Нека 2023-та да бъде... като Париж - фриволна и цветна
Познавачите споделят, че Париж е един, а е побрал целия свят - изкуство, музика, вино, лирика, само че и архитектурни шедьоври, горест и ентусиазъм. Аристократичен, артистичен и изискан - в Париж е всичко, което можем да обичаме. Тук сутрините ни посрещат с дъха на прясно изпечени кроасани. А вечерите? Те потъват в мистиката на бохемските нощи. С премрежения взор на една безпътна кралица Марго, която оглежда като развратница задъханите протестанти. Ала отваря вратата си единствено за един от тях - тежко ранения Ла Мол. И за първи път в живота си се влюбва... във „ врага “.
Да, там, в Париж, революциите са разрешени. Бунтовете в изкуството - също. А какво е за вас Париж? В самото начало на 2023-та задаваме този въпрос на един странник и трима дизайнери.
„ Нека си пожелаем 2023-та да бъде... като Париж! Нека е малко неразтребена и безгрижна, с мигане, дано да е флиртуваща с живота. А ние самите да сме „ парижани ": по-фриволни, по-цветни, по-живи “ - насочва своето благопожелание пътешественикът и актьор Светлин Иванов-Лаубер.
Ето и неговото прекарване, наречено Париж!
„ В Париж всички наши животи танцуват на своя маскен бал " - влюбих се в тази мисъл на Гастон Леру. Без въобще да имам визия кой е този Гастон. Всички ние сме изпълнени с доста животи, преплитащи се вътре в нас. Приключени, умъртвени, въздъхнати като извървени пътеки, само че и неизживените, несъстоялите се, непрекрачените и неизречени съществувания, които носим в гърдите си. Мисълта, която ме окрилява е, че те - животите ни - имат своето угощение в Париж, където се срещат, смесват, сливат, смеят дружно. И причудливият им, пъстроцветен бал е маскен - по този начин те са неразпознаваеми, разнообразни, нови, вълнуващи. Кое е изтощено и към този момент остаряло и кое - фриволно и смело? Сякаш за момент това въобще няма значение. Те танцуват - сборът от всеки един наш живот - в това земно наличие, с това сърце и тези длани. В Париж. А в миналото Оскар Уайлд написал, че нашият най-истински живот е оня, който за жалост НЕ водим. Да. Но след това същият Оскар Уайлд отпътувал за Париж, оставайки там до края на дните си. И към този момент не мислел по този начин. Le bal masqué appelé Paris l`a sauvé.
Пред очите ми „ Нотр Дам “ възкръсва като феникс
Различните битиета, чудотворните прераждания на усмивките имат в Париж своето " у дома ". Ето, „ Нотр Дам “ - изгаряща, срутваща се като прощаване с Бог - в толкоз многохилядни, многочасови репортажи, в кресливите журналистически сензации. Същата тази „ Нотр Дам " пред очите ми възкръсва като феникс - с радостен темп греди, чукове, бормашини и кранове я издигат още веднъж. И служащите ПЕЯТ! Повярвай ми, чух ги. И Бог не се сбогува, не ни изоставя. Сами наранихме себе си - в един от многото си паралелни животи. В доста от тях. И катедралата на брега на Сена оживява още веднъж: по детски оживена, друга, млада. Част от купола й липсва - бе срутен в оня пожар - само че Бог е сврян под откритото зимно небе и не си е отишъл. Отиваме си единствено ние.
Париж е положение на духа
Книга, чиито страници изписват личните ни копнежи. И неизживените ни животи. И премълчаната обич в среднощ. Ох, добре, и посинялата удавница по Сена. Париж е стиховете, които не признаваме, че тайничко пишем. Песничката, която мислено тананикаме по своите булеварди.
Париж... не е място. Нито пък град. Париж сме самите НИЕ. В един от по едно и също време протичащите си животи. И не мога да ти кажа, в кой тъкмо - та нали този баснословен бал е маскен.
Аз нямам своето изречение за Париж. Пък и не обичам сентенциите - нещо в мен незабавно поисква да ги опровергае. Близо е. Моят Париж. И в действителност не е мой, само че и аз не съм негов. Добре е по този начин. Близо е и аз знам това. Чака ме на някоя масичка, на някое от своите кафененца... и аз отново ще се връщам при него. С животите в себе си. За техния маскен бал.
2023-та, предопределям те да бъдеш като Париж! “, споделя вместо край Светлин.
Алекс сътвори „ сърпрайз “ във тип на детска стая
Париж за мен е обвързван с един „ сърпрайз “, който проектирах за дребната щерка на българи, живеещи от години във френската столица, споделя дизайнерката Александрина Александрова.
Алекс добре знае, че превъзходните кътчета в една детска стая са празник за малчуганите. За задачата тя разполага с повърхност от 30-40 кв. м, с цел да придвижи дребната принцеса в света на фантазиите и фантазията. „ Това, което знаех за мъничето е, че обича животните. Затова заложих на тематиката „ В зоопарка “, споделя Александрина.
Първо обмисля да сложи пъстър фототапет с скотски претекстове, след това - действителни фотоси на животни. Но най-после избира… фототапет с анимация. В звук с тази концепция сортира и мебелите - те са здрави, със заоблени ръбове и от естествени материали. Изненадата е, че от леглото в детската стая също надничат… две преплетени жирафчета.
Петър изненада френската столица, само че се върна под тепетата - завинаги
Петър Белев учи в Академията по изящни изкуства във френската столица. После приключва архитектура в Париж, но като се изключи че го рафинира като проектант и ваятел, този град му дава още нещо - незаменимата подготовка в реставрацията на остарели здания.
Точно в елитната школа по реституция Петър стартира да се интересува от работата и метода на стареене на другите материали. Школата се намира против Айфеловата кула, на площад „ Трокадеро “.
„ Там научих доста неща за стареенето на материалите. Дават богато и научно обучение, което оказва помощ за изкуството. Трябва да се мисли след 50 години по какъв начин ще наподобяват нещата. Металът старее по един метод, дървото - по различен, а текстилът по трети “, споделя преди време пред „ Марица “ пловдивчанинът, който обаче - след една независима галерия в центъра „ Помпиду “ и извоюван конкурс за Cooper Building в Ню Йорк, въпреки всичко реши… да се завърне в Пловдив. Завинаги.
Ива моделира 27-ия етаж на небостъргач в „ Дефанс “
„ Париж не може да се почувства, Париж би трябвало да се изживее “ - това споделя пловдивчанката Ива Китова Йорданова, която остави своя почерк в интериора на 27-ия етаж в Арката на Дефанс - билдинга с офиси, повдигнат по план на екип от интернационалните архитекти, в паметния за 80-те френски квартал „ Дефанс ".
Ива е дизайнер и е от фамозната под тепетата фамилия Китови. Завършва вътрешна архитектура и дизайн във ВИАС, София. След това печели състезания по дизайн във френската столица и с години развива там своя гений на дизайнер. Дамата е щерка на доктор Димитър Китов, а фамилният им дом е същинско архитектурно украшение - бялата къща на пъпа на Пловдив, на ул. „ Христо Г. Данов ", в диагонал на остарелия Дом за младоженците. С кръглите тераси и купола на върха.
Да, там, в Париж, революциите са разрешени. Бунтовете в изкуството - също. А какво е за вас Париж? В самото начало на 2023-та задаваме този въпрос на един странник и трима дизайнери.
„ Нека си пожелаем 2023-та да бъде... като Париж! Нека е малко неразтребена и безгрижна, с мигане, дано да е флиртуваща с живота. А ние самите да сме „ парижани ": по-фриволни, по-цветни, по-живи “ - насочва своето благопожелание пътешественикът и актьор Светлин Иванов-Лаубер.
Ето и неговото прекарване, наречено Париж!
„ В Париж всички наши животи танцуват на своя маскен бал " - влюбих се в тази мисъл на Гастон Леру. Без въобще да имам визия кой е този Гастон. Всички ние сме изпълнени с доста животи, преплитащи се вътре в нас. Приключени, умъртвени, въздъхнати като извървени пътеки, само че и неизживените, несъстоялите се, непрекрачените и неизречени съществувания, които носим в гърдите си. Мисълта, която ме окрилява е, че те - животите ни - имат своето угощение в Париж, където се срещат, смесват, сливат, смеят дружно. И причудливият им, пъстроцветен бал е маскен - по този начин те са неразпознаваеми, разнообразни, нови, вълнуващи. Кое е изтощено и към този момент остаряло и кое - фриволно и смело? Сякаш за момент това въобще няма значение. Те танцуват - сборът от всеки един наш живот - в това земно наличие, с това сърце и тези длани. В Париж. А в миналото Оскар Уайлд написал, че нашият най-истински живот е оня, който за жалост НЕ водим. Да. Но след това същият Оскар Уайлд отпътувал за Париж, оставайки там до края на дните си. И към този момент не мислел по този начин. Le bal masqué appelé Paris l`a sauvé.
Пред очите ми „ Нотр Дам “ възкръсва като феникс
Различните битиета, чудотворните прераждания на усмивките имат в Париж своето " у дома ". Ето, „ Нотр Дам “ - изгаряща, срутваща се като прощаване с Бог - в толкоз многохилядни, многочасови репортажи, в кресливите журналистически сензации. Същата тази „ Нотр Дам " пред очите ми възкръсва като феникс - с радостен темп греди, чукове, бормашини и кранове я издигат още веднъж. И служащите ПЕЯТ! Повярвай ми, чух ги. И Бог не се сбогува, не ни изоставя. Сами наранихме себе си - в един от многото си паралелни животи. В доста от тях. И катедралата на брега на Сена оживява още веднъж: по детски оживена, друга, млада. Част от купола й липсва - бе срутен в оня пожар - само че Бог е сврян под откритото зимно небе и не си е отишъл. Отиваме си единствено ние.
Париж е положение на духа
Книга, чиито страници изписват личните ни копнежи. И неизживените ни животи. И премълчаната обич в среднощ. Ох, добре, и посинялата удавница по Сена. Париж е стиховете, които не признаваме, че тайничко пишем. Песничката, която мислено тананикаме по своите булеварди.
Париж... не е място. Нито пък град. Париж сме самите НИЕ. В един от по едно и също време протичащите си животи. И не мога да ти кажа, в кой тъкмо - та нали този баснословен бал е маскен.
Аз нямам своето изречение за Париж. Пък и не обичам сентенциите - нещо в мен незабавно поисква да ги опровергае. Близо е. Моят Париж. И в действителност не е мой, само че и аз не съм негов. Добре е по този начин. Близо е и аз знам това. Чака ме на някоя масичка, на някое от своите кафененца... и аз отново ще се връщам при него. С животите в себе си. За техния маскен бал.
2023-та, предопределям те да бъдеш като Париж! “, споделя вместо край Светлин.
Алекс сътвори „ сърпрайз “ във тип на детска стая
Париж за мен е обвързван с един „ сърпрайз “, който проектирах за дребната щерка на българи, живеещи от години във френската столица, споделя дизайнерката Александрина Александрова.
Алекс добре знае, че превъзходните кътчета в една детска стая са празник за малчуганите. За задачата тя разполага с повърхност от 30-40 кв. м, с цел да придвижи дребната принцеса в света на фантазиите и фантазията. „ Това, което знаех за мъничето е, че обича животните. Затова заложих на тематиката „ В зоопарка “, споделя Александрина.
Първо обмисля да сложи пъстър фототапет с скотски претекстове, след това - действителни фотоси на животни. Но най-после избира… фототапет с анимация. В звук с тази концепция сортира и мебелите - те са здрави, със заоблени ръбове и от естествени материали. Изненадата е, че от леглото в детската стая също надничат… две преплетени жирафчета.
Петър изненада френската столица, само че се върна под тепетата - завинаги
Петър Белев учи в Академията по изящни изкуства във френската столица. После приключва архитектура в Париж, но като се изключи че го рафинира като проектант и ваятел, този град му дава още нещо - незаменимата подготовка в реставрацията на остарели здания.
Точно в елитната школа по реституция Петър стартира да се интересува от работата и метода на стареене на другите материали. Школата се намира против Айфеловата кула, на площад „ Трокадеро “.
„ Там научих доста неща за стареенето на материалите. Дават богато и научно обучение, което оказва помощ за изкуството. Трябва да се мисли след 50 години по какъв начин ще наподобяват нещата. Металът старее по един метод, дървото - по различен, а текстилът по трети “, споделя преди време пред „ Марица “ пловдивчанинът, който обаче - след една независима галерия в центъра „ Помпиду “ и извоюван конкурс за Cooper Building в Ню Йорк, въпреки всичко реши… да се завърне в Пловдив. Завинаги.
Ива моделира 27-ия етаж на небостъргач в „ Дефанс “
„ Париж не може да се почувства, Париж би трябвало да се изживее “ - това споделя пловдивчанката Ива Китова Йорданова, която остави своя почерк в интериора на 27-ия етаж в Арката на Дефанс - билдинга с офиси, повдигнат по план на екип от интернационалните архитекти, в паметния за 80-те френски квартал „ Дефанс ".
Ива е дизайнер и е от фамозната под тепетата фамилия Китови. Завършва вътрешна архитектура и дизайн във ВИАС, София. След това печели състезания по дизайн във френската столица и с години развива там своя гений на дизайнер. Дамата е щерка на доктор Димитър Китов, а фамилният им дом е същинско архитектурно украшение - бялата къща на пъпа на Пловдив, на ул. „ Христо Г. Данов ", в диагонал на остарелия Дом за младоженците. С кръглите тераси и купола на върха.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ