Феноменът „Бадер-Майнхоф“ – да бъдеш преследван от една и съща картина
През 1994 година Тери Мюлен ще написа на локалния вестник „ Pioneer Press “ в Минесота, че непрекъснато изпитва един и същи проблем: откакто е чул за терористичната организация „ Бадер-Майнхоф Груп “, непрекъснато ги виждал на всички места към себе си. Историята е оповестена и малко странна, само че резултатът на Тери ще се прояви и в други читатели. Скоро цялата медия е записана с писма и на други читатели, изпитващи същият феномен.
Всеки рационален терапевт ще уточни една от най-често срещаните аномалии – всеобщата неуравновесеност. Оплакванията на един човек могат да се трансферират елементарно и на различен, а в случай че няма доста информация, очаквайте всеобщата суматоха. Един по-сериозен разбор ще покаже, че Тери изпитва нещо малко по-различно – повтаряща се заблуда. Позната е още като „ Феноменът Бадер-Майнхоф “.
Изразява се в следното: един път откакто видим един подробност, започваме да го виждаме все по-често и по-често, маркираме го с доста по-висока периодичност, когато се сблъскаме с него и окото се тренира да го следи. Ако сте фенове на нумерологията, допустимо е да гледате регистрационни номера и да търсите вашата рождена дата, това е чест образец за бързото сканиране и късото благополучие на съвпадане. Това е рационална форма на посоченият феномен. Колко рискови могат да бъдат цифри на регистрационен номер? А какъв брой рискова може да е повтаряща се терористична група?
Не е наложително да попадате и на терористи, мнозина биха насочили вниманието си към картини от избран интервал, други ще виждат повече книги от съответен създател. Бадер-Майнхоф не е феномен на когнитивно разстройство, той е известие в кода. Мозъкът се пробва да каже нещо и употребява езикът на усещането. Да споделяте със личното си схващане и да се пробвате да извадите забравени и потиснати мемоари, въобще не може да се счита за лесна работа. Понякога са нужни терапевти, различен път би трябвало да се замислим за какво се връщаме към един избран миг, епизод или даже някаква картина.
Някои от претърпелите този феномен ще бъдат способни да запечатат единствено една картина или един предмет. Един респондент споделя, че в никакъв случай не е харесвал родния си град, той е бил дребен и противен, хората са били прекомерно заядливи. Красотата е липсвала, зимата е един от най-депресивните сезони и всяка смяна ще бъде записана като мъчително преживяване. По това време, респондентът признава, че е бил преследван от картината „ Скитник над море от мъгла “ от Каспар Дейвид Фридрих.
Аномалията е толкоз сериозна, че ще вижда това изображение в списания, по стените на метрото, вероятно и под формата на занимателни картинки. Върхът на цялото преживяване идва с картичка, изпратена от съученик, с който се е виждал преди повече от 25 години. Това е моментът, в който респондентът споделя, че на 16-годишна възраст е имал допустимо да избере два разновидността – да се самоубие или да си купи самолетен билет.
Пред терапевт ще опише, че постоянно се чудил кое тъкмо е по-доброто решение. Картината на Фридрих се намирала в секцията „ Романтизъм “ в учебника по философия. Нещо в нея е съумяло да се запечата в съзнанието. Въпросният странник е с тил към художника, оставяйки своята идентичност скрита. Неговата тъмна фигура е изправена пред безкрайния наследник небосвод. Защо съзнанието се пробва да ни връща тук-там, където няма нищо друго, с изключение на болежка?
Повечето психолози считат, че концепцията не е да изстрадаме още веднъж претърпяното, а да си спомним какво тъкмо се е случило. Картината е някакъв знак на вяра, белег, посока и даже опция, изключително в случай че разгледаме смисълът. Въпросната персона не е лимитирана, а се изправя пред безкрайното. Знаем огромното факсимиле за погледът в бездната, която може да се огледа в нас, само че в този случай, въпросният психически феномен има друга задача – да подтикне към нещо по-добро.
Дали има лекуване? Всичко зависи от сигналите. Приемете, че в миналото даже по този начин наречените спящи сътрудници са тренирани да се задействат посредством чуването на мелодия, визията на картина, прочитането на избран ред. По мемоари на пациента, незабавно след оглеждана в тази картина, тя е почнала да намира място на всички места в дома. Едно копие стои над леглото, едно стои в дневника, прави се джобен вид. Всичко това се случва в детството, до момента в който младежът е на кръстопът и се чуди какво тъкмо да прави с живота си.
След към 2 години идва време за лицей и забравеното от Бог място е напуснато, един път за постоянно. Промяната на ситуацията не стопира мислите за самоубийство, притъпява ги краткотрайно. Следва кариера, пътешестване из Европа, връщане назад в Съединени американски щати и във въртележката на всичко протичащо се, картината, пътешественикът, спомените от всичко това, стартират да изчезват. Той не е нужен. Това е моментът на давност, до момента в който не идва въпросната картичка от другар и всичко се връща назад на местата.
Психолозите назовават сходно преживяване – неосъзнато когнитивно користолюбие. Оказва се, че хоризонтът на пътешественика не е бил в никакъв случай покрай него, не е можел да бъде допрян или доближат. Когнитивното користолюбие е оня детайл, който стимулира човек да бъде по-добър, да преследва освен това и да върви в една посока, предпазвайки се от другата – самоубийството в този случай.
Бъдете спокойни, тъй като науката е съумяла да прокара този термин през 2005 година благодарение на Арнълд Звицки. Той класифицира феноменът на два разновидността – селективно користолюбие на вниманието и потвърждаващо користолюбие. Първото се дефинира като забелязване на детайли, които са по-важни за нас, по отношение на други. Вторият вид на този феномен се свързва с търсенето на детайли и белези, подкрепящи напълно нашата догадка, пропускайки всички контра-доказателства. Науката счита това държание за изцяло безобидно. Пациентите с шизофрения могат да злоупотребяват с него и да се утежняват в допълнение, само че при тази диагноза безусловно всичко въздейства доста на държанието и положението.
