Дониел Луна - супермоделът от 60-те, който промени лицето на модата
Пеги Ан Фрийман е родена в Детройт, Съединени американски щати, през 1945 година Още като младеж към този момент всички я познават като Дониел Луна - име, което си дава сама. Тя е междинното от три деца в непретенциозно семейство, извънредно интелигентна и съсредоточена върху учебното заведение, църквата и локалните театрални постановки.
Тихата и сложна борба на Линда Еванджелиста с рака
Една история за мощен дух и воля за живот
През 1963 година стилният фотограф Дейвид Маккейб посещава Детройт по работа и вижда Дониел Луна - към този момент висока 1.80 метра, стройна, изящна. Впечатлен от нея, той не пропуща да ѝ каже, че в случай че в миналото реши да стане модел, би трябвало да отиде в Манхатън и там той ще ѝ помогне да пробие.
Така и се случва. Година по-късно, през есента на 1964 година, когато е към този момент на 19 години, Дониел се мести в Ню Йорк. Това се случва единствено броени месеци след приемането на Закона за гражданските права в Съединени американски щати, който за първи път в американската история не разрешава расовата дискриминация със закон. По това време обаче за чернокожите модели няма работа, с изключение на в профилирани афро-американски издания. Но Дониел Луна взима смело решение - напуща дома си и отива в Манхатън в знаков исторически миг, без да има ясни проекти или постоянни приходи - единствено телефонен номер, небрежно записан от чужд.
За благополучие фотографът Дейвид Маккейб откликва на позвъняването на Дониел и я показва на няколко фешън редактори. И първите ѝ триумфи не закъсняват. Още в началото на кариерата си тя снима фотосесии с известни персони като музиканта Боб Дилън и модела и актриса Джийн Шримптън.
Впоследствие се случва и един забавен обществен феномен - с повишаването на придвижването за цивилен права нараства и очарованието на обществото от " екзотичното ". Насред културната гражданска война, която светът претърпява, Дониел Луна се трансформира в знак, който хората назовават " преродената Нефертити ".
Цветнокожият модел попада в компанията и на други известни персони, като Анди Уорхол, който я е представял в творбите си и го е вдъхновявала и за други негови планове. Но в Щатите тя продължава да се сблъсква с предубеждения, рецензия и ограничавания поради цвета на кожата си.
Затова взема решение да се реалокира още веднъж - този път в Европа. През 1965 година тя идва в Лондон, където не след дълго се снима в няколко кино лентата, а единствено година по-късно идва огромният ѝ пробив като модел.
През март 1966 година Дониел Луна става първият цветнокож модел на корица на Vogue. Буквално за една нощ тя се трансформира освен в интернационална звезда, а и в един от най-търсените модели в света. " Тя е творение на контрастите ", написа изданието за нея. И това очевидно притегля международни фешън имена, като André Courrèges, Yves Saint Laurent, Valentino и Paco Rabanne, за които дефилира.
А триумфите ѝ носят нови благоприятни условия и запознанства. Дониел пътува до дома на Салвадор Дали в каталунското село Кадакес, където той я афишира за една от своите вдъхновения. След това, в края на 60-те години се мести в Рим, с цел да взе участие във филм на Фелини. Горе-долу по това време се среща и с фотографа Луиджи Казанига, в който се влюбва и от който има една щерка.
За злощастие обаче Дониел Луна умира през 1979 година единствено 18 месеца след раждането на детето си. И до последните си дни обаче се твърди, че е била все по този начин изобретателна и динамична - витална, присъстваща и изцяло обвързвана с живота, написа английският Vogue.
Трудната борба с расизма на Наоми Кембъл
Не е елементарно да си цветнокож в Ню Йорк през 90-тте
Историята на Дониел Луна можем да гледаме в документалния филм Donyale Luna: Supermodel, който е разполагаем в HBO.
Тихата и сложна борба на Линда Еванджелиста с рака
Една история за мощен дух и воля за живот
През 1963 година стилният фотограф Дейвид Маккейб посещава Детройт по работа и вижда Дониел Луна - към този момент висока 1.80 метра, стройна, изящна. Впечатлен от нея, той не пропуща да ѝ каже, че в случай че в миналото реши да стане модел, би трябвало да отиде в Манхатън и там той ще ѝ помогне да пробие.
Така и се случва. Година по-късно, през есента на 1964 година, когато е към този момент на 19 години, Дониел се мести в Ню Йорк. Това се случва единствено броени месеци след приемането на Закона за гражданските права в Съединени американски щати, който за първи път в американската история не разрешава расовата дискриминация със закон. По това време обаче за чернокожите модели няма работа, с изключение на в профилирани афро-американски издания. Но Дониел Луна взима смело решение - напуща дома си и отива в Манхатън в знаков исторически миг, без да има ясни проекти или постоянни приходи - единствено телефонен номер, небрежно записан от чужд.
За благополучие фотографът Дейвид Маккейб откликва на позвъняването на Дониел и я показва на няколко фешън редактори. И първите ѝ триумфи не закъсняват. Още в началото на кариерата си тя снима фотосесии с известни персони като музиканта Боб Дилън и модела и актриса Джийн Шримптън.
Впоследствие се случва и един забавен обществен феномен - с повишаването на придвижването за цивилен права нараства и очарованието на обществото от " екзотичното ". Насред културната гражданска война, която светът претърпява, Дониел Луна се трансформира в знак, който хората назовават " преродената Нефертити ".
Цветнокожият модел попада в компанията и на други известни персони, като Анди Уорхол, който я е представял в творбите си и го е вдъхновявала и за други негови планове. Но в Щатите тя продължава да се сблъсква с предубеждения, рецензия и ограничавания поради цвета на кожата си.
Затова взема решение да се реалокира още веднъж - този път в Европа. През 1965 година тя идва в Лондон, където не след дълго се снима в няколко кино лентата, а единствено година по-късно идва огромният ѝ пробив като модел.
През март 1966 година Дониел Луна става първият цветнокож модел на корица на Vogue. Буквално за една нощ тя се трансформира освен в интернационална звезда, а и в един от най-търсените модели в света. " Тя е творение на контрастите ", написа изданието за нея. И това очевидно притегля международни фешън имена, като André Courrèges, Yves Saint Laurent, Valentino и Paco Rabanne, за които дефилира.
А триумфите ѝ носят нови благоприятни условия и запознанства. Дониел пътува до дома на Салвадор Дали в каталунското село Кадакес, където той я афишира за една от своите вдъхновения. След това, в края на 60-те години се мести в Рим, с цел да взе участие във филм на Фелини. Горе-долу по това време се среща и с фотографа Луиджи Казанига, в който се влюбва и от който има една щерка.
За злощастие обаче Дониел Луна умира през 1979 година единствено 18 месеца след раждането на детето си. И до последните си дни обаче се твърди, че е била все по този начин изобретателна и динамична - витална, присъстваща и изцяло обвързвана с живота, написа английският Vogue.
Трудната борба с расизма на Наоми Кембъл
Не е елементарно да си цветнокож в Ню Йорк през 90-тте
Историята на Дониел Луна можем да гледаме в документалния филм Donyale Luna: Supermodel, който е разполагаем в HBO.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ