През есента на далечната 1935 г. великите руски сатирици Иля

През есента на далечната 1935 година великите съветски сатирици Иля Илф и Евгений Петров поемат на странствуване в Съединени американски щати като репортери на вестник " Правда ". От персоналните им усещания се ражда " Едноетажна Америка " – пътепис с необикновен заряд, въздействащ като разказ, който се подрежда измежду най-значимите произведения на съветския креативен тандем. Придружавани от фамилната двойка Адамс, Илф и Петров прекосяват Америка от Атлантика до Тихия океан и назад в своя сив форд. По време на това вълнуващо премеждие те съумяват да посетят 25 щата, стопират в стотици градове, срещат хора от всички прослойки – от служащи в заводите до бизнесмени и интелектуалци, измежду които самите Хенри Форд и Хемингуей. И макар че се качват на емблематичната " Емпайър стейт билдинг ", техният взор е насочен към " едноетажната " Америка. Книгата към този момент е издавана в България, само че в този момент излиза в нова редакция.

ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯТ СТОЛ

Американският публицист Ърнест Хемингуей, създател на наскоро излязлата в Съюз на съветските социалистически републики " Фиеста ", която провокира доста диалози в руските литературни кръгове, се оказа в Ню Йорк по същото време, когато бяхме и ние.
Хемингуей беше дошъл в Ню Йорк за една седмица. Той живее непрекъснато в Кий Уест, малко градче на най-южния завършек на Флорида. Оказа се наедрял човек с мустаци и олющен от слънцето нос. Беше с кадифени панталони, вълнена жилетка, която не се събираше на могъщите му гърди, и по домашни чехли на необут крайник. Всички стояхме прави посред хотелската стая, в която живееше Хемингуей, и бяхме заети с елементарното американско занятие – държахме в ръце високи и необятни чаши с " хай бол " – уиски, смесено с лед. Според нашите наблюдения в Америка с това стартира всяка среща. Даже когато отивахме по своя литературна работа в издателство " Ферър енд Райнхарт ", с което бяхме свързани, радостният риж мистър Ферър, издател и стихотворец, на часа ни помъкваше в библиотеката на издателството. Там имаше доста книги, само че също така имаше и огромен ледник. От този ледник издателят изваждаше разнообразни бутилки и лед на кубчета, след това питаше какъв коктейл избираме – " Манхатън ", " Бакарди ", " Мартини " – и незабавно се залавяше да го бърка с такава сръчност, като че ли в никакъв случай в живота си не бе издавал книги, не бе писал стихове, а постоянно е работил като барман. Американците обичат да подготвят коктейли.

Заговорихме за Флорида и Хемингуей незабавно мина, както личеше, на обичана тематика:
– Когато започнете вашето странствуване, безусловно се отбийте при мен в Кий Уест, ще ловим риба.
И той сподели с ръце какъв размер риби се ловят в Кий Уест, т.е. като всеки риболовец разпери колкото можеше необятно ръце. Рибите излизаха мъничко по-малки от кашалот, само че въпреки всичко доста по-големи от акула.
Тревожно се спогледахме и обещахме непременно да се отбием в Кий Уест да ловим риба и съществено, не на крайник, да поговорим за литературата. В това отношение бяхме изцяло безразсъдни оптимисти. Ако се наложеше да осъществим всички обещания за срещи, щяхме да успеем да се върнем в Москва не по-рано от хиляда деветстотин и четиридесета година. Много ни се искаше да половим риба с Хемингуей, не ни смущаваше дори въпросът по какъв начин ще се оправяме със спининга и другите принадлежности.

Стана дума за това, какво сме видели в Ню Йорк и какво още бихме желали да разгледаме преди тръгването ни на Запад. Случайно заговорихме за " Синг-Синг ". " Синг-Синг " е пандизът на щата Ню Йорк. Знаехме за него от детинство, надали не по " изданията ", в които се описваха случаите на фамозните детективи Нат Пинкертън и Ник Картър.

Изведнъж Хемингуей сподели:
– Знаете ли, таман в този момент при мен е моят тъст. Той се познава с началника на " Синг-Синг ". Може би ще ви уреди да посетите този затвор.

Той докара от прилежащата стая едно спретнато старче, чиято тънка шия беше обхваната от доста висока старомодна колосана яка. Изложихме на стареца нашето предпочитание, в отговор на което той постепенно млясна с устни, а след това рече несигурно, че ще се постарае да уреди това. И ние се върнахме към предходния диалог за риболова, за пътуванията и други прелестни неща. Стана ясно, че Хемингуей желае да отиде в Съветския съюз, на Алтай. Докато изяснявахме за какво е избрал точно Алтай и хвалехме и други места в Съюза, напълно забравихме обещанието за " Синг-Синг ". Какво ли няма да изтърси човек при един радостен диалог, когато хората стоят с хай бол в ръце!

Обаче единствено след един ден стана ясно, че американците по никакъв начин не са дърдорковци. Получихме две писма. Едното беше адресирано до нас. Тъстът на Хемингуей учтиво ни съобщаваше с него, че той към този момент е приказвал с началника на пандиза мистър Люис и че ние можем да разгледаме, когато желаяме " Синг-Синг ". Във второто писмо старецът ни предлагаше на мистър Люис.

Забелязахме тази американска линия и по-късно нееднократно се убеждавахме, че американците в никакъв случай не приказват напразно. Нито един път не ни се случи да се сблъскаме с това, което у нас носи името " изтърсил " нещо или още по-грубо – " надрънкал ".

Книгата " Едноетажна Америка " може да поръчате на уеб страницата на издателство " Вакон ".