За мечтите и върховете: Едно специално пътуване между Ком и Емине
Преди месец и половина - на 01.07.2017 година, стартира едно премеждие, за което би трябвало дълго да се приказва.
Ние, от Мобилна избавителна работа Сдружение " Офроуд ", станахме част от една красива концепция, осъществена посредством самодейността Към Върха / To The Top и плана " Ком-Емине 2017 ".
С джипове, с колела, с щеки – обикаляли сме и офроуд пътищата, и дребните пътеки, а от време на време даже сме си пропрявяли такива. Моментите в планината са интимни, място, където всеки се допира със самия себе си – без превземки и предразсъдъци.
Тези моменти те карат да се замислиш: Ами какво вършат хората, които не могат да се качат в планината, които не могат да усетят тази връзка сред индивида и личната му персона?
За благополучие, този въпрос си бяха задали и от " Към Върха ", чиято цел е да оказват помощ на деца и юноши с двигателни проблеми да доближават труднодостъпните, само че и най-чисти и красиви места в България – планините.
Последната им акция бе точно „ Ком – Емине 2017 “, която искаше да покаже Балкана на две деца с двигателни проблеми - Кристина Недялкова и Йоана Ковачева. Йоли е в инвалидна количка и страда от дистония, а Криси е с диагноза спина бифида.
Организаторът беше Ники Герев. Той се свърза с нас, а ние незабавно се съгласихме да помогнем на благородната идея.
Нашата основна цел беше обезпечаването при зародили компликации и подпомагане по време на приспособения маршрут за нашите основни герои - Йоли и Криси. Нашият екипаж - добре квалифицираната Тойота за тежки завършения, Радо и аз /Вико/.
С Ники се виждахме постоянно, с цел да обсъждаме проекта на пътуването, маршрута и хилядите провокации и детайлности, които стояха пред нас. От ден дневно, от среща на среща – не щеш ли пристигна първи юли и трябваше да потеглим към хижа Ком, където бе старта на приключението. Три джипа потеглихме - с доста багаж, с доста екипировка, само че най-много - с положителна страст.
Ком ни посрещна. Силният вятър и приказните гледки ускоряваха страстите. За Йоли това беше второ качване в планината. Първото още веднъж бе проведено от " Към Върха ". През цялото пътешестване до нея бяха брат ѝ и майка ѝ. Диана е образец за мощ и непреклонност! А Денис е усмивката в компликациите и постоянно е на една ръка разстояние.
Йоли и фамилията и
Криси пък е алпинист. От печените планинари, макар че е на 14 години. Изкачила е множеството върхове в България и нищо не може да я спре. За тази заслуга имат нейните родители. Захари и Виктория са доброволци в Планинска Спасителна Служба - отряд Самоков. Ако ги срещнете /най-вероятно в планината/ още от първите думи ще разберете какъв брой същински и сърдечни хора са. Етикет за човещина, добрина и дух, събрали се в съвършен синхрон в облика на щерка им...
Криси и нейните родители
От тук нататък щяхме да се движим единствено на изток. Пред нас беше цялата Стара планина.
Километрите минаваха, а времето беше горещо. Единият от джиповете реши да се предава. Опитахме се и с 6 ръце да му помогнем...
...но стартира да прегрява и беше нужно да се преконфигурираме.
Трябваше да намерим различен джип, с цел да продължим приключението и реализирането на фантазиите. И по този начин екипажът и купонът в Тойотата се усилиха.
Кал, затъвания, реки, прекратени пътища от паднали дървета - имаше от всичко!
И всички бяха удовлетворени. Когато попитах Криси за радостен миг от пътуването ни, за който се сеща, тя ми отговори: “Весело стана още откогато се преместихме в Тойотата, само че най-забавно ми беше, когато затънахме в дупката след връх Ком! ”
На първи ред отляво надясно: Диди, Йоли и Денис. Щастливи, отпочинали след вчерашния ден и подготвени. А на първи-първи ред...
...Антон. Приятел на Ники. Пилот на пикапа. Майсторът на тънкия комизъм и термостатите.
Идеята на приспособеният маршрут включваше исторически обекти и монументи на културата.
Поради мощният циклон, приближаващ от запад на изток, беше нужно да променим маршрута и да пропуснем връх Мургаш. Насочихме се към най-високата точка от пътуването - 2376 метра, връх Ботев.
Захари, бащата на Криси, работи като метеоролог на връх Мусала. През цялото време ревизираше прогнозата и се чуваше с негови сътрудници, с цел да сме сигурни, че времето ще е удобно горе.
За този ден проектът ни беше да качим връх Ботев и да погледнем всичко, протичащо се отвисоко. Пътят мина в бавено, само че несъмнено към реализирането на още една фантазия. Ежедневието оставаше в ниското.
До 18:00 часа се очакваше устойчиво време. После Ботево време...
А ние не измервахме времето в часове или минути. То за нас минаваше в гледки на близките върхове - Юрушка Грамада, Безименен, Параджика, Русоватец, Голям Кадемлия.
2376 метра. Връх Ботев с щастливите герои и техните майки.
Всеки искаше да показа страстите, които изпитва. След приключението Йоли ни написа: " Планината за мен е нещо доста особено. Преди може би не съм го осъзнавала толкоз, само че в този момент, когато е доста по-трудно да стигна до нея, чувствам какъв брой е особено самото възприятие да си там горе. Когато получих тази опция да отида с количка до планината и когато към този момент стигнах до нея, си споделих, че щом съм тук, значи няма какво да ми се опъне. Имах възприятието, че мога да направя всичко! ”
“Може би ще прозвучи малко смешно и необичайно, само че не чаках да видя толкоз доста животни по поляните под върховете. Имаше доста крави и коне. Но пък те запълваха цялата превъзходна картина ”, добави Йоли.
По-късно трябваше да слизаме към всекидневието. Там Ники беше подготвил изненада на Йоли и Криси. Среща с параолимпийците, които имаха подготовка в Павел Баня.
Ружди Ружди - олимпийска, международна и европейска купа в тласкането на гюле. Златен медалист от Рио и Лондон. Младеж с доста воля и хъс да покаже, че няма невъзможни неща и с непримиримост се реализира всичко. А страстите от срещата няма по какъв начин да ги опишем, само че са запечатани в фотография.
На идващия ден преминахме през няколко забележителности по билото на Стара Планина. На километър под билото е най-величествената тракийска гробница - Голямата Косматка на Севт Трети.
Йоли и Криси театралничат за фотография
Бузлуджа обаче ни посрещна с неприятно време. Мощни пориви, мощен дъжд и типичната обстановка за Старопланинското било.
Гледките, които по-късно се откриха сред облаците, бяха приказни.
Отправихме се към връх Шипка и паметника на свободата. Мястото, символизиращо героизма и непобедимия дух на българина.
Гостоприемството, разказите и отношението на хората от музея сътвориха същински запаметяващ се миг. С общи старания успяхме да преминем през всичките седем етажа и да станем част от повдига на великите войни, взели участие в защитата на връх Свети Никола.
Заредени от срещата с историята и хубостта на България, продължихме вечерта с игра на билярд и раздумка за идващия ден.
На идващия ден посетихме Жеравна - международен архитектурен монумент с къщи на 300 години. Балкан, калдъръмени улички и дървени врати ни приютиха, с цел да погледнем историческата хубост на това китно селце с безчет старопланински митове.
Щом споменем Жеравна, незабавно се сещаме за Йордан Йовков - роден и въодушевен от приказното селце, запазило се и до през днешния ден достоверно. Потънал в мисли, Йовков ни посрещна в къщата музей. Малка, схлупена, с две дребни стаи. Толкоз. Достатъчно за един огромен белетрист.
В този ден трябваше да стигнем до морето. Хайде назад в джиповете!
Гледахме на изток и търсехме с взор огромното синьо.
Накрая то ни посрещна.
Ще видите същинска наслада в идващите фотоси. Не мога да опиша какви страсти ни връхлитаха посред спокойното море и чудесното време.
Така нашето премеждие завърши. С максимума от страстите и връхлитащите ни талази. Независимо от компликациите, успяхме да накараме децата да се почувстват по-силни и по-мотивирани. Знаем, че те към този момент мечтаят за новите провокации. Вярваме, че са съумели да вдъхнат кураж на всички хора с двигателни проблеми. Вярваме, че сме заразили с положително всеки прочел този пътепис.
Благодарим на всички, които участваха и направиха действителност тази фантазия.
Гответе добрини, опитвайте се да сбъдвате фантазии.
Ние, от Мобилна избавителна работа Сдружение " Офроуд ", станахме част от една красива концепция, осъществена посредством самодейността Към Върха / To The Top и плана " Ком-Емине 2017 ".
С джипове, с колела, с щеки – обикаляли сме и офроуд пътищата, и дребните пътеки, а от време на време даже сме си пропрявяли такива. Моментите в планината са интимни, място, където всеки се допира със самия себе си – без превземки и предразсъдъци.
Тези моменти те карат да се замислиш: Ами какво вършат хората, които не могат да се качат в планината, които не могат да усетят тази връзка сред индивида и личната му персона?
За благополучие, този въпрос си бяха задали и от " Към Върха ", чиято цел е да оказват помощ на деца и юноши с двигателни проблеми да доближават труднодостъпните, само че и най-чисти и красиви места в България – планините.
Последната им акция бе точно „ Ком – Емине 2017 “, която искаше да покаже Балкана на две деца с двигателни проблеми - Кристина Недялкова и Йоана Ковачева. Йоли е в инвалидна количка и страда от дистония, а Криси е с диагноза спина бифида.
Организаторът беше Ники Герев. Той се свърза с нас, а ние незабавно се съгласихме да помогнем на благородната идея.
Нашата основна цел беше обезпечаването при зародили компликации и подпомагане по време на приспособения маршрут за нашите основни герои - Йоли и Криси. Нашият екипаж - добре квалифицираната Тойота за тежки завършения, Радо и аз /Вико/.
С Ники се виждахме постоянно, с цел да обсъждаме проекта на пътуването, маршрута и хилядите провокации и детайлности, които стояха пред нас. От ден дневно, от среща на среща – не щеш ли пристигна първи юли и трябваше да потеглим към хижа Ком, където бе старта на приключението. Три джипа потеглихме - с доста багаж, с доста екипировка, само че най-много - с положителна страст.
Ком ни посрещна. Силният вятър и приказните гледки ускоряваха страстите. За Йоли това беше второ качване в планината. Първото още веднъж бе проведено от " Към Върха ". През цялото пътешестване до нея бяха брат ѝ и майка ѝ. Диана е образец за мощ и непреклонност! А Денис е усмивката в компликациите и постоянно е на една ръка разстояние.
Йоли и фамилията и
Криси пък е алпинист. От печените планинари, макар че е на 14 години. Изкачила е множеството върхове в България и нищо не може да я спре. За тази заслуга имат нейните родители. Захари и Виктория са доброволци в Планинска Спасителна Служба - отряд Самоков. Ако ги срещнете /най-вероятно в планината/ още от първите думи ще разберете какъв брой същински и сърдечни хора са. Етикет за човещина, добрина и дух, събрали се в съвършен синхрон в облика на щерка им...
Криси и нейните родители
От тук нататък щяхме да се движим единствено на изток. Пред нас беше цялата Стара планина.
Километрите минаваха, а времето беше горещо. Единият от джиповете реши да се предава. Опитахме се и с 6 ръце да му помогнем...
...но стартира да прегрява и беше нужно да се преконфигурираме.
Трябваше да намерим различен джип, с цел да продължим приключението и реализирането на фантазиите. И по този начин екипажът и купонът в Тойотата се усилиха.
Кал, затъвания, реки, прекратени пътища от паднали дървета - имаше от всичко!
И всички бяха удовлетворени. Когато попитах Криси за радостен миг от пътуването ни, за който се сеща, тя ми отговори: “Весело стана още откогато се преместихме в Тойотата, само че най-забавно ми беше, когато затънахме в дупката след връх Ком! ”
На първи ред отляво надясно: Диди, Йоли и Денис. Щастливи, отпочинали след вчерашния ден и подготвени. А на първи-първи ред...
...Антон. Приятел на Ники. Пилот на пикапа. Майсторът на тънкия комизъм и термостатите.
Идеята на приспособеният маршрут включваше исторически обекти и монументи на културата.
Поради мощният циклон, приближаващ от запад на изток, беше нужно да променим маршрута и да пропуснем връх Мургаш. Насочихме се към най-високата точка от пътуването - 2376 метра, връх Ботев.
Захари, бащата на Криси, работи като метеоролог на връх Мусала. През цялото време ревизираше прогнозата и се чуваше с негови сътрудници, с цел да сме сигурни, че времето ще е удобно горе.
За този ден проектът ни беше да качим връх Ботев и да погледнем всичко, протичащо се отвисоко. Пътят мина в бавено, само че несъмнено към реализирането на още една фантазия. Ежедневието оставаше в ниското.
До 18:00 часа се очакваше устойчиво време. После Ботево време...
А ние не измервахме времето в часове или минути. То за нас минаваше в гледки на близките върхове - Юрушка Грамада, Безименен, Параджика, Русоватец, Голям Кадемлия.
2376 метра. Връх Ботев с щастливите герои и техните майки.
Всеки искаше да показа страстите, които изпитва. След приключението Йоли ни написа: " Планината за мен е нещо доста особено. Преди може би не съм го осъзнавала толкоз, само че в този момент, когато е доста по-трудно да стигна до нея, чувствам какъв брой е особено самото възприятие да си там горе. Когато получих тази опция да отида с количка до планината и когато към този момент стигнах до нея, си споделих, че щом съм тук, значи няма какво да ми се опъне. Имах възприятието, че мога да направя всичко! ”
“Може би ще прозвучи малко смешно и необичайно, само че не чаках да видя толкоз доста животни по поляните под върховете. Имаше доста крави и коне. Но пък те запълваха цялата превъзходна картина ”, добави Йоли.
По-късно трябваше да слизаме към всекидневието. Там Ники беше подготвил изненада на Йоли и Криси. Среща с параолимпийците, които имаха подготовка в Павел Баня.
Ружди Ружди - олимпийска, международна и европейска купа в тласкането на гюле. Златен медалист от Рио и Лондон. Младеж с доста воля и хъс да покаже, че няма невъзможни неща и с непримиримост се реализира всичко. А страстите от срещата няма по какъв начин да ги опишем, само че са запечатани в фотография.
На идващия ден преминахме през няколко забележителности по билото на Стара Планина. На километър под билото е най-величествената тракийска гробница - Голямата Косматка на Севт Трети.
Йоли и Криси театралничат за фотография
Бузлуджа обаче ни посрещна с неприятно време. Мощни пориви, мощен дъжд и типичната обстановка за Старопланинското било.
Гледките, които по-късно се откриха сред облаците, бяха приказни.
Отправихме се към връх Шипка и паметника на свободата. Мястото, символизиращо героизма и непобедимия дух на българина.
Гостоприемството, разказите и отношението на хората от музея сътвориха същински запаметяващ се миг. С общи старания успяхме да преминем през всичките седем етажа и да станем част от повдига на великите войни, взели участие в защитата на връх Свети Никола.
Заредени от срещата с историята и хубостта на България, продължихме вечерта с игра на билярд и раздумка за идващия ден.
На идващия ден посетихме Жеравна - международен архитектурен монумент с къщи на 300 години. Балкан, калдъръмени улички и дървени врати ни приютиха, с цел да погледнем историческата хубост на това китно селце с безчет старопланински митове.
Щом споменем Жеравна, незабавно се сещаме за Йордан Йовков - роден и въодушевен от приказното селце, запазило се и до през днешния ден достоверно. Потънал в мисли, Йовков ни посрещна в къщата музей. Малка, схлупена, с две дребни стаи. Толкоз. Достатъчно за един огромен белетрист.
В този ден трябваше да стигнем до морето. Хайде назад в джиповете!
Гледахме на изток и търсехме с взор огромното синьо.
Накрая то ни посрещна.
Ще видите същинска наслада в идващите фотоси. Не мога да опиша какви страсти ни връхлитаха посред спокойното море и чудесното време.
Така нашето премеждие завърши. С максимума от страстите и връхлитащите ни талази. Независимо от компликациите, успяхме да накараме децата да се почувстват по-силни и по-мотивирани. Знаем, че те към този момент мечтаят за новите провокации. Вярваме, че са съумели да вдъхнат кураж на всички хора с двигателни проблеми. Вярваме, че сме заразили с положително всеки прочел този пътепис.
Благодарим на всички, които участваха и направиха действителност тази фантазия.
Гответе добрини, опитвайте се да сбъдвате фантазии.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ