Доц. Михаил Околийски: 44,5 на сто от българите доплащат за здравни услуги
След Втората международна война, когато светът е изправен пред нуждата да се възвърне след бедствието, и след основаването на Организация на обединените нации, редица страни вземат решение да се обединят и да основат Световната здравна организация (СЗО). Документът е утвърден от 61 страни, в това число България, на 7 април 1948 година, а денят е разгласен за Световен ден на здравето. Днес страните членки към този момент са 192, а организацията чества своята 75-годишнина, заяви " Труд бг ".
„ Постиженията през годините ни карат да се гордеем, че сме съумели да се оправим, в това число да изкореним някои от най-смъртоносните болести – сподели доцент Михаил Околийски от офиса на СЗО в България в дискусионното студио „ 75 години СЗО – Здраве за всички “. - Тази година девизът на Световния ден е: „ Здраве за всички “, което допуска всички хора по света да имат положително здраве и оптимално пълностоен живот в един кротичък, проспериращ и резистентен свят. Това е химера, тъй като не се случва толкоз елементарно. Не би трябвало достъпът до здравни услуги да бъде обвързван с финансови усложнения, а това на процедура е по този начин, в това число в България. 30% от международното население няма достъп до здравни услуги, а повече от 2 милиарда индивида са изправени пред пагубни разноски за опазване на здравето. В България неотдавна публикувахме отчет, в който е видно, че 44,5% от българските жители би трябвало да доплащат от джоба си за здравни услуги, т.е. половината от разноските за здраве са задължение за всяко българско семейство. “
Това би трябвало да се промени и СЗО предлага то да стане посредством механизмите на националната здравно-осигурителна система, подсети доцент Околийски.
Ковид-19 докара до отсрочване на поставените от СЗО цели във всички страни. За страдание се стигна до доста сериозна дезинформация в част от страните във връзка с Ковид-19, в това число и в България, което докара до загуба на доверие и в обичайните ваксини, които знаем, че са доста ефикасни, означи представителят на СЗО.
„ Неравенствата в опазването на здравето, които би трябвало да бъдат преодолени, са доста ясни и са вписани в задачите за стабилно развиване на Организация на обединените нации. Имаме тези таргети, които са до 2030 година Това е доста значима пътна карта, в която и България би трябвало да мониторира и прави оценка достиженията си или неналичието на такива “, сподели доцент Околийски.
„ Работим доста интензивно с Министерството на здравеопазването във връзка с Ковид-19, другите заразни болести, незаразните, ваксинопредотвратимите - като човешкия папилома вирус да вземем за пример. Това са тематики, по които работим от години, на прага сме на постигането на пробив – да вземем за пример с Националната стратегия по антимикробна устойчивост. Надяваме се тя скоро да стане факт. По отношение факторите на нездравословния живот като тютюнопушене, липса на физическа интензивност, имаме доста положителни планове, само че към момента сякаш публичното здраве не е разпознато като главен обект на взимащите решения. Надяваме се в бъдещата национална здравна политика, която би трябвало да бъде призната доста скоро, това да стане факт “, пожелава доцент Околийски.
„ Постиженията през годините ни карат да се гордеем, че сме съумели да се оправим, в това число да изкореним някои от най-смъртоносните болести – сподели доцент Михаил Околийски от офиса на СЗО в България в дискусионното студио „ 75 години СЗО – Здраве за всички “. - Тази година девизът на Световния ден е: „ Здраве за всички “, което допуска всички хора по света да имат положително здраве и оптимално пълностоен живот в един кротичък, проспериращ и резистентен свят. Това е химера, тъй като не се случва толкоз елементарно. Не би трябвало достъпът до здравни услуги да бъде обвързван с финансови усложнения, а това на процедура е по този начин, в това число в България. 30% от международното население няма достъп до здравни услуги, а повече от 2 милиарда индивида са изправени пред пагубни разноски за опазване на здравето. В България неотдавна публикувахме отчет, в който е видно, че 44,5% от българските жители би трябвало да доплащат от джоба си за здравни услуги, т.е. половината от разноските за здраве са задължение за всяко българско семейство. “
Това би трябвало да се промени и СЗО предлага то да стане посредством механизмите на националната здравно-осигурителна система, подсети доцент Околийски.
Ковид-19 докара до отсрочване на поставените от СЗО цели във всички страни. За страдание се стигна до доста сериозна дезинформация в част от страните във връзка с Ковид-19, в това число и в България, което докара до загуба на доверие и в обичайните ваксини, които знаем, че са доста ефикасни, означи представителят на СЗО.
„ Неравенствата в опазването на здравето, които би трябвало да бъдат преодолени, са доста ясни и са вписани в задачите за стабилно развиване на Организация на обединените нации. Имаме тези таргети, които са до 2030 година Това е доста значима пътна карта, в която и България би трябвало да мониторира и прави оценка достиженията си или неналичието на такива “, сподели доцент Околийски.
„ Работим доста интензивно с Министерството на здравеопазването във връзка с Ковид-19, другите заразни болести, незаразните, ваксинопредотвратимите - като човешкия папилома вирус да вземем за пример. Това са тематики, по които работим от години, на прага сме на постигането на пробив – да вземем за пример с Националната стратегия по антимикробна устойчивост. Надяваме се тя скоро да стане факт. По отношение факторите на нездравословния живот като тютюнопушене, липса на физическа интензивност, имаме доста положителни планове, само че към момента сякаш публичното здраве не е разпознато като главен обект на взимащите решения. Надяваме се в бъдещата национална здравна политика, която би трябвало да бъде призната доста скоро, това да стане факт “, пожелава доцент Околийски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ