Кажи на пчелите, че нея вече я няма - От вас
На 8 септември, четвъртък, Нейно Величество Елизабет II умря в Шотландия.
По пътя от замъка “Балморал ” до Единбург отдаващите респект хора разплакаха цялата страна. Фермери строиха тракторите си в линия, с цел да почетат Кралицата си, ездачи с конете си изпращаха дамата, служила на родината им цели 70 години, хиляди хвърляха букети пред преминаващия конвой.
И в шотландската столица улиците бяха цялостни с народ. Когато колата с ковчега мина по улица “Роял Майл ”, даже бебетата в количките притихнаха. Знам, тъй като бях там. Само едно куче лаеше по конете на Кралската защита, само че не дразнещо. Кралицата обичаше кучетата.
Процесията на път за катедралата “Сейнт Джайлс ”, където ковчегът на Кралицата беше положен за 24-часово поклонение.
Следващите 24 часа бяха отредени за поклонение. Хиляди хора извиха километрична опашка в Единбург, чакаха 7-8 часа, с цел да сведат глава пред ковчега на Нейно Величество. Отиваше си ера. А възможен неотдавнашен референдум за самостоятелност на Шотландия беше жертван на безапелационен неуспех. Кралицата беше до народа си и му вдъхваше вяра 70 години, някои от които доста тежки години, съумя да сплоти британците и със гибелта си.
Крал Чарлз III, принцеса Ан и принцовете Андрю и Едуард вървят след ковчега на майка си по “Роял Майл ” в Единбург.
На 9 септември, петък, кралският пчелар върза черни панделки на кошерите в Бъкингамския замък и в Кларънс хаус, и заяви на пчелите, че господарката им е мъртва.* Започнаха десетте дни печал във Англия, които изненадаха даже най-големите конспиратори.
Трудно е да кажеш, че любовта към Кралицата е подправена, когато опашката от хора да се поклонят пред нея се извиваше около Темза дни, преди да бъде отворена залата в Уестминстър, и не спираше да пораства до края на поклонението. Това беше опашка, за която занапред ще се описват митове. Хората не се интересуваха какъв брой часа ще чакат и дали е студено през нощта. Идваха, нареждаха се, зъзнеха, създаваха другарства с други чакащи. Никой не увеличи глас, никой не се оплака, че доста се чака, никой не се опита да мине напред „ единствено с цел да пита нещо “. Знам, тъй като бях там. А тишина като в залата с ковчега не сте чували! Но както Нейно Величество споделяше: „ Скръбта е цената, която плащаме за това, че сме обичали “.
Опашката от хора, искащи да се поклонят пред Кралицата беше километрична. Скърбящите чакаха 7-8 часа, преди да стигнат до “Сейнт Джайлс ”.
На 19 септември, понеделник, сложиха нов венец върху ковчега на Кралицата. В него имаше вплетена мирта, знак на щастливия брак. Миртата е откъсната от шубрак, посаден от букета ѝ от сватбата ѝ с принц Филип през 1947 година Всичко в церемониите във Англия през последните 11 дни беше знак, заслужен за отиващата си ера.
После международните водачи се изсипаха в британската столица, с цел да се сбогуват с Кралица Елизабет II. И Джо Байдън беше там, и Еманюел Макрон, и испанските монарси. Такова събиране на значими персони предполагаше в града да царува безспорен безпорядък. Не се видя нищо такова. Организацията беше съвършена, служители на реда даже водеха хора, тръгнали нанякъде, до адресите, с цел да ги улеснят оптимално с променените направления на рейсовете и затворените метростанции тук-там.
Опашката в Лондон стана именита по света. Чакането стигна даже до 24 часа от най-крайната ѝ точка до залата в Уестминстър.
Снимки: Авторката
По улиците, където ковчегът на Кралицата мина, с цел да стигне до замъка в Уиндзор, хората плачеха. Плачеха и тези пред екраните в парковете, гледайки онлайн погребението. Десет дни на никой не му се вярваше, че една супер жена, една поп-икона, е мъртва, само че денят за дефинитивно прощаване беше пристигнал. Който съумя да сдържи сълзите си до следобеда, беше сломен от процесията към Уиндзор. На тревата до замъка, където минаваше ковчегът, стоеше Ема – обичаното пони на Нейно Величество, изведено да се сбогува с господарката си. Последните две коргита на Кралица Елизабет II Муик и Санди също бяха на пост в двора на Уиндзор. Вече нямаше апатичен човек. В репортаж от Уиндзор публицисти попитаха жена по какъв начин е реагирала на новината за гибелта на Кралицата. „ Все едно баба ми е умряла ”, сподели тя и избухна в сълзи. Англия изпрати Кралицата си, майка си, баба си, любовта, само че по-важното - изпрати мира някъде, откъдето никой не знае има ли връщане обратно, наследява ли се тоя мир, какво следва...
Затова е това страдалчество.
*Ритуалът Telling the bees/Да съобщиш да пчелите е учреден на антични суеверия, съгласно които всяко значимо събитие в живота на стопанина им би трябвало да се сведе до вниманието на пчелите - женитба, раждане на дете, тръгване, завръщане, гибел. Ако пък се не помни да се заяви на пчелите за гибелта на стопанина им, с цел да имат опция да скърбят и те за него, хората ще си платят за това - пчелите изоставят кошерите си или умират.
По пътя от замъка “Балморал ” до Единбург отдаващите респект хора разплакаха цялата страна. Фермери строиха тракторите си в линия, с цел да почетат Кралицата си, ездачи с конете си изпращаха дамата, служила на родината им цели 70 години, хиляди хвърляха букети пред преминаващия конвой.
И в шотландската столица улиците бяха цялостни с народ. Когато колата с ковчега мина по улица “Роял Майл ”, даже бебетата в количките притихнаха. Знам, тъй като бях там. Само едно куче лаеше по конете на Кралската защита, само че не дразнещо. Кралицата обичаше кучетата.
Процесията на път за катедралата “Сейнт Джайлс ”, където ковчегът на Кралицата беше положен за 24-часово поклонение.
Следващите 24 часа бяха отредени за поклонение. Хиляди хора извиха километрична опашка в Единбург, чакаха 7-8 часа, с цел да сведат глава пред ковчега на Нейно Величество. Отиваше си ера. А възможен неотдавнашен референдум за самостоятелност на Шотландия беше жертван на безапелационен неуспех. Кралицата беше до народа си и му вдъхваше вяра 70 години, някои от които доста тежки години, съумя да сплоти британците и със гибелта си.
Крал Чарлз III, принцеса Ан и принцовете Андрю и Едуард вървят след ковчега на майка си по “Роял Майл ” в Единбург.
На 9 септември, петък, кралският пчелар върза черни панделки на кошерите в Бъкингамския замък и в Кларънс хаус, и заяви на пчелите, че господарката им е мъртва.* Започнаха десетте дни печал във Англия, които изненадаха даже най-големите конспиратори.
Трудно е да кажеш, че любовта към Кралицата е подправена, когато опашката от хора да се поклонят пред нея се извиваше около Темза дни, преди да бъде отворена залата в Уестминстър, и не спираше да пораства до края на поклонението. Това беше опашка, за която занапред ще се описват митове. Хората не се интересуваха какъв брой часа ще чакат и дали е студено през нощта. Идваха, нареждаха се, зъзнеха, създаваха другарства с други чакащи. Никой не увеличи глас, никой не се оплака, че доста се чака, никой не се опита да мине напред „ единствено с цел да пита нещо “. Знам, тъй като бях там. А тишина като в залата с ковчега не сте чували! Но както Нейно Величество споделяше: „ Скръбта е цената, която плащаме за това, че сме обичали “.
Опашката от хора, искащи да се поклонят пред Кралицата беше километрична. Скърбящите чакаха 7-8 часа, преди да стигнат до “Сейнт Джайлс ”.
На 19 септември, понеделник, сложиха нов венец върху ковчега на Кралицата. В него имаше вплетена мирта, знак на щастливия брак. Миртата е откъсната от шубрак, посаден от букета ѝ от сватбата ѝ с принц Филип през 1947 година Всичко в церемониите във Англия през последните 11 дни беше знак, заслужен за отиващата си ера.
После международните водачи се изсипаха в британската столица, с цел да се сбогуват с Кралица Елизабет II. И Джо Байдън беше там, и Еманюел Макрон, и испанските монарси. Такова събиране на значими персони предполагаше в града да царува безспорен безпорядък. Не се видя нищо такова. Организацията беше съвършена, служители на реда даже водеха хора, тръгнали нанякъде, до адресите, с цел да ги улеснят оптимално с променените направления на рейсовете и затворените метростанции тук-там.
Опашката в Лондон стана именита по света. Чакането стигна даже до 24 часа от най-крайната ѝ точка до залата в Уестминстър.
Снимки: Авторката
По улиците, където ковчегът на Кралицата мина, с цел да стигне до замъка в Уиндзор, хората плачеха. Плачеха и тези пред екраните в парковете, гледайки онлайн погребението. Десет дни на никой не му се вярваше, че една супер жена, една поп-икона, е мъртва, само че денят за дефинитивно прощаване беше пристигнал. Който съумя да сдържи сълзите си до следобеда, беше сломен от процесията към Уиндзор. На тревата до замъка, където минаваше ковчегът, стоеше Ема – обичаното пони на Нейно Величество, изведено да се сбогува с господарката си. Последните две коргита на Кралица Елизабет II Муик и Санди също бяха на пост в двора на Уиндзор. Вече нямаше апатичен човек. В репортаж от Уиндзор публицисти попитаха жена по какъв начин е реагирала на новината за гибелта на Кралицата. „ Все едно баба ми е умряла ”, сподели тя и избухна в сълзи. Англия изпрати Кралицата си, майка си, баба си, любовта, само че по-важното - изпрати мира някъде, откъдето никой не знае има ли връщане обратно, наследява ли се тоя мир, какво следва...
Затова е това страдалчество.
*Ритуалът Telling the bees/Да съобщиш да пчелите е учреден на антични суеверия, съгласно които всяко значимо събитие в живота на стопанина им би трябвало да се сведе до вниманието на пчелите - женитба, раждане на дете, тръгване, завръщане, гибел. Ако пък се не помни да се заяви на пчелите за гибелта на стопанина им, с цел да имат опция да скърбят и те за него, хората ще си платят за това - пчелите изоставят кошерите си или умират.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ