Пропастта между бедни и богати: в София доходите са 92% от европейските, във Видин - 38%
Огромните разлики в приходите сред районите в България е един от главните проблеми, закрепени в отчет за политиката за доближаване, публикуван от Европейската комисия във вторник.
Според отчета, който проучва разпределението на средствата, които Европейски Съюз дава на по-бедните си членки, с цел да догонят по-развитите, приходите в София са достигнали 92% от междинните за Европа още през 2020 година, до момента в който тези в двата най-бедни района в Европейски Съюз - и двата в България - Северозападен и Северен Централен, са надлежно 38% и 42% от междинните за Съюза. Благодарение на високите приходи в столицата междинното догонване с останалите европейски страни демонстрира, че междинните приходи в България са 55% (42% при влизането в ЕС). " Икономическата интензивност остава мощно съсредоточена в столичния район, който генерира 51% от националния Брутният вътрешен продукт. Освен това икономическите разлики сред градските и селските региони
площи са измежду най-високите в Европейски Съюз ", се споделя в документа, който показва, че в България " някои райони
изпитват доста по-бавен стопански напредък от други ", се споделя в отчета.
Според Европейската комисия съществени аргументи за казуса с догонването в развиването на българските райони са свързани с " разликите в продуктивността на труда, демографията, равнищата на обучение,
заетостта, качеството на инфраструктурата и успеваемостта на научните проучвания и нововъведенията ".
Ефектът от еврофондовете
Европейски Съюз ще даде на България за сегашния програмен интервал (до 2027 г.) 10.8 милиарда евро , с цел да може тя да догонва останалите членове на Съюза - сумата е доста по-голяма от до момента получаваните от Брюксел и е по-висока от междинното финансиране през политиката за доближаване, което се дава на останалите европейски страни.
Само от фондовете за доближаване България ще може през идващите години да си докарва 1.8% от Брутният вътрешен продукт, а в Северозападния район, чийто център е Видин - европейското финансиране да обезпечава 3.5% от размера на стопанската система годишно, излиза наяве от публикувания в Брюксел документ.
© Антон Чепилски
Въпреки, че са дръпнали мощно през последното десетилетие, най-бедните елементи на България, намиращи се в северозападна и северна централна България, към момента изостават от останалите елементи на страната, заключава Еврокомисията
Според предвижданията в идващите четири години единствено тези европейски средства ще допринесат за растеж от 3% на Брутният вътрешен продукт на България, в случай че бъдат вложени по предопределение.
София се е заела да ги разпредели сред няколко целта: Докладът показва като проблематични още високата накърнимост на България от измененията в климата - в това число повишението на температурата, от суша и несъразмерни превалявания, ръководството на отпадъците, високата енергоемкост на стопанската система, ниската плътност на жп мрежата и пътищата, неприятното им положение и слабата районна съгласуваност.
В разбора се споделя, че в случай че полагаемите се на България еврофондове бъдат употребявани по предопределение, това ще даде опция на 10 хиляди дребни и междинни компании да се модернизират софтуерно, 1.7 млн. българи ще получат усъвършенстван достъп до публично водоснабдяване, а 340 хиляди до ново или усъвършенствано филтриране на отпадъчните води. Комисията пресмята, че с парите за доближаване ще могат да се ремонтират 167 км пътища и да се довъшат жп линиите до Скопие и сред София, Перник и Радомир.
Брюксел утвърди пари за тунел под Шипка, автомагистрала " Струма " и жп линия до Скопие
До 2029 година европейските средства следва да подобрят жилищните условия за 1247 българи и да обезпечат поддръжка за енергийна успеваемост на 3731 жилищни здания.
Очаква се над 330 хиляди българи да бъдат подкрепени в търсенето на работа, измежду които над 45 хиляди роми. В региона на образованието 760 хиляди деца и възпитаници ще се възползват от европейското финансиране, а над 530 хиляди хора с ниски приходи и в затруднено състояние да получават храна и средства за разчистване, а по 50 хиляди - да получават целогодишно топъл обяд.
Европейски Съюз дава 1.5 милиарда евро да модернизира българските компании
Предупреждение за загуба на пари
Последната сума обаче е под въпрос, защото тя е част от Фонда за обективен преход (ФСП), основан за компенсиране на въглищните райони по време на зеления преход, а управляващите в България към момента не са изпълнили изискванията за достъп до фонда.
Европейският съюз е подготвен да даде на България 1.3 милиарда евро, с цел да омекоти енергийния преход в Старозагорско, Пернишко и Кюстендилско, където има въглищни мини и Топлоелектрическа централа на въглища, само че държавното управление не ги е поискало, представяйки проекти за тяхното развиване. Срокът изтича през декември 2023 година
Съгласно условията България би трябвало да показа в Брюксел проекти по какъв начин ще помогне на три български района с въглищни мини - Стара Загора, Кюстендил и Перник. Но това не е направено.
" България обаче е единствената страна членка, за която териториалните проекти за обективен преход не са признати в програмата в 2022 година и по този метод (тя) не получи достъп до разпределението си, като бяха изгубени съвсем 100 милиона евро от общо 1,3 милиарда евро. Спазването на уговорката за Споразумението за партньорство, ще попречи на България да загуби спомагателни обилни средства от ФСП в края на 2023 година ", се споделя в отчета на Еврокомисията.
Териториалните проекти не престават да не са подготвени, като най-напреднал е проектът за ускорение на енергийния преход в Перник, като стратегиите на Стара Загора и на Кюстендил към момента не са подготвени. Това задържа целия развой, защото Еврокомисията чака трите проекта да бъдат импортирани за утвърждение дружно.
В Европейски Съюз е неефикасен енергийният преход във въгледобива, България се бави
Според отчета, който проучва разпределението на средствата, които Европейски Съюз дава на по-бедните си членки, с цел да догонят по-развитите, приходите в София са достигнали 92% от междинните за Европа още през 2020 година, до момента в който тези в двата най-бедни района в Европейски Съюз - и двата в България - Северозападен и Северен Централен, са надлежно 38% и 42% от междинните за Съюза. Благодарение на високите приходи в столицата междинното догонване с останалите европейски страни демонстрира, че междинните приходи в България са 55% (42% при влизането в ЕС). " Икономическата интензивност остава мощно съсредоточена в столичния район, който генерира 51% от националния Брутният вътрешен продукт. Освен това икономическите разлики сред градските и селските региони
площи са измежду най-високите в Европейски Съюз ", се споделя в документа, който показва, че в България " някои райони
изпитват доста по-бавен стопански напредък от други ", се споделя в отчета.
Според Европейската комисия съществени аргументи за казуса с догонването в развиването на българските райони са свързани с " разликите в продуктивността на труда, демографията, равнищата на обучение,
заетостта, качеството на инфраструктурата и успеваемостта на научните проучвания и нововъведенията ".
Ефектът от еврофондовете
Европейски Съюз ще даде на България за сегашния програмен интервал (до 2027 г.) 10.8 милиарда евро , с цел да може тя да догонва останалите членове на Съюза - сумата е доста по-голяма от до момента получаваните от Брюксел и е по-висока от междинното финансиране през политиката за доближаване, което се дава на останалите европейски страни.
Само от фондовете за доближаване България ще може през идващите години да си докарва 1.8% от Брутният вътрешен продукт, а в Северозападния район, чийто център е Видин - европейското финансиране да обезпечава 3.5% от размера на стопанската система годишно, излиза наяве от публикувания в Брюксел документ.
© Антон Чепилски
Въпреки, че са дръпнали мощно през последното десетилетие, най-бедните елементи на България, намиращи се в северозападна и северна централна България, към момента изостават от останалите елементи на страната, заключава Еврокомисията
Според предвижданията в идващите четири години единствено тези европейски средства ще допринесат за растеж от 3% на Брутният вътрешен продукт на България, в случай че бъдат вложени по предопределение.
София се е заела да ги разпредели сред няколко целта: Докладът показва като проблематични още високата накърнимост на България от измененията в климата - в това число повишението на температурата, от суша и несъразмерни превалявания, ръководството на отпадъците, високата енергоемкост на стопанската система, ниската плътност на жп мрежата и пътищата, неприятното им положение и слабата районна съгласуваност.
В разбора се споделя, че в случай че полагаемите се на България еврофондове бъдат употребявани по предопределение, това ще даде опция на 10 хиляди дребни и междинни компании да се модернизират софтуерно, 1.7 млн. българи ще получат усъвършенстван достъп до публично водоснабдяване, а 340 хиляди до ново или усъвършенствано филтриране на отпадъчните води. Комисията пресмята, че с парите за доближаване ще могат да се ремонтират 167 км пътища и да се довъшат жп линиите до Скопие и сред София, Перник и Радомир.
Брюксел утвърди пари за тунел под Шипка, автомагистрала " Струма " и жп линия до Скопие До 2029 година европейските средства следва да подобрят жилищните условия за 1247 българи и да обезпечат поддръжка за енергийна успеваемост на 3731 жилищни здания.
Очаква се над 330 хиляди българи да бъдат подкрепени в търсенето на работа, измежду които над 45 хиляди роми. В региона на образованието 760 хиляди деца и възпитаници ще се възползват от европейското финансиране, а над 530 хиляди хора с ниски приходи и в затруднено състояние да получават храна и средства за разчистване, а по 50 хиляди - да получават целогодишно топъл обяд.
Европейски Съюз дава 1.5 милиарда евро да модернизира българските компании Предупреждение за загуба на пари
Последната сума обаче е под въпрос, защото тя е част от Фонда за обективен преход (ФСП), основан за компенсиране на въглищните райони по време на зеления преход, а управляващите в България към момента не са изпълнили изискванията за достъп до фонда.
Европейският съюз е подготвен да даде на България 1.3 милиарда евро, с цел да омекоти енергийния преход в Старозагорско, Пернишко и Кюстендилско, където има въглищни мини и Топлоелектрическа централа на въглища, само че държавното управление не ги е поискало, представяйки проекти за тяхното развиване. Срокът изтича през декември 2023 година
Съгласно условията България би трябвало да показа в Брюксел проекти по какъв начин ще помогне на три български района с въглищни мини - Стара Загора, Кюстендил и Перник. Но това не е направено.
" България обаче е единствената страна членка, за която териториалните проекти за обективен преход не са признати в програмата в 2022 година и по този метод (тя) не получи достъп до разпределението си, като бяха изгубени съвсем 100 милиона евро от общо 1,3 милиарда евро. Спазването на уговорката за Споразумението за партньорство, ще попречи на България да загуби спомагателни обилни средства от ФСП в края на 2023 година ", се споделя в отчета на Еврокомисията.
Териториалните проекти не престават да не са подготвени, като най-напреднал е проектът за ускорение на енергийния преход в Перник, като стратегиите на Стара Загора и на Кюстендил към момента не са подготвени. Това задържа целия развой, защото Еврокомисията чака трите проекта да бъдат импортирани за утвърждение дружно.
В Европейски Съюз е неефикасен енергийният преход във въгледобива, България се бави Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ