“Един кон влязъл в бар“ или историята на “целия багаж от спомени, който трябва да влачим
Представлението " Един кон влезнал бар ” е отлично прекарване. И даже дължината му от над 2 часа и половина не натежава толкоз. Модерна режисура със мощен послевкус.
Самуел Финци е в ролята на комика Довале Гринщейн, който замаскира фамилната и родовата контузия зад цинични вицове в стенд ъп импровизация, завършваща като изповед. Действието се развива в Натания, Израел.
Още от първите минути Довале нервира феновете си, заяжда се с дамата от 7-мия ред “с ботокса в устните ”, с мъжа от балкона с “двойната и тройна бадичка ”. В един миг обаче идва обратът - момиче от публиката (Катлийн Моргенайер) предизвика отработването на най-ранните и съзнателно забравени травматични прекарвания от детството на Довале, който се намира в явна рецесия. Един мъж на 57, който се пита не за повода на своето битие, а за повода за самото си забременяване.
Идеята за обръщането на живота - за горе и долу, които разменят местата си в един миг, минава през цялата режисура, с цел да приключи най-после със самотно цвете-стреличка, запратено и захванало се за тавана. Може би, в случай че целият ти живот е бил с краката на горе, цветето на тавана е обръщането, от което имаш потребност? Примиряване с тези там горе.
Разказ за Холокоста на немски самичък по себе се е сходно катурване, самобитно отработване на групова контузия. Такава да вземем за пример, каквато българското общество в никакъв случай не призна, че има от годините на комунизма и вместо това реши да се крие зад комплексите от турското иго.
Момичето, което се изправя против Довале, с цел да смъкна бронята му, изкована от подигравка и железни влакна цинизъм, е Мъничето, Пиц - съседката, която е яла пердах, тъй като не пораства.
В света на " Един кон влезнал в бар ” всеки е отговорен и носи товара за неща, които не зависят от него, а нещо дребно, като Мъничето, е способно да обърне нещата с хастара на открито.
Темата за гибелта участва през цялото време - от описа за лекар Менгеле, който до момента в който пуши, отрежда ориста на евреите с една-единствена дума “ляво, дясно, ляво, дясно ”, през белезите по ръцете на майката на героя, които той не помни 5 ли са или 6, до алтернативата на самия Довале, изправен пред избора да проиграе в главата си гибелта на майка си или тази на татко ти.
Да схванеш, че си полусирак, само че да не знаеш кой е умрелият родител, е нещо, което прекатурва дните ти. Слага завършек на детството, без да те пита дали си подготвен. Особено тежък удар за човек, прекарал живота си в триединството “ баща- майка-дете ” - тъй като множеството му родственици не са избегнали срещата с лекар Менгеле.
Вместо истината, животът сервира на героя на Санчо Финци 10 часа мръсните вицове, разказани от водача на камионетката, който го взима от детския боен лагер, с цел да го закара до родното му село.
Лошата вест вади още по-тежки мемоари - “целия багаж на спомените, които би трябвало да влачим ”.
Самият Довале обаче прави същото с публиката - стопира описа за гибелта, с цел да опише замърсен анекдот, който няма нищо общо със сюжета и с персоналната му история. “Разведряването ” е последвано от разкритието - майката е умрелият родител.
Романът „ Един кон влезнал в бар “ е оповестен през 2014 година и незабавно се трансформира в бестселър. Има няколко издания, преведен е на 23 езика, в това число на български. За тази си творба огромният израелски публицист Давид Гросман печели една от най-престижните интернационалните награди – “Букър ”. Камереният спектакъл в Тел Авив основава първата театрална версия. Режисьор е Душан Давид Парижек.
Давид Гросман самичък се обажда на Самуел Финци, с цел да го пита дали „ Един кон влезнал в бар “ може да стана режисура за сцена. Финци отговоря, че е писан за такава, споделя той след първото от двете представления в София - на 25 март. Пиесата е копродукция на " Бургтеатър ", Виена, " Дойчес спектакъл " и " Залцбургски фестивал ". В момента се играе единствено в Берлин.
След като го гледате, излизате от залата с убеждението, че текстът е писан за Самуел Финци. През цялото време носите чувството за роля в ролята, роман в описа. Още първоначално сме предизвестени, че ние не сме същинската аудитория: “Никой ли не ви сподели, че вие тук сте единствено подгряващата аудитория, преди да пуснем същинската? ”
Финци влиза изцяло във вибрацията на текста и отпуска напрежението от немския език с смешки и интеракции с публиката на български.
Накрая героят му Довале приключва с думите „ Осъждам те на гибел посредством удавяне! “, а Пиц, която е реагирала на вицовете му с няколко минути забавяне, този път работи незабавно - “Това е Кафка ”.
Именно в “Присъдата " на Кафка тази същата клетва бележи разлома сред татко и наследник, още веднъж след гибелта на майката.
Снимки: Стефан Н. Щерев, Народен театър
Самуел Финци е в ролята на комика Довале Гринщейн, който замаскира фамилната и родовата контузия зад цинични вицове в стенд ъп импровизация, завършваща като изповед. Действието се развива в Натания, Израел.
Още от първите минути Довале нервира феновете си, заяжда се с дамата от 7-мия ред “с ботокса в устните ”, с мъжа от балкона с “двойната и тройна бадичка ”. В един миг обаче идва обратът - момиче от публиката (Катлийн Моргенайер) предизвика отработването на най-ранните и съзнателно забравени травматични прекарвания от детството на Довале, който се намира в явна рецесия. Един мъж на 57, който се пита не за повода на своето битие, а за повода за самото си забременяване.
Идеята за обръщането на живота - за горе и долу, които разменят местата си в един миг, минава през цялата режисура, с цел да приключи най-после със самотно цвете-стреличка, запратено и захванало се за тавана. Може би, в случай че целият ти живот е бил с краката на горе, цветето на тавана е обръщането, от което имаш потребност? Примиряване с тези там горе.
Разказ за Холокоста на немски самичък по себе се е сходно катурване, самобитно отработване на групова контузия. Такава да вземем за пример, каквато българското общество в никакъв случай не призна, че има от годините на комунизма и вместо това реши да се крие зад комплексите от турското иго.
Момичето, което се изправя против Довале, с цел да смъкна бронята му, изкована от подигравка и железни влакна цинизъм, е Мъничето, Пиц - съседката, която е яла пердах, тъй като не пораства.
В света на " Един кон влезнал в бар ” всеки е отговорен и носи товара за неща, които не зависят от него, а нещо дребно, като Мъничето, е способно да обърне нещата с хастара на открито.
Темата за гибелта участва през цялото време - от описа за лекар Менгеле, който до момента в който пуши, отрежда ориста на евреите с една-единствена дума “ляво, дясно, ляво, дясно ”, през белезите по ръцете на майката на героя, които той не помни 5 ли са или 6, до алтернативата на самия Довале, изправен пред избора да проиграе в главата си гибелта на майка си или тази на татко ти.
Да схванеш, че си полусирак, само че да не знаеш кой е умрелият родител, е нещо, което прекатурва дните ти. Слага завършек на детството, без да те пита дали си подготвен. Особено тежък удар за човек, прекарал живота си в триединството “ баща- майка-дете ” - тъй като множеството му родственици не са избегнали срещата с лекар Менгеле. Вместо истината, животът сервира на героя на Санчо Финци 10 часа мръсните вицове, разказани от водача на камионетката, който го взима от детския боен лагер, с цел да го закара до родното му село.
Лошата вест вади още по-тежки мемоари - “целия багаж на спомените, които би трябвало да влачим ”.
Самият Довале обаче прави същото с публиката - стопира описа за гибелта, с цел да опише замърсен анекдот, който няма нищо общо със сюжета и с персоналната му история. “Разведряването ” е последвано от разкритието - майката е умрелият родител.
Романът „ Един кон влезнал в бар “ е оповестен през 2014 година и незабавно се трансформира в бестселър. Има няколко издания, преведен е на 23 езика, в това число на български. За тази си творба огромният израелски публицист Давид Гросман печели една от най-престижните интернационалните награди – “Букър ”. Камереният спектакъл в Тел Авив основава първата театрална версия. Режисьор е Душан Давид Парижек.
Давид Гросман самичък се обажда на Самуел Финци, с цел да го пита дали „ Един кон влезнал в бар “ може да стана режисура за сцена. Финци отговоря, че е писан за такава, споделя той след първото от двете представления в София - на 25 март. Пиесата е копродукция на " Бургтеатър ", Виена, " Дойчес спектакъл " и " Залцбургски фестивал ". В момента се играе единствено в Берлин.
След като го гледате, излизате от залата с убеждението, че текстът е писан за Самуел Финци. През цялото време носите чувството за роля в ролята, роман в описа. Още първоначално сме предизвестени, че ние не сме същинската аудитория: “Никой ли не ви сподели, че вие тук сте единствено подгряващата аудитория, преди да пуснем същинската? ”
Финци влиза изцяло във вибрацията на текста и отпуска напрежението от немския език с смешки и интеракции с публиката на български.
Накрая героят му Довале приключва с думите „ Осъждам те на гибел посредством удавяне! “, а Пиц, която е реагирала на вицовете му с няколко минути забавяне, този път работи незабавно - “Това е Кафка ”.
Именно в “Присъдата " на Кафка тази същата клетва бележи разлома сред татко и наследник, още веднъж след гибелта на майката.
Снимки: Стефан Н. Щерев, Народен театър
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ