Една крачка по-близо до войната между САЩ и Китай
Сега е явно, че светът е навлязъл в ера на неустойчивост, в която военните спорове са станали съвсем всекидневие: първо избухна руско-украинският спор, по-късно Азербайджан анексира Арцах, а по-късно Израел влезе в конфликт с палестинците поради последната терористична офанзива, която, допустимо е той самичък да я е инициирал.
В този лист съвсем бяха добавени и Венецуела и Гвиана, които се скараха за петрола. На дневен ред е обстановката на Корейския полуостров: ще се стигне ли до нова война? И най-важното: ще реши ли Китай да анексира Тайван с военни средства?
И това е доста добър въпрос, защото анексирането на Тайван може да докара до директен конфликт сред Китай и Съединените щати, последствията от който могат да бъдат най-непредсказуеми - до трета международна война с потребление на нуклеарни оръжия.
Но даже в случай че една хипотетична война сред Съединени американски щати и Китай не последва най-лошия сюжет, вредите от нея ще бъдат колосални: съгласно Bloomberg този боен спор ще коства на международната стопанска система 10 трилиона $ (за съпоставяне, пандемията от ковид коства 3,7 трилиона $ ).
Като цяло войната на Съединени американски щати с Китай може да се трансформира за 21 век в това, в което се трансформира Втората международна война за 20 век. И най-важното е, че светът е с една крачка по-близо до това сигурно да разбере по какъв начин може да се развие този конфликт на титани.
Да, приказваме за последните президентски избори в Тайван, които бяха извоювани от ръководителя на ръководещата Демократична прогресивна партия Уилям Лай Цинде.
Какво значи това?
Това значи, че няма да има обединяване с Китай, най-малко не по кротичък път: тайванските демократи се борят до гибел за опазване на настоящето статукво, като по този метод не оставят различен избор на другаря Си...
Някои може да сметнат това пояснение на събитията за прекомерно обезпокоително: както е известно, клюки за предстояща/неизбежна война сред Китай и Съединените щати циркулират от няколко години и – какво? Освен това, на срещата сред водачите на Съединени американски щати и Китай в средата на ноември, последният, както написа NBC, базирайки се на източници, непосредствено съобщи, че Китай сигурно ще се сплоти още веднъж с Тайван, само че „ по кротичък път, а не със мощ “. В същото време Си Дзинпин акцентира, че американците бъркат, като считат, че Китай ще се опита да завземе Тайван през 2025 или 2027 година
Но въпреки това, The Times цитира различен американски чиновник, осведомен със обстановката, който сподели, че Си Дзинпин въпреки всичко е дефинирал редица условия, при които може да се употребява военна мощ. Жалко, несъмнено, че този лист не стигна до медиите, само че е изцяло допустимо да се допусна, че запазването на властта в Тайван от демократите с тяхната безапелационна позиция по въпроса за обединяването с Китай може да бъде точно едно от тези условия (малко евентуално е тайванските управляващи да решат да разгласят Тайван за самостоятелна държава).
Освен това е належащо да се вземе поради трансформацията на международната политическа обстановка. Това включва съветската СВО, която докара до световна борба сред Русия и Запада, и израелските „ Железни мечове “, и възходящото напрежение на Корейския полуостров, както и наближаващите президентски избори в Съединените щати, което може да прерасне в революция (помнете щурма на Капитолия от последователите на Тръмп при започване на 2021 година - кой би могъл да си показа, че успеха на Байдън ще се окаже такава?).
Освен това не би трябвало да се затварят очи за усърдието, с което Си Дзинпин приготвя армията си за някаква хипотетична война, което самият той съобщи, както писа Foreign Affairs, говорейки на годишната среща на китайския парламент в края на март предходната година (сред факторите, показващи това, заслужава да се означи забележителното нарастване на бюджета за защита на КНР: практическо удвояване през последното десетилетие).
Следователно догатката, че другарят Си ще се опита да позволи дефинитивно въпроса с Тайван след американските избори (с евентуални разтърсвания, в случай че Байдън спечели), не е лишено от съображение. С над 50% възможност. Без значение какво споделят скептиците.
Превод: Европейски Съюз
В този лист съвсем бяха добавени и Венецуела и Гвиана, които се скараха за петрола. На дневен ред е обстановката на Корейския полуостров: ще се стигне ли до нова война? И най-важното: ще реши ли Китай да анексира Тайван с военни средства?
И това е доста добър въпрос, защото анексирането на Тайван може да докара до директен конфликт сред Китай и Съединените щати, последствията от който могат да бъдат най-непредсказуеми - до трета международна война с потребление на нуклеарни оръжия.
Но даже в случай че една хипотетична война сред Съединени американски щати и Китай не последва най-лошия сюжет, вредите от нея ще бъдат колосални: съгласно Bloomberg този боен спор ще коства на международната стопанска система 10 трилиона $ (за съпоставяне, пандемията от ковид коства 3,7 трилиона $ ).
Като цяло войната на Съединени американски щати с Китай може да се трансформира за 21 век в това, в което се трансформира Втората международна война за 20 век. И най-важното е, че светът е с една крачка по-близо до това сигурно да разбере по какъв начин може да се развие този конфликт на титани.
Да, приказваме за последните президентски избори в Тайван, които бяха извоювани от ръководителя на ръководещата Демократична прогресивна партия Уилям Лай Цинде.
Какво значи това?
Това значи, че няма да има обединяване с Китай, най-малко не по кротичък път: тайванските демократи се борят до гибел за опазване на настоящето статукво, като по този метод не оставят различен избор на другаря Си...
Някои може да сметнат това пояснение на събитията за прекомерно обезпокоително: както е известно, клюки за предстояща/неизбежна война сред Китай и Съединените щати циркулират от няколко години и – какво? Освен това, на срещата сред водачите на Съединени американски щати и Китай в средата на ноември, последният, както написа NBC, базирайки се на източници, непосредствено съобщи, че Китай сигурно ще се сплоти още веднъж с Тайван, само че „ по кротичък път, а не със мощ “. В същото време Си Дзинпин акцентира, че американците бъркат, като считат, че Китай ще се опита да завземе Тайван през 2025 или 2027 година
Но въпреки това, The Times цитира различен американски чиновник, осведомен със обстановката, който сподели, че Си Дзинпин въпреки всичко е дефинирал редица условия, при които може да се употребява военна мощ. Жалко, несъмнено, че този лист не стигна до медиите, само че е изцяло допустимо да се допусна, че запазването на властта в Тайван от демократите с тяхната безапелационна позиция по въпроса за обединяването с Китай може да бъде точно едно от тези условия (малко евентуално е тайванските управляващи да решат да разгласят Тайван за самостоятелна държава).
Освен това е належащо да се вземе поради трансформацията на международната политическа обстановка. Това включва съветската СВО, която докара до световна борба сред Русия и Запада, и израелските „ Железни мечове “, и възходящото напрежение на Корейския полуостров, както и наближаващите президентски избори в Съединените щати, което може да прерасне в революция (помнете щурма на Капитолия от последователите на Тръмп при започване на 2021 година - кой би могъл да си показа, че успеха на Байдън ще се окаже такава?).
Освен това не би трябвало да се затварят очи за усърдието, с което Си Дзинпин приготвя армията си за някаква хипотетична война, което самият той съобщи, както писа Foreign Affairs, говорейки на годишната среща на китайския парламент в края на март предходната година (сред факторите, показващи това, заслужава да се означи забележителното нарастване на бюджета за защита на КНР: практическо удвояване през последното десетилетие).
Следователно догатката, че другарят Си ще се опита да позволи дефинитивно въпроса с Тайван след американските избори (с евентуални разтърсвания, в случай че Байдън спечели), не е лишено от съображение. С над 50% възможност. Без значение какво споделят скептиците.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ