Как масово изписван антибиотик ме превърна в инвалид - От вас
- по рекомендация на Световната здравна организация (СЗО), като част от ограниченията за ограничение на антибиотичната устойчивост.
По планирани данни на СЗО към 2050 година към 10 милиона души годишно ще умират от бактериални инфекции, които няма да се повлияват от познатите ни антибиотици.
Резистентността е едната страна на казуса. Все още няма точна статистика какъв брой души умират от страничните резултати на лекуването с антибиотици или се инвалидизират от тях. Повечето хора си мислят, че антибиотиците са безобидни и най-голямата щета, която могат да причинят, е стомашно неразположение.
И аз бях една от тях. Допреди 3 години в трудовия си стаж нямах интервали на отпуск по болест. Когато не се усещах добре, си купувах антибиотик, с някоя остаряла рецепта или примолвайки се в аптеката, и изкарвах заболяването на крайник. В края на май 2019 година отново ме повали нещо като грип. Нямаше по какъв начин да не присъствам от работа, нямах и никакво време да вървя по лекари.
Точно тогава на работното ми място бяха организирали за чиновниците профилактични медицински прегледи. Възползвах се, минах и при кардиолога - ЕКГ, кръвно налягане, както постоянно, всичко ми беше наред. Преди да изляза от стаята за прегледи, се примолих на кардиолога:
Усещам, че се разболявам, от няколко дни кашлям и съм с температура, синузитът ми се възпали. Не ми се чака пред кабинета на персоналния доктор. Може ли да ми предпишете някакъв антибиотик. За всеки случай, да го имам, в случай че се влоша. Моля Ви.
„ Не е редно по този начин - сподели лекарят, само че аз настоях, той извади рецептурна бланка и попита: Имате ли проблем със сухожилията? “ Отрекох да имам – за мен сухожилия означаваше само сухожилия на крайниците. Така се снабдих с рецепта за ципрофлоксацин.
Месец откакто изпих предписаната доза, без кашлицата да се повлияе, пулмолог откри звук от сърцето ми, а ехокардиография при кардиолог сподели руптура (скъсване) на вързоп от сухожилни хорди към едно от платната на митралната клапа, и вследствие на това - високостепенна митрална регургитация.
Митралната регургитация (инсуфициенция) е назад придвижване на кръвта през митралния клапан, вследствие на отпущането на платната на клапата. В резултат се покачва натоварването на сърцето. За да компенсират противоположния поток на кръвта, мускулните стени на сърцето се удебеляват, камерите се уголемяват и се развива сърдечна непълнота.
Така безусловно за месец-два се трансфорах в неработоспособен. В средата на май изкачвах с другари с лекост на бърз ход планински върхове, през юли едвам успявах да направя няколко крачки по стръмна пътека. В опита да схвана какво тъкмо ми се случи и да приема неизбежността на това, което ще последва, потънах в четене на медицински изявления.
През есента на 2019 година попаднах на публикация за проучване на учени от Университета на Британска Колумбия, които са открили, че приемащите антибиотици от групата на флуорохинолоните – синтетични антибиотици, постоянно употребявани за лекуване на бактериални инфекции (най-често изписваният от тях е ципрофлоксацинът), са с висок риск от развиване на аортна и митрална регургитация - с 2.4 пъти по-висок риск спрямо пациентите, които при аналогични болести одобряват антибиотик от различен вид.
Учените са открили, че сърдечните затруднения най-често се развиват в границите на месец след потребление на флуорохинолони. В проучването се напомнят и резултати от по-ранно изследване, което също е посочило, че приемът на антибиотици от групата на флуорохинолоните усилва риска от аортна болест, в това число дисекция на аортата.
" Един от факторите, участващи в развиването на аортна болест, е нарасналата интензивност в ензимите, разграждащи тъканите. Флуорохинолоните индуцират интензивността на тези ензими, което се счита, че е в основата на разкъсването на сухожилията ", изясняват учените.
Накратко: флуорохинолоните разграждат колагена в съединителната тъкан и провокират руптури на сухожилията: от ахилесовите до сърдечните хорди. Увреждат също ставите и мускулните нишки.
Резултатите от друго изследване, оповестено още през 2009 година в списание Ophthalmology са посочили, че антибиотиците от групата на флуорохинолоните могат да причинят странични резултати като двойно виждане (диплопия). Това е доказано от разбор на случаи на диплопия при пациенти, лекувани с флуорохинолони от 1989 до 2009 година, с дълготрайност приблизително до 10 дни. Тъй като този вид антибиотици може да аргументи и тендинит, създателите на проучването допускат, че и орбиталната болежка и сковаността на очните мускули може да са свързани със страничните резултати на лекуването с флуорохинолони.
Друго изследване, оповестено през 2015 година в Journal of Clinical Psychiatry, открива, че колкото повече курсове на антибиотично лекуване с флуорохинолони получава човек през живота си, толкоз по-вероятно е той да развие меланхолия и хронична тревога. Учените допускат, че антибиотиците трансформират състава на човешкия микробиом и митохондриите (клетъчните енергийни фабрики). Това се отразява отрицателно на неврологичния статус, нервните пътища, обмяната на веществата и имунната система, и като цяло върху психическото здраве на човек.
Случаите на пациенти, потърпевши от страничните резултати на приема на флуорохинолони се усилва толкоз, че на 13 юни 2018 година Европейската организация по медикаментите (EMA) организира публично разискване за флуорохинолоновите (и хинолоновите) антибиотици, с цел да изслуша гледните точки на пациенти, съобщаващи за тежки реакции, в резултат на тази група медикаменти. В EMA напомня, че хинолоните и флуорохинолоните са синтетични антибиотици, налични в Европейския съюз от 1962 година Прилагани са в Европейски Съюз за лекуване на милиони пациенти с бактериални инфекции, при над 120 показания, в това число разнообразни типове инфекции на отделителните пътища, дихателната, половата и стомашночревната системи, на кожата, костите и ставите. Най-често изписваните лекарства от този клас са ципрофлоксацин, левофлоксацин, моксифлоксацин, норфлоксацин и офлоксацин.
Комисията за ръководство на риска за лекарствена сигурност на EMA (PRAC) показва, че е почнала обзор на този клас лекарства след отчети за тежки, дълготрайно или трайно протичащи при пациенти нежелани реакции, засягащи основно мускулите, сухожилията, ставите и нервната система. Поради тежестта на нежеланите реакции, Мелани Кар, началник на отдел „ Заинтересовани страни и връзки “ на ЕМА, означи, че това публично разискване е „ изключително значимо, защото разрешава да се обърне внимание на риска, обвързван с тези медикаменти, и да се прегледат благоприятни условия за законодателни дейности в интерес на публичното здраве в по-широк подтекст “.
В отчета на ЕМА се споделя, че „ след лекуване с хинолонови и флуорохинолонови антибиотици някои пациенти не могат повече да работят и да вземат участие в дейни занимания, някои даже не са в положение да правят нормални битови действия като завръзване на връзки на обувки и закопчаване на копчета на риза, а други са с непрекъснати болки и признаци, засягащи необятен набор от мускули и сухожилия.
Проблемите със сухожилията нормално засягат голям брой сухожилия, за разлика от доста други болести на сухожилията, които нормално засягат единствено едно от тях. Останалите признаци включват нарушавания на настроението и други последствия за психическото здраве, както и извънредно неподходящи резултати върху работата на сърцето. Тези нежелани реакции се оповестяват от пациенти, които са приемали медикаментите през устата или инжекционно, като се счита, че медикаментите, дадени под формата на капки за уши или очи, също могат да ги причинят. “
Докладът показва, че „ доста пациенти оповестяват, че не са осведомени за рисковете и че не са били изслушвани, когато след това са съобщавали за допустима връзка с лекуването им. Докато някои лекари са осведомени със признаците, засягащи ахилесовото сухожилие, мнозина не знаят, не разпознават или не оповестяват за други нежелани реакции, които е допустимо да са свързани с хинолоните и флуорохинолоните. При неявяване на отговори от здравните експерти, пациентите би трябвало да разчитат на информация от интернет, с цел да схванат признаците, които изпитват. “
В отчета на EMA е маркирано също, че някои пациенти разказват утежняване на признаците след приемане на избрани храни, в това число месо и риба. Поставен е въпросът за вероятността хората да бъдат изложени косвено на флуорохинолони и хинолони, употребявани за лекуване на животни, отглеждани в стопанства.
Темата за нуждата от надзор на потреблението на този тип синтетични антибиотици в животновъдните ферми става все по-актуална. Някои учени молят за възбрана на хинолоните и флуорохинолоните в отглеждането на животни.
Най-остра социална реакция против антибиотиците от групата на флуорохинолоните и хинолоните има във Франция. Проблемите, свързани с тях от години са тематика на документални и игрални филми.
В обществените мрежи съществуват разноезични групи за взаимопомощ на потърпевши от Fluoroquinolones. В някои от тях се задава въпросът дали зачестилите в целия свят сърдечни интервенции на повредени клапи не са резултат и на използването на флуорохинолоните.
У нас осведомителна акция, обвързвана с вредата от приема на флуорохинолони и хинолони липсва. Фармацевти са ми казвали, че всекидневно продават от тези синтетични антибиотици, предписвани са всеобщо от лекари с разнообразни специалности. Използват се доста и в лечебните заведения, постоянно са включвани в композиция с други антибиотици при лекуването на COVID-19. Досега не съм срещала доктор, който да прояви интерес, когато се пробвам да свържа хронологично непредвидената поява на заболяването си с предшестващия банкет на ципрофлоксацин. Не съм срещала и доктор, който да ме предизвести, че банкет на антибиотици от групата на флуорохинолоните за хора в моето положение към този момент би бил съдбовен.
А още през октомври 2020 година Изпълнителната организация по медикаментите в България разгласява директно известие до медицинските експерти, в което предизвестява, че систематичните и инхалаторни флуорохинолони водят до риск от регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи. „ Скорошно епидемиологично изследване регистрира към двукратно нарастване на риска от митрална и аортна регургитация при пациенти, приемащи систематични флуорохинолони “, се споделя в известието.
В него се показва, че притежателите на позволения за приложимост на флуорохинолонови антибиотици, съгласно Европейската организация по медикаментите (ЕМА) и Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ), предупреждават за риска от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, обвързван с флуорохинолони за систематична и инхалационна приложимост.
Системните и инхалаторни флуорохинолони могат да усилят риска от регургитация/ непълнота на сърдечна клапа.
Условия, предразполагащи към регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, включват вродено или предшестващо заболяване на сърдечна клапа, нарушавания на съединителната тъкан (например синдром на Марфан или синдром на Ehlers-Danlos), синдром на Търнър, болест на Бехчет, артериална хипертония, ревматоиден артрит и заразен ендокардит.
При пациенти с риск от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа систематичните и инхалаторни флуорохинолони би трябвало да се употребяват единствено след деликатна оценка на съотношението полза-риск и след обсъждане на други лечебни благоприятни условия.
Пациентите би трябвало да бъдат съветвани да потърсят незабавна здравна помощ при положение на остра диспнея, новопоявило се сърцетуптене или развиване на оток на корема или долните крака.
Флуорохинолоните са антибиотици, утвърдени в Европейския съюз за лекуване на някои бактериални инфекции, в това число животозастрашаващи. Тъй като те могат да имат съществени и дълготрайни странични резултати, тяхната приложимост нормално е лимитирана до инфекции, при които се смята за неуместно да се употребяват други антибиотици , постоянно препоръчвани за тези инфекции (риск, обект на ПСМС, публикувано през април 2019 г.).
Флуорохинолоните би трябвало да се употребяват единствено след деликатна оценка на евентуалните им изгоди и опасности, в това число риска от аортна аневризма и дисекация (риск, обект на ПСМС, публикувано през октомври 2018 г.).
Скорошно епидемиологично изследване регистрира към 2-кратно нарастване на риска от митрална и аортна регургитация при пациенти, приемащи систематични флуорохинолони, спрямо пациенти, приемащи други антибиотици (амоксицилин или азитромицин).
Съобщени са няколко медицински доказани случаи на регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, засягащи която и да е сърдечна клапа, при пациенти, получаващи флуорохинолони с евентуална или допустима причинно-следствена връзка. Тези данни демонстрират, че флуорохинолоните могат да причинят регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа.
В допълнение, лабораторно изследване оповестява, че излагането на ципрофлоксацин е довело до разграждане на колагена в аортни миофибробластни кафези, дарени от пациенти с аортопатия, в това число аортна регургитация. Това изобретение дава визия за това по какъв начин обвързваното с флуорохинолони разграждане на съединителната тъкан може да бъде обвързвано с регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа. Разграждане на колагена също се допуска при обвързваните с флуорохинолоните нарушавания на сухожилията и аортата.
Факторите, които покачват риска от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, включват вродено или предшестващо заболяване на сърдечна клапа, нарушавания на съединителната тъкан (например синдром на Марфан или синдром на Ehlers-Danlos), синдром на Търнър, болест на Бехчет, артериална хипертония, ревматоиден артрит и заразен ендокардит.
При пациенти с риск от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа систематичните и инхалаторните флуорохинолони би трябвало да се употребяват единствено след деликатна оценка на съотношението полза-риск и след обсъждане на други лечебни благоприятни условия.
Пациентите би трябвало да бъдат съветвани да потърсят незабавна здравна помощ при положение на остра диспнея, новопоявило се сърцетуптене или развиване на оток на корема или долните крака.
От ИАЛ се обръщат с към медицинските експерти за съобщаване на нежелани реакции.
По планирани данни на СЗО към 2050 година към 10 милиона души годишно ще умират от бактериални инфекции, които няма да се повлияват от познатите ни антибиотици.
Резистентността е едната страна на казуса. Все още няма точна статистика какъв брой души умират от страничните резултати на лекуването с антибиотици или се инвалидизират от тях. Повечето хора си мислят, че антибиотиците са безобидни и най-голямата щета, която могат да причинят, е стомашно неразположение.
И аз бях една от тях. Допреди 3 години в трудовия си стаж нямах интервали на отпуск по болест. Когато не се усещах добре, си купувах антибиотик, с някоя остаряла рецепта или примолвайки се в аптеката, и изкарвах заболяването на крайник. В края на май 2019 година отново ме повали нещо като грип. Нямаше по какъв начин да не присъствам от работа, нямах и никакво време да вървя по лекари.
Точно тогава на работното ми място бяха организирали за чиновниците профилактични медицински прегледи. Възползвах се, минах и при кардиолога - ЕКГ, кръвно налягане, както постоянно, всичко ми беше наред. Преди да изляза от стаята за прегледи, се примолих на кардиолога:
Усещам, че се разболявам, от няколко дни кашлям и съм с температура, синузитът ми се възпали. Не ми се чака пред кабинета на персоналния доктор. Може ли да ми предпишете някакъв антибиотик. За всеки случай, да го имам, в случай че се влоша. Моля Ви.
„ Не е редно по този начин - сподели лекарят, само че аз настоях, той извади рецептурна бланка и попита: Имате ли проблем със сухожилията? “ Отрекох да имам – за мен сухожилия означаваше само сухожилия на крайниците. Така се снабдих с рецепта за ципрофлоксацин.
Месец откакто изпих предписаната доза, без кашлицата да се повлияе, пулмолог откри звук от сърцето ми, а ехокардиография при кардиолог сподели руптура (скъсване) на вързоп от сухожилни хорди към едно от платната на митралната клапа, и вследствие на това - високостепенна митрална регургитация.
Митралната регургитация (инсуфициенция) е назад придвижване на кръвта през митралния клапан, вследствие на отпущането на платната на клапата. В резултат се покачва натоварването на сърцето. За да компенсират противоположния поток на кръвта, мускулните стени на сърцето се удебеляват, камерите се уголемяват и се развива сърдечна непълнота.
Така безусловно за месец-два се трансфорах в неработоспособен. В средата на май изкачвах с другари с лекост на бърз ход планински върхове, през юли едвам успявах да направя няколко крачки по стръмна пътека. В опита да схвана какво тъкмо ми се случи и да приема неизбежността на това, което ще последва, потънах в четене на медицински изявления.
През есента на 2019 година попаднах на публикация за проучване на учени от Университета на Британска Колумбия, които са открили, че приемащите антибиотици от групата на флуорохинолоните – синтетични антибиотици, постоянно употребявани за лекуване на бактериални инфекции (най-често изписваният от тях е ципрофлоксацинът), са с висок риск от развиване на аортна и митрална регургитация - с 2.4 пъти по-висок риск спрямо пациентите, които при аналогични болести одобряват антибиотик от различен вид.
Учените са открили, че сърдечните затруднения най-често се развиват в границите на месец след потребление на флуорохинолони. В проучването се напомнят и резултати от по-ранно изследване, което също е посочило, че приемът на антибиотици от групата на флуорохинолоните усилва риска от аортна болест, в това число дисекция на аортата.
" Един от факторите, участващи в развиването на аортна болест, е нарасналата интензивност в ензимите, разграждащи тъканите. Флуорохинолоните индуцират интензивността на тези ензими, което се счита, че е в основата на разкъсването на сухожилията ", изясняват учените.
Накратко: флуорохинолоните разграждат колагена в съединителната тъкан и провокират руптури на сухожилията: от ахилесовите до сърдечните хорди. Увреждат също ставите и мускулните нишки.
Резултатите от друго изследване, оповестено още през 2009 година в списание Ophthalmology са посочили, че антибиотиците от групата на флуорохинолоните могат да причинят странични резултати като двойно виждане (диплопия). Това е доказано от разбор на случаи на диплопия при пациенти, лекувани с флуорохинолони от 1989 до 2009 година, с дълготрайност приблизително до 10 дни. Тъй като този вид антибиотици може да аргументи и тендинит, създателите на проучването допускат, че и орбиталната болежка и сковаността на очните мускули може да са свързани със страничните резултати на лекуването с флуорохинолони.
Друго изследване, оповестено през 2015 година в Journal of Clinical Psychiatry, открива, че колкото повече курсове на антибиотично лекуване с флуорохинолони получава човек през живота си, толкоз по-вероятно е той да развие меланхолия и хронична тревога. Учените допускат, че антибиотиците трансформират състава на човешкия микробиом и митохондриите (клетъчните енергийни фабрики). Това се отразява отрицателно на неврологичния статус, нервните пътища, обмяната на веществата и имунната система, и като цяло върху психическото здраве на човек.
Случаите на пациенти, потърпевши от страничните резултати на приема на флуорохинолони се усилва толкоз, че на 13 юни 2018 година Европейската организация по медикаментите (EMA) организира публично разискване за флуорохинолоновите (и хинолоновите) антибиотици, с цел да изслуша гледните точки на пациенти, съобщаващи за тежки реакции, в резултат на тази група медикаменти. В EMA напомня, че хинолоните и флуорохинолоните са синтетични антибиотици, налични в Европейския съюз от 1962 година Прилагани са в Европейски Съюз за лекуване на милиони пациенти с бактериални инфекции, при над 120 показания, в това число разнообразни типове инфекции на отделителните пътища, дихателната, половата и стомашночревната системи, на кожата, костите и ставите. Най-често изписваните лекарства от този клас са ципрофлоксацин, левофлоксацин, моксифлоксацин, норфлоксацин и офлоксацин.
Комисията за ръководство на риска за лекарствена сигурност на EMA (PRAC) показва, че е почнала обзор на този клас лекарства след отчети за тежки, дълготрайно или трайно протичащи при пациенти нежелани реакции, засягащи основно мускулите, сухожилията, ставите и нервната система. Поради тежестта на нежеланите реакции, Мелани Кар, началник на отдел „ Заинтересовани страни и връзки “ на ЕМА, означи, че това публично разискване е „ изключително значимо, защото разрешава да се обърне внимание на риска, обвързван с тези медикаменти, и да се прегледат благоприятни условия за законодателни дейности в интерес на публичното здраве в по-широк подтекст “.
В отчета на ЕМА се споделя, че „ след лекуване с хинолонови и флуорохинолонови антибиотици някои пациенти не могат повече да работят и да вземат участие в дейни занимания, някои даже не са в положение да правят нормални битови действия като завръзване на връзки на обувки и закопчаване на копчета на риза, а други са с непрекъснати болки и признаци, засягащи необятен набор от мускули и сухожилия.
Проблемите със сухожилията нормално засягат голям брой сухожилия, за разлика от доста други болести на сухожилията, които нормално засягат единствено едно от тях. Останалите признаци включват нарушавания на настроението и други последствия за психическото здраве, както и извънредно неподходящи резултати върху работата на сърцето. Тези нежелани реакции се оповестяват от пациенти, които са приемали медикаментите през устата или инжекционно, като се счита, че медикаментите, дадени под формата на капки за уши или очи, също могат да ги причинят. “
Докладът показва, че „ доста пациенти оповестяват, че не са осведомени за рисковете и че не са били изслушвани, когато след това са съобщавали за допустима връзка с лекуването им. Докато някои лекари са осведомени със признаците, засягащи ахилесовото сухожилие, мнозина не знаят, не разпознават или не оповестяват за други нежелани реакции, които е допустимо да са свързани с хинолоните и флуорохинолоните. При неявяване на отговори от здравните експерти, пациентите би трябвало да разчитат на информация от интернет, с цел да схванат признаците, които изпитват. “
В отчета на EMA е маркирано също, че някои пациенти разказват утежняване на признаците след приемане на избрани храни, в това число месо и риба. Поставен е въпросът за вероятността хората да бъдат изложени косвено на флуорохинолони и хинолони, употребявани за лекуване на животни, отглеждани в стопанства.
Темата за нуждата от надзор на потреблението на този тип синтетични антибиотици в животновъдните ферми става все по-актуална. Някои учени молят за възбрана на хинолоните и флуорохинолоните в отглеждането на животни.
Най-остра социална реакция против антибиотиците от групата на флуорохинолоните и хинолоните има във Франция. Проблемите, свързани с тях от години са тематика на документални и игрални филми.
В обществените мрежи съществуват разноезични групи за взаимопомощ на потърпевши от Fluoroquinolones. В някои от тях се задава въпросът дали зачестилите в целия свят сърдечни интервенции на повредени клапи не са резултат и на използването на флуорохинолоните.
У нас осведомителна акция, обвързвана с вредата от приема на флуорохинолони и хинолони липсва. Фармацевти са ми казвали, че всекидневно продават от тези синтетични антибиотици, предписвани са всеобщо от лекари с разнообразни специалности. Използват се доста и в лечебните заведения, постоянно са включвани в композиция с други антибиотици при лекуването на COVID-19. Досега не съм срещала доктор, който да прояви интерес, когато се пробвам да свържа хронологично непредвидената поява на заболяването си с предшестващия банкет на ципрофлоксацин. Не съм срещала и доктор, който да ме предизвести, че банкет на антибиотици от групата на флуорохинолоните за хора в моето положение към този момент би бил съдбовен.
А още през октомври 2020 година Изпълнителната организация по медикаментите в България разгласява директно известие до медицинските експерти, в което предизвестява, че систематичните и инхалаторни флуорохинолони водят до риск от регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи. „ Скорошно епидемиологично изследване регистрира към двукратно нарастване на риска от митрална и аортна регургитация при пациенти, приемащи систематични флуорохинолони “, се споделя в известието.
В него се показва, че притежателите на позволения за приложимост на флуорохинолонови антибиотици, съгласно Европейската организация по медикаментите (ЕМА) и Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ), предупреждават за риска от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, обвързван с флуорохинолони за систематична и инхалационна приложимост.
Системните и инхалаторни флуорохинолони могат да усилят риска от регургитация/ непълнота на сърдечна клапа.
Условия, предразполагащи към регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, включват вродено или предшестващо заболяване на сърдечна клапа, нарушавания на съединителната тъкан (например синдром на Марфан или синдром на Ehlers-Danlos), синдром на Търнър, болест на Бехчет, артериална хипертония, ревматоиден артрит и заразен ендокардит.
При пациенти с риск от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа систематичните и инхалаторни флуорохинолони би трябвало да се употребяват единствено след деликатна оценка на съотношението полза-риск и след обсъждане на други лечебни благоприятни условия.
Пациентите би трябвало да бъдат съветвани да потърсят незабавна здравна помощ при положение на остра диспнея, новопоявило се сърцетуптене или развиване на оток на корема или долните крака.
Флуорохинолоните са антибиотици, утвърдени в Европейския съюз за лекуване на някои бактериални инфекции, в това число животозастрашаващи. Тъй като те могат да имат съществени и дълготрайни странични резултати, тяхната приложимост нормално е лимитирана до инфекции, при които се смята за неуместно да се употребяват други антибиотици , постоянно препоръчвани за тези инфекции (риск, обект на ПСМС, публикувано през април 2019 г.).
Флуорохинолоните би трябвало да се употребяват единствено след деликатна оценка на евентуалните им изгоди и опасности, в това число риска от аортна аневризма и дисекация (риск, обект на ПСМС, публикувано през октомври 2018 г.).
Скорошно епидемиологично изследване регистрира към 2-кратно нарастване на риска от митрална и аортна регургитация при пациенти, приемащи систематични флуорохинолони, спрямо пациенти, приемащи други антибиотици (амоксицилин или азитромицин).
Съобщени са няколко медицински доказани случаи на регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, засягащи която и да е сърдечна клапа, при пациенти, получаващи флуорохинолони с евентуална или допустима причинно-следствена връзка. Тези данни демонстрират, че флуорохинолоните могат да причинят регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа.
В допълнение, лабораторно изследване оповестява, че излагането на ципрофлоксацин е довело до разграждане на колагена в аортни миофибробластни кафези, дарени от пациенти с аортопатия, в това число аортна регургитация. Това изобретение дава визия за това по какъв начин обвързваното с флуорохинолони разграждане на съединителната тъкан може да бъде обвързвано с регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа. Разграждане на колагена също се допуска при обвързваните с флуорохинолоните нарушавания на сухожилията и аортата.
Факторите, които покачват риска от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа, включват вродено или предшестващо заболяване на сърдечна клапа, нарушавания на съединителната тъкан (например синдром на Марфан или синдром на Ehlers-Danlos), синдром на Търнър, болест на Бехчет, артериална хипертония, ревматоиден артрит и заразен ендокардит.
При пациенти с риск от регургитация/недостатъчност на сърдечна клапа систематичните и инхалаторните флуорохинолони би трябвало да се употребяват единствено след деликатна оценка на съотношението полза-риск и след обсъждане на други лечебни благоприятни условия.
Пациентите би трябвало да бъдат съветвани да потърсят незабавна здравна помощ при положение на остра диспнея, новопоявило се сърцетуптене или развиване на оток на корема или долните крака.
От ИАЛ се обръщат с към медицинските експерти за съобщаване на нежелани реакции.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ