Художникът Румен Гашаров, който обича големия град и малкия човек
Румен Гашашров рисува стотици картини през последните шест десетилетия. 90 от тях му завоюваха национална премия за живопис през февруари. Те са показани в последната му галерия " Бруто - нето ", която се закрива в неделя.
Българският художник Румен Гашаров твори с обич към града, в огромни количества и доста възприятие за комизъм. Всичко това си проличава и в най-новата му галерия " Бруто - нето " в Софийска градска художествена изложба (СГХГ), която се закрива в неделя, на 12 февруари.
За тази галерия при започване на месеца Гашаров получи
Изложбата се състои от 90 картини, основани от началото на креативната му кариера преди 60 години до през днешния ден. Сред по-известните творби, които могат да се видят идващите два дни, са „ Час пик “, „ Спирка по пътя “, „ София – триптих “, „ Централна гара “.
Гашаров пред изданието Култура, че тематиката за приспособяването на индивида към менящата се среда на огромния град постоянно е била значима за него. За заглавието на изложбата прибавя, че през днешния ден свързва термините бруто и нето с " разликата сред очевидните неща и нещата, които носят прикрит смисъл ".
Гашаров е роден през 1936 година в Пловдив, като живее в София през по-голямата част от живота си. Занимава се с изкуство от дребен, приключва с отличие Художествената гимназия и по-късно Висшия институт за изобразително изкуство „ Николай Павлович “ при Борис Митов и Илия Петров.
Днес има зад тила си над 15 независими изложения в България и чужбина и е притежател на редица награди. Освен другите лица на града в картините му значимо място заемат женското тяло и натюрмортът.
" Обичам дребния човек, на него съм посветил доста картини. Скромността е най-характерната му линия. Харесвам персоналните истории, които са без искания и без самовъзвеличаване ", споделя още Гашаров за Култура.
Освен афинитет към скромността и персоналното той демонстрира и мощна обществена ангажираност към обществото, в което живее. За да изрази тази ангажираност допустимо най-искрено по време на тежката цензура на социалистическия режим, му оказва помощ сатирата.
" Аз не одобрявам безобидния комизъм, обичам сатирата ", прибавя той. " Затова картината ми има комплицирана комбинация, тъй като я върших като язвителен роман за помпозните проведени посрещания на многочислени партийни величия (Хрушчов, Брежнев) ".
По негови думи предпазливостта е била от основна значимост по времето на тоталитаризма, който не разрешава да се споделят неуместни неща. " Точно това ме провокира да обрисувам едни от най-сатиричните си картини, които осмиват тази измама ", споделя още Гашаров.
Българският художник Румен Гашаров твори с обич към града, в огромни количества и доста възприятие за комизъм. Всичко това си проличава и в най-новата му галерия " Бруто - нето " в Софийска градска художествена изложба (СГХГ), която се закрива в неделя, на 12 февруари.
За тази галерия при започване на месеца Гашаров получи
Изложбата се състои от 90 картини, основани от началото на креативната му кариера преди 60 години до през днешния ден. Сред по-известните творби, които могат да се видят идващите два дни, са „ Час пик “, „ Спирка по пътя “, „ София – триптих “, „ Централна гара “.
Гашаров пред изданието Култура, че тематиката за приспособяването на индивида към менящата се среда на огромния град постоянно е била значима за него. За заглавието на изложбата прибавя, че през днешния ден свързва термините бруто и нето с " разликата сред очевидните неща и нещата, които носят прикрит смисъл ".
Гашаров е роден през 1936 година в Пловдив, като живее в София през по-голямата част от живота си. Занимава се с изкуство от дребен, приключва с отличие Художествената гимназия и по-късно Висшия институт за изобразително изкуство „ Николай Павлович “ при Борис Митов и Илия Петров.
Днес има зад тила си над 15 независими изложения в България и чужбина и е притежател на редица награди. Освен другите лица на града в картините му значимо място заемат женското тяло и натюрмортът.
" Обичам дребния човек, на него съм посветил доста картини. Скромността е най-характерната му линия. Харесвам персоналните истории, които са без искания и без самовъзвеличаване ", споделя още Гашаров за Култура.
Освен афинитет към скромността и персоналното той демонстрира и мощна обществена ангажираност към обществото, в което живее. За да изрази тази ангажираност допустимо най-искрено по време на тежката цензура на социалистическия режим, му оказва помощ сатирата.
" Аз не одобрявам безобидния комизъм, обичам сатирата ", прибавя той. " Затова картината ми има комплицирана комбинация, тъй като я върших като язвителен роман за помпозните проведени посрещания на многочислени партийни величия (Хрушчов, Брежнев) ".
По негови думи предпазливостта е била от основна значимост по времето на тоталитаризма, който не разрешава да се споделят неуместни неща. " Точно това ме провокира да обрисувам едни от най-сатиричните си картини, които осмиват тази измама ", споделя още Гашаров.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ