Понякога ни се случват събития, които не могат да бъдат

Понякога ни се случват събития, които не могат да бъдат обяснени единствено с човешката логичност. В някои случаи те минават всички граници на човешкото схващане, тъй че е по-добре в никакъв случай да не се сблъсквате с сходно нещо.

Говорейки за тези събития, Гергана към момента потръпва неумишлено. Дори след всички тези години тя се чуди кой е той и за какво се е появил в живота им.

Гернага и нейната другарка Вики постоянно прекарвали вечерите си в компанията на по-големи момчета. В онази вечер те седяли на автобусната спирка с бира и се забавлявали колкото могат. Те даже не забелязали по какъв начин към тях се доближил дъртак в доста износени облекла.

„ Появата му мощно ме разтревожи. Душата ми стана толкоз тревожна, че желаех незабавно да избягам “, спомня си Гергана. „ И в действителност щях да си потегли, само че доста ревнувах Иван от Вики. Затова и останах. “

– Дядка! За моята бутилка ли пристигна? – пръв сподели Иван, държейки недопита бутилка бира.

Дядото не отговори, а единствено го погледна безмълвно.

— Слушай, палтото ти към този момент е износено – изчурулика Вики, която искаше малко да разсее обстановката. — Крайно време е да го хвърлиш. Имаш пенсия, купи си ново или я изпиваш цялата? „ Това е ужасно палто “, сподели Вики с тъничък глас, с цел да разсмее компанията.

— Дядото скоро ще отиде на гробището дружно с палтото си – обади се Никола, който искаше да притегли вниманието на Вики.

— Дядото скоро ще отиде на гробището дружно с палтото си – добави Никола, повтаряйки интонацията на Вики. Той се изсмя шумно, само че другите не го поддържаха.

„ Струва ми се, че тогава всеки искаше да напусне това място допустимо най-скоро и допустимо най-далече. “ – споделя Гергана.

„ Не се тревожете за мен, тъй като ще отидете на гробището преди мен “, съвсем шушукайки сподели дядото, само че всяка негова дума кънтеше мощно в ушите ни.

— Хайде бе. Кого си мислиш, че ще уплашиш? – личеше си, че Никола беше доста бледен, само че се опитваше да не се издава. — Ще пребивавам още дълго. Трябва да опитам всички бири на света. Това е една от главните ми цели.

— Трябва, само че няма да стане – изглеждаше, че сянка на усмивка пробяга по лицето на стареца. — Всичките ти пориви ще бъдат спрени единствено от една затворена врата. А до тогава си допий бирата.

— Слушай, дядка, не се напъвай — намеси се Иван, който към този момент започваше съществено да се ядосва. – Наистина ли искаш неприятности?

Мъжът се обърна към Иван и го изгледа злобно.

– Неприятностите са твои правилни спътници. И скоро ще ги срещнеш. Но към момента имаш късмет да оправиш нещата. Просто изхвърли всичко и го не помни като неприятен сън. Но ти няма да направиш това, нали? Откъде тогава ще вземеш пари да черпиш всички?

Мъжът замръзна от изненада. Досещахме се от кое място е взел парите, само че от кое място дядото можеше да знае за тях. Иван се канеше да го удари, само че погледът на мъжа го спря.

— Какво искаш?

— От теб не желая нищо. Умираш да схванеш по кое време ще отида на гробището, само че някои от вас ще отидат там по-рано. Например ти — обърна се той към Вики — ще живееш щастливо, само че в един момент всички ще изчезнат, с изключение на теб.

— Теб алчността ти ще те унищожи. Парите са по-важни за теб от личния ти живот, само че в никакъв случай няма да ги използваш – сподели той на Иван.

— А ти… внимавай като си караш мотора – обърна се той към Сергей.

Когато погледна към мен, толкоз се изплаших, че незабавно избягах.

На идната заран Вики се обади и заяви ужасната вест – същата нощ Никола умрял. Изгорял в личния си апартамент поради фас от цигара. Намериха го навръх вратата.

Опитахме се да не мислим за думите на индивида, само че скоро всички те се оказаха истина.

Няколко години по-късно Сергей катастрофира с мотора си, който толкоз обичаше да кара.

Иван продължи да продава опиати, до момента в който един от клиентите не го умъртви. Бил изпаднал в абстиненция и нямал пари.

Вики се справяше доста добре. Тя се омъжи за паралия и му роди наследник. По-късно всички катастрофираха, като се изключи нея. После тя изчезна, споделят, че отишла в манастир.

Що се отнася до мен, наподобява всичко е наред. Имам проблеми, само че има и радостни моменти. Живея като всички други. Добре, че още не знам какво ме чака.

Понякога ми се коства, че тогава самата орис пристигна да ни предизвести. Жалко единствено, че никой не я послуша.