> Със съпругата Ана и дъщерята ЕленаИма сблъсък на позиции,

> Със брачната половинка Ана и дъщерята Елена
Има конфликт на позиции, само че не за това главно ще става въпрос в идващите редове. Кой е Атанас Мангъров? Какво обича? Как е отгледал децата си? Повдигаме завесата на персоналния му живот точно на неговия 65-и рожден ден. 

Ето какво сподели доцент Мангъров в изявление за :

- Доц. Мангъров. Честит рожден ден. Ставате на 65 години. За вас това е просто още една година или освен това?

- Нищо повече, нищо по-малко. Дата от календара.

- Как празнувате рождения си ден?

- Никак. Не обичам да го чествам. Никак не обичам рождения си ден. Обикновено и не се събираме. Аз излязох от у дома на 14 години, когато отидох да изучавам в Английската гимназия в Пловдив. На рождените си дни все съм бил в придвижване. Със съучениците ми правехме купони. Като студент беше кофти, тъй като в края на януари е сесията. Когато децата бяха дребни, у дома правехме сбирки с по 30-40 души, само че и това отмина.

- Предполагам, че знаете, че сте роден на една дата с баба Ванга?

- Не, не знаех. Нали не очаквате да имам някакви свръхспособности като нея. (Смее се)

- За пенсиониране мислите ли?

- (Смее се). Този въпрос нали не е благопожелание за рождения ми ден? Да, навършвам години за пенсиониране, само че аз персонално не мисля да спирам да работя. Ако имате поради публично да се пенсионирам, това несъмнено иска ми се случи. Има хора, които са се наточили да ме пенсионират. (Смее се)

Но аз сигурно няма да спра да работя. Вижте, аз не работя - аз се развличам в работата си. Интересно ми е да церя. За мен е веселба да работя с деца. Работата ми носи безгранично наслаждение към този момент толкоз години. Аз си играя с децата. Не пристигам на работа, аз пристигам да си играя. Надявам се да ме разбирате. Сега имам едно дете с менингококов менингит група С в болничното заведение, което е доста гадно заболяване. От началото на декември - близо 50 дни.

Оправи се, направи рецидив, върна се. По 50-60 дни прекарва при нас дете с такова заболяване. Ето с това дете аз си играя. Ние си приказваме и това ми доставя наслаждение. Не че не церя възрастни. Същото е като чувство и наслаждение, само че да лекуваш деца е привилегия. Медицината е колкото поминък, толкоз и изкуство. Трябва да има някакви насоки, но не желая да кажа какъв брой хората починаха, тъй като се лекуват по guidelines открити правила.

- А за класацията " Мъж на годината " какво мислите? Резултати ще се разгласят през март, а вие сте измежду номинираните?

- Не считам да вземам участие. Не е съществено поради събитията. А и никой не ме е питал дали желая. Какво ще си мерим... Казах към този момент един път.

- Произхождате от лекарска фамилия. Това ли е в основата да се насочите към медицината?

- Не. Никога не съм желал да ставам доктор. Исках да ставам физик. Винаги съм си мислил като възпитаник, че ще стана физик. Баща ми - Христо, беше ортодонт и той ме убеди, че медицината е по-независима и по-универсално използвана компетентност. Просто ме убеди.

- А това, че вашата майка Елена дълги години е била доктор педиатър, има ли някаква роля...

- Братът на майка ми също бе доктор. Тя го е издържала, до момента в който той приключи. След това пък той я издържал, до момента в който тя приключи. Винаги съм живял измежду прегледи, измежду заболели. 

Вуйчо ми, където и да отидеше, постоянно имаше опашка от хора да ги преглежда. Говоря за д-р Костов, който е създател на туберкулозната болница в Харманли. И през днешния ден още споделят за нея " Костовата болница ". Така че, като интерес, е това. После се хванах с медицината. А откакто започнах да изучавам, към този момент взех решение ясно и осъзнато, че ще го върша както би трябвало.

- Когато сте избирали към каква компетентност да се насочите, сте имали и афинитет към хирургията?

- Имах и добре, че стопирах. (Смее се)

- Все отново имате няколко интервенции на апендицит?

- И е добре, че останах с това. (Смее е)

- Казвали сте след това, че е добре, че не оперирате. Защо?

- Не е моето. Като студент имах предпочитание да стана хирург. С мои другари като стажанти давахме наряди в лечебни заведения. И да, правилно, че имах доста огромно предпочитание да стана хирург. Бях мераклия, по този начин да се каже. Бях се сприятелил с сътрудници хирурзи, които ми даваха да оперирам - под техен контрол, несъмнено. В подмяна на това аз пък им давах от време на време ключа от моята квартира, без мой контрол, несъмнено. (Смее се)

Студентски работи. Общо взето идеята бе да стана или хирург, или педиатър. Когато приключих - аз завърших със златен орден, имах право да предпочитам. Така можеше да стана хирург в болничното заведение в Стара Загора. Само че, като отидох там, се оказа, че ще бъда на работа не тъкмо в болничното заведение, а в амбулаторията.

Оказа се, че там имало човек, който от дълго време бил чакал, с цел да влезе в отделението. На мен ми споделиха, че то било същото - дали ще съм в амбулаторията или в отделението. Аз пък им споделих, че като е същото, той за какво не си остане в амбулаторията, а аз да ида в отделението. Нали по този начин? Просто видях, че нещата не са такива, както ги представяха.Тогава се появи опция за една аспирантура в Инфекциозна болница в София. Тя бе обвързвана с интензивна терапия на това, което тогава се наричаше токсикоза в кърмаческата възраст. Сега го наричаме остри чревни инфекции с дехидратация и ацидоза. Към оня миг тези положения още не можеха да се лекуват добре.

Още не бяха известни механизмите, по които се стига до това положение, така наречен токсикоза. Та имаше място за аспирантура на тази тематика и аз се явих. Заедно с мен кандидатства и актуалната директорка на Инфекциозна болница. Аз обаче завоювах аспирантурата, а на нея й дадоха друга в Съветския съюз. И по този начин стартира всичко.

Замисълът е бил да пристигна някой в болничното заведение, да събере насъбрания " богат клиничен опит ", да го обработи и да направи една отбрана, по този начин както нормално се вършат дисертациите. Само че, откакто навлязох в нещата, се оказа, че лекуването по метода, по който се прави, не е нито вярно, нито доста ефикасно.

Че има различен метод, различен метод на мислене и деяние, комплициран като теоретична аргументация, само че доста елементарен за приложение, по който могат да се вършат нещата. В резултат на това се вкара така наречен " нов метод " и така наречен " унифицирана " банка, известна и като " банката на Мангъров ". Така си направих дисертацията. Като цяло, направих нещо, което към оня миг беше в прорез с общоприетите правила в медицината.

Беше много мъчно, само че и занимателно. Поради това, че децата идваха когато и да е, имах легло в кабинета на остарелия проф. Иван Киров, който тогава идваше понякога като консултант и си живеех там. Когато живееш в болничното заведение, виждаш нещата под напълно друг ъгъл. Много е друго. Имаше две детски отделения. 

Шефката на едното напряко съобщи, че няма да разреши да се работи по този метод и ме разкара. Успях да събера случаи и да защитя дисертация с помощта на това, че завеждащата на другото - Първо детско поделение, на което по късно станах шеф - д-р Тодорка Цаловска ми повярва. Това е дамата, на която аз съм безпределно признателен. Тя ми е като втора майка. Тя толкоз ми вярваше, че ми е разрешавала да върша неща, които аз в този момент на подобен като мен тогава, не бих разрешил да прави.

- Явно в действителност прекомерно доста е вярвала във вас?

- Абсолютно. Докато се позволи да се работи по предлагания метод, така нареченият " нов метод " беше обсъждан четири пъти на катедрени и общоболнични препоръки и комисии. Ставаш, приказваш и най-после нищо. Четири пъти ми беше нужно да се явявам, с цел да ги убедя, че може и има смисъл да се опита да се работи по този начин.

След като ги убедих, резултатите от тази дисертация още тогава бяха включени в учебника по Инфекциозни заболявания от 86-а година. След това тя влезе в консенсуса за лекуване на острите чревни инфекции в кърмаческата възраст. Тогава на година в болничното заведение умираха 25-30 деца - основно от чревни инфекции, хепатални коми и менингити. След това броя падна на 10, а в този момент имаме едно-две на година. Има и години без умряли.При тежките остри чревни инфекции се нарушават водно-електролитното и алкално-киселинното равновесие и се получават отклонения, в резултат на които нещата в организма потеглят изкривено, в случай че не се води вярното лекуване. Децата си отиват. Е, оказа се, че има доста елементарен и доста комфортен за работа способ, който има своята доста сериозна патофизиологична аргументация.

Сега доста лекари към момента не са наясно точно с тази патофизиологично аргументация, само че те просто знаят, че, когато имат подобен пациент, се работи по този начин и нещата стават. Илия - един от синовете ми, който работи в Неонатологията на Детската болница, споделя, че там също има резултат от това лекуване.

Но и те са още доста надалеч от това да схванат и най-много да преглътнат патофизиологичната аргументация на този способ. В тези неща има много физика и математика, а нормално доктори стават хора, на които математиката не им върви и цялостен живот живеят мъчно.

- Споменахте, че доктор Цаловска доста е повярвала във вас. Вие в какво вярвате - чисто научно и чисто духовно. Вярваш човек ли сте?

- Дали съм набожен... Ако ме е питате дали вървя постоянно на черква - не вървя. Миналата година ходих на черква на Цветница и на Великден, тъй като споделиха, че е неразрешено. Направих го заедно с моя другар хематолога проф. Георги Михайлов, тъй като взех решение, че е вярно. Бащата на моята майка - моят дядо, е бил духовник. Първо е бил преподавател, след това е станал духовник. Него не го познавам, тъй като е умрял преди да се родя.

- А някаква духовна връзка в този смисъл намирате ли в фамилията?

- Не. Не сме ритуално вярващи

- А какъв брой пъти във вашата кариера сте си казвали, примерно, когато излекувате някое дете, което е било тежко болно: " Благодаря ти, Господи, че ми оказа помощ! "

- О, доста пъти. Вижте, аз не се изживявам като избавител. Лекарите са хора. Правим това, което е в нашите благоприятни условия. Да, от време на време имаме опция и шанс да създадем по този начин, че пациентът да се оправи, макар че е бил в сериозно положение. Вижте, в живота има едно разбиране - шанс. Когато към нашите умения на лекари се добави и шансът на пациента, най-после всички сме удовлетворени.

- Помните ли първото тежко болно дете, което сте избавили?

- Не го помня. Но на втората седмица, откакто пристигнах на работа в Инфекциозна болница през далечната 1983 година, видях по какъв начин умира дете. Просто по този начин се случи на дежурството ми тогава. Бях напълно зелен новобранец. Тогава умираха много деца. Не желая да кажа какъв брой деца и въобще какъв брой хора съм виждал да умират.

- Това трансформирали ви? Тогава още не сте имал ваши деца?

- Не мога да кажа дали съм се трансформирал. Когато се родиха близнаците, и двамата развиха тежък бронхиолит, породен най-вероятно от респираторно-синцитиален вирус. Единият го прекара доста тежко. Беше бебе на 20 дни и имаше тежка дихателна непълнота. Тогава го одобрих тук в болничното заведение и си го лекувах самичък. Имаше тежки проблеми с дишането.

Въглеродният му двуокис наближаваше 80, а кислородът му стигаше до 26. Това са стойности, при които по актуалните правила, се прави интубация. Аз не разреших. Не си и помислих да го интубирам. Когато в един миг спря да диша, си показах единствено по какъв начин се връщам с трабанта, слизам, затварям вратата и потеглям към къщи самичък. В подобен миг през главата ти минават всевъзможни такива мисли. Той се оказа крепко копеле, здрав мъж, и оцеля.При този бронхиолит характерно лекуване няма. Целта ти е да го държиш жив, до момента в който организмът възвърне балансите си. Държиш го, с цел да дадеш опция на организма да активизира защитните си сили и да се оправи. Няма антибиотик, няма нещо, което да направиш, и да го лекуваш. Чакаш. Даваш О2, не обичам кортикостероиди. 

Хем е занимателно, хем е ужасно да лекуваш самичък детето си. Често слушам сътрудници, които споделят: " Аз не мога да церя личните си деца? " Че ти, в случай че не можеш да лекуваш децата си, по какъв начин лекуваш всички други? Аз персонално не бих дал на никой различен да лекува мое дете, в случай че болестта е в моята сфера. Разбира се, в случай че е нещо друго - да. Не бих оперирал - нали приключихме с това. (Смее се)

- Говорите за мрачните мисли и по какъв начин ще се приберете самичък при фамилията си. А, в действителност, по какъв начин се събрахте със брачната половинка ви?

С таблици. (Смее се)

- В смисъл...

- Когато си върших дисертацията, имах доста статистически данни, които някой трябваше да обработи. И искам да отбележа дебело, че не съм се оженил за софийско жителство. Навремето имаше такова. Иначе по какъв начин се срещнах със брачната половинка ми? Трябваше ми човек, който да обработва статистическите данни, да се вършат едни таблици.

Някой ми сподели, че има една засукана хубавица, която доста схваща. И аз отивам при нея и й споделям: " Ето това са данните и ще си платя. " И тя седна да ги прави. Първа таблица, втора, трета таблица и след това се родиха децата. Така и не си платих. (Смее се). Сега не живеем дружно, само че още се обичаме.

- А по какъв начин се гледаше тогава младо семейство. Вие млад доктор, тя млад икономист?

- Трудно. Винаги съм работил частно - още от времето, когато бях аспирант. И това е нещото, което е издържало фамилията. В болничното заведение вървя за наслаждение, с цел да се занимавам с същински заболели.

Със Здравната каса в частния си кабинет, в качеството си на едноличен търговец, съм работил тъкмо 6 месеца и се отхвърлих. Не ги устоях. Ако си частник, заставаш на шосето, вдигаш полата и който спре, както желае и както можеш. Почти всички по този начин наречени частници в медицината умират да са закачени за Здравната каса.

- Отгледали сте четири деца?



- Най-големият ми наследник - Борислав е от първия брак на брачната половинка ми. Другите деца са Елена и близнаците - Христо и Илия. Борислав е шеф на компания, Христо и Илия са лекари, а Елена е фармацевт. Сестрата на жена ми е професор по биохимия в Съединени американски щати, живее там и възпламени Борислав да става кинезитерапевт, тъй като признавали там нашите дипломи. Той отиде на една студентска бригада и след това повече не искаше и да чуе за Америка. След това завърши бизнес администрация в Американския лицей в Правец и работи в България. 

Всичките ми деца работят в България. Иначе по какъв начин ги гледахме, че нещо се отплеснах. Трудно - това е отговорът. Елена беше на 10 месеца, когато близнаците бяха на път да се раждат. Тя тогава отиде в Стара Загора при майка ми и татко ми - сякаш за малко, до момента в който се родят близнаците, само че се върна в София, когато беше на 14 години и когато я одобриха в Английската гимназия.

Откровено мога да кажа, че тя ми е повече като сестра, в сравнение с като дете. Тя има същата психоструктура като мен, същата лошотия, същия дебелоглав. Дори е по-добра.

- Това с проклетията фамилна линия ли е или построен и съзнателен темперамент?

- Изграден темперамент. Човек не се ражда прокълнат, нали? (Смее се). Има си обаче и ген.

- Говорите непосредствено, а това постоянно ви прави дразнител за близките. Видяхме го ясно, откакто вашето виждане за корона рецесията се разминава с това на Националния действен щаб.

- Не обичам да извъртам. Когато съм уверен, че нещото, което споделям, е вярно и то е на база знанията и опита, които имам. Трудно се изяснява на хора, които не желаят да чуят. Някои обаче чуха.

- Да разбирам, че военните порядки не ви харесват. Всъщност, каква казарма сте изкарали?

- Трудно ми е го дефинира с една дума. Служих в Стара Загора - в артилерията, и в Ловеч. В казармата ми се скапаха очите. След това в един миг ми се отлепиха ретините. Общо взето обстановката в един по-късен миг беше стигнала до алтернативата бял бастун, куче лидер и минаване в запаса.

Тогава един австрийски доктор, едно от светилата в офталмологията, който ми беше оперирал лещите, направи знамение за мен. Отидох при него и той безусловно за ден ми уреди интервенция при различен вълшебник - величие по ретините, при който другояче се чака с месеци. А в този момент виждам доста добре и даже мога да изстрелвам, което е едно от обичаните ми занимания. Нещата тогава опираха и до време и трябваше да се работи на момента.

- Ще стигнем и по стрелбата, само че преди този момент тази година вашият празник ще бъде ли с нещо по-различен. Миналата година рецесията пристигна след вашия рожден ден и още сме в плен на Коронавирус?

- Не мога да схвана и до ден-днешен за какво се потегли по този крив метод. COVID не би трябвало и не основава подобен огромен проблем, та ограничения, та забрани... От здравна и от инфекциозна позиция е необяснимо това, което се случва. Имам възприятието, че на някои така наречен либерали ужасно им се харесаха методите на тоталитарното китайско комунистическо ръководство.

Много им харесаха рестриктивните мерки и затварянията, от които в голямата част няма смисъл. Хигиена - да, отдалеченост - да. Ако те е боязън, ми не върви на спектакъл, на ресторант, спри си у дома. Защо затваряш браншове, за какво ограничаваш? Англия, Испания, Франция, Гърция от септември месец са затворени и какво? Пак има болни, отново умират хора, случаите порастват.

У нас е добре, тъй като сме се затворили тъкмо колкото би трябвало. Не като англичаните или испанците, които са се затворили прекалено много. Сега най-вече се умирало от новия вариант? Ми нали той е произходящ на остарелия. Мерките, които се ползват, не зависят от варианта. Те не се ползват особено за един или различен вариант. 

Ако тези неща работеха, щяхме да сме решили въпроса от дълго време. Тези, които не се затвориха, да не би да измряха? Даже са по-добре. Ваксините работили на остарелия и на новия вариант, което ще рече, че двата варианта имат подобен антигенен градеж и тези, които са боледували от остарелия, не се разболяват от новия. Можеше да се работи по-умно, а не с плашене и затваряне. Тогава и лечебните заведения нямаше да са претъпкани.

Нещата ще приключат, когато този вирус мине през 70% от население на земното кълбо. И тогава, когато се доближи тази сериозна маса, при която се основава този групов, колективен или какъвто имунитет желаете го наречете, всичко ще завърши. Това не съм го измислил аз. Това са неща, които се учат в курса по инфекциозни заболявания и епидемиология.

- А по какъв начин ще обясните тогава на околните на един младеж, който е умрял, за какво се стигнало до това?

- Това са изключения, които са да потвърдят правилото. Ако видите всеки ден статистиката на нашия щаб, ще разберете, че междинната възраст на умрелите хора е към 70-80 години. Има и млади, за жалост, само че са изключения. На всеки може да се случи. Средната дълготрайност на живота у нас е към 74 години.

При нас имахме случай на момиче на 16 години, което стигна до интубация. До организъм е. Просто не е добре младите умряли да се изкарват на фокус. При всеки един грип, които ни е мъчил, за разлика от Коронавирус, умират най-вече младежи. Не е добре, само че е част от живота. Вирусът ще ни мъчи, до момента в който не се стигне цифрата преболедували към 70% от човешката популация.Пандемията няма да спре внезапно. Надявах, че може да стане както през 2002-а с тогавашния SARS, само че не съм казвал че ще си късам дипломата, в случай че това не стане. Всяка година повече хора умират от апетит, от сърдечни, ракови и прочие болести, в сравнение с от Коронавирус. Гадното при Коронавирус е това, че вирусът се популяризира измежду и от хора, на които им няма нищо, нямат признаци. Те го популяризират.

Сега, когато Байдън влизаше в служба, той се поклони на тези 400 хиляди души, които са починали там. 400 хиляди души на 328 милиона население прави 0,13% смъртност. У нас какво виждаме? Близо 8000 души умряли от или с СОVID от 7 милиона души население. И това прави също толкоз - около 0,13% смъртност. А имаше и прогнози за сред 2 и 4%, други споделяха до 20%. Не знам за какво ги приказваха, само че съумяха хубаво да уплашат хората.

То освен у нас. В цяла Европа е по този начин и вземат ограничения. Това със затварянето на парковете, това да носиш маска навън... Важно е да не се тикаш там, където има доста хора. Но да вървиш по улицата или на плажа с маска, апелирам ви се. Това са неуместни неща. Не 1.5, а 2.5 м отдалеченост на закрито - това да не е радиация? Вирусът е върху микроаерозолните частици, които се носят във въздуха и в затворено помещение не ги стопират нито маски, нито отдалеченост. Затварят заведенията за хранене, тъй като се споделя, че заведенията за хранене са развъдници на болест.

Да, добре, само че те са и място за наслаждение и работа. Нека хората, които ги е боязън, да не вървят на ресторант. Да се каже да се повтори, да се потрети, че влизането в затворени места крие заплаха. И хората ще си преценят. Хората са хора, ще схванат, не са животни. Да не приказваме за учебните заведения и отдалеченото образование.

Но на някои доста им хареса да затварят, да маскират, да постановат ограничавания и по всякакъв начин да управляват. Това рефлектира неприятно върху цялото общество. Защо трябваше да се срине стопанската система? Ма нали ние сме най-добре тука, бързо ще оправим? Нали по този начин споделят! Всички в Европейския съюз споделят, че спадът в еврозоната ще надвиши 10%, което е доста сериозна цифра. Но ние сме добре.

Толкова доста неща се приказват. Има страни с драконовски ограничения като Англия, Испания и Гърция. И то от септември насам. И какви са резултатите? Никакви или съвсем. Сега се споделя, че новият вариант не протичал с по-тежко заболяване, само че бил по-смъртоносен? Този нов вариант не се хваща с PCR! Как го дефинираме тогава? За да го хванем, би трябвало да се направи генно секвениране. Това е комплицирана и трудоемка процедура и се прави единствено в Българска академия на науките и в Националния център по заразни и паразитни заболявания от назален секрет.

Как дефинираха, че той е бил по-смъртоносен? При остарелия вариант при хората над 60-годишна възраст умират 10 на 1000 болни, а при новия 13 на 1000 болни? А по какъв начин е изчислено това, кои са тези 1000 души, при които е потвърден новият вариант, с цел да забележим дали 13 от тях ще умрат? Приказки на едро.

- Ваксината ли е спасението?

- Както я караме ние с имунизацията, ще ни трябват 10 години, с цел да обхванем популацията. А не виждам да има опашка от искащи да се имунизират. Пак споделям, с цел да се реализира този групов имунитет, 70% от човечеството би трябвало да се срещне с ковид или да се ваксинира. Няма по какъв начин да се спасиш от него.

Това е естествено злополучие и такова нещо неведнъж се е случвало в историята на човечеството. Хората не са станали безсмъртни. Животът е полово портативна болест със 100% летален излаз. Няма да живеем до 150 години. Все някой ден ще умрем. Просто е добре да създадем по този начин, че да живеем обикновено, а не да се крием под леглата и под масите. Не да има неуравновесеност.

- Стреляте и плувате интензивно - занимание или по този начин разпускате? Пистолетът би трябвало да е...

- По-скоро е Глок 17 или Рюгер Марк 3. Имам пет или шест пушки, само че ловът се случва рядко. Иначе преди време бях и в този момент още веднъж съм в клуб по пукотевица. Страхотно е чувството. Стрелбата ти дава опция да се съсредоточиш, да потънеш в себе си дотам, че да забравиш всичко останало.

Ако една мисъл ти мине през главата сега на изстрела, тя се вижда на целта - наляво, надясно, горе, долу. И какво правиш в подобен миг? Теглиш си една майна, че си тъп, и продължаваш напред. И още веднъж наслаждение. Обичам и да плавам, да търча, само че нещо навъртях километри в бягането и колената ме болят. И за реглаж не стават. (Смее се). Иначе плавам постоянно.- Малко хора знаят за канадската ви случка?

- О, да. Говорим за 1990 година. Та тогава и аз, като всички други, хукнах да вървя в чужбина, тъй като тук нещата не вървяха. Отидох първо в Швеция и желаех оттова след това да отпътува за Канада. И в Швеция какво... Тогава беше изселническата вълна. Нищо не стана. Върнах се от Швеция.

След това открих покана за един конгрес по инфекциозни заболявания в Монреал. Конгресът е скъпо мероприятие, конгресни такси, хотели, самолети. Намери се една другарка, която искаше около мен да стигне до Канада като компаньон и реши да финансира пътуването. Отидохме за визи в консулството на Канада в Белград.

Там консулът - една стара дама, от пръв взор разбра, че отивам, с цел да остана и все пак ми даде виза. Приятелката не получи виза, само че не отдръпна финансирането. В Канада половината от българската общественост ми бяха познати - старозагорска махала, пловдивска махала, съученици. 

Бях се настроил да ставам водач на ТИР. Изкарах месец, само че взех решение, че не е моето - неосъщественият канадски камионджия. (Смее се) Главата ми щеше да изпуши от мислене - водач в Канада или доктор в България? Иначе имам сътрудници, които отидоха и още карат. Въпрос на позиция е.

По-късно в България с другари си купихме ТИР от разпродажбата на СОМАТ. Две години си играхме на тираджии, а на близнаците разказвах приказки за приключенията на ТИР-а Мерцедес в Йордания, Сирия и други страни. Исках моите деца да отидат да учат в чужбина, само че те не пожелаха. Аз пък си останах доктор.