Индия успя да кацне на Луната - без помощта на Русия
През последните месеци Индия и Русия - две от дребното галактически сили на света, влязоха в един тип конкуренция. В последна сметка спечелилият е явен - индийците прилуниха сполучливо през днешния ден своя апарата " Чандраян-3 ", дни откакто съветският " Луна-25 " се разруши при опит да направи същото.
Но успеха за индийците е още по-сладка, защото тяхната галактическа стратегия години наред разчиташе на съветския опит в космоса и помощ от Руската федерация - която империята на Путин в последна сметка се оказа неспособна да даде.
" Чандраян-3 " има три научни цели - да показва сполучливо и следено кацане на Луната, да покаже подвижността на индийския роувър, който апаратът носи, и да организира с него разнородни научни опити непосредствено на повърхността. Политически обаче има и друга цел - да показва, че Индия има софтуерния и теоретичен потенциал за взаимна работа с Япония и тяхната галактическа организация JAXA. Което пък ще сложи Русия в още по-голяма изолираност.
Индийската галактическа стратегия
Днес Индия е една от 6-те галактически суперсили - страни с организации, способни да изстрелват апарати в космоса, да употребяват криогенни мотори, да пращат апарати на други небесни тела и да оперират огромна група изкуствени спътници към планетата ни. Голяма част от тези достижения обаче са плод на последните няколко десетилетия. Макар индийските учени да стартират галактически проучвания преди над 100 години, им лишава още над половин век, преди да изстрелят първия си спътник през 1975 година
Индия рационално не се пробва да се включи в галактическата борба сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, а след рухването на Берлинската стена стартира да си сътрудничи с новата Руска федерация. През 90-те страната се пробва да се снабди с основните за галактически пътувания криогенни мотори с втечнено гориво от Русия, само че това бива блокирано от Съединени американски щати. Американците даже постановат наказания на индийската галактическа организация ISRO между 1992 - 1994 година, а след това отхвърлят да им оказват помощ с GPS технологии поради Каргилската война сред Индия и Пакистан през 1999 година Това принуждава милиардната страна да продължи да разчита на Роскосмос за нови технологии.
Изпращането на спътници продължава, само че през 2003 година Китай праща хора в космоса, което провокира тогавашния министър председател Атал Бихари Ваджпаи да даде зелена светлина за създаването на лунна задача и пращане на астронавти в космоса.
Как Русия се оказа неспособна да помогне на Индия
Само за 5 години Индия е подготвена с първата си задача към Луната - " Чандраян-1 " излетява през 2008 година Студената война е позабравена, светът е стабилизиран и страната работи с голям брой разнообразни страни, с цел да направи сондата, която би трябвало да влезе в орбита към Луната, по-полезна за всички учени по света.
На борда на " Чандраян-1 " има редица принадлежности индийска разработка, само че и спектрометър, създаден дружно с Англия и Европейската галактическа организация. НАСА пък оказва помощ с различен апарат, който прави карта на минералите по повърхността на спътника ни. Българската академия на науките също се включва - Чандраян-1 носи RADOM-7, с който се мери радиацията към Луната.
Следващото предизвикателство след сонда в орбита е да се кацне на Луната. За тези технологии индийците още веднъж се обръщат към Русия. Мисията е планувана за януари 2013 година, само че Роскосмос признава, че не може да помогне след неуспеха на своята задача Фобос-Грунт до една от луните на Марс. Руснаците признават, че няма да съумеят да дават уред за кацане даже до 2015 година, което принуждава индийците в последна сметка да разработят подобен сами.
" Чандраян-2 " излетя на 22 юли 2019 година и сполучливо навлезе в орбита към Луната на 20 август. Апаратът за кацане обаче бе изгубен при опит да се прилуни на 6 септември преди четири години. Добрата вест е, че сондата остава в орбита и се чака да действа и да събира научни данни още най-малко 3 години.
Така стигаме и до идната стъпка - " Чандраян-3 ". Нейната цел е към този момент да има сполучливо кацане, което е основно за задачата за проучване на полюсите на Луната, в която Индия желае да си партнира с Япония през 2026 година
Японската JAXA би трябвало да създаде ракетата и роувъра, а ISRO ще даде апарата за прилуняване. Макар задачата да е към момента на равнище план, днешната проява демонстрира, че двете азиатски галактически сили са способни да продължат проучването на Луната. Без Русия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Но успеха за индийците е още по-сладка, защото тяхната галактическа стратегия години наред разчиташе на съветския опит в космоса и помощ от Руската федерация - която империята на Путин в последна сметка се оказа неспособна да даде.
" Чандраян-3 " има три научни цели - да показва сполучливо и следено кацане на Луната, да покаже подвижността на индийския роувър, който апаратът носи, и да организира с него разнородни научни опити непосредствено на повърхността. Политически обаче има и друга цел - да показва, че Индия има софтуерния и теоретичен потенциал за взаимна работа с Япония и тяхната галактическа организация JAXA. Което пък ще сложи Русия в още по-голяма изолираност.
Индийската галактическа стратегия
Днес Индия е една от 6-те галактически суперсили - страни с организации, способни да изстрелват апарати в космоса, да употребяват криогенни мотори, да пращат апарати на други небесни тела и да оперират огромна група изкуствени спътници към планетата ни. Голяма част от тези достижения обаче са плод на последните няколко десетилетия. Макар индийските учени да стартират галактически проучвания преди над 100 години, им лишава още над половин век, преди да изстрелят първия си спътник през 1975 година
Индия рационално не се пробва да се включи в галактическата борба сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, а след рухването на Берлинската стена стартира да си сътрудничи с новата Руска федерация. През 90-те страната се пробва да се снабди с основните за галактически пътувания криогенни мотори с втечнено гориво от Русия, само че това бива блокирано от Съединени американски щати. Американците даже постановат наказания на индийската галактическа организация ISRO между 1992 - 1994 година, а след това отхвърлят да им оказват помощ с GPS технологии поради Каргилската война сред Индия и Пакистан през 1999 година Това принуждава милиардната страна да продължи да разчита на Роскосмос за нови технологии.
Изпращането на спътници продължава, само че през 2003 година Китай праща хора в космоса, което провокира тогавашния министър председател Атал Бихари Ваджпаи да даде зелена светлина за създаването на лунна задача и пращане на астронавти в космоса.
Как Русия се оказа неспособна да помогне на Индия
Само за 5 години Индия е подготвена с първата си задача към Луната - " Чандраян-1 " излетява през 2008 година Студената война е позабравена, светът е стабилизиран и страната работи с голям брой разнообразни страни, с цел да направи сондата, която би трябвало да влезе в орбита към Луната, по-полезна за всички учени по света.
На борда на " Чандраян-1 " има редица принадлежности индийска разработка, само че и спектрометър, създаден дружно с Англия и Европейската галактическа организация. НАСА пък оказва помощ с различен апарат, който прави карта на минералите по повърхността на спътника ни. Българската академия на науките също се включва - Чандраян-1 носи RADOM-7, с който се мери радиацията към Луната.
Следващото предизвикателство след сонда в орбита е да се кацне на Луната. За тези технологии индийците още веднъж се обръщат към Русия. Мисията е планувана за януари 2013 година, само че Роскосмос признава, че не може да помогне след неуспеха на своята задача Фобос-Грунт до една от луните на Марс. Руснаците признават, че няма да съумеят да дават уред за кацане даже до 2015 година, което принуждава индийците в последна сметка да разработят подобен сами.
" Чандраян-2 " излетя на 22 юли 2019 година и сполучливо навлезе в орбита към Луната на 20 август. Апаратът за кацане обаче бе изгубен при опит да се прилуни на 6 септември преди четири години. Добрата вест е, че сондата остава в орбита и се чака да действа и да събира научни данни още най-малко 3 години.
Така стигаме и до идната стъпка - " Чандраян-3 ". Нейната цел е към този момент да има сполучливо кацане, което е основно за задачата за проучване на полюсите на Луната, в която Индия желае да си партнира с Япония през 2026 година
Японската JAXA би трябвало да създаде ракетата и роувъра, а ISRO ще даде апарата за прилуняване. Макар задачата да е към момента на равнище план, днешната проява демонстрира, че двете азиатски галактически сили са способни да продължат проучването на Луната. Без Русия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ