Пламен Панов е новият стар заместник-кмет на с ресор Култура,

Пламен Панов е новият остарял заместник-кмет на с сектор „ Култура, археология и туризъм “. Какво ще се случи по време на втория му мандат, той споделя пред медията ни.
Прочетете още
Той е работил като специалист и шеф на отдел „ Европейски стратегии и планове “     на Министерство на културата. Преди това работи като основен специалист „ Бизнес развиване и интернационално съдействие “ в отдел „ Развитие и интернационално съдействие “ в Община Пловдив, където дава отговор за подготовката, създаването и представянето на общинските планове за финансиране по национални и оперативни стратегии, стратегии на Общността, на интернационалните организации и финансовите институции.

Висшето си обучение със степен магистър по европеистика Пламен Панов пази в влиятелния King’s College London. Бакалавър е по интернационалните връзки с почести, валидиран от Уелски Университет, Уелс Американски Колеж в Солун. Говори съвършен британски език, както и гръцки.

- Г-н Панов, предстоят нови четири години, в които ви се поверява ръководството на културата, археологията и туризма. Какво да чакаме във втория ви мандат?

- Ние имаме една доста прагматична стратегия, която доста елементарно ще се мери в края на мандата какво действително е свършено. Няколко са нещата, които са основни за развиването на културния живот на града. Радвам се, че кметът Костадин Димитров направи своите първи дейности по отношение на сектор „ Култура ” с това, че подаде за държавно финансиране два значими плана, които да започват още в този момент – ремонта и акомодацията на кино „ Космос ” в новаторско културно пространство и реставрацията, консервацията и акомодацията на Античния конгрес на Филипопол в неговата южна и източна част. Това са планове, в които предишния мандат с екипа ми вложихме доста старания да ги изготвим, съгласуваме по всички институции. Допитахме се и до обществеността дали харесват тези планове. Спокойни сме, че имаме и поддръжката на хората за тяхното случване. Ключови са, тъй като един от уговорките, които Костадин Димитров пое в предизборната си акция, беше, че бюджетът за просвета и културно наличие ще продължава да пораства. Това е доста хубаво, само че и слага въпроса за закритите театрални пространства, където да се случват събитията.   Затова е доста значимо да имаме още едно закрито пространство, в което може да има спектакъл, концерт, кино.

Античният конгрес е част от визията за това по какъв начин ще наподобява градският център. С него ще бъде приключена цялостната му реституция и консервация. Ще бъде налична за жителите и туристите. Тогава площад „ Централен ” ще има приключен тип като изключим Пощата, която е съсобственост на страна и частник. Изключително благополучен съм, че Министерство на културата е на финала да стартира в действителност ремонта на Концертна зала.

- Ще се справите ли с ръководството на всички пространства?

-Едно от нещата, което ще би трябвало да създадем, е да обособим конструкция, която да ръководи театралните пространства в града. Това е заложено в програмата ни. Едно от тези пространства, които желаеме да придобием от страната, да ремонтираме и оборудваме, е Летният спектакъл.  Ще предприемем дейности за това след Нова година.  Ще създадем това искане към министъра на културата и считам, че той ще откликне.

- Ще продължите ли интензивно да работите с културните организации?

- Разбира се. Важна е гаранцията за финансиране на културните оператори в града. Към сегашния миг има една изключителна предвидимост, когато приказваме за финансирането. Знаете, че всяка година кандидатстването става през август, към месец септември или началото на октомври културните оператори към този момент знаят, че имат обезпечено финансиране за идната година. Това им оказва помощ да готвят програмата си. Но това, което би трябвало да дава отговор на актуалните трендове, е тригодишното финансиране. За да може в действителност един културен артикул да се утвърди и ние да виждаме по какъв начин той  ще се развие във времето, ние би трябвало да дадем небосвод на съответния културен оператор. През 2024 година следва да разработим механизма, който най-вероятно ще бъде през фондация „ Пловдив 2019 ”. Чрез него ще се извърши селекция на избор, който да дефинира тригодишното финансиране на културните оператори.  Това значи 2025, 2026 и 2027 година определените фестивали и събития да имат непоклатимост и да се развиват.

- Свързано ли е това с Националния проект за възобновяване и резистентност?

- И да, и не, тъй като към момента няма съответни създадени правила.  Ясно е, че Национален фонд „ Култура ” ще движи плановете. Приключи набирането на претенденти за Управителния съвет и се чака занапред да бъдат изяснени процедурите, при които ще аплайват общините. Със сигурност обаче тригодишното обмисляне на събитията ще бъде ангажирано с НФК, тъй като по този метод ще можем да имаме ясна визия кои събития ще могат да създадат първо двегодишно финансиране по фонда и респективно тригодишно през Община Пловдив.

- Поне при в началото направената тактика се предвиждаше устойчивост  и след приключването на програмата да продължи да обезпечава средствата, отпуснати през Плана за възобновяване.

- Точно по този начин е, тъкмо по този метод ще влезем в третата година.  Първо би трябвало да забележим обаче какви са разпоредбите, с цел да може фондация „ Пловдив 2019 ” да изготви стратегия. Хубавото е, че  имаме към този момент обезпечено съфинансиране, откакто Общинският съвет гласоподава средствата на фондацията.  Разчитаме, че екипът ще работи по Плана за възобновяване, тъй като има нужния опит.  Те би трябвало да седнат с културните оператори в града и да създадат съответна стратегия и тя би трябвало да е целогодишна, тъй като това има отношение и към туризма и събитийния календар на града. Ако ние създадем добра културна стратегия, това ще подсигурява, че и туроператорите ще могат да продават пакети, свързани с нея.  Нека да забележим детайлите и правилото за кандидатстване въпреки всичко.

- Това значи ли, че ще настъпят промени в Наредбата за финансиране през Културния календар?

- Що се отнася до това по какъв начин се избират планове по Културния календар, промени няма да има. Към момента правилото е ясен  - назначава се комисия, в която има повече външни специалисти. Те се избират от авансово направен лист. Става дума за специалисти, които имат визия върху културните стратегии освен на Пловдив, само че и на страната. Факт е, че приготвяме промени в Наредбата в няколко аспекта. Първо – във връзка с Компонент 1 „ Фестивали и значими събития ”, предвид на новата обстановка и инфлацията и изобщо недоброто финансово положение на България, да вдигнем допустимия % в плановете, когато приказваме за възнаграждения на екипи за ръководство и на актьори. По този метод ще позволим да имат малко по-голяма сигурност, в това число и режийни разноски. Така ще подкрепим самите организации. Да могат да поддържат своите офиси и екипи. Втората смяна в наредбата ще бъде въвеждането на чисто нов съставен елемент, който ще финансира превода на книги на пловдивски създатели в Европа. След като Георги Господинов бе награден с „ Букър ”, стана ясно, че има интерес към българските писатели в чужбина, само че финансирането е нищожно.  Ние взехме решение да вземем нещата в свои ръце, с цел да помогнем на пловдивските създатели. Те могат да аплайват с издателствата си и да бъдат превеждани.

- Тоест ще аплайват единствено български издателства…

- На този стадий – да. Предстои да разпишем този нов модул в Наредбата. Имаме среща с представители на асоциация „ Българска книга ” и всички заинтригувани страни, с цел да можем да се допитаме до тях за експертно мнение. Все отново крайната цел е да кандидатстването по този нов съставен елемент да е работещо и съответно.  Какви критерии и условия да сложим. Кметът Костадин имитров е безапелационен и ни поддържа, че би трябвало да протегнем ръка към пловдивските  писатели. Затова и праговете в другата стратегия за поддръжка на пловдивски създатели и значими за града издания ще бъдат вдигнати. Ние поддържаме изданията до техния щемпел. Така осъществяваме поръчката си, че ще развиваме нови стратегии и политики.

- Фондация „ Пловдив 2019 ” разделя обществото. Става ясно, че тя ще е движещата мощ по кандидатстване за средства по Националния проект за възобновяване и резистентност. Но какви са непосредствените задания на екипа все още?

- Екипът продължава да приготвя огромните събития, които поддържа по стратегия „ Наследство ”. Това са събития, които имат директен принос към увеличението на туристите в Пловдив.  Говорим за огромните фестивали, които пълнят на 100 % потенциала и легловата база в града - Opera Open, Hills of Rock, Франкофоли, Солар. Това са събитията, които до момента водеха доста хора. Фондацията би трябвало да работи с уредниците и да се стреми тези събития да бъдат арестувани в града.  Естествено, би трябвало да развива и нови формати, тъй като в последните години съумя да притегли конгреси като Франкофоли, събития като фестивала „ Улица Станционна ”, който има голям капацитет за развиване и привличане на нови туристи. С този конгрес се извършва и една значима задача – да се изпълват с живот места, които не са директно свързани с визията ни за просвета.

- Като отворихме дума за огромните фестивала – едно от най-големите разочарования на публиката през 2023-а бе нулевата година на Hills of Rock . Има ли заплаха това събитие да отпадне от календара и през 2024 година?

- Всички сме разочаровани, само че дружно с уредниците обявихме, че се работи по огромното издание през 2024 година Не чакам да има проблеми. Фондацията и екипът на фестивала поддържат деен разговор и се чака през месец декември да бъдат оповестени имената на първите групи.

-  Постоянно се приказва за изнасянето на културни събития от градския център към кварталите. Какви стъпки ще предприемете в тази посока?

- Що се отнася до изнасянето на събития от центъра на града, постоянно сме водили политика по децентрализация на културните интензивности. През годините бяха разгърнати доста такива планове – Лятно кино в парка, Театър в кварталите,  Включи квартала, Пловдив Вайбс. Това са събития, които ще продължат да се случват, тъй като ползата е голям. С кмета си говорихме, че тези планове биха били дълготрайни, единствено в случай че се работи за нужната инфраструктура.  Наясно сме, че финансирането, с което сме подпомагали уредниците, отива и за наличие, само че и за сцена, озвучаване, осветяване. Планът ни е в този мандат да създадем открити подиуми там, където няма. В регион „ Северен ”, в „ Тракия ”, в „ Източен ” и в „ Централен ” има такива подиуми, само че не и в останалите. Идеята е уредниците на събития да имат подсигурена инфраструктура. После те ще се поддържат от районните кметства.

Отделно Костадин Димитров оказа помощ доста да има филиал на Кукления спектакъл. С решение на Общинския съвет бе предоставена постройка в регион „ Тракия ”. След това благодарение на Министерство на културата тя би трябвало да бъде приспособена за театрални представления.

За да има резистентност на тези процеси, най-важното е ние, с изключение на финансирайки събития, да създадем и инфраструктура по регионите. Така ще дадем опция на всеки, който желае, да се изявява, даже и да не е събитие по стратегии на Общината.

Ще се основат условия за децентрализирането на културния календар.

- Предвиждате ли да въведете някаква регулация на събитията, с цел да не се струпват и да вършат избора на публиката сложен?

- Все още търсим правилния метод, с цел да можем да контролираме. Защото сега в Пловдив има няколко вида събития. Има такива, които се осъществят с поддръжката на Общината, която е най-големият вложител в просвета. Има събития, които са на частни уредници. Има и спортни събития по спортния календар на Общината. Ще търсим баланс, с цел да може да има по-малко препокриване, само че истината е, че ще бъде голямо предизвикателство.

- Старият град на Пловдив също е огромна тематика и безконечен мотив за рецензии. Какво ще измененията там?

- Темата за Стария град е огромна. Имаме доста незавършена работа. Очаквам  общинският институт „ Старинен Пловдив ” да бъде действителен собственик на резервата и да носи отговорност за това какво се случва там, а освен на територията на обектите, които стопанисва. Там, където има проблем с калдъръм, теч, Институтът не просто да алармира. „ Старинен Пловдив ” генерира много доходи и може да влага част от тях в възстановяване на самата инфраструктура.

По отношение на културните събития – огромна част се включват на територията на резервата. Става дума както за такива, подкрепени от Общината или фондация „ Пловдив 2019 ”, по този начин и за частни организации. И това е освен на Античния спектакъл.

Мисля, че това, което би трябвало да създадем първоначално, с изключение на опазването на недвижимото културно завещание, е да довършим плана за общинско кафене в Данчовата къща. Хората споделят, че вечер няма какво да се прави в Стария град, тъй като липсват задоволително заведения.  Но и в това би трябвало да сме доста деликатни, тъй като не можем да превърнем резервата във втори квартал Капана. Трябва баланс.

Необходимо е и въвеждането на повече нововъведения в представянето на културното завещание, разказването на историята за съответния монумент. През месец декември приключваме плана, който „ Старинен Пловдив ” завоюва, за обживяване на пространството под сцената на Античния спектакъл.  С този план ще напомним, че е място, където е бил сцена за спектакъл, за борби, за решения на Градския съвет.

Този вид модернизиране на експозициите се отнася и до музеите. Поколението туристи, което посещава града, към този момент с телефона си  и таблета, се стреми да получава информация, до момента в който обикаля в резервата. Вече завършихме и единната билетна система на „ Старинен Пловдив ” и туристите ще могат да си закупят билети онлайн. Това следва да се случи във всички пловдивски музеи.

- А болната тематика за достъпа на коли там?

- Това е доста тежък проблем. Трябва да се реши да се махнат колите и да спре хаосът с паркирането, тъй като туризмът стартира с досегаемост до обектите, продължава с това дали е чист и спретнат, и тогава идва равнището и качеството на туристическата услуга. През идващите четири години там ще има много усъвършенствания, с цел да може Старият град да бъде същински мотив за горделивост.