Русия не само ще окупира целите Донецка и Луганска области,

Русия освен ще окупира задачите Донецка и Луганска области, само че и ще отвори кулоар в Южна Украйна към полуостров Крим. Това разгласи съветското командване.

В този пояс се намира и най-голямото украинско пристанище на Азовско море – съвсем изцяло разрушеният град Мариупол.

Сателитни фотоси демонстрират там всеобщи гробове на цивилни.

Службите в града едвам смогват да вадят телата на починали в жилищните блокове и да ги погребват. Цивилните жертви в половин милионния град са над 21 хиляди. Там са останали да живеят едвам към 120 000 души.

Русия отхвърли предлагането на Украйна да бъдат прекъснати и бойните дейности през уикенда по време на великденските празници. Междувременно организацията на обединените народи дефинира дейностите на Русия в Украйна като военно закононарушение и в днешния ден продължиха да се събират доказателства и да се разпитват очевидци хора, които са претърпяли окупацията на Русия в северните елементи на Киев.



Александър Иванчук от Буча е някогашен футболист, прочут измежду локалните като Марадона. Той е бил там по време на всички 33 дни на окупацията.

Александър има шанса през днешния ден да е жив.

„ Те ме изведоха до оградата и гледаха по какъв начин ще се държа. Аз им споделих: Ако искаш стреляй, аз съм почтен човек. Той ме погледна със стъклен взор, направи няколко изстрела. Стреля сред краката и около ушите ми. Реши да ми елементарни. Просто имах шанс - съветска рулетка. Ето по този начин останах жив. Случва се. Аз му споделих: " Благодаря! " Защото имах терзание, че ще ме простреля в тил. Обърнах се и потеглих “, споделя мъжът.

Александър изгубил другари и познати.

„ Приятели, с които съм работил. Две момчета. Няма ги. Из града много хора ги няма. Някой е в неопределеност, различен е погубен. Продължават да намират трупове. Сега отварят всеобщи гробове. Тук на два километра на улица " Заводская " са връзвали млади момчета, завръзвали им крайници, ръце, очи. И ги натъпкали в канализационната шахта. Мой другар, отишъл да пита нещо на блокпоста в центъра на Буча. Те не му дали отговор нищо, просто го блъснали с приклад по главата починал на място. В началото те не убиваха доста постоянно. Вторият ми персонален другар, който умрял... случи се в края на окупацията. Вървели са двама по улицата и попадат на група, която отстрелва хора. Единият съумява да скочи през оградата, другият го убиват. На това място са убити общо 4 души. Всички, които са вървели по улицата, са ги убивали. Случаите са доста. Имаше изнасилени дами “, споделя мъжът.

За Александър животът се дели на преди и след съветската окупация на Буча: „ Непрекъснато гледаш обратно и усещаш, че приятелката с косата е зад тила ти. Беше извънредно, беше доста мъчно, най-много последните 3 дни, само че оцеляхме. Бог ни даде късмет да живеем още. И би трябвало да бъдем индивиди. Да бъдем по-добри. “

Александър има бизнес, търгува с риба. Сега ще опита да продължи живота си.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за и!

Бъдете с нас и във и!