Мафията няма да се залови сама
Сподели
Случаите „ “ и „ “ („ Осемте джуджета “) изкараха напълно на показ лицето на мафията в България. Въпросът в този момент е дали обществото и държавните структури отново ще се създадат, че не са го видели.
Двата случая не са изолирани пробиви в системата,
а проява на систематичната мощ на проведени незаконни групи, които са стигнали до върховете на страната и са се употребили с политически и магистратски подкрепи.
Ако няма разплитане на огромни мрежи от магистрати и политици, в случай че отговорните се сведат до към този момент убития и няколко други бушона, мафията ще записва нова победа.
Добре окопана мафия във властта
Досега знаем относително малко, само че и то е задоволително, с цел да поддържа изказванието за съществуване на добре окопана мафия във властта.
Единият мафиотски медиатор – Нотариуса – към този момент е в отвъдното, а другият – Пепи Еврото – е в неопределеност, откакто явно е бил предизвестен, че ще бъде арестуван.
И против двамата обаче има задоволително и неопровержими доказателства, че са предложили да повлияят и са влияли на каузи и следствия посредством контактите си с магистрати, а и политици.
Също по този начин те са взели участие в схеми за изнудване, които бяха оповестени от настоящ арбитър (Цариградска), съществени задгранични вложители и други
Добрата работа на Антикорупционния фонд освети и поддържаните от тях заведения – нещо като елитни клубове, в които магистрати, а несъмнено и политици, са били чести посетители.
Въпреки изнесената информация, години наред тези медиатори са минавали под радара на служби и проверяващи органи и са показали топли връзки с тях – а това е неоспорим белег на мафиотизиране на властта.
Посредниците са били и частица от по-голяма система за рекет и изнудване, в която са взели участие добре познати поръчкови жълто-кафяви медии. В тези медии са се разгласили очернящи материали, след което прокуратура и други органи са се задействали против набелязаните лица.
Тези разкрития се случват на фона на големи кавги единствено отпреди година, свързани с опит за атентат против някогашния основен прокурор Иван Гешев, след което той беше и отхвърлен от поста си.
В хода на абсурда самият Гешев оповести, че прокуратурата е работила като чадър
върху висши политици – особено Борисов и Пеевски, за които имало каузи „ на трупчета„. Гешев даже опита да „ размрази “ някои от делата, като това за къщата в Барселона.
Всъщност, от тези самопризнания излиза, че самата прокуратура е била институция за защита за едни и рекет за други. Същото като бизнеса на Нотариуса и Еврото, само че в огромен мащаб.
Всичко това би трябвало да вдигне българската държавност на крайник в нейната целокупност.
В последна сметка подозренията, че мафията е стигнала до върховете на страната, не могат да бъдат оставени безпределно висящи. Защото никоя власт не може да разчита на доверие и легитимност, в случай че хората считат, че тя е овладяна от мафията.
Най-скандалното обаче е, че доста от държавните институции и техните представители се пробват или да омаловажават казуса, или да го стоварят на главите на някакви нисши чиновници, или напряко да си затворят очите за него.
Уж тече някакво следствие, само че резултатите дотук са, че мафия има, само че мафиоти измежду магистратите и политиците няма:
1. Нищо не се обясни към „ атентата “ против Иван Гешев, а „ делата на трупчета “, които той сякаш щеше да размразява и по които щеше да изнася информация, сега се приключват едно по едно от наследника и някогашна Гешева дясна ръка – Борислав Сарафов.
Логически или Гешев е злоупотребявал с измислена информация, или Сарафов крие обстоятелства: кое от двете е истината и кой ще понесе отговорността?
2. От години към този момент се приказва за „ Осемте джуджета “, а в този момент и за „ Нотариуса “. Тези хора са търгували с въздействие – по това има единодушие. Въпреки това още не са ясни нито магистратите, нито политиците, с въздействието върху които те са търгували. Вина има, отговорни няма.
3. За страдание изпълняващият функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов е бил посетител на най-малко едно от заведенията на търговците с въздействие, което основава спор на ползи на доста високо равнище в системата.
Тези подозрения би трябвало да се прегледат оптимално обществено и вероятно да се разсеят както от господин Сарафов, по този начин и от специфичния проверяващ арбитър Даниела Талева.
Като цяло, господин Сарафов носи наследството на Иван Гешев и на другите основни прокурори преди него, които са позволили мафиотските модели да обхванат в системата.
4. Изслушването от Висш съдебен съвет на и.ф. основен прокурор по проблема „ Нотариуса “ остави усещането, че господин Сарафов се стреми да избяга от отговори на напълно законни въпроси, заложени от членовете на съдийския панел.
Нищо всъщност не беше казано от него – най-много с оправдания за загадка на следствието и лимитирани пълномощия на основния прокурор.
Това не е съществено отношение при проблем от толкоз огромно значение, при който информацията е от голям публичен интерес. Впечатлението е, че се търси метод следствието да се приглуши, да се проточи във времето, тъй че хората да не помнят последователно сериозността на казуса.
5. Междувременно започнаха инспекции от една част на прокуратурата в други нейни елементи (Софийска градска прокуратура), само че без да е ясно за какво и с каква цел. Изтече информация, че каузи против Нотариуса са били „ смачкани “ от прокурори, които са били и близки до него.
Бяха дадени и оставки на част от тях – по неразбираема причина обаче. Ако нещата вървят по този метод, крайният резултат може да е някакво персонално разбъркване в прокуратурата, само че без гаранции, че мафията е била изхвърлена най-сетне от системата.
А и нищо сходно не се е случило по „ Пепи Еврото “ и „ Осемте джуджета “, където има доста сведения за контакти с висши политици и магистрати.
6. Никой даже не си е помислял да проверява връзката сред изявления в избрани медии и дейностите на прокуратурата и други държавни органи. Тази забележима съгласуваност по някаква причина не е проблем и не се преглежда като незаконна група (каквато най-вероятно е).
Да напомним единствено, че прокуратурата беше обвинила Симеон Дянков, Иво Прокопиев и Трайчо Трайков за присъединяване в незаконна група, тъй като на обществена конференция се изказали в интерес на продажба на търг на акции на държавни предприятия.
Явно на прокуратурата не ѝ липсва въображение да вижда незаконни организации на всички места, само че не и там, където най-вероятно действително съществуват.
Мафията няма да се залови сама
Тези проблеми демонстрират, че оставянето на органите „ да работят умерено “ по мафиотските структури, най-вероятно е директен метод за обезпечаване на мира на мафията. Всъщност, проникването на мафията във властта е главната компликация пред сериозното следствие на мафията.
Затова е нужна социална готовност на цялата българска обществена сфера – партии, читави медии, интелектуалци, академични преподаватели, студентски организации и така нататък
Ако публичните престижи и този път се спотаят и намерят нещо по-важно да вършат, мафията ще пребъде в институциите на страната.
Особена е отговорността на партиите в ръководещото болшинство. И тук погледите не би трябвало да са единствено към ПП-ДБ. Те не са еднолично и независимо виновни за битката против мафията. Нека гласоподавателите и представителите на ГЕРБ и Движение за права и свободи да си зададат въпроса какво техните представители вършат срещу/за мафията.
Този въпрос би трябвало да е първият във всяко изявление на въпросните обединения. Защото тъкмо ГЕРБ и Движение за права и свободи – като ръководещи в интервала, в който мафиотските медиатори са процъфтявали – би трябвало да са и главните политически виновни за отстраняването на мафиотските детайли във властта.
Досега у тях нито се е развило сходно чувство за отговорност, нито показват изключително старание в антикорупционна и антимафиотска посока.
Напротив, те са крепителите на статуквото в системата на съда и проверяващите органи: те подмениха Иван Гешев със заместника му, оставяйки усещане, че вършат промени, единствено с цел да си остане всичко същото.
Извинението им нормално е, че ГЕРБ и Движение за права и свободи крепят геополитическата ориентировка, а ПП-ДБ би трябвало да се занимават със правосъдната промяна и битката против корупцията – пояснение, което единствено по себе си е куриозно.
Накратко, мафията се е разположила във властта освен поради проблемите в правосъдната власт. Цялата обществена сфера в действителност е станала търпима за мафиотите и по тази причина те не престават да си битуват безпроблемно.
Някои са се издигнали и измежду магистрати и политици. За да се опълчи на този проблем, българското общество първо би трябвало да го осъзнае и след това да се активизира оптимално, тъй като мафията няма да се залови сама.
Коментарът на Даниел Смилов е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Случаите „ “ и „ “ („ Осемте джуджета “) изкараха напълно на показ лицето на мафията в България. Въпросът в този момент е дали обществото и държавните структури отново ще се създадат, че не са го видели.
Двата случая не са изолирани пробиви в системата,
а проява на систематичната мощ на проведени незаконни групи, които са стигнали до върховете на страната и са се употребили с политически и магистратски подкрепи.
Ако няма разплитане на огромни мрежи от магистрати и политици, в случай че отговорните се сведат до към този момент убития и няколко други бушона, мафията ще записва нова победа.
Добре окопана мафия във властта
Досега знаем относително малко, само че и то е задоволително, с цел да поддържа изказванието за съществуване на добре окопана мафия във властта.
Единият мафиотски медиатор – Нотариуса – към този момент е в отвъдното, а другият – Пепи Еврото – е в неопределеност, откакто явно е бил предизвестен, че ще бъде арестуван.
И против двамата обаче има задоволително и неопровержими доказателства, че са предложили да повлияят и са влияли на каузи и следствия посредством контактите си с магистрати, а и политици.
Също по този начин те са взели участие в схеми за изнудване, които бяха оповестени от настоящ арбитър (Цариградска), съществени задгранични вложители и други
Добрата работа на Антикорупционния фонд освети и поддържаните от тях заведения – нещо като елитни клубове, в които магистрати, а несъмнено и политици, са били чести посетители.
Въпреки изнесената информация, години наред тези медиатори са минавали под радара на служби и проверяващи органи и са показали топли връзки с тях – а това е неоспорим белег на мафиотизиране на властта.
Посредниците са били и частица от по-голяма система за рекет и изнудване, в която са взели участие добре познати поръчкови жълто-кафяви медии. В тези медии са се разгласили очернящи материали, след което прокуратура и други органи са се задействали против набелязаните лица.
Тези разкрития се случват на фона на големи кавги единствено отпреди година, свързани с опит за атентат против някогашния основен прокурор Иван Гешев, след което той беше и отхвърлен от поста си.
В хода на абсурда самият Гешев оповести, че прокуратурата е работила като чадър
върху висши политици – особено Борисов и Пеевски, за които имало каузи „ на трупчета„. Гешев даже опита да „ размрази “ някои от делата, като това за къщата в Барселона.
Всъщност, от тези самопризнания излиза, че самата прокуратура е била институция за защита за едни и рекет за други. Същото като бизнеса на Нотариуса и Еврото, само че в огромен мащаб.
Всичко това би трябвало да вдигне българската държавност на крайник в нейната целокупност.
В последна сметка подозренията, че мафията е стигнала до върховете на страната, не могат да бъдат оставени безпределно висящи. Защото никоя власт не може да разчита на доверие и легитимност, в случай че хората считат, че тя е овладяна от мафията.
Най-скандалното обаче е, че доста от държавните институции и техните представители се пробват или да омаловажават казуса, или да го стоварят на главите на някакви нисши чиновници, или напряко да си затворят очите за него.
Уж тече някакво следствие, само че резултатите дотук са, че мафия има, само че мафиоти измежду магистратите и политиците няма:
1. Нищо не се обясни към „ атентата “ против Иван Гешев, а „ делата на трупчета “, които той сякаш щеше да размразява и по които щеше да изнася информация, сега се приключват едно по едно от наследника и някогашна Гешева дясна ръка – Борислав Сарафов.
Логически или Гешев е злоупотребявал с измислена информация, или Сарафов крие обстоятелства: кое от двете е истината и кой ще понесе отговорността?
2. От години към този момент се приказва за „ Осемте джуджета “, а в този момент и за „ Нотариуса “. Тези хора са търгували с въздействие – по това има единодушие. Въпреки това още не са ясни нито магистратите, нито политиците, с въздействието върху които те са търгували. Вина има, отговорни няма.
3. За страдание изпълняващият функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов е бил посетител на най-малко едно от заведенията на търговците с въздействие, което основава спор на ползи на доста високо равнище в системата.
Тези подозрения би трябвало да се прегледат оптимално обществено и вероятно да се разсеят както от господин Сарафов, по този начин и от специфичния проверяващ арбитър Даниела Талева.
Като цяло, господин Сарафов носи наследството на Иван Гешев и на другите основни прокурори преди него, които са позволили мафиотските модели да обхванат в системата.
4. Изслушването от Висш съдебен съвет на и.ф. основен прокурор по проблема „ Нотариуса “ остави усещането, че господин Сарафов се стреми да избяга от отговори на напълно законни въпроси, заложени от членовете на съдийския панел.
Нищо всъщност не беше казано от него – най-много с оправдания за загадка на следствието и лимитирани пълномощия на основния прокурор.
Това не е съществено отношение при проблем от толкоз огромно значение, при който информацията е от голям публичен интерес. Впечатлението е, че се търси метод следствието да се приглуши, да се проточи във времето, тъй че хората да не помнят последователно сериозността на казуса.
5. Междувременно започнаха инспекции от една част на прокуратурата в други нейни елементи (Софийска градска прокуратура), само че без да е ясно за какво и с каква цел. Изтече информация, че каузи против Нотариуса са били „ смачкани “ от прокурори, които са били и близки до него.
Бяха дадени и оставки на част от тях – по неразбираема причина обаче. Ако нещата вървят по този метод, крайният резултат може да е някакво персонално разбъркване в прокуратурата, само че без гаранции, че мафията е била изхвърлена най-сетне от системата.
А и нищо сходно не се е случило по „ Пепи Еврото “ и „ Осемте джуджета “, където има доста сведения за контакти с висши политици и магистрати.
6. Никой даже не си е помислял да проверява връзката сред изявления в избрани медии и дейностите на прокуратурата и други държавни органи. Тази забележима съгласуваност по някаква причина не е проблем и не се преглежда като незаконна група (каквато най-вероятно е).
Да напомним единствено, че прокуратурата беше обвинила Симеон Дянков, Иво Прокопиев и Трайчо Трайков за присъединяване в незаконна група, тъй като на обществена конференция се изказали в интерес на продажба на търг на акции на държавни предприятия.
Явно на прокуратурата не ѝ липсва въображение да вижда незаконни организации на всички места, само че не и там, където най-вероятно действително съществуват.
Мафията няма да се залови сама
Тези проблеми демонстрират, че оставянето на органите „ да работят умерено “ по мафиотските структури, най-вероятно е директен метод за обезпечаване на мира на мафията. Всъщност, проникването на мафията във властта е главната компликация пред сериозното следствие на мафията.
Затова е нужна социална готовност на цялата българска обществена сфера – партии, читави медии, интелектуалци, академични преподаватели, студентски организации и така нататък
Ако публичните престижи и този път се спотаят и намерят нещо по-важно да вършат, мафията ще пребъде в институциите на страната.
Особена е отговорността на партиите в ръководещото болшинство. И тук погледите не би трябвало да са единствено към ПП-ДБ. Те не са еднолично и независимо виновни за битката против мафията. Нека гласоподавателите и представителите на ГЕРБ и Движение за права и свободи да си зададат въпроса какво техните представители вършат срещу/за мафията.
Този въпрос би трябвало да е първият във всяко изявление на въпросните обединения. Защото тъкмо ГЕРБ и Движение за права и свободи – като ръководещи в интервала, в който мафиотските медиатори са процъфтявали – би трябвало да са и главните политически виновни за отстраняването на мафиотските детайли във властта.
Досега у тях нито се е развило сходно чувство за отговорност, нито показват изключително старание в антикорупционна и антимафиотска посока.
Напротив, те са крепителите на статуквото в системата на съда и проверяващите органи: те подмениха Иван Гешев със заместника му, оставяйки усещане, че вършат промени, единствено с цел да си остане всичко същото.
Извинението им нормално е, че ГЕРБ и Движение за права и свободи крепят геополитическата ориентировка, а ПП-ДБ би трябвало да се занимават със правосъдната промяна и битката против корупцията – пояснение, което единствено по себе си е куриозно.
Накратко, мафията се е разположила във властта освен поради проблемите в правосъдната власт. Цялата обществена сфера в действителност е станала търпима за мафиотите и по тази причина те не престават да си битуват безпроблемно.
Някои са се издигнали и измежду магистрати и политици. За да се опълчи на този проблем, българското общество първо би трябвало да го осъзнае и след това да се активизира оптимално, тъй като мафията няма да се залови сама.
Коментарът на Даниел Смилов е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ