Обединена от проблема с високите цени на енергоносителите и разединена

Обединена от казуса с високите цени на енергоносителите и разединена в ограниченията за оправянето с него - по този начин наподобява Европа и след съвещанието на отрасловите министри в Люксембург. Държавите - членки сами могат да решат какви ограничения да подхващат, с цел да овладеят обстановката на локално равнище, а 27-те страни още не могат да намерят единна позиция дали нуклеарната сила би могла да се схване като директна за „ зеления преход “.
Докато северните страни, при които в енергийния микс от дълго време доминира сила от възобновими източници оказват напън за прекосяване към по-щадящи околната среда енергоизточници, страните от Централна и Източна Европа са изправени пред съвсем непостижима задача, а точно - прекомерно огромна взаимозависимост от мощно замърсяващи горива, каквито са въглищата.

Казусът, който има България с централите в Маришкия басейн, е в пъти по-голям за Полша, където над 70 % от силата идва от въглищни централи. Съседните ѝ страни Чехия и Германия оказват напън за скоростно затваряне на избрани мини, само че Варшава наподобява съвсем безпомощна в изискванията на невисок % възобновима сила. В същото време 2050-та година е моментът, в който Европа би трябвало да стане въглеродно неутрална.

„ Определено в Европейския съюз желаеме да реализираме въглеродна индиферентност, само че това би трябвало да става поетапно . Това е цел на целия съюз, само че за обособените страни - членки тя може да бъде реализирана на разнообразни етапи и с друга скорост. Ние не сме в положение да го реализираме внезапно ", сподели за БНР Себастиян Барковски, акредитиран представител на полското държавно управление по интернационално климатично и енергийно съдействие. Той  съобщи това дни след митингът на полските миньори в Люксембург. Миньорите желаят правдивост и работа, въпреки и „ зеленият преход “ да е прочут термин за тях.

Анджей Шикора, ръководител на Института за енергийни проучвания разяснява за " Хоризонт ":

" Това не е лесна обстановка за държавното управление, само че съществуването ѝ бе известно преди 20 години. Сега даже не мога да кажа, че тя е под надзор. Тогава говорехме за 2,53 милиона души, само че в този момент става дума за към 300 000 - 400 000 служащи, които въпреки всичко по някакъв метод са готови. За тях обаче в действителност е доста мъчно. Факт е обаче, че Силезия сега е доста по-зелена, в сравнение с преди 20 - 25 години. Въпреки това към момента са отворени повече 100 мини. Това е систематичен проблем. Разбира се, не е елементарно да смениш специалността си. В чешката част на Силезия към този момент няма миньори. В Полша обаче има солни мини, тъй че част от хората могат да бъдат пренасочени към тях. Тази смяна не е лесна и не може да обхване всички “.

Шикора напомни, че към този момент един път е имало пренасочване на миньори от една част на страната в друга, където има работа,  за тях. Но в обичайни фамилии като миньорските, при които има генерации с една и също специалност, просто човек да събере два куфара и да напусне родното си място, където е основал семейство, не е най-хубавата опция и сигурно не трансформира единствено неговата персонална орис, само че и тази на околните му. Откъдето следва въпросът - има ли държавна стратегия за преквалификация и професионално пренасочване на миньорите?

" Например, в този момент не могат да се наемат млади нови служащи. Освен това към този момент няма къде да бъдат подготвени нови миньори . Такава стъпка към този момент е направена, тъй като, както към този момент споделих, приказваме за към 300 000 - 400 000 служащи. Има нови заводи. Около 75 % от силата в този момент е от въглищни централи. В Полша има сериозен импорт на въглища. Ситуацията е доста комплицирана и тази промишленост не може да бъде закрита просто за един ден “.

Не за един ден, само че оптимално бързо, тъй като коства доста пари да се поддържа сходно произвеждане, а вредите за околната среда са големи. Този колорит можем да открием в решението на Съда на Европейския съюз, който тази година наложи санкция от 500 000 евро на ден на Полша поради отхвърли на държавното управление да извърши решението на Европейската комисия, че мината за рандеман на лигнитни въглища в открития рудник " Туров ", който се намира в Долна Силезия, би трябвало да прекрати активността си, откакто Чехия беше подала публично недоволство още предходната година. Чехите считат, че мината пречи на техни жители, тъй като е в непосредствена непосредственост до границата, която двете страни споделят с Германия.

„ Долу ръцете от Туров “ е посланието на протестиращите миньори. Полското държавно управление, което така и така е в обтегнати връзки с Европейската комисия поради върховенството на закона, отхвърли да се подчини на решението на съда с обяснението, че това ще сложи енергийната сигурност на страната в риск. Мината зарежда електроцентрала, в която се създава към 7% от електрическата енергия на страната.

" Бавно, доста постепенно. Настояваме за обективен преход, който се случва последователно. Това е нещо, което е познато и във вашата страна, и в Румъния. Преходът би трябвало да е обективен и да е доста добре плануван . Това не е промишленост, която може да бъде спряна с тракване на пръсти. Освен това имаме контракти за концесия, които би трябвало да изпълняваме. Не можем да оставим хората да се почувстват изгубени и непотребни ", съобщи Себастиян Барковски, съгласно който работната ръка може да се пренасочи към мега план за създаване на вятърни турбини в морето. Силезия обаче е надалеч от морето - географско конкретизиране, което ни връща на тематиката за новите благоприятни условия за кариера за миньорите. Анджей Шикора ги вижда по-скоро в самата Силезия.

" Фотоволтаичният бранш също има доста огромен подем в Силезия, където от държавна позиция също може да се намерят места ", коментира  Анджей Шикора.

Друг вид за тях е разрастващият се бранш на автомобилостроенето. Дори Полша се готви скоро да показа собствен електрически автомобил, само че това не трансформира още по-големия проблем - по какъв начин страната ще балансира енергийната си мрежа. Затварянето на мините не значи завършек на въглищните централи, тъй като от години Полша внася суровина от Русия, защото е по-евтино от добива ѝ на своя територия :

" Купуването на въглища не е грях. За да бъдем прецизни, дано уточня, че има контракти и контракти. Н ие имаме дълготраен контракт за доставка на природен газ с Русия, само че това е друго . При въглищата договорите не са такива. Можем да внасяме отвред, в това число и от Австралия “, разяснява Барковски поради уточнението, че Полша внася въглища от Русия и въпросът какъв е срокът на контракта, защото самият Барковски обърна внимание на различен проблем - има концесионни контракти за рандеман на въглища, които изтичат след 2040 година и даже по-късно. Откъдето следва още един въпрос, който климатологът дефинира като „ сложен “, а точно - по кое време Полша ще затвори напълно мините си поради европейските условия и по кое време ще спре да внася въглища. Кое от двете събития ще настъпи първо?

" Това не е пряк отговор, само че преди няколко години някой е решил, че имаме проект и всичко ще бъде наред. От настояща позиция обаче, когато вземете под внимание възходящите цени на газа, незадоволителните количества и незадоволителните доставки от източните ни съседи, покачващите се цени на енергоносителите на борсата, може би би трябвало да се замислим. Не споделям, че би трябвало да създадем крачка обратно, само че може би би трябвало да задържим за малко. В противоположен случай можем да стигнем до средата, когато приказваме за обезпечаването си с енергоносители в бъдеще време “.

Варшава преглежда природния газ и атомната сила, макар че в самата Полша към момента няма нуклеарна електроцентрала, като „ директни “ към „ зелените “ енергоносители. Защо 20 години премахването на въглищната сила не е планувано е следващият въпрос без отговор и без толкоз огромно значение, колкото въпросът - а в този момент има ли ясна тактика и задоволително гъвкава ли е тя, с цел да обхване всички аспекти на казуса.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.