На 103 г. почина първата жена директор на Националната библиотека
Почина Константинка Калайджиева, първата жена шеф на Народната библиотека, оповестяват от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА).
Тя е родена на 5 декември 1921 година в София, в семейство на българи от Кукуш – Егейска Македония, които след Балканските войни се заселват в България. През 1940 година приключва с отличие Втора девическа гимназия. Включва се като доброволка в частите на Първа българска войска и взе участие в Отечествената война, а през 1946 година приключва немска лингвистика в Софийския университет.
През 1948 година приключва шестмесечния Стажантски курс за библиотекари с висше обучение, проведен в Народната библиотека и остава да работи в нея като уредник на този курс. През 1950 година е изпратена в Комитета за просвета, където основава и управлява в продължение на две години отдел „ Библиотеки “. Участва в основаването на Държавния библиотекарски институт. През 1952 година се връща в Народната библиотека, като в продължение на 27 години я управлява – от 1956 до 1965 година е заместник-директор, а от 1965 до 1983 година е неин шеф.
Целият професионален и житейски път на К. Калайджиева е отдаден на библиотеките. На тях тя отдава всичките си познания, опит и сила. Като шеф на Народната библиотека тя основава екип от отлични експерти и я развива като институция от национално значение. Нейната активност, многочислените ѝ изявления, подготвеност и осведоменост намират интернационално самопризнание с избора ѝ за член на Изпълнителния комитет на ИФЛА, интернационален съветник и един от тримата членове на Съвета по библиотечните въпроси към Генералния секретар на ЮНЕСКО.
Научнопубликационната активност на Константинка Калайджиева показва широтата на мисълта и мащабите на осъществената под нейно управление работа през годините. Тя има над 250 изявления (книги, студии, публикации, отчети и др.), издадени у нас и в чужбина. Най-сериозният ѝ труд са „ Материалите за историята на Народна библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ 1944 – 1978 “, които показват, въз основата на голям брой проучени документи и персонален опит, построяването на Националната библиотека като актуален теоретичен институт и на библиотечното дело в България.
След като напуща библиотеката заради несъгласия с Министерството на културата, Калайджиева продължава да работи интензивно, с цел да потвърди, че библиотеките са смисълът на нейния живот. В редица изявленията подлага на критика активността на националната, а и на други библиотеки.
За своята голяма по мащабите си съзидателна активност тя е удостоена със званието „ Заслужил активист на културата “, притежател е на доста държавни оценки, измежду които и медал „ Св. св. Кирил и Методий “, І степен. През 2016 година отхвърля най-високото отличие на Министерството на културата – премията „ Златен век “, като показва, че премията е обезсмислена поради " неналичието на съответна държавна политика в региона на библиотечното дело " и е реалност, че " достиженията, поради които е присъдена премията на Министерство на културата, към този момент не съществуват ".
Тя е родена на 5 декември 1921 година в София, в семейство на българи от Кукуш – Егейска Македония, които след Балканските войни се заселват в България. През 1940 година приключва с отличие Втора девическа гимназия. Включва се като доброволка в частите на Първа българска войска и взе участие в Отечествената война, а през 1946 година приключва немска лингвистика в Софийския университет.
През 1948 година приключва шестмесечния Стажантски курс за библиотекари с висше обучение, проведен в Народната библиотека и остава да работи в нея като уредник на този курс. През 1950 година е изпратена в Комитета за просвета, където основава и управлява в продължение на две години отдел „ Библиотеки “. Участва в основаването на Държавния библиотекарски институт. През 1952 година се връща в Народната библиотека, като в продължение на 27 години я управлява – от 1956 до 1965 година е заместник-директор, а от 1965 до 1983 година е неин шеф.
Целият професионален и житейски път на К. Калайджиева е отдаден на библиотеките. На тях тя отдава всичките си познания, опит и сила. Като шеф на Народната библиотека тя основава екип от отлични експерти и я развива като институция от национално значение. Нейната активност, многочислените ѝ изявления, подготвеност и осведоменост намират интернационално самопризнание с избора ѝ за член на Изпълнителния комитет на ИФЛА, интернационален съветник и един от тримата членове на Съвета по библиотечните въпроси към Генералния секретар на ЮНЕСКО.
Научнопубликационната активност на Константинка Калайджиева показва широтата на мисълта и мащабите на осъществената под нейно управление работа през годините. Тя има над 250 изявления (книги, студии, публикации, отчети и др.), издадени у нас и в чужбина. Най-сериозният ѝ труд са „ Материалите за историята на Народна библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ 1944 – 1978 “, които показват, въз основата на голям брой проучени документи и персонален опит, построяването на Националната библиотека като актуален теоретичен институт и на библиотечното дело в България.
След като напуща библиотеката заради несъгласия с Министерството на културата, Калайджиева продължава да работи интензивно, с цел да потвърди, че библиотеките са смисълът на нейния живот. В редица изявленията подлага на критика активността на националната, а и на други библиотеки.
За своята голяма по мащабите си съзидателна активност тя е удостоена със званието „ Заслужил активист на културата “, притежател е на доста държавни оценки, измежду които и медал „ Св. св. Кирил и Методий “, І степен. През 2016 година отхвърля най-високото отличие на Министерството на културата – премията „ Златен век “, като показва, че премията е обезсмислена поради " неналичието на съответна държавна политика в региона на библиотечното дело " и е реалност, че " достиженията, поради които е присъдена премията на Министерство на културата, към този момент не съществуват ".
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ