Петя Петкова, фотограф: Колкото повече опознаваш дивата природа, толкова повече искаш да я пазиш
Петя Петкова е един от тези хора, които дивата природа е омагьосала и са решили да я трансфорат свое занимание, снимайки я. Започвайки да се занимава любителски с снимка основно на пейзажи преди 10 години, последователно се увлича по снимането на редки орхидеи, а по-късно и на животни. Така към този момент пет години тя посвещава огромна част от свободното си време на срещите с разнообразни типове растения и животни и споделя резултатите в своя блог и в обществените мрежи.
Снимането я води на забавни места освен в България, само че и до карибски острови, африканската савана и доста други. Хобито ѝ оказва помощ да пребори и някои свои страхове, като този от змиите, среща я с доста сродни души и я кара да изиска да покаже на колкото се може повече хора хубостта на дивата природа, с цел да ги провокира да стартират да я ценят и пазят повече. През какво минава по пътя си един фен фотограф на растения и животни, кои са тайните на положителните фрагменти, къде в България има основани условия за снимане и по какъв начин посредством едно занимание може да се оказва помощ на природата, ни споделя Петя Петкова сред две от следващите си странствания с камера из страната.
Кои са обичаните ти места за снимане в България?
- Обичам да фотографирам диви животни от укрития. Те съставляват дребни постройки, направени особено за фотографи и ситуирани тук-там, където животните са привикнали да идват и има условия за снимане. Първоначално, когато започнах да фотографирам диви животни, си мислех, че това се случва доста елементарно, само че се оказа, че първо би трябвало да знаеш повече за местообитанията и навиците на тези типове. Така започнах да проследявам страници и групи в интернет, където други хора качват фотоси на диви животни и забелязах, че има разлика сред качествените фрагменти и останалите и изследвайки, научих, че се употребяват специфични укрития за фотографи.
Когато чуя думата скривалище, незабавно в мозъка ми изниква детската асоциация за гоненица, която разпалва въображението на всяко дете. Така автоматизирано желаех да науча какво съставляват тези места и да фотографирам от тях. Когато влезеш в скривалище, ти виждаш един напълно различен свят, светът на дивите животни, които се държат свободно, необезпокоявани от индивида. За жал в България всички птици и животни са много плашливи и то по разбираеми аргументи - преследвани са от хората. Когато влезеш е скривалище, животните не се усещат застрашени и можеш да видиш по какъв начин те се хранят, по какъв начин се къпят, в случай че има направена поилка. Имаш достъп до държание на дивите животни, което постоянно е друго от това, което си виждал и си си представял до преди този момент.
Някои от местата, на които съм била и са ме впечатлили положително, са укритията край Белене и Провадия. Там снимах типове, които до преди този момент не бях успявала и изискванията бяха доста положителни.
Укритието в Белене за пчелояди, синявици и кукумявки е едно от обичаните ми в България. Там съм снимала едни от най-силните ми фрагменти с домашни кукумявки.
Наскоро край Провадия снимах от горско скривалище един доста забавен и хубав тип, какъвто е гургулицата. Снимала съм и покрай Добрич синявици и пчелояди. В България към този момент има доста места, където можеш да отидеш, да влезеш и да видиш природата под нов за теб ъгъл.
Нужно ли е да бъдеш биолог, с цел да снимаш дива природа?
- Когато се запалиш по нещо, ти започваш да живееш с него и в случай че това е снимането на дива природа, неизбежно започваш да се учиш да разпознаваш типове, учиш латински наименования и започваш да знаеш от ден на ден и повече за околния свят.
Когато снимаш дива природа, ти би трябвало да имаш някаква визия за държанието на животните. Биологическото обучение постоянно е плюс, само че умерено човек може да се отдаде на това занимание и без него. Такъв е и моят случай, както и на множеството други фотографи на дивото, които срещам.
Снимането на кои типове е най-вълнуващо за теб?
- Най-голямо неспокойствие съм изпитвала в укритията за снимане на хищници. Да ти се покаже лисица или чакал е необикновено преживяване. Голямата ми, към момента неосъществена фантазия, е да снима вълк измежду дивата природа. Той за мен е като еднорогът, който очаквам да се появи. Изключително вълнуващи за снимане са и хищните птици. Когато над теб, до момента в който чакаш в укритието, мине орел или лешояд и чуеш звука от крилете му и видиш сянката, която оставя преди да кацне, е неописуемо чувство.
Това са доста сложни за снимане птици и при тях е съвсем невероятно да се създадат положителни фрагменти, в случай че не се употребява скривалище.
Но даже самото очакване, дебнене на животното, с цел да се направи кадър за мен е обвързвано с голямо наслаждение. Един от най-силните ми и красиви моменти, свързани с фотографията на диви животни, е срещата ми с глухар, който е много рядка птица.
Труден е за снимане, тъй като, в случай че навлезеш на територията му, може да те нападне. Има значително случаи, при които гони изплашени туристи. Изключително вълнуващо за мен беше да фотографирам и рядката врабчова кукумявка. Тя се вижда мъчно, тъй като съвсем се слива с гората и се търси основно по звуците, които издава. За някои типове се постанова да се вложи доста време в търсене и очакване.
А кои са били най-страшните за снимане животни?
- Интересно е, че опознавайки типовете с фотоапарат в ръка се трансформира доста усещането ти за тях. Аз да вземем за пример имах под паника боязън от змии. С времето започнах да узнавам повече за тях, обикаляхме дружно с другар, който учи влечугите и по този начин, последователно, страхът ми се пречупи и започнах да се любувам и на снимането на змии. Пак имам доза боязън, само че той е доста по-малко и е по-добре следен. Вече мога да си разреша да се доближа за фотография до някои от по-безопасните типове змии и даже от време на време да го докосна. Фотографията като занимание ми оказа помощ да преодолея собствен боязън и това напълно не е малко.
Какво обръщение искаш да предадеш на другите хора посредством фотосите си?
- Виждам по какъв начин даже единствено в моя кръг от другари и познати от ден на ден и повече хора стартират да имат потребност да прекарват време измежду дивата природа и да си намират занимания, свързани с нея. Затова и съгласно мен този тип туризъм, който е обвързван с наблюдаване и снимане на разнообразни типове, става известен в последно време. Мисля, че популяризацията на естествената снимка и изобщо на прекарването на време измежду природата е доста значимо, тъй като опознавайки растителните и скотски типове, хората стартират да желаят и да ги опазват.
Така да вземем за пример, когато се увлякох да фотографирам редки орхидеи, желаех колкото се може повече хора към мен да научат за тях, да описват на децата си, да знаят, че са предпазени от закона и че не трябва да бъдат късани.
Приех го за своя задача и по тази причина толкоз се веселя, че мога да споделям фотоси на редки растения и животни, тъй като резултатът е лавинообразен и от ден на ден хора желаят да опознават и пазят природата.
Когато в обществените мрежи все по-често срещаш фотоси на диви животни, когато към теб стартира да се приказва по тези тематики, твоят мироглед се уголемява и може да започнеш да търсиш от ден на ден информация и да се увличаш.
Според мен това е доста положително развиване, тъй като, започвайки да опознаваш типовете, ти неизбежно искаш да ги пазиш повече. В този развой извънредно потребни се оказват каналите в обществените мрежи. През последните години доста нашумяха фейсбук групите, в които хората споделят фотоси на дива природа.
В тях се включват професионални фотографи и фенове, експерти биолози, само че и доста хора, които просто желаят да научат повече за растенията и животните, питат за установяване на типове, търсят съвет за паднали птичета и така нататък Сред по-популярните групи са,,,,, и други
Кои са " помощните средства ", които употребявам за своето занимание?
- Използвам мобилните приложения SmartBird и SmartBird Pro, които са за разнообразни животни, освен за птици, и оказват помощ за събирането на данни кои типове къде са видени. Използвам и книгата " Орхидеите в България. Записки и рисунки от Любен Домозетски ", която ми е извънредно потребна. За пернатите употребявам " Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия Изток ", публикуван от Българското сдружение за отбрана на птиците. Разбира се, всеки може да употребява формата, който му е най-удобен - дали ще е книга-определител или мобилно приложение или пък някой уеб страница, значимото е, че има доста и разнообразни източници на информация и тя става все по-достъпна в днешни дни.
Кое за теб представляваше най-сериозна спънка пред развиването ти като фотограф на дивата природа?
Философия на фотографията (второ допълнено издание)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Може би точно намирането на информация, колкото и в обилие да наподобява тя. Един от проблемите ми като новак в снимането на дива природа беше да схвана къде има укрития, които мога да употребявам. Трябваше да дебна за фотоси от скривалище във фейсбук, да пиша на фотографите, да подпитвам. Напоследък обаче информацията за въпросните укрития става все по-общодостъпна и от ден на ден хора могат да се допрян до този тип снимка или просто да следят животните.
За укритията край Белене е основан специфичен уеб страница -, от който може да се научи повече за тях, за изискванията за наемане, за типовете, които могат да бъдат снимани. Едното от тези укрития е основано по план на фондация " Америка за България " и е изпълнено по някои от последните стандарти в тази област. За укритията край Провадия пък може да се научи от фейсбук страницата Provadia Wildlife Photography, да се видят фрагменти, направени от тях и да се разиска използването им с индивида, който ги е основал и ги обгрижва. Укрития обаче има и на други места и би било потребно да могат повече хора да научат за тях.
Как би предложила да навлязат в това занимание хората, които имат въодушевление към снимането и наблюдението на дива природа?
ЖивотнитеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Един от разновидностите освен да навлезеш във фотографията на дива природа, само че и просто да научиш повече за разнообразни типове растения и животни и да им се радваш са така наречен Екскурзии с идея, които туроператорската компания " Травентуция " провежда. При тях, против алегорична за услугата такса, хората могат да посетят забавни места.
Процесът се направлява от опитни водачи, които имат дълбоки знания за мястото и за биологията на следените типове. Включвала съм се в няколко такива екскурзии и усещанията ми са извънредно положителни. Срещаш се освен с специалисти в област, която те вълнува, само че и с хора, с които имате общи ползи.
Тези екскурзии с изключение на всичко останало са с идея и част от приходите от тях постоянно отиват за потребни за следените типове действия, което е доста хубава добавена стойност. Някои хора употребяват услугите и на самостоятелен гид, което също е потребно. Друг вид са така наречен фотопленери, в които се включват групи хора и са отдадени на избрана тематика.
Снимането я води на забавни места освен в България, само че и до карибски острови, африканската савана и доста други. Хобито ѝ оказва помощ да пребори и някои свои страхове, като този от змиите, среща я с доста сродни души и я кара да изиска да покаже на колкото се може повече хора хубостта на дивата природа, с цел да ги провокира да стартират да я ценят и пазят повече. През какво минава по пътя си един фен фотограф на растения и животни, кои са тайните на положителните фрагменти, къде в България има основани условия за снимане и по какъв начин посредством едно занимание може да се оказва помощ на природата, ни споделя Петя Петкова сред две от следващите си странствания с камера из страната.
Кои са обичаните ти места за снимане в България?
- Обичам да фотографирам диви животни от укрития. Те съставляват дребни постройки, направени особено за фотографи и ситуирани тук-там, където животните са привикнали да идват и има условия за снимане. Първоначално, когато започнах да фотографирам диви животни, си мислех, че това се случва доста елементарно, само че се оказа, че първо би трябвало да знаеш повече за местообитанията и навиците на тези типове. Така започнах да проследявам страници и групи в интернет, където други хора качват фотоси на диви животни и забелязах, че има разлика сред качествените фрагменти и останалите и изследвайки, научих, че се употребяват специфични укрития за фотографи.
Когато чуя думата скривалище, незабавно в мозъка ми изниква детската асоциация за гоненица, която разпалва въображението на всяко дете. Така автоматизирано желаех да науча какво съставляват тези места и да фотографирам от тях. Когато влезеш в скривалище, ти виждаш един напълно различен свят, светът на дивите животни, които се държат свободно, необезпокоявани от индивида. За жал в България всички птици и животни са много плашливи и то по разбираеми аргументи - преследвани са от хората. Когато влезеш е скривалище, животните не се усещат застрашени и можеш да видиш по какъв начин те се хранят, по какъв начин се къпят, в случай че има направена поилка. Имаш достъп до държание на дивите животни, което постоянно е друго от това, което си виждал и си си представял до преди този момент.
Някои от местата, на които съм била и са ме впечатлили положително, са укритията край Белене и Провадия. Там снимах типове, които до преди този момент не бях успявала и изискванията бяха доста положителни.
Укритието в Белене за пчелояди, синявици и кукумявки е едно от обичаните ми в България. Там съм снимала едни от най-силните ми фрагменти с домашни кукумявки.
Наскоро край Провадия снимах от горско скривалище един доста забавен и хубав тип, какъвто е гургулицата. Снимала съм и покрай Добрич синявици и пчелояди. В България към този момент има доста места, където можеш да отидеш, да влезеш и да видиш природата под нов за теб ъгъл.
Нужно ли е да бъдеш биолог, с цел да снимаш дива природа?
- Когато се запалиш по нещо, ти започваш да живееш с него и в случай че това е снимането на дива природа, неизбежно започваш да се учиш да разпознаваш типове, учиш латински наименования и започваш да знаеш от ден на ден и повече за околния свят.
Когато снимаш дива природа, ти би трябвало да имаш някаква визия за държанието на животните. Биологическото обучение постоянно е плюс, само че умерено човек може да се отдаде на това занимание и без него. Такъв е и моят случай, както и на множеството други фотографи на дивото, които срещам.
Снимането на кои типове е най-вълнуващо за теб?
- Най-голямо неспокойствие съм изпитвала в укритията за снимане на хищници. Да ти се покаже лисица или чакал е необикновено преживяване. Голямата ми, към момента неосъществена фантазия, е да снима вълк измежду дивата природа. Той за мен е като еднорогът, който очаквам да се появи. Изключително вълнуващи за снимане са и хищните птици. Когато над теб, до момента в който чакаш в укритието, мине орел или лешояд и чуеш звука от крилете му и видиш сянката, която оставя преди да кацне, е неописуемо чувство.
Това са доста сложни за снимане птици и при тях е съвсем невероятно да се създадат положителни фрагменти, в случай че не се употребява скривалище.
Но даже самото очакване, дебнене на животното, с цел да се направи кадър за мен е обвързвано с голямо наслаждение. Един от най-силните ми и красиви моменти, свързани с фотографията на диви животни, е срещата ми с глухар, който е много рядка птица.
Труден е за снимане, тъй като, в случай че навлезеш на територията му, може да те нападне. Има значително случаи, при които гони изплашени туристи. Изключително вълнуващо за мен беше да фотографирам и рядката врабчова кукумявка. Тя се вижда мъчно, тъй като съвсем се слива с гората и се търси основно по звуците, които издава. За някои типове се постанова да се вложи доста време в търсене и очакване.
А кои са били най-страшните за снимане животни?
- Интересно е, че опознавайки типовете с фотоапарат в ръка се трансформира доста усещането ти за тях. Аз да вземем за пример имах под паника боязън от змии. С времето започнах да узнавам повече за тях, обикаляхме дружно с другар, който учи влечугите и по този начин, последователно, страхът ми се пречупи и започнах да се любувам и на снимането на змии. Пак имам доза боязън, само че той е доста по-малко и е по-добре следен. Вече мога да си разреша да се доближа за фотография до някои от по-безопасните типове змии и даже от време на време да го докосна. Фотографията като занимание ми оказа помощ да преодолея собствен боязън и това напълно не е малко.
Какво обръщение искаш да предадеш на другите хора посредством фотосите си?
- Виждам по какъв начин даже единствено в моя кръг от другари и познати от ден на ден и повече хора стартират да имат потребност да прекарват време измежду дивата природа и да си намират занимания, свързани с нея. Затова и съгласно мен този тип туризъм, който е обвързван с наблюдаване и снимане на разнообразни типове, става известен в последно време. Мисля, че популяризацията на естествената снимка и изобщо на прекарването на време измежду природата е доста значимо, тъй като опознавайки растителните и скотски типове, хората стартират да желаят и да ги опазват.
Така да вземем за пример, когато се увлякох да фотографирам редки орхидеи, желаех колкото се може повече хора към мен да научат за тях, да описват на децата си, да знаят, че са предпазени от закона и че не трябва да бъдат късани.
Приех го за своя задача и по тази причина толкоз се веселя, че мога да споделям фотоси на редки растения и животни, тъй като резултатът е лавинообразен и от ден на ден хора желаят да опознават и пазят природата.
Когато в обществените мрежи все по-често срещаш фотоси на диви животни, когато към теб стартира да се приказва по тези тематики, твоят мироглед се уголемява и може да започнеш да търсиш от ден на ден информация и да се увличаш.
Според мен това е доста положително развиване, тъй като, започвайки да опознаваш типовете, ти неизбежно искаш да ги пазиш повече. В този развой извънредно потребни се оказват каналите в обществените мрежи. През последните години доста нашумяха фейсбук групите, в които хората споделят фотоси на дива природа.
В тях се включват професионални фотографи и фенове, експерти биолози, само че и доста хора, които просто желаят да научат повече за растенията и животните, питат за установяване на типове, търсят съвет за паднали птичета и така нататък Сред по-популярните групи са,,,,, и други
Кои са " помощните средства ", които употребявам за своето занимание?
- Използвам мобилните приложения SmartBird и SmartBird Pro, които са за разнообразни животни, освен за птици, и оказват помощ за събирането на данни кои типове къде са видени. Използвам и книгата " Орхидеите в България. Записки и рисунки от Любен Домозетски ", която ми е извънредно потребна. За пернатите употребявам " Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия Изток ", публикуван от Българското сдружение за отбрана на птиците. Разбира се, всеки може да употребява формата, който му е най-удобен - дали ще е книга-определител или мобилно приложение или пък някой уеб страница, значимото е, че има доста и разнообразни източници на информация и тя става все по-достъпна в днешни дни.
Кое за теб представляваше най-сериозна спънка пред развиването ти като фотограф на дивата природа?
- Може би точно намирането на информация, колкото и в обилие да наподобява тя. Един от проблемите ми като новак в снимането на дива природа беше да схвана къде има укрития, които мога да употребявам. Трябваше да дебна за фотоси от скривалище във фейсбук, да пиша на фотографите, да подпитвам. Напоследък обаче информацията за въпросните укрития става все по-общодостъпна и от ден на ден хора могат да се допрян до този тип снимка или просто да следят животните.
За укритията край Белене е основан специфичен уеб страница -, от който може да се научи повече за тях, за изискванията за наемане, за типовете, които могат да бъдат снимани. Едното от тези укрития е основано по план на фондация " Америка за България " и е изпълнено по някои от последните стандарти в тази област. За укритията край Провадия пък може да се научи от фейсбук страницата Provadia Wildlife Photography, да се видят фрагменти, направени от тях и да се разиска използването им с индивида, който ги е основал и ги обгрижва. Укрития обаче има и на други места и би било потребно да могат повече хора да научат за тях.
Как би предложила да навлязат в това занимание хората, които имат въодушевление към снимането и наблюдението на дива природа?
- Един от разновидностите освен да навлезеш във фотографията на дива природа, само че и просто да научиш повече за разнообразни типове растения и животни и да им се радваш са така наречен Екскурзии с идея, които туроператорската компания " Травентуция " провежда. При тях, против алегорична за услугата такса, хората могат да посетят забавни места.
Процесът се направлява от опитни водачи, които имат дълбоки знания за мястото и за биологията на следените типове. Включвала съм се в няколко такива екскурзии и усещанията ми са извънредно положителни. Срещаш се освен с специалисти в област, която те вълнува, само че и с хора, с които имате общи ползи.
Тези екскурзии с изключение на всичко останало са с идея и част от приходите от тях постоянно отиват за потребни за следените типове действия, което е доста хубава добавена стойност. Някои хора употребяват услугите и на самостоятелен гид, което също е потребно. Друг вид са така наречен фотопленери, в които се включват групи хора и са отдадени на избрана тематика.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ