Живеем във време, в което хората са склонни да излагат

Живеем във време, в което хората са склонни да излагат персоналните си секрети на показ и да задоволяват всяка вътрешна волност, до момента в който убеждават себе си и близките, че по този метод са " достоверни ".

Някога този вид " ексхибиционизъм " се практикуваше единствено от шепа звезди.

Но през днешния ден всеки може да стане част от играта, в която се прекрачват обичайните граници на самоконтрол - през обществените мрежи, в риалити излъчвания или в други медийни формати.

Подобно събаряне на задръжките може би е нещо положително. Все отново потискането на мислите и желанията се счита за нездравословно и неестествено.

В логиката на психиката този метод на разсъждаване от време на време се назовава доктрина на самоопределението, и съгласно нея хората са най-щастливи, когато се подчиняват на вътрешните си желания.

Но " ерата на достоверността ", както я назовава канадският мъдрец Чарлз Тейлър, в действителност не направи света по-щастлив. Точно противоположното.

Изследванията демонстрират, че все по-индивидуалистични общества освен не се усещат по-задоволени, а в противен случай, записват високи равнища на меланхолия и тревога.

Едно допустимо пояснение за този абсурд е, че снижаването на самоконтрола е " разбираема, само че сериозна неточност в нашето групово мислене ", написа журналистът от The Atlantic Артър С. Брукс.

Контролът на личното държание се ръководи от две системи в мозъка. Системата за активиране на държанието задейства желанието ни за награди и положителни тласъци. Тя възбужда и интереса ни към избрани действия.

Втората система за угнетяване на държанието ни кара да заобикаляме наказванията и отрицателните последствия. Тя ни споделя по кое време не трябва да подхващаме рискови дейности.

Ако системата за активиране се увеличи за сметка на системата за угнетяване, самоконтролът ни може да спадне, и противоположното. Това се отнася освен за дейностите на самостоятелната персона, само че и на групата или общността.

Кога сме по-щастливи? Екип от осем психолози вършат поредност от проучвания измежду студенти по тематиката през 2018 година за Journal of Personality и откриват, че ниските равнища на самоконтрол се асоциират с най-ниското равнище на субективно чувство за богатство. Увеличаването на самоконтрола покачва и щастието на студентите.

Интересното в това проучване е откритието, че цялостната липса на самоконтрол се свързва с малко по-високо краткотрайно задоволство, до момента в който ниското до умерено равнище води до най-слабите стойности на моментно благополучие.

Това демонстрира, че в случай че сте по-скоро запазен и сдържан човек, можете да повишите чувството си за богатство по два тотално противоположни метода.

Или можете да станете по-импулсивни (и " достоверни " ), или да станете още по-педантични и умерени.

Изборът наподобява явен - първата алтернатива звучи много по-забавно. Интуицията подсказва, че множеството хора биха избрали да се отдадат на поривите си.

Проблемът е, че този метод на цялостен отвод от задръжки води единствено до кратковременно благополучие. Но може да има тежки последици за останалите хора към нас.

Ниският самоконтрол може да има голям брой отрицателни проявления - нарушавания на закона, измами, корист с алкохол, вандализъм и други Ефектите от тези дейности са разнообразни, само че при всички случаи - краткотрайното наслаждение на един се случва за сметка на неприятностите на останалите хора.

Дали това не е обяснението за непрекъснатото напрежение в обществото, в което " всеки самичък си преценява ", както гласи крилатата фраза?

Съвременната просвета внушава, че можем да сме по-щастливи, в случай че се поотпуснем малко повече. За страдание, резултатът е противоположният - неналичието на самоконтрол прави всички по-недоволни, само че и неспособни да излязат от този циничен цикъл.

Търсенето на незабавно възстановяване на настроението ни прави индиферентни егоисти, които не се интересуват от това, че утежняват живота на другите.

Повишаването на самоконтрола може да се окаже по-доброто решение от освобождението на всички задръжки. Това наподобява мъчно на фона на обществените трендове сега, само че има няколко хрумвания, които биха помогнали.

Първо - би трябвало да осъзнаваме кои са факторите, които пречат на потискането на импулсивното държание.

Проучване на учени от Канада и Съединени американски щати демонстрира, че трите най-опасни въздействия са злоупотребата с алкохол, анонимността (подсигурена от обществените мрежи) и властовата позиция в обществото.

Ефектите от " разкрепостяването " в нетрезво положение нямат потребност от пояснения.

Но анонимността е забавен феномен. Не всички хора, които употребяват псевдоними в обществените мрежи, са склонни да работят злонамерено. Но проучванията демонстрират, че една дребна подгрупа от консуматори е способна да показва антисоциално и даже психопатично държание.

С други думи: Ако желаете да повишите самоконтрола си, избягвайте форумите, в които можете да скриете самоличността си. По-добре поемете отговорност за всичко, което казвате.

Способността на човек въздейства върху останалите е по-сложна тематика. Ако можете да привлечете и задържите вниманието на публиката, би трябвало да се попитате дали това предпочитание не ви тласка към унищожаване на границите към персоналното ви пространство. Много по-добре е да заложите на самоконтрола, в сравнение с да осъзнаете, че държанието ви е почнало да провокира пренебрежително или присмехулно отношение у близките.

Помислете за доверието, което влагаме в публичните водачи. Понякога ограничаваме персоналното си богатство, с цел да дадем власт на вулгарни персони.

Лидерът, който работи без задръжки и нарушава всички правила, може да подтиква вътрешните несъзнавани импулси, само че в последна сметка тласка цялото общество в рискова посока.

Брукс държи да подчертае, че запазването на самоконтрол не значи да живеем като лицемери, а да усъвършенстваме своето схващане за достоверността ни.

Изборът дали да предприемем една или друга стъпка се свежда до различен избор - какви хора желаеме да бъдем. Ние се трансформираме в съответни персони, когато действаме по този начин, като че ли към този момент сме такива.

Това е имал поради и Аристотел, когато е писал, че „ добродетелите се образуват в индивида посредством осъществяването на дейностите му “.

Имаме опцията да избираме дали да бъдем въздържано благоприлични или невъздържано капризни. Нито един от двата разновидността не е по-автентичен от другия.

Защото посредством решенията си ние сами дефинираме своята същина. И двете благоприятни условия въплъщават това, което сме избрали да бъдем като хора.

Но единствено една от тях води до по-голямо благополучие за всички.