Борец за мъжки права си боядисва брадата в бяло, зелено и ч...
Преводачът Сашко Павлов извая чудодейни статуи от 100 пловдивски павета
В Нигерия разстрелваха всеки крадец на площада и го даваха по малкия екран, споделя особнякът
Един преводач от британски събра едно по едно от улицата стотина пловдивски павета. Преди 40 години работил в медодобивния комбинат в Пирдоп и оттова събрал огромни капки разтопена мед, паднала от поточната линия. Така се родили скулптурите от сиенит и мед на преподавателя от Пловдивския университет Сашко Павлов. Преди няколко дни той откри своя галерия пластика във фоайето на НБ „ Иван Вазов “.
Сашко Павлов е от артистичните чешити, които мъчно се не помнят. Понеже е герой за мъжки права, преди 8 години за първи път си боядисал брадата в бяло и яркочервено за баба Марта. Съпругата му повдигнала докъдето може вежди и изтърсила единствено едно: Ти си вманиачен! Два дни по-късно за 3 март борецът за мъжка истина си боядисал мустака в яркозелено. Така лицето му грейнало като роден трикольор. „ Щом дамите може да си боядисват косите, за какво аз да не мога да си боядисам брадата! Дамите привикнаха и към този момент ми се радват. 8-а година съм пъстър през март “, споделя той.
Спрял да боядисва мустака в зелено, тъй като решил, че Санстефанския контракт не е толкоз за свободата на България, що се касае за това Турция и Русия да си поделят страната.
Учил в Пловдивската британска гимназия по времето, когато тя още се помещавала в постройката на семинарията. Като във кино лентата на Иван Андонов „ Вчера “. „ Горе на тавана бяха спалните, а долу образователните зали. Бях един от тези, дето им викат „ зрънца “. От първата година държанието ми беше 3 и такова си остава до края “, затваря страницата с гимназиални мемоари той.
След Английската живял няколко години в Нигерия. Там бил преводач на огромен строителен обект. Били 70-те години, когато страната била още доста въодушевена за бъдещето си. Бил измежду мюсюлмани - в северната част. „ Честни и честни хора - не крадат! Там се съблюдаваха законите. Цялата страна имаше закон - в случай че заплашиш различен с оръжие, те изкарват на площада, завързват те на един прът и те разстрелват с автоматите. И това го дават по малкия екран. Всички да знаят какво става и никак не им пука! След такава тв стратегия може да краднат нещо, само че доста малко “, споделя Сашко Павлов. Една нощ апаш се промъкнал и окрал българите. На сутринта намерили ножа му пренебрегнат в профил. „ Добре, че не сме се събудили, че какво ли щеше да стане “, още се пита пловдивчанинът.
Преди 40 години работил 6 месеца в Пирдоп. Превеждал на финландците, които инсталирали новия медодобивен комбинат. Трябвало да обучат нашите служащи по какъв начин да работят. Той обяснявал на българите какво тъкмо да вършат. В крайните стадии, където медта е пречистена до 98%, се изливала на плочки за електролитно прекачване. Тогава в профил капело по земята и се получавали фантастични форми. „ И аз си ги носех по една-две в Пловдив. Още тогава си представях къде мога да ги инсталирам - на пловдивски павенца “, споделя Павлов.
Събрал стотина медни отливки, почнал да събира и павета. Когато пристигнала пандемията, се чудел какво да прави у дома. Тогава извадил медните капки от дрешника и насъбраните в бараката павета. Тях пък добил едно по едно от града. Където видел разкопана улица и бил с колелото си - мятал по едно в раницата.
Медните пластики потъмнели с времето. Опитал да ги чисти с киселина, само че не се получило - ставали на петна. Накупил четки и бормашини и ги изстъргал до искра. Лакирал ги с два пласта лак и в този момент лъщят. Скулпторът Атанас Карадечев му оказал помощ с хрумвания по какъв начин да направи пластиките.
Сашко пробил с бормашина всяко едно паве. Оказало се, че сиенитът не се пука и в него се вършат положителни дупки. „ Лошото е, че с цел да пробиеш една, се тресе цялата къща и виждам пробиването да не е повече от 5 минути. Лакирах ги, с цел да наподобяват добре. Така пловдивските павета заживяха втори живот и кръстих изложбата „ Afterlife”. Сякаш сътворих задгробен живот за пловдивските павета “, споделя Сашко Павлов.
Любимец на студентите: Спрете онлайненото образование!!
Сашко Павлов е любим на студентите си. Още води лекции и преподава британски превод. „ Уча ги на доктрина на превода - като правила какво да вършим и какво да не вършим. Не е като научна доктрина, тъй като там при дадена обстановка правиш нещата единствено по един метод, с цел да получиш резултати. При нас на 10 души, в случай че дадеш един и същи текст, ще получиш 10 разнообразни превода “, изяснява Павлов.
Обичат го поради възприятието за комизъм - хем кара студентите си да се смеят, хем пробва да ги научи да мислят. Сегашните деца, които излизат от училищ,е не са научени да мислят. Провокирам ги по всевъзможен метод да стартират да го вършат. Като се забележим за пръв път и опитам да ги разговоря - не щат да приказват! “, споделя той.
Нарича българското учебно заведение „ магнетофонно “. „ Записва си нещо учителката още в първи клас, пуска го на децата, те го повтарят и по този начин и не се научават да мислят, а оттова нямат и въображение. Ако желаят да се осъществят в живота, би трябвало да имат въображение. Как ще станеш шеф и по какъв начин ще вземаш решения без въображение! “, пита Сашко Павлов.
Вече една година преподава на студентите неприсъствено. Враг е на този тип лекции. И незабавно им измислил име, което да демонстрира отношението му. „ Викам им онлайненото образование! Надявам се да отмине и да ги забравим “, споделя пловдивчанинът.
В Нигерия разстрелваха всеки крадец на площада и го даваха по малкия екран, споделя особнякът
Един преводач от британски събра едно по едно от улицата стотина пловдивски павета. Преди 40 години работил в медодобивния комбинат в Пирдоп и оттова събрал огромни капки разтопена мед, паднала от поточната линия. Така се родили скулптурите от сиенит и мед на преподавателя от Пловдивския университет Сашко Павлов. Преди няколко дни той откри своя галерия пластика във фоайето на НБ „ Иван Вазов “.
Сашко Павлов е от артистичните чешити, които мъчно се не помнят. Понеже е герой за мъжки права, преди 8 години за първи път си боядисал брадата в бяло и яркочервено за баба Марта. Съпругата му повдигнала докъдето може вежди и изтърсила единствено едно: Ти си вманиачен! Два дни по-късно за 3 март борецът за мъжка истина си боядисал мустака в яркозелено. Така лицето му грейнало като роден трикольор. „ Щом дамите може да си боядисват косите, за какво аз да не мога да си боядисам брадата! Дамите привикнаха и към този момент ми се радват. 8-а година съм пъстър през март “, споделя той.
Спрял да боядисва мустака в зелено, тъй като решил, че Санстефанския контракт не е толкоз за свободата на България, що се касае за това Турция и Русия да си поделят страната.
Учил в Пловдивската британска гимназия по времето, когато тя още се помещавала в постройката на семинарията. Като във кино лентата на Иван Андонов „ Вчера “. „ Горе на тавана бяха спалните, а долу образователните зали. Бях един от тези, дето им викат „ зрънца “. От първата година държанието ми беше 3 и такова си остава до края “, затваря страницата с гимназиални мемоари той.
След Английската живял няколко години в Нигерия. Там бил преводач на огромен строителен обект. Били 70-те години, когато страната била още доста въодушевена за бъдещето си. Бил измежду мюсюлмани - в северната част. „ Честни и честни хора - не крадат! Там се съблюдаваха законите. Цялата страна имаше закон - в случай че заплашиш различен с оръжие, те изкарват на площада, завързват те на един прът и те разстрелват с автоматите. И това го дават по малкия екран. Всички да знаят какво става и никак не им пука! След такава тв стратегия може да краднат нещо, само че доста малко “, споделя Сашко Павлов. Една нощ апаш се промъкнал и окрал българите. На сутринта намерили ножа му пренебрегнат в профил. „ Добре, че не сме се събудили, че какво ли щеше да стане “, още се пита пловдивчанинът.
Преди 40 години работил 6 месеца в Пирдоп. Превеждал на финландците, които инсталирали новия медодобивен комбинат. Трябвало да обучат нашите служащи по какъв начин да работят. Той обяснявал на българите какво тъкмо да вършат. В крайните стадии, където медта е пречистена до 98%, се изливала на плочки за електролитно прекачване. Тогава в профил капело по земята и се получавали фантастични форми. „ И аз си ги носех по една-две в Пловдив. Още тогава си представях къде мога да ги инсталирам - на пловдивски павенца “, споделя Павлов.
Събрал стотина медни отливки, почнал да събира и павета. Когато пристигнала пандемията, се чудел какво да прави у дома. Тогава извадил медните капки от дрешника и насъбраните в бараката павета. Тях пък добил едно по едно от града. Където видел разкопана улица и бил с колелото си - мятал по едно в раницата.
Медните пластики потъмнели с времето. Опитал да ги чисти с киселина, само че не се получило - ставали на петна. Накупил четки и бормашини и ги изстъргал до искра. Лакирал ги с два пласта лак и в този момент лъщят. Скулпторът Атанас Карадечев му оказал помощ с хрумвания по какъв начин да направи пластиките.
Сашко пробил с бормашина всяко едно паве. Оказало се, че сиенитът не се пука и в него се вършат положителни дупки. „ Лошото е, че с цел да пробиеш една, се тресе цялата къща и виждам пробиването да не е повече от 5 минути. Лакирах ги, с цел да наподобяват добре. Така пловдивските павета заживяха втори живот и кръстих изложбата „ Afterlife”. Сякаш сътворих задгробен живот за пловдивските павета “, споделя Сашко Павлов.
Любимец на студентите: Спрете онлайненото образование!!
Сашко Павлов е любим на студентите си. Още води лекции и преподава британски превод. „ Уча ги на доктрина на превода - като правила какво да вършим и какво да не вършим. Не е като научна доктрина, тъй като там при дадена обстановка правиш нещата единствено по един метод, с цел да получиш резултати. При нас на 10 души, в случай че дадеш един и същи текст, ще получиш 10 разнообразни превода “, изяснява Павлов.
Обичат го поради възприятието за комизъм - хем кара студентите си да се смеят, хем пробва да ги научи да мислят. Сегашните деца, които излизат от училищ,е не са научени да мислят. Провокирам ги по всевъзможен метод да стартират да го вършат. Като се забележим за пръв път и опитам да ги разговоря - не щат да приказват! “, споделя той.
Нарича българското учебно заведение „ магнетофонно “. „ Записва си нещо учителката още в първи клас, пуска го на децата, те го повтарят и по този начин и не се научават да мислят, а оттова нямат и въображение. Ако желаят да се осъществят в живота, би трябвало да имат въображение. Как ще станеш шеф и по какъв начин ще вземаш решения без въображение! “, пита Сашко Павлов.
Вече една година преподава на студентите неприсъствено. Враг е на този тип лекции. И незабавно им измислил име, което да демонстрира отношението му. „ Викам им онлайненото образование! Надявам се да отмине и да ги забравим “, споделя пловдивчанинът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ