От днес човечеството живее на екологичен кредит
От през днешния ден (1 август) човечеството стартира живот на "екологичен заем ", откакто за първите седем месеца от началото на 2018 година е изразходвало естествените запаси, които планетата е способна да възвърне в границите на една година. За това предизвестяват от интернационалната природозащитна организация WWF и се базират на отчет на Световната мрежа за екологичен отпечатък, написа dnevnik.bg.
Денят на екологичния дълг настава все по-рано всяка година, което значи, че хората употребяват естествените запаси все по-бързо. А 1 август е най-ранният подобен ден, откогато се води статистика.
Това, което произвеждаме след тази дата, не е стабилно, тъй като Земята не е в положение да го възпроизведе с бързината, с която го изразходваме, изясняват специалистите.
Изследването мери екологичния отпечатък на човечеството върху планетата. То демонстрира, че ние поддържаме този недостиг освен с привършване на запасите от запаси посредством свръхулов и изсичане на горите, само че и посредством струпване на боклуци – като да вземем за пример въглероден диоксид в атмосферата, който екосистемите не могат да поемат.
Начинът за пресмятане е като международният екологичен потенциал се дели на международния екологичен отпечатък. Или количеството запаси, основани от Земята за една година, се разделят на това, което човечеството използва като храна, дървен материал, първични материали за производството на облекла и така нататък Полученото число се умножава по 365, колкото са и дните в една общоприета календарна година.
"Докато популацията на Земята се разраства, стопанските системи се развиват и търсенето на запаси става все по-голямо, размерът на Земята си остава същият. От 1970 година насам, когато световната свръхконсумация става факт, ние започваме да теглим от "главницата " на нашата биосфера, вместо да живеем от нейната "лихва ", предизвестяват от WWF.
Оценките демонстрират, че с цел да задоволим потреблението си при сегашните темпове на търсене ние имаме потребност от 1.7 планети. Изследването демонстрира, че жителите на Обединеното кралство имат потребност от четири Великобритании, с цел да посрещнат потребностите на своето ползване. А популацията на Съединени американски щати живее по този начин, като че ли разполагаме с ресурсите на 5 планети като Земята.
Експертите от WWF предизвестяват, че екологичната свръхконсумация е допустима единствено за лимитирано време, преди екосистемите да стартират да се разпадат и най-после изцяло да се срутен. А цената, на която ще би трябвало да изкупим "дълга си ", е доста висока.
"Сега е моментът да стартираме да обръщаме тази наклонност ", приканва Веселина Кавръкова, шеф на "WWF България ". "Всеки има роля в това – от държавните управления, през бизнеса, до всеки един от нас с избора ни какво използваме всеки ден. Да опазваме горите, които ни обезпечават основни условия – чист въздух, питейна вода, запаси, само че също са дом на застрашени скотски и растителни типове. " WWF концентрира напъните си за запазване на вековните български гори, които имат максимален принос за запазване на биоразнообразието, само че в същото време изчезват поради сечи, климатични промени и така нататък
Кавръкова подчертава на значимостта на реките и приканва да не ги заграждаме, канализираме, замърсяваме и застрояваме, защото по този метод убиваме живота в тях и се лишаваме дълготрайно от качествени водни запаси.
Денят на екологичния дълг настава все по-рано всяка година, което значи, че хората употребяват естествените запаси все по-бързо. А 1 август е най-ранният подобен ден, откогато се води статистика.
Това, което произвеждаме след тази дата, не е стабилно, тъй като Земята не е в положение да го възпроизведе с бързината, с която го изразходваме, изясняват специалистите.
Изследването мери екологичния отпечатък на човечеството върху планетата. То демонстрира, че ние поддържаме този недостиг освен с привършване на запасите от запаси посредством свръхулов и изсичане на горите, само че и посредством струпване на боклуци – като да вземем за пример въглероден диоксид в атмосферата, който екосистемите не могат да поемат.
Начинът за пресмятане е като международният екологичен потенциал се дели на международния екологичен отпечатък. Или количеството запаси, основани от Земята за една година, се разделят на това, което човечеството използва като храна, дървен материал, първични материали за производството на облекла и така нататък Полученото число се умножава по 365, колкото са и дните в една общоприета календарна година.
"Докато популацията на Земята се разраства, стопанските системи се развиват и търсенето на запаси става все по-голямо, размерът на Земята си остава същият. От 1970 година насам, когато световната свръхконсумация става факт, ние започваме да теглим от "главницата " на нашата биосфера, вместо да живеем от нейната "лихва ", предизвестяват от WWF.
Оценките демонстрират, че с цел да задоволим потреблението си при сегашните темпове на търсене ние имаме потребност от 1.7 планети. Изследването демонстрира, че жителите на Обединеното кралство имат потребност от четири Великобритании, с цел да посрещнат потребностите на своето ползване. А популацията на Съединени американски щати живее по този начин, като че ли разполагаме с ресурсите на 5 планети като Земята.
Експертите от WWF предизвестяват, че екологичната свръхконсумация е допустима единствено за лимитирано време, преди екосистемите да стартират да се разпадат и най-после изцяло да се срутен. А цената, на която ще би трябвало да изкупим "дълга си ", е доста висока.
"Сега е моментът да стартираме да обръщаме тази наклонност ", приканва Веселина Кавръкова, шеф на "WWF България ". "Всеки има роля в това – от държавните управления, през бизнеса, до всеки един от нас с избора ни какво използваме всеки ден. Да опазваме горите, които ни обезпечават основни условия – чист въздух, питейна вода, запаси, само че също са дом на застрашени скотски и растителни типове. " WWF концентрира напъните си за запазване на вековните български гори, които имат максимален принос за запазване на биоразнообразието, само че в същото време изчезват поради сечи, климатични промени и така нататък
Кавръкова подчертава на значимостта на реките и приканва да не ги заграждаме, канализираме, замърсяваме и застрояваме, защото по този метод убиваме живота в тях и се лишаваме дълготрайно от качествени водни запаси.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ