Заради бедността: Милиони деца по света не ходят на училище
През 2022 година 250 милиона деца по света не са посещавали учебно заведение, заяви.
Една от главните аргументи е бедността. В най-богатите страни децата вървят на учебно заведение приблизително 10 години, а в най-бедните - не са даже три години. Много учебни заведения са зле оборудвани и постоянно са надалеч. Някои деца не вървят на учебно заведение, тъй като би трябвало да оказват помощ на родителите си с работа или с изкарване на пари.
Друга причина за просветителната рецесия е липсата на учители. Според оценките на Организация на обединените нации до 2030 година ще са нужни още 44 милиона начални и междинни учители по света, 15 милиона - единствено в Субсахарска Африка.
„ Казват, че това е специалността, която основава всички други специалности. Човек би си помислил, че ще има огромно почитание към тази работа и хората ще бъдат доста добре платени. Но нормално не е по този начин и все по-малко хора се захващат с тази специалност ” , споделя специалистът Марк Натанагара.
Училищата също стават сцена на войни и рецесии. Според изследването „ Образование под офанзива ” през 2020 и 2021 година са регистрирани над 5000 офанзиви против образователни заведения.
Трета причина за проблемите в просветителната система е COVID-19. В Уганда да вземем за пример учебните заведения останаха затворени в продължение на 83 седмици по време на пандемията.
По света над половин милиард възпитаници не можеха да вземат участие в онлайн образование. По-богатите страни съумяха да цифровизират образователното наличие по време на пандемията. Това разреши на учениците да се научат по какъв начин да употребяват нови технологии.
Според отчета на ЮНЕСКО за международно обучение, цифровите медии имат позитивен резултат върху ученето. Но единствено в случай че са и педагогичен подкрепени.
Към днешна дата единствено половината от всички страни по света имат избрани стандарти за образование на IT уменията на своите учители. А преподаването на тези умения в този момент е по-важно от всеки път.
Изкуственият разсъдък от дълго време е в класната стая. Но нерегулираните системи могат да застрашат демокрацията и човешките права, в случай че се употребяват за подбудителство на ненавист и принуждение.
Въпреки всички опасения, просветителният специалист Марк Натанагара счита, че изкуственият разсъдък не е мотив за безпокойствие.
„ Не можем да спрем вълната от цифровизация и изкуствения разсъдък. Вече ги използваме. Това, което ни удари толкоз бързо, беше способността да вършим генеративен изкуственият разсъдък, където основава нещо в действителност съответно, като цяло есе или картина или видео ” , изяснява Натанагара.
Световният стопански конгрес засегна и тематиката Образование 4.0. В допълнение към разбора на данни и програмирането, учебните заведения би трябвало да предизвикват обществени умения, които се концентрират върху хората, като съдействие, съпричастност, обществено схващане и световна отговорност.
В своя отчет за бъдещето на учебните заведения ЮНЕСКО подчертава и върху световните връзки. Земята би трябвало да се преглежда като взаимозависима система от хора, животни и околна среда. Освен това, учебните заведения би трябвало да учат децата по какъв начин да разпознават подправените вести.
„ Мисля, че всеки преподавател би трябвало да учи учениците по какъв начин да мислят сериозно, по какъв начин да проучват, да правят оценка, да вземат положителни решения. Не желаеме да бъдем прекомерно увлечени в наличието и съответните познания, тъй като знанието непрестанно се промени и напредва. Не знам какви ще бъдат кариерите на следващия ден. Така че да научим учениците да мислят ” , поучава Натанагара.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Една от главните аргументи е бедността. В най-богатите страни децата вървят на учебно заведение приблизително 10 години, а в най-бедните - не са даже три години. Много учебни заведения са зле оборудвани и постоянно са надалеч. Някои деца не вървят на учебно заведение, тъй като би трябвало да оказват помощ на родителите си с работа или с изкарване на пари.
Друга причина за просветителната рецесия е липсата на учители. Според оценките на Организация на обединените нации до 2030 година ще са нужни още 44 милиона начални и междинни учители по света, 15 милиона - единствено в Субсахарска Африка.
„ Казват, че това е специалността, която основава всички други специалности. Човек би си помислил, че ще има огромно почитание към тази работа и хората ще бъдат доста добре платени. Но нормално не е по този начин и все по-малко хора се захващат с тази специалност ” , споделя специалистът Марк Натанагара.
Училищата също стават сцена на войни и рецесии. Според изследването „ Образование под офанзива ” през 2020 и 2021 година са регистрирани над 5000 офанзиви против образователни заведения.
Трета причина за проблемите в просветителната система е COVID-19. В Уганда да вземем за пример учебните заведения останаха затворени в продължение на 83 седмици по време на пандемията.
По света над половин милиард възпитаници не можеха да вземат участие в онлайн образование. По-богатите страни съумяха да цифровизират образователното наличие по време на пандемията. Това разреши на учениците да се научат по какъв начин да употребяват нови технологии.
Според отчета на ЮНЕСКО за международно обучение, цифровите медии имат позитивен резултат върху ученето. Но единствено в случай че са и педагогичен подкрепени.
Към днешна дата единствено половината от всички страни по света имат избрани стандарти за образование на IT уменията на своите учители. А преподаването на тези умения в този момент е по-важно от всеки път.
Изкуственият разсъдък от дълго време е в класната стая. Но нерегулираните системи могат да застрашат демокрацията и човешките права, в случай че се употребяват за подбудителство на ненавист и принуждение.
Въпреки всички опасения, просветителният специалист Марк Натанагара счита, че изкуственият разсъдък не е мотив за безпокойствие.
„ Не можем да спрем вълната от цифровизация и изкуствения разсъдък. Вече ги използваме. Това, което ни удари толкоз бързо, беше способността да вършим генеративен изкуственият разсъдък, където основава нещо в действителност съответно, като цяло есе или картина или видео ” , изяснява Натанагара.
Световният стопански конгрес засегна и тематиката Образование 4.0. В допълнение към разбора на данни и програмирането, учебните заведения би трябвало да предизвикват обществени умения, които се концентрират върху хората, като съдействие, съпричастност, обществено схващане и световна отговорност.
В своя отчет за бъдещето на учебните заведения ЮНЕСКО подчертава и върху световните връзки. Земята би трябвало да се преглежда като взаимозависима система от хора, животни и околна среда. Освен това, учебните заведения би трябвало да учат децата по какъв начин да разпознават подправените вести.
„ Мисля, че всеки преподавател би трябвало да учи учениците по какъв начин да мислят сериозно, по какъв начин да проучват, да правят оценка, да вземат положителни решения. Не желаеме да бъдем прекомерно увлечени в наличието и съответните познания, тъй като знанието непрестанно се промени и напредва. Не знам какви ще бъдат кариерите на следващия ден. Така че да научим учениците да мислят ” , поучава Натанагара.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ