Трябва да сложат спирачка. Какво е България за новите управляващи в Северна Македония
Националистите взеха властта в Северна Македония. Те реализираха това с антиевропейски и антибългарски послания по време на предизборната акция. Това значи, че на масата е комплициран следният въпрос: какво ще стане оттук насетне с връзките сред София и Скопие?
Кампанията си е акция, чакайте да забележим какво ще създадат ВМРО-ДПМНЕ като стартират в действителност да ръководят в Скопие. До това, в резюме, се свеждат мненията на двама специалисти по външна политика, с които Свободна Европа беседва - Весела Чернева и Стефан Тафров .
Интервютата с тях бяха извършени ден откакто националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ парламентарните избори в Северна Македония. Тяхната кандидатка Гордана Силяновска-Давкова ще е и идната президентка на страната.
Както Силяновска, по този начин и претендентите за депутати на партията привличаха гласоподаватели в това число и с посланието, че няма потребност да се вписва категорично българското малцинство в конституцията на страната.
Но това регистриране е ангажимент, който Северна Македония към този момент е поела пред самата Европейска комисия. Изпълнението му е изискване, с цел да може Скопие да проправи пътя си към съюза, в който желае да членува. Тоест с цел да тръгне към Брюксел, страната би трябвало първо да извърши конституционни промени. Добавянето на българите като малцинство е.
Сега Гордана Силяновска-Давкова споделя, че няма потребност от включване на българите в конституцията, защото това малцинство е предпазено от един текст, който попада в преамбюла на Договора за другарство и добросъседство сред Скопие и София. Този текст е под графата " други ".
Партията, която издигна Силяновска, се опълчва на настояванията за конституционни промени и приказва за " български диктат ".
В същото време служебният министър председател Димитър Главчев и президентът Румен Радев споделиха, че България няма да прави повече отстъпки по отношение на Северна Македония.
Всичко това връща българо-македонските връзки към времето отпреди години, а самото Скопие се отдалечава от Европейски Съюз.
Интересите на страната или убежденията
Ако се съди по предизборната акция, която даде безапелационната победа на ВМРО-ДПМНЕ, изгледите за българо-македонските връзки не са положителни. Това сподели пред Свободна Европа Стефан Тафров , претендент за евродепутат от " Продължаваме промяната-Демократична България " и някогашен дипломат на България в Организация на обединените нации, Англия, Франция и Италия.
Той обаче се надява, че " когато новите ръководещи на Северна Македония се сблъскат с действителностите на ръководството, ще слагат ползите на страната си пред убежденията си ".
Според Тафров въпреки и България да не се съгласи да промени европейското предложение за вписването на българите в македонската конституция, тя също би трябвало да постави старания в разговора си със Скопие.
Новите ръководещи в Северна Македония би трябвало да сложат спирачка на говоренето си.Стефан Тафров
" Северна Македония не може по този начин елементарно да трансформира европейска позиция и новите ръководещи би трябвало да сложат спирачка на говоренето си ", сподели Тафров.
Всичко зависи от това какъв звук ще реши да одобри отсега нататък държавното управление на Скопие, счита Весела Чернева , шеф на Софийския офис на Европейския съвет по външна политика. Според нея ВМРО-ДПМНЕ има болшинството в Народното събрание, в случай че реши да гласоподава нужните промени в конституцията.
" Те направиха акция, която се основаваше и на отказване на договорите с Гърция и България ", сподели още Чернева пред Свободна Европа.
" Въпросът в този момент е дали ще желаят отваряне на предлагането на Европейски Съюз за започване на договаряния едвам след промени в македонската конституция ", сподели Чернева.
Алтернативата е да се откажат въобще от договарянията за присъединение в Европейски Съюз.
Чернева не чака смяна в българската позиция, " в случай че не забележим радикална смяна в позицията на Скопие ".
" Северна Македония не е тематика нито на предизборната акция, нито на всекидневната политика в България ", сподели тя.
Как се стигна дотук
В края на 2020 година България на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. Тя сложи няколко условия на Скопие, като едно от тях беше признание на българското малцинство.
Година и половина по-късно френското председателство на Съвета на Европейски Съюз откри решение на разногласието сред България и Северна Македония с така наречен. То предвиждаше в това число и това, че Скопие се ангажира да си промени конституцията, а София - да вдигне ветото. Така и стана.
С това Европейската комисия (ЕК) стана поръчител за осъществяването на българските претенции. Сега всеки проблем към признаването на българското малцинство към този момент не е тематика на връзките сред Скопие и София, а сред Скопие и Брюксел.
Това, на собствен ред, значи, че в случай че Северна Македония откаже да извърши уговорката си, нейният конкурент ще е точно Европейският съюз, към който страната се стреми.
Още един фронт: Гърция
Освен с антибългарска пропаганда, акцията на Вътрешна македонска революционна организация беше наситена и с рецензии, които засягат Гърция.
Гордана Силяновска, която в сряда беше определена за президент на Северна Македония, подлага на критика досегашното държавно управление на страната си, което беше водено от прозападната групировка СДМС (Социалдемократически съюз).
Силяновска счита, че СДМС не е трябвало да се " предава " пред Гърция и да.
До началото на 90-те години на предишния век Македония е една от републиките в състава на огромна федерация - Югославия . Когато федерацията се разпада, всяка от тогавашните републики се трансформира в самостоятелна страна, носеща името, което е имала и до момента в който е била част от Югославия.
Но името Македония, като име на обособена страна, е съвсем неотложно оспорено от Гърция, която има лична административна единица със същото име. Атина стартира да упорства Скопие да промени името на страната. Спорът продължава с години, в които някогашната югославска република губи опцията да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз и да се причисли към НАТО.
Преименуването ѝ на Северна Македония отваря блокирания път към Брюксел. Страната става член на НАТО през 2020 година, само че незабавно по-късно се сблъсква с българско несъгласие.
Кампанията си е акция, чакайте да забележим какво ще създадат ВМРО-ДПМНЕ като стартират в действителност да ръководят в Скопие. До това, в резюме, се свеждат мненията на двама специалисти по външна политика, с които Свободна Европа беседва - Весела Чернева и Стефан Тафров .
Интервютата с тях бяха извършени ден откакто националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ парламентарните избори в Северна Македония. Тяхната кандидатка Гордана Силяновска-Давкова ще е и идната президентка на страната.
Както Силяновска, по този начин и претендентите за депутати на партията привличаха гласоподаватели в това число и с посланието, че няма потребност да се вписва категорично българското малцинство в конституцията на страната.
Но това регистриране е ангажимент, който Северна Македония към този момент е поела пред самата Европейска комисия. Изпълнението му е изискване, с цел да може Скопие да проправи пътя си към съюза, в който желае да членува. Тоест с цел да тръгне към Брюксел, страната би трябвало първо да извърши конституционни промени. Добавянето на българите като малцинство е.
Сега Гордана Силяновска-Давкова споделя, че няма потребност от включване на българите в конституцията, защото това малцинство е предпазено от един текст, който попада в преамбюла на Договора за другарство и добросъседство сред Скопие и София. Този текст е под графата " други ".
Партията, която издигна Силяновска, се опълчва на настояванията за конституционни промени и приказва за " български диктат ".
В същото време служебният министър председател Димитър Главчев и президентът Румен Радев споделиха, че България няма да прави повече отстъпки по отношение на Северна Македония.
Всичко това връща българо-македонските връзки към времето отпреди години, а самото Скопие се отдалечава от Европейски Съюз.
Интересите на страната или убежденията
Ако се съди по предизборната акция, която даде безапелационната победа на ВМРО-ДПМНЕ, изгледите за българо-македонските връзки не са положителни. Това сподели пред Свободна Европа Стефан Тафров , претендент за евродепутат от " Продължаваме промяната-Демократична България " и някогашен дипломат на България в Организация на обединените нации, Англия, Франция и Италия.
Той обаче се надява, че " когато новите ръководещи на Северна Македония се сблъскат с действителностите на ръководството, ще слагат ползите на страната си пред убежденията си ".
Според Тафров въпреки и България да не се съгласи да промени европейското предложение за вписването на българите в македонската конституция, тя също би трябвало да постави старания в разговора си със Скопие.
Новите ръководещи в Северна Македония би трябвало да сложат спирачка на говоренето си.Стефан Тафров
" Северна Македония не може по този начин елементарно да трансформира европейска позиция и новите ръководещи би трябвало да сложат спирачка на говоренето си ", сподели Тафров.
Всичко зависи от това какъв звук ще реши да одобри отсега нататък държавното управление на Скопие, счита Весела Чернева , шеф на Софийския офис на Европейския съвет по външна политика. Според нея ВМРО-ДПМНЕ има болшинството в Народното събрание, в случай че реши да гласоподава нужните промени в конституцията.
" Те направиха акция, която се основаваше и на отказване на договорите с Гърция и България ", сподели още Чернева пред Свободна Европа.
" Въпросът в този момент е дали ще желаят отваряне на предлагането на Европейски Съюз за започване на договаряния едвам след промени в македонската конституция ", сподели Чернева.
Алтернативата е да се откажат въобще от договарянията за присъединение в Европейски Съюз.
Чернева не чака смяна в българската позиция, " в случай че не забележим радикална смяна в позицията на Скопие ".
" Северна Македония не е тематика нито на предизборната акция, нито на всекидневната политика в България ", сподели тя.
Как се стигна дотук
В края на 2020 година България на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. Тя сложи няколко условия на Скопие, като едно от тях беше признание на българското малцинство.
Година и половина по-късно френското председателство на Съвета на Европейски Съюз откри решение на разногласието сред България и Северна Македония с така наречен. То предвиждаше в това число и това, че Скопие се ангажира да си промени конституцията, а София - да вдигне ветото. Така и стана.
С това Европейската комисия (ЕК) стана поръчител за осъществяването на българските претенции. Сега всеки проблем към признаването на българското малцинство към този момент не е тематика на връзките сред Скопие и София, а сред Скопие и Брюксел.
Това, на собствен ред, значи, че в случай че Северна Македония откаже да извърши уговорката си, нейният конкурент ще е точно Европейският съюз, към който страната се стреми.
Още един фронт: Гърция
Освен с антибългарска пропаганда, акцията на Вътрешна македонска революционна организация беше наситена и с рецензии, които засягат Гърция.
Гордана Силяновска, която в сряда беше определена за президент на Северна Македония, подлага на критика досегашното държавно управление на страната си, което беше водено от прозападната групировка СДМС (Социалдемократически съюз).
Силяновска счита, че СДМС не е трябвало да се " предава " пред Гърция и да.
До началото на 90-те години на предишния век Македония е една от републиките в състава на огромна федерация - Югославия . Когато федерацията се разпада, всяка от тогавашните републики се трансформира в самостоятелна страна, носеща името, което е имала и до момента в който е била част от Югославия.
Но името Македония, като име на обособена страна, е съвсем неотложно оспорено от Гърция, която има лична административна единица със същото име. Атина стартира да упорства Скопие да промени името на страната. Спорът продължава с години, в които някогашната югославска република губи опцията да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз и да се причисли към НАТО.
Преименуването ѝ на Северна Македония отваря блокирания път към Брюксел. Страната става член на НАТО през 2020 година, само че незабавно по-късно се сблъсква с българско несъгласие.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ