Замазване на очи - по Борисов, трета серия*
Само няколко месеца след старта на Борисов 3.0 маските са свалени, а обещанията - забравени. Коалицията сред ГЕРБ и така наречен Патриотични сили наподобява стартира да скърца, само че към този момент общите им ползи надвиват. На няколко пъти преди парламентарната лятна почивка услужливите медии разсеяно не видяха пропукването на болшинството при гласувания в пленарна зала. Лятото пък оказа помощ да бъдат забравени значителните тематики, които ловко биват подменяни с хайки, ръководени от вицепремиер.
Въпреки привидното мъртвило обаче страната продължава да затъва в нормалните си обвързаности - омертата се задълбочава, а хватката ѝ към властта освен не се разхлабва, само че даже завзема спомагателни " територии ". Съвсем очевидно удостоверение за това са опитите благодарение на властта неуспелият началник на ДАНС, само че другояче " съумял млад мъж " Делян Пеевски да прибере оръжейния бизнес под крилото си.
За да не се приказва много-много за този следващ вкус, а и с цел да не се изяснява по какъв начин с съвсем всяко свое деяние страната зарежда точно Пеевски, явно е време към Борисов да се завихри нова легенда, която да бъде пробутвана с ненаситност на публиката.
При първия кабинет на Борисов разказът беше за " неприятното завещание " и за битката против престъпността. Вторият му управнически мандат бе белязан от обясненията за всеобщи промени, които в последна сметка по този начин и не се случиха. Но защото приказките за спасителя на България се изтъркаха, а за основния модернизатор на републиката разбрахме, че не може да организира нужните промени, в този момент, броени месеци след началото на третия мандат, пристигна ред на най-новата легенда: Борисов - интернационалният водач.
Новото супер качество
Новото супер качество на премиера, през което ще се пречупва публичният диалог в третия мандат на ГЕРБ, явно ще е майсторството на международника Борисов. Още преди да се подпише контракта с Македония, мненията на близки до партията анализатори загатнаха, че обстановката ще се развие точно по този начин. За новия имидж на премиера пръв се погрижи заместникът му в ГЕРБ Цветан Цветанов, който преди месец заяви от парламентарната естрада, че министър-председателят е " безспорният водач на Балканите ". Според Цветанов, Борисов е водач, тъй като го канят на всички интернационалните срещи, на които се взема решение бъдещето на района. Съвсем предстоящо изявлението бе последвано от редица мнения, обрисуващи водача на ГЕРБ като едно от " старите кучета " в Евросъюза, като неоспорим пратеник сред Брюксел и Анкара и балансьор сред крайния Вишеград и демократичния Запад.
При визитата на Макрон в България хвалителите на Борисов откриха още причини за новия гений на премиера. Към ласкателите се причисли и вицепремиерът Валери Симеонов, който в сряда заключи, че " триумфът на Борисов е външната политика ". Триумф, който при посрещането на френския държавен глава изглеждаше по този начин: с необятна усмивка и явно очарован от личната си съобразителност Борисов приветства Макрон с думите: " Казвам, че всички парле ву франсе ". След което - заради бедния си речник на френски, а и на всевъзможен различен език - огромният геополитически пълководец се впусна да прегръща горещо скъпия посетител.
Именно затова (че всички парле ву франсе) новото супер качество на Борисов ще бъде с дълбочината на предходното: промени, за които щедро се споделя, само че които по този начин и си остават неосъществени.
В последна сметка обаче тези до болежка познати трикове работят добре пред българското общество, което явно всякога е готово да повярва на новата легенда, вместо да огледа обстоятелствата. А те сочат, че Борисов не просто не е талантлив международник, че трите му мандата даже не са го трансформирали в несъвършен подобен. Ето за какво в прав текст би трябвало да се изясни, че европредседателството не е заслуга на ГЕРБ, а просто ред. Че договорът за добросъседство с Македония още веднъж не е заслуга на Борисов, а стичане на събитията най-много поради вътрешните събития в прилежащата страна. Както и че визитата на Макрон се дължи само на волята на френския президент. И на задачите, които преследва в района.
Какво крие Борисов 3.0
Приемем ли тези обстоятелства, елементарно ще разберем, че сходно на предходните му две " нови версии " новото амплоа на остарелия Борисов цели единствено едно: да отвлича вниманието от същинските процеси в политическия живот. Те пък също не са изключително мистериозни: протичащото се с " Дунарит " е ослепителен образец. Категоричният отвод на ръководещите да вкарат отчетност в прокуратурата - също. Проектът за антикорупционен закон, който наподобява като средство на властта да се разправя с неуместната част от опозицията - също.
Новото супер качество, върху което да се съсредоточат медии и анализатори, е належащо и поради идния избор на политическа квота във Висш съдебен съвет. Именно там е напълно забележимото доказателство, че омертата продължава. И то кристално ясно се вижда в една от номинациите на ГЕРБ - арбитър, обвързван надълбоко с Движение за права и свободи.
Накрая да кажем и това: към легендите за Борисов има един неоспорим феномен. Те постоянно са забележими извън, само че непроменяемо си остават неразгадаеми за публиката в България. През 2010 година, заслепен от триумфите си, Борисов описа пред немските консерватори по какъв начин преди него са се случили толкоз доста убийства, че " сътрудника Цветанов върви с екскаватор и вади трупове ". В Германия разясненията му провокираха смях, в България - хвалебствия. Същото беше и с обясненията отпреди година, че правосъдната промяна била осъществена: в българските медии те срещнаха радостни възгласи, а в изводите на Брюксел - мощен песимизъм. Сега новата версия на премиера, обясняваща, че " всички парле ву франсе ", бе посрещната от Макрон със снизходителна усмивка, а в самата България - с балканска горделивост. Нещо повече - тя е считана за несъмнено доказателство за геополитическия гений на министър-председателя.
За всички останали сигурни доказателства, най-много за продължаващото към този момент години присвояване на страната, и анализатори, и медии избират да мълчат. Най-вероятно тъй като е доста по-лесно " всички да парле ву франсе ".
Автор: Полина Паунова, Deutsche Welle
Въпреки привидното мъртвило обаче страната продължава да затъва в нормалните си обвързаности - омертата се задълбочава, а хватката ѝ към властта освен не се разхлабва, само че даже завзема спомагателни " територии ". Съвсем очевидно удостоверение за това са опитите благодарение на властта неуспелият началник на ДАНС, само че другояче " съумял млад мъж " Делян Пеевски да прибере оръжейния бизнес под крилото си.
За да не се приказва много-много за този следващ вкус, а и с цел да не се изяснява по какъв начин с съвсем всяко свое деяние страната зарежда точно Пеевски, явно е време към Борисов да се завихри нова легенда, която да бъде пробутвана с ненаситност на публиката.
При първия кабинет на Борисов разказът беше за " неприятното завещание " и за битката против престъпността. Вторият му управнически мандат бе белязан от обясненията за всеобщи промени, които в последна сметка по този начин и не се случиха. Но защото приказките за спасителя на България се изтъркаха, а за основния модернизатор на републиката разбрахме, че не може да организира нужните промени, в този момент, броени месеци след началото на третия мандат, пристигна ред на най-новата легенда: Борисов - интернационалният водач.
Новото супер качество
Новото супер качество на премиера, през което ще се пречупва публичният диалог в третия мандат на ГЕРБ, явно ще е майсторството на международника Борисов. Още преди да се подпише контракта с Македония, мненията на близки до партията анализатори загатнаха, че обстановката ще се развие точно по този начин. За новия имидж на премиера пръв се погрижи заместникът му в ГЕРБ Цветан Цветанов, който преди месец заяви от парламентарната естрада, че министър-председателят е " безспорният водач на Балканите ". Според Цветанов, Борисов е водач, тъй като го канят на всички интернационалните срещи, на които се взема решение бъдещето на района. Съвсем предстоящо изявлението бе последвано от редица мнения, обрисуващи водача на ГЕРБ като едно от " старите кучета " в Евросъюза, като неоспорим пратеник сред Брюксел и Анкара и балансьор сред крайния Вишеград и демократичния Запад.
При визитата на Макрон в България хвалителите на Борисов откриха още причини за новия гений на премиера. Към ласкателите се причисли и вицепремиерът Валери Симеонов, който в сряда заключи, че " триумфът на Борисов е външната политика ". Триумф, който при посрещането на френския държавен глава изглеждаше по този начин: с необятна усмивка и явно очарован от личната си съобразителност Борисов приветства Макрон с думите: " Казвам, че всички парле ву франсе ". След което - заради бедния си речник на френски, а и на всевъзможен различен език - огромният геополитически пълководец се впусна да прегръща горещо скъпия посетител.
Именно затова (че всички парле ву франсе) новото супер качество на Борисов ще бъде с дълбочината на предходното: промени, за които щедро се споделя, само че които по този начин и си остават неосъществени.
В последна сметка обаче тези до болежка познати трикове работят добре пред българското общество, което явно всякога е готово да повярва на новата легенда, вместо да огледа обстоятелствата. А те сочат, че Борисов не просто не е талантлив международник, че трите му мандата даже не са го трансформирали в несъвършен подобен. Ето за какво в прав текст би трябвало да се изясни, че европредседателството не е заслуга на ГЕРБ, а просто ред. Че договорът за добросъседство с Македония още веднъж не е заслуга на Борисов, а стичане на събитията най-много поради вътрешните събития в прилежащата страна. Както и че визитата на Макрон се дължи само на волята на френския президент. И на задачите, които преследва в района.
Какво крие Борисов 3.0
Приемем ли тези обстоятелства, елементарно ще разберем, че сходно на предходните му две " нови версии " новото амплоа на остарелия Борисов цели единствено едно: да отвлича вниманието от същинските процеси в политическия живот. Те пък също не са изключително мистериозни: протичащото се с " Дунарит " е ослепителен образец. Категоричният отвод на ръководещите да вкарат отчетност в прокуратурата - също. Проектът за антикорупционен закон, който наподобява като средство на властта да се разправя с неуместната част от опозицията - също.
Новото супер качество, върху което да се съсредоточат медии и анализатори, е належащо и поради идния избор на политическа квота във Висш съдебен съвет. Именно там е напълно забележимото доказателство, че омертата продължава. И то кристално ясно се вижда в една от номинациите на ГЕРБ - арбитър, обвързван надълбоко с Движение за права и свободи.
Накрая да кажем и това: към легендите за Борисов има един неоспорим феномен. Те постоянно са забележими извън, само че непроменяемо си остават неразгадаеми за публиката в България. През 2010 година, заслепен от триумфите си, Борисов описа пред немските консерватори по какъв начин преди него са се случили толкоз доста убийства, че " сътрудника Цветанов върви с екскаватор и вади трупове ". В Германия разясненията му провокираха смях, в България - хвалебствия. Същото беше и с обясненията отпреди година, че правосъдната промяна била осъществена: в българските медии те срещнаха радостни възгласи, а в изводите на Брюксел - мощен песимизъм. Сега новата версия на премиера, обясняваща, че " всички парле ву франсе ", бе посрещната от Макрон със снизходителна усмивка, а в самата България - с балканска горделивост. Нещо повече - тя е считана за несъмнено доказателство за геополитическия гений на министър-председателя.
За всички останали сигурни доказателства, най-много за продължаващото към този момент години присвояване на страната, и анализатори, и медии избират да мълчат. Най-вероятно тъй като е доста по-лесно " всички да парле ву франсе ".
Автор: Полина Паунова, Deutsche Welle
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ