ЦИК ще могат да манипулират и послъгват, ще могат да крият и изхвърлят |
Ще могат да манипулират и послъгват, ще могат да крият и изхвърлят: решението на ЦИК за ръчно преброяване крие огромни рискове. Толкова огромни, че може зорлем да си провалим изборите.
На пръв взор наподобява като двойно подсигуряване за честността на вота - хем машината да брои електронно гласуването, хем секционните комисии да броят ръчно разписките от машината. В реалност обаче резултатът е като тройното наказване по български - хем торбата със сол, хем стоте тояги на голо, хем стоте гроша санкция.
С огромно болшинство в Централната изборна комисия, формирано от представителите на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ, в петък бе взето решение на изборите на 14 ноември във всяка секция да се броят ръчно контролните разписки от вота за президент и за парламент. Още в понеделник „ Демократична България “, „ Продължаваме промяната “ и „ Изправи се БГ. Ние идваме “ внесоха тъжби във Върховния административен съд (ВАС) за анулация на решението на ЦИК.
Искаме ли този безпорядък, желаеме ли зорлем да провалим изборите?
Ако човек си направи труда да прочете методическите инструкции на ЦИК, в които е въведено задължението за ръчно преброяване, и го съпостави с нормите в Изборния кодекс, без да е правист ще откри, че комисията си разрешава да дописва и трансформира кодекса. А в него доста изчерпателно са разказани отговорностите на секционните комисии, измежду които не попада ръчно преброяване. Нещо повече: като само законни данни за резултатите от вота се признават тези от електронната машина, удостоверени с машинен протокол. ЦИК обаче вкарва някакъв нов протокол от ръчно преброяване, неочакван в кодекса.
Да си представим какво ще се случи на процедура. Контролните разписки от машините наподобяват разписките от банкомат. Те са доста по-малки по мярка от хартиените бюлетини и данните от вота са изписани върху тях с малък шрифт. Секционните комисии би трябвало да броят имена на мажоритарни претенденти за президент, на партийни листи за парламент, плюс номера на преференциален избор за депутати. Това значи продължителна и изнурителна работа. Която таман поради това допуска доверие сред членовете на комисията - не могат всички да надничат в разписката с дребния шрифт в ръцете на този, който брои. И тъкмо поради тази опция мнозина могат да послъгват при броенето. Могат даже да скрият или изхвърлят разписки - случвало се е в големи мащаби при вотове с хартиени бюлетини. А в отчитането на преференциите опитът нерядко сочи особена междупартийна взаимност: един член на комисия го интересуват преференциите в неговата партия и може да ги манипулира както си желае, в случай че не се бърка в аналогичната работа на съседа си по преброяване, който е представител на друга партия.
Накрая данните от ръчното преброяване се вписват в протокол, като тези данни, напълно малко или пък доста, може да се разминават с данните от машинния протокол. Ръчният протокол, съгласно кодекса, няма да е годен, само че пък ще бъде качен на страницата на ЦИК и всеки ще може да види, че при него едно е на машина, друго - на ръка. Ами в случай че тези разминавания са обилни? Ами в случай че са в стотици или даже хиляди секции?
И солта, и тоягите, и грошовете
Резултатът от безумното решение на ЦИК е най-малко троен. Първо, изяждаме солта: вместо да имаме бързи и ясни изборни резултати, отново ще броим по нощите и ще предаваме в районните изборни комисии мърляви протоколи. Второ, плащаме грошовете: десетките милиони левове за машини и програмен продукт са отишли на вятъра - просто сме си купили тъч скрийн принтери за неугледни хартиени бюлетини. Трето, отнасяме тоягите: над резултатите от вота тегнат тежки подозрения и даже може да се надигнат гласове той да бъде касиран отчасти или напълно.
Разбира се, преброяване може да има и е обикновено то да се прави извадково - за аналогова верификация на цифровия развой. На предишните избори резултатите бяха броени ръчно в цели 1363 секции от всичките 9401, в които бе гласувано с машини. Известни разминавания в резултатите имаше единствено в секциите в чужбина, а резултатите от тези в страната се забавиха прекалено.
Резонният въпрос най-после е каква е задачата на ръчното преброяване. Очевидно първата цел е да се компрометира машинното, стига представителите на партиите, дали своят вот решението на ЦИК, да се постараят. И да се върнем към изпитаното хартиено гласоподаване, което е доста по-удобно за управление на вота и за операция на резултатите, изключително посредством превръщането на годни бюлетини в невалидни.
Втората цел е партиите, на които изборният резултат не им изнася, да имат опция за опрощение. И в най-хубавия случай да могат да кажат: Няма да оспорваме изборите, само че да знаете, че сме жертва, електорално тежим повече. А в най-лошия да желаят анулиране на изборите.
За да не си проваляме зорлем изборите, Върховен административен съд би трябвало бързичко да пресече безотговорните партийни шмекерувания и да сложи ЦИК на мястото ѝ.
На пръв взор наподобява като двойно подсигуряване за честността на вота - хем машината да брои електронно гласуването, хем секционните комисии да броят ръчно разписките от машината. В реалност обаче резултатът е като тройното наказване по български - хем торбата със сол, хем стоте тояги на голо, хем стоте гроша санкция.
С огромно болшинство в Централната изборна комисия, формирано от представителите на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ, в петък бе взето решение на изборите на 14 ноември във всяка секция да се броят ръчно контролните разписки от вота за президент и за парламент. Още в понеделник „ Демократична България “, „ Продължаваме промяната “ и „ Изправи се БГ. Ние идваме “ внесоха тъжби във Върховния административен съд (ВАС) за анулация на решението на ЦИК.
Искаме ли този безпорядък, желаеме ли зорлем да провалим изборите?
Ако човек си направи труда да прочете методическите инструкции на ЦИК, в които е въведено задължението за ръчно преброяване, и го съпостави с нормите в Изборния кодекс, без да е правист ще откри, че комисията си разрешава да дописва и трансформира кодекса. А в него доста изчерпателно са разказани отговорностите на секционните комисии, измежду които не попада ръчно преброяване. Нещо повече: като само законни данни за резултатите от вота се признават тези от електронната машина, удостоверени с машинен протокол. ЦИК обаче вкарва някакъв нов протокол от ръчно преброяване, неочакван в кодекса.
Да си представим какво ще се случи на процедура. Контролните разписки от машините наподобяват разписките от банкомат. Те са доста по-малки по мярка от хартиените бюлетини и данните от вота са изписани върху тях с малък шрифт. Секционните комисии би трябвало да броят имена на мажоритарни претенденти за президент, на партийни листи за парламент, плюс номера на преференциален избор за депутати. Това значи продължителна и изнурителна работа. Която таман поради това допуска доверие сред членовете на комисията - не могат всички да надничат в разписката с дребния шрифт в ръцете на този, който брои. И тъкмо поради тази опция мнозина могат да послъгват при броенето. Могат даже да скрият или изхвърлят разписки - случвало се е в големи мащаби при вотове с хартиени бюлетини. А в отчитането на преференциите опитът нерядко сочи особена междупартийна взаимност: един член на комисия го интересуват преференциите в неговата партия и може да ги манипулира както си желае, в случай че не се бърка в аналогичната работа на съседа си по преброяване, който е представител на друга партия.
Накрая данните от ръчното преброяване се вписват в протокол, като тези данни, напълно малко или пък доста, може да се разминават с данните от машинния протокол. Ръчният протокол, съгласно кодекса, няма да е годен, само че пък ще бъде качен на страницата на ЦИК и всеки ще може да види, че при него едно е на машина, друго - на ръка. Ами в случай че тези разминавания са обилни? Ами в случай че са в стотици или даже хиляди секции?
И солта, и тоягите, и грошовете
Резултатът от безумното решение на ЦИК е най-малко троен. Първо, изяждаме солта: вместо да имаме бързи и ясни изборни резултати, отново ще броим по нощите и ще предаваме в районните изборни комисии мърляви протоколи. Второ, плащаме грошовете: десетките милиони левове за машини и програмен продукт са отишли на вятъра - просто сме си купили тъч скрийн принтери за неугледни хартиени бюлетини. Трето, отнасяме тоягите: над резултатите от вота тегнат тежки подозрения и даже може да се надигнат гласове той да бъде касиран отчасти или напълно.
Разбира се, преброяване може да има и е обикновено то да се прави извадково - за аналогова верификация на цифровия развой. На предишните избори резултатите бяха броени ръчно в цели 1363 секции от всичките 9401, в които бе гласувано с машини. Известни разминавания в резултатите имаше единствено в секциите в чужбина, а резултатите от тези в страната се забавиха прекалено.
Резонният въпрос най-после е каква е задачата на ръчното преброяване. Очевидно първата цел е да се компрометира машинното, стига представителите на партиите, дали своят вот решението на ЦИК, да се постараят. И да се върнем към изпитаното хартиено гласоподаване, което е доста по-удобно за управление на вота и за операция на резултатите, изключително посредством превръщането на годни бюлетини в невалидни.
Втората цел е партиите, на които изборният резултат не им изнася, да имат опция за опрощение. И в най-хубавия случай да могат да кажат: Няма да оспорваме изборите, само че да знаете, че сме жертва, електорално тежим повече. А в най-лошия да желаят анулиране на изборите.
За да не си проваляме зорлем изборите, Върховен административен съд би трябвало бързичко да пресече безотговорните партийни шмекерувания и да сложи ЦИК на мястото ѝ.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ