Човек и добре да живее, рано или късно се сблъсква

Човек и добре да живее, рано или късно се сблъсква с действителността по нашите гранично-контролно пропускателни пунктове, само че несъмнено тази действителност не е умна, общителна или нещо очарователно.

Лятото е в разгара си, няма проби или документи за Covid, което в композиция с някой свободен лев, отваря по този начин мечтаната от години концепция за странствуване.

В моя случай това бе една страхотна мото разходка в Сърбия, която започва от София, през Кюстендил, Граничен контролно-пропусквателен пункт Олтоманци, Босилеград, езерото Власина и влизане през Граничен контролно-пропусквателен пункт Стрезимировци за към Трън, Брезник и София.
Между другото, в случай че карате мотор, направете това малко пътешестване. Много е зареждащо, докато… не се сблъскате с нашите митничари.

Караш си мотоциклета с още двама, с цел да е по-забавно, радва те природата и с кеф си даваш документите на дама с тип на модел на сръбския пункт, който прочее също се споделя Стрезимировци. Просто селото е разграничено през средата в едни отминали времена.

Въпросната дама гледа строго, само че е пъклен вежлива. Разпитва те имал ли си проблеми по завоите, тъй като са много остри, утвърждава избора на ресторант и за идващия път ти предлага друга опция. Накрая те изпраща с „ лек път и отново заповядайте в Сърбия “. ВЕЛИКО! Не знам дали е вежлива по образование, или трудовата характерност ѝ го изисква, само че другия петък отново съм натам, за „ Рощилиада “.

Спечелиха ме тези хора, само че това е друга тематика.

С приповдигнато въодушевление се насочваме към Родината и хоп, задейства се някаква дивотия която мие, по-скоро църцори по колите с вода. Да, но аз съм на мотор.

Двата мотора пред мен стопират и младежите вършат грубата неточност да попитат на кое гише да отидат. Първата среща с българската реалност идва с описаните нагоре митничари. Излиза един и задава мъдрия въпрос: „ А, ще мога ли първо да си изпия кафето?! “, с един не доста благ звук. Цъка си митническите неща на компютъра и тия двамата пред мен минават инспекцията. Докато не ги спрат на втора преграда, където тонът става леко по-груб, може би за почит:

- Нещо за обявление, цигари, алкохол?

- Не

- Сигурен ли си???

- Да!!!

- Ама няма нищо, нали?

- Да разтварям ли раницата да Ви покажа?

- Аре ‘бей!

И в този миг аз депозирам паспорта за инспекция и почтено казано се забавлявах с тия нашите чиновници. Паралела с дамата от прилежащата митница беше неизбежен… Дадоха ми документите и аха да ги прибера, когато една преграда се стовари на моторетката ми. Ей по този начин, юнашката от горната страна на предния панел. От ония старите соц бариери без гумено на долната страна.

- Ехеее, какво вършим бе?!?!, влизам в стилистиката в държавния чиновник, до момента в който не получавам мега-отговора:

- Ми не те видèх…

Излезе тоя с кафето и почна да се суети и ум да дава по какъв начин щяло да „ падне “ одраното на боята… Запалих си мотора, теглих му една на разум и подкарах гневен. След 200 метра получих просветление, което ме накара да удрям спирачки и да се върна наопаки. Реших да взема името на индивида, КОЙТО РАБОТИ НА ГРАНИЦА И ОЧЕВИДНО НЕ ВИЖДА КАКВО СТАВА ОКОЛО НЕГО. Впрочем той се изненада на моя въпрос по какъв начин се споделя и даде втори мега отвор:

- Е тука си написа! – сочейки усърдно покрития си от ризата бадж. Казах му, че явно не мога да прочета и желая да подам недоволство против него, а то й гордо се изпъчи с думите: - Ивко Бонев се споделям!

Г-н Бонев, да ви кажа няколко неща:

- На работа, кафето е на втори проект, първи е да си свършите дилемите. Ще е хубаво, в случай че е малко по-любезно;

- Като ударите някой, най-често се споделя „ извинете “;

- Вие работите на ГРАНИЧЕН ПУНКТ, отговорът „ Ми не те видèх “ е безразсъден. Утре няма да видите я човек, я кола, я камион, я нещо друго;

Обещах Ви да се оплача от вас и го върша. Ивко, нали не си мислиш, че ще ми вземеш тия 50 кинта санкция за засегнатост на служител на реда. Защото в случай че го направиш, ще плащаш пребоядисване на мотор, камерите записват. Надявам се, тъй като, в случай че ти отговаряш за тях, може и да не си ги видèл. А в този момент този текст ще отиде и към формалния e-mail на Министерство на вътрешните работи за противоположна връзка.

А всичко можеше да завърши просто с едно „ извинете “.

С цялото ми пренебрежение, Георги Димитров

P.S. Лек път и прелестно висене по границите… нека не срещнете Ивко-вци. За „ Рощилиада “ ще ревизира по какъв начин са сътрудниците на „ Калотина “.