучение, като показват, че в Северозападния район да вземем за пример няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация. За да се преодолее неналичието на редица базови професионални посоки в района, министерството предлага консолидиране на филиали на висшите учебни заведения във Видин, Враца и Монтана. Идеята е филиалите да основат учебен университет с няколко факултета, който да образова педагогичен експерти, експерти по публично здраве, стопанска система, администрация и ръководство, инженери и други нужни за района фрагменти.
За да може в идващите години най-малко един български университет да попадне в топ 500 в света, са планувани редица други промени като повишение на условията към преподавателите, възстановяване на системите за акредитация и разширение на обсега на инспекциите за плагиатство. За да бъдат сполучливи, плануваните промени ще се реализират посредством нарастване на финансирането за висшето обучение.
Министерството на образованието ще разпореди оценка на въздействието на предлаганите промени и ще показа плановете за публично разискване.
Реформите в региона на висшето обучение плануват сливането на дребни висши учебни заведения със подобен профил, които са ситуирани в едно и също или в близки обитаеми места. Предлага се основаването на Софийски университет по технологиите, който да сплоти в една обща конструкция Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно учебно заведение.
Друго предложение включва основаването на Национална академия по изкуствата, под чиято „ шапка “ да са НАТФИЗ, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.
Така посредством новата конструкция образователните заведения ще могат да споделят преподаватели, материална база, администрация и управление. Амбициозната концепция за сливането на университетите е те да се обединят под общо име, само че да запазят юридическата си автономия.
МОН се стреми и към повишение на " интернационалната видимост " на българските университети, защото към момента няма българско висше учебно заведение в топ 500 на международните ранглисти, регистрират от ведомството на Николай Денков.
Друг от претекстовете е, че университетската мрежа е " мощно фрагментирана ". През тази академична година 13 от висшите училища имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са даже под 1000, а най-малкото образова 343 студенти. " Редица университети афишират голям брой класирания всяка година и все пак мъчно запълват или въобще не съумяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 година има висши учебни заведения, които са осъществили едвам към 60% от одобрения банкет на студенти ", споделят от МОН.
Предвиждат се промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) и Закона за развиване на университетския състав, които ще са съобразени със Стратегията за развиване на висшето обучение (2021-2030).
От МОН регистрират и съществени териториални диспропорции на висшето обучение, като показват, че в Северозападния район да вземем за пример няма висше учебно заведение, което да приготвя фрагменти за локалната стопанска система и администрация. За да се преодолее неналичието на редица базови професионални посоки в района, министерството предлага консолидиране на филиали на висшите учебни заведения във Видин, Враца и Монтана. Идеята е филиалите да основат учебен университет с няколко факултета, който да образова педагогичен експерти, експерти по публично здраве, стопанска система, администрация и ръководство, инженери и други нужни за района фрагменти.
За да може в идващите години най-малко един български университет да попадне в топ 500 в света, са планувани редица други промени като повишение на условията към преподавателите, възстановяване на системите за акредитация и разширение на обсега на инспекциите за плагиатство. За да бъдат сполучливи, плануваните промени ще се реализират посредством нарастване на финансирането за висшето обучение.
Министерството на образованието ще разпореди оценка на въздействието на предлаганите промени и ще показа плановете за публично разискване.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ