Присъединяването на България към Еврозоната не би представлявало сериозна промяна

Присъединяването на България към Еврозоната не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система - валутният ръб в страната се възприема като благонадежден и разликите в лихвените проценти по отношение на тези в еврозоната са относително дребни. Това са изводите в разбор, отдаден на икономическите резултати от присъединението на България към Еврозоната на Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов, членове на Съвета за стопански разбори. 

С оглед на документираното от откривателите еднократно в началото нарастване на ценовите равнища при услугите, както и на усещанията за инфлация, за България е значимо да ползва политиките, употребявани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута.

Икономистите обаче предизвестяват, че има риск от неустойчивост на финансовите потоци и кредитни взривове, и въпреки стеснен, би трябвало да бъде следен, като при потребност да се приложат подобаващи политики. 

Прогнозата на икономистите е, че присъединението към Еврозоната би имало лимитирано влияние върху лихвените проценти

Ефектът от присъединението към Еврозоната върху инфлацията несъмнено е главната паника на огромна част от обществеността в България. Консенсусът в университетските проучвания във връзка с инфлационните резултати при основаването на Еврозоната е, че въвеждането на еврото значително не е довело до общи инфлационни ефектипише Bloomberg TV Bulgaria.

От друга страна, при някои продуктови групи като услугите (напр. ресторантьорство) има по-големи еднократни нараствания на ценовото ниво. Също по този начин по време на въвеждането на еврото има забележителна разлика сред обективната инфлация и усещанията за инфлация. Например в Германия усещанията за инфлация са четири пъти по-високи от публично измерената инфлация, разясняват от Съвета за стопански разбори.

Една от аргументите за нарастването на цените на услугите е, че те се трансформират по-рядко, в сравнение с да вземем за пример на стоките. 

Очаква се, че приемането на еврото би подтикнало интернационалната търговия на България, изключително в селското стопанство и услугите (напр. туризъм), само че също и в някои индустриални браншове, където България към този момент има одобрени позиции във веригите на Европейски Съюз.