„Аз съм българче“: как антибългарската пропаганда успява
Сподели
Не е значимо дали нещо е истина, значимото е да плаши. Това е смисълът на пропагандата, употребяваща подправени вести. И когато фалшът бъде изобличен, най-добре е същият сюжет да бъде удължен в различен епизод, нищо че отново ще бъде изобличен. Пропагандата е като сериал на ужасите, който те държи в напрежение, до момента в който е застрашен животът на основния воин. И колкото по-дълго героят съумява да оцелее измежду хорър измислиците, толкоз по-наркотична е потребността да се страхуваш още и още за него.
Главният воин на антибългарската агитация, несъмнено, е българското. Първи беше сюжетът по какъв начин щели да махат „ Аз съм българче “ на Иван Вазов от учебните стратегии. След като това бе отречено, в този момент се стигна до „ поукраинчването “ на „ Аз съм българче “. Един „ кафяв “ уебсайт и безчет изявления в обществените мрежи разпространиха корица от стихосбирка на влиятелно издателство и прославен илюстратор, на която дете, облечено със синьо-жълта горна дреха, развява българския трикольор.
Как синьото и жълтото станаха величествен проблем
Заради цветовете на дрехата възмутените взеха решение, че детето е украинче или че българчето е поукраинчено. Нищо, че илюстрацията е още от 2006 година (а в оригинала от 2002 дрехата била бяло-синя) и след това книжката е преиздавана няколко пъти. Тогава никаква украинска тематика не е била на дневен ред в България, а и създателят на илюстрацията изясни, че синът му имал тогава синьо-жълт спортен екип, по тази причина по този начин облякъл персонажа. Подробност е и че синьото и жълтото би трябвало да са в идентични пропорции, с цел да репрезентират украинското държавно знаме, до момента в който на илюстрацията единствено една четвърт от дрехата е в синьо.
Не че би имало проблем и рисунката преднамерено да е направена в тези цветове или съзнателно преиздадена по този начин, когато към този момент имаше украинска тематика и в нашия дневен ред. Защото даже и момчето от рисунката да е украинче, белким няма да сме горди да развява българския байрак? Или да е българче, което, развявайки трибагреника, демонстрира взаимност с нападнатите украинци? (Тук несъмнено русофилите няма да са съгласни, а несъгласните с тях ги удостоиха с колаж „ Аз съм копейка “). А пък тези, които схващат единствено от „ цветна обосновка “, получиха в обществените мрежи отговарящ обикновен отговор, с образното увещание за голям брой синьо-жълти марки – от известни търговски марки до столичните трамваи.
Как българинът се оказа застрашен от украинеца
Цялата тази верига от опровержения и пояснения обаче не понижава успеваемостта на прокремълската антибългаска агитация. Защото, малко или доста, тя реализира задачата си.
На първи проект се внушава едно „ чисто и без външни примеси “ схващане за българина. Нищо, че сами сме признали в историята си мнозина чужденци за по-българи от родените българи, и отново мнозина „ чисти българи “ сме проклели като предатели. Следващият слой е, че българинът е застрашен от украинеца, тъй като той е във война, значи може да го забърка и него. Накрая идва и снемането на казуса с външното, небългарското – украинецът води война с руснака, който обаче ни е освободил. Така към този момент украинецът е опасност за българщината на българина, а не руснакът агресор. И значи агресорът към този момент не е агресор, нито въобще отговорен и като нищо идната стъпка може да е българското момче да бъде изрисувано в бяло-синьо-червеното на съветския байрак, до момента в който вее българския. Това по този начин или другояче е добре познато от век и половина.
Как ни отчуждават от националното и постановат автоцензура
Другият аспект на успеваемостта на тази агитация е, че тя в действителност тотализира реликвите на българщината. Прави ги идоли-монументи, които са не просто безспорни, а не подлежат на никаква друга, с изключение на строго канонична интерпретация. И тук не става дума за „ демократичната лиготия “ да може да се проблематизира и национално каноничното, а за ограничение свободата да обичаш националното, в това число да си родолюбец против канона. Забранява се националното да се претворява по разнообразни способи в съвремието, то е зазидано в пантеон, пред който може единствено да се козирува.
И ето това е най-дълбинният резултат на тази антибългарска агитация. Че до момента в който сякаш брани националното, тя го отчуждава от нас. Огражда го с въжета и го мумифицира. Борците против политическата уместност на „ прогнилия Запад “ постановат патриотарска политкоректност. Подтикват ни към автоцензура и незабелязано все по-често ще бъдем принуждавани да внимаваме в какъв подтекст слагаме националното, до момента в който рисуваме, приказваме и пишем, с цел да не ни обвинят в непатриотизъм. Или пък от ден на ден ще се разделяме на непримирими лагери, обвиняващи се взаимно в национално изменничество. Но това даже е още по-изгодно за антибългарската агитация – да бере плодовете от национална омраза.
Анализът е оповестен в.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Не е значимо дали нещо е истина, значимото е да плаши. Това е смисълът на пропагандата, употребяваща подправени вести. И когато фалшът бъде изобличен, най-добре е същият сюжет да бъде удължен в различен епизод, нищо че отново ще бъде изобличен. Пропагандата е като сериал на ужасите, който те държи в напрежение, до момента в който е застрашен животът на основния воин. И колкото по-дълго героят съумява да оцелее измежду хорър измислиците, толкоз по-наркотична е потребността да се страхуваш още и още за него.
Главният воин на антибългарската агитация, несъмнено, е българското. Първи беше сюжетът по какъв начин щели да махат „ Аз съм българче “ на Иван Вазов от учебните стратегии. След като това бе отречено, в този момент се стигна до „ поукраинчването “ на „ Аз съм българче “. Един „ кафяв “ уебсайт и безчет изявления в обществените мрежи разпространиха корица от стихосбирка на влиятелно издателство и прославен илюстратор, на която дете, облечено със синьо-жълта горна дреха, развява българския трикольор.
Как синьото и жълтото станаха величествен проблем
Заради цветовете на дрехата възмутените взеха решение, че детето е украинче или че българчето е поукраинчено. Нищо, че илюстрацията е още от 2006 година (а в оригинала от 2002 дрехата била бяло-синя) и след това книжката е преиздавана няколко пъти. Тогава никаква украинска тематика не е била на дневен ред в България, а и създателят на илюстрацията изясни, че синът му имал тогава синьо-жълт спортен екип, по тази причина по този начин облякъл персонажа. Подробност е и че синьото и жълтото би трябвало да са в идентични пропорции, с цел да репрезентират украинското държавно знаме, до момента в който на илюстрацията единствено една четвърт от дрехата е в синьо.
Не че би имало проблем и рисунката преднамерено да е направена в тези цветове или съзнателно преиздадена по този начин, когато към този момент имаше украинска тематика и в нашия дневен ред. Защото даже и момчето от рисунката да е украинче, белким няма да сме горди да развява българския байрак? Или да е българче, което, развявайки трибагреника, демонстрира взаимност с нападнатите украинци? (Тук несъмнено русофилите няма да са съгласни, а несъгласните с тях ги удостоиха с колаж „ Аз съм копейка “). А пък тези, които схващат единствено от „ цветна обосновка “, получиха в обществените мрежи отговарящ обикновен отговор, с образното увещание за голям брой синьо-жълти марки – от известни търговски марки до столичните трамваи.
Как българинът се оказа застрашен от украинеца
Цялата тази верига от опровержения и пояснения обаче не понижава успеваемостта на прокремълската антибългаска агитация. Защото, малко или доста, тя реализира задачата си.
На първи проект се внушава едно „ чисто и без външни примеси “ схващане за българина. Нищо, че сами сме признали в историята си мнозина чужденци за по-българи от родените българи, и отново мнозина „ чисти българи “ сме проклели като предатели. Следващият слой е, че българинът е застрашен от украинеца, тъй като той е във война, значи може да го забърка и него. Накрая идва и снемането на казуса с външното, небългарското – украинецът води война с руснака, който обаче ни е освободил. Така към този момент украинецът е опасност за българщината на българина, а не руснакът агресор. И значи агресорът към този момент не е агресор, нито въобще отговорен и като нищо идната стъпка може да е българското момче да бъде изрисувано в бяло-синьо-червеното на съветския байрак, до момента в който вее българския. Това по този начин или другояче е добре познато от век и половина.
Как ни отчуждават от националното и постановат автоцензура
Другият аспект на успеваемостта на тази агитация е, че тя в действителност тотализира реликвите на българщината. Прави ги идоли-монументи, които са не просто безспорни, а не подлежат на никаква друга, с изключение на строго канонична интерпретация. И тук не става дума за „ демократичната лиготия “ да може да се проблематизира и национално каноничното, а за ограничение свободата да обичаш националното, в това число да си родолюбец против канона. Забранява се националното да се претворява по разнообразни способи в съвремието, то е зазидано в пантеон, пред който може единствено да се козирува.
И ето това е най-дълбинният резултат на тази антибългарска агитация. Че до момента в който сякаш брани националното, тя го отчуждава от нас. Огражда го с въжета и го мумифицира. Борците против политическата уместност на „ прогнилия Запад “ постановат патриотарска политкоректност. Подтикват ни към автоцензура и незабелязано все по-често ще бъдем принуждавани да внимаваме в какъв подтекст слагаме националното, до момента в който рисуваме, приказваме и пишем, с цел да не ни обвинят в непатриотизъм. Или пък от ден на ден ще се разделяме на непримирими лагери, обвиняващи се взаимно в национално изменничество. Но това даже е още по-изгодно за антибългарската агитация – да бере плодовете от национална омраза.
Анализът е оповестен в.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ